Направо към съдържанието

Ядвига Анжуйска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Анжу.

Ядвига Анжуйска
Jadwiga Andegaweńska
кралица на Полша
Ядвига Анжуйска, худ. Ян Матейко
Ядвига Анжуйска, худ. Ян Матейко

Родена
Починала
ПогребанаВавелска катедрала, Краков, Полша

РелигияКатолическа църква
Управление
Период13841399
Коронация16 октомври 1384 г.
ПредшественикЛайош I Велики
НаследникВладислав II
Герб
Канонизация
Празник17 юли
Семейство
РодАнжу-Сицилиански дом
БащаЛайош I Велики
МайкаЕлизабета Котроманич
Братя/сестриМария Унгарска
СъпругВладислав II (февруари 1386)
ДецаЕлжбета-Бонифация Полска
Ядвига Анжуйска в Общомедия

Ядвига Анжуйска (Света Ядвига) (на полски: Jadwiga Andegaweńska; на унгарски: Hedvig lengyel királynő; на френски: Hedwige I-re de Pologne; на италиански: Edvige di Polonia) е кралица на Полша в периода 1384 – 1399 г. На 8 юни 1997 г. е канонизирана за светица от Католическата църква.

Ядвига Анжуйска е родена около 1373 г. в Буда като четвърта дъщеря на крал Лайош I Велики, правнук на полския крал Кажимеж III Велики, и кралица Елизабета Котроманич. Сестра е на Мария Унгарска.

През 1382 г. умира Лайош I Велики. Елизабета Котроманич, кралица на Унгария и Полша, след смъртта му е регентка на малолетната си дъщеря Мария. Въпреки това, поляците не искат Мария като кралица, най-вече заради съпруга ѝ Сигизмунд, когото те считат за враг. Ето защо на 25 септември на конгреса на Полша, в Радомско, му поставят много тежки условия, наред с другите условия, че той трябва постоянно да живее в Полша.[1][2][3] На 6 декември новият конгрес на цяла Полша във Висла взема още по-строго решение да не допусне Сигизмунд да влезе в Краков. Предотвратявайки той да вземе властта, полските благородници избират за свой монарх Ядвига Анжуйска и по този начин напускат съюза с Унгария.[4][5][6] Съзрели възможност за независима монархия полски благородници успяват да уредят брака на Ядвига с литовския княз Владислав II и така образуват Първото полско-литовско обединено кралство.

Сигизмунд обаче пристига в Полша на 10 август 1383 г. начело на унгарска армия от 12 000 души, която има за цел да подкрепи Ядвига и Елизабета срещу Земовит IV-Мазовицки, мазовецки херцог от клон на династията Пясти, в кралските претенции. Армията се разполага на лагер в Стари Сонч, според хрониката на Янко от Чърнково, в голяма вреда на местното население. Накрая чрез Владислав, херцог на Куявско и Ополе, на 6 октомври е постигнато примирие до Великден следващата година. След като полското дворянство на събора в Радомско, на 2 март 1384 г., иска Ядвига да пристигне в Полша възможно най-скоро, то унгарската кралица-регент Елизабета се опитва да наложи Сигизмунд като владетел поне на северната територия. Полските магнати обаче отхвърлят решението, заплашвайки с война.

Ядвига Анжуйска

Коронацията на Ядвига се извършва на 16 октомври 1384 г. в Краков. Съгласно с Кревската уния от 1385 г. между Полша и Литва тя сключва брак с литовския княз Ягело. Това поставя началото на бъдещата Полско-литовска държава.

Умира на 17 юли 1399 г. и е погребана във Вавелската катедрала.

Ядвига е известна със своята доброта, ученост и благочестие. Владее четири езика – полски, унгарски, френски и латински.[7] Тя помага на бедните и малко преди смъртта си продава всичките си бижута, за да преобрази и разшири университета в Краков; затова тя е погребана с обикновен дървен ковчег и дървена пръчка вместо скиптър и кълбо (те са открити в гробницата ѝ по време на ексхумация и сега са изложени до нея в катедралата във Вавел). В наши дни на стената на университета виси мемориална плоча.[8]

Името ѝ, още приживе, започва да се споменава сред хората с легенди: те казват например, че веднъж, когато тя се моли цяла нощ много пред дървено разпятие в катедралата във Вавел, Христос от това разпятие ѝ заговорва (това разпятие все още е изложено като реликва). Католическата църква обаче я обявява за блажена едва през 1986 г., а през 1997 г. папа Йоан Павел II я обявява за светица.[9]

  1. Ћоровић, Владимир. Историја Југославије.Београд (1933): Народно дело.
  2. Хорват, Рудолф (1924). Повијест Хрватске I. Загреб.
  3. Ћоровић, Владимир (1989). Историја Срба. Београд.
  4. Ћоровић, Владимир (1933). Историја Југославије. Београд: Народно дело.
  5. Хорват, Рудолф (1924). Повијест Хрватске I. Загреб.
  6. Ћоровић, Владимир. Историја Срба. Београд (1989).
  7. Тымовский М. История Польши. М., 2004
  8. Тымовский М. История Польши. М., 2004
  9. Венедиктов Алексей. Интервью / Королева Польши Ядвига: любовь и долг / Алексей Венедиктов. Эхо Москвы.
Людвик Унгарски кралица на Полша, от 1386 година съвместно с Владислав II (1384 – 1399) Владислав II