Алфиери (род)

Алфиери Alfieri
Информация
Страна	Савойско херцогство Кралство Сардиния Кралство Италия Италия
Титли	Маркизи на Состеньо Маркизи на Кастелето Вила Маркизи на Брей Графове на Казабианка Графове на Кастаньоле деле Ланце Графове на Кортемилия Графове на Фаврия Графове на Дзумаля Господари на Белрипаро Господари на Боргомале Господари на Ферере Господари на Говоне Господари на Маляно Господари на Момберчели Господари на Сан Мартино Господари на Вал ди Киеза
Основател	Аричино Монета
Последен владетел	Карло Алфиери ди Состеньо
Основана	1176
Националност	Италия
Кадетски линии	Алфиери ди Кортемиля Алфиери ди Маляно и Кастаньоле деле Ланце Алфиери ди Сан Мартино и Состеньо
Алфиери в Общомедия

Родът Алфиери (на италиански: Alfieri) е едно от главните благороднически семейства на Асти, принадлежащи към онази група семейства, чийто социален възход не се дължи на патрициански произход, а на даване на парични заеми и на търговия.

Този род присъства непрестанно в обществения живот на Асти от 1176 г., и дава на света през 1274 г. летописеца Оджерио Алфиери – кредендар (общински съветник) и мъдрец на града, през 1315 г. – блажения Енрико Алфиери, викарий и Генерален министър на върховното правителство на Францисканския орден през XIV век, през 1699 г. – архитекта на Савойския дом Бенедето Алфиери и през 1749 г. – поета Виторио Алфиери.

Произходът на рода между историята и легендата

Плоча в Катедралата на Асти, изобразяваща Аричино Монета, легендарен прародител на рода Алфиери.

В „Исторически сборник на град Асти“ (Compendio historiale della Città di Asti) на Гуидо Антонио Малабайла от 1638 г. се разказва, че при отбраната на Рим срещу готите от Асти са изпратени около 300 конника и 800 пехотинеца, предвождани от Феручо Камило. Почти всички загиват в трудната съпротива на Вечния град. Сред тях се отличава Аричино Монета, който по време на бойна акция взима обратно от варварски ръце флага на Рим с орел. От онзи момент в знак на отличие Аричино заедно с всичките му потомци може да се окичи с този символ и получава името „Знаменосец“ на италиански: Alfieri).

Италианските историци Луиджи Чибрарио и Джакомо Горини също смятат, че началото на фамилното име Алфиери идва от „сигнифер“ – знаменосецът, който в периода на средновековните комуни има честта да носи знамето на града в битка или по време на официалните церемонии.

Установено е, че много от новините, събрани от Гуидо Малабайла, са измислици и мистификации, създадени с цел даването на по-голям престиж на града.

Първата сигурна новина за присъствието на семейство Алфиери в Асти е свързана с Уберто Алфиери, споменат на 12 март 1149 г. Следва Томазо Алфиери, споменат сред оцелелите от разрушаването на града, подпален от Фридрих I Барбароса по молба на епископ Анселм и на маркграфа на Монферат Рене през 1155 г.

Синът на Томазо – Мануеле Алфиери е един от капитаните (заедно с Алберто Соларо ди Говоне) на кавалерията, която Асти праща на Петия кръстоносен поход през 1214 г.

Възход

На 9 март 1240 г. в Говоне синовете на Мануеле – Гулиелмо и Алферио Алфиери, натрупали богатство чрез създаването на заложни къщи в цяла Европа, купуват част от феода Маляно, принадлежащ на епископа на Асти, и стават феодали.

Търговският обхват на рода се простира от Бургундия до Савоя и Фрибур. През XIV век се разширява в Ниделандия със заложни къщи в Льовен и Брюксел. Тази търговска и икономическа експанзия увеличава влиянието и възхода на рода върху управлението на града и на съседните територии:

• Гуала Алфиери е консул на Комуна Асти през 1176 г.
• Гулиелмо Алфиери заема длъжността общински съветник (кредендар) през 1221 и 1232 г., както и кмет на Комуна Асти в периода 1250 – 1256 г.; на 28 юли 1252 г. е един от 4-та ректора, взели участие в споразумението между Комуна Асти и регент-графа на Савоя Томас II Савойски; през 1255 – 1256 г. е един от кметовете на Асти, сключили мир с графа на Савоя и с Комуна Торино.
• Синът на Гулиелмо – Енрико Алфиери става подест на Киери през 1263 г.
• В Савоя Джовани Алфиери, в партньорство с рода Бергонини, държи банка в Беле от 1343 до 1352 г.
• Братовчедът на Гулиелмо – Оджерио Алфиери, автор на известната „Хроника на град Асти“, е на няколко пъти общински съветник на град Асти и участник в Съвета на мъдреците.
• През 1274 г. Бертрамино Алфиери става един от 14-те мъдреци на Военната общност.
• Мартино Алфиери е назначен за касиер на граф Амадей V Савойски през 1300 г. като компенсация за заема от 2000 флорина, предоставени на графа по случай пътуването му в Рим за Универсалния юбилей на Римокатолическата църква.

От Гражданската война до господството на Савоя

Герб на Алфиери с девиза: TORT NE DURE – HOSTILI TINCTA CRUORE

След гражданските размирици, избухнали в Асти между гвелфите и гибелините, Алфиери се присъединяват към консорциума „De Castello“, включващ основните благороднически родове гибелини, но непрекъснатите вътрешни борби в града принуждават Комуната да поиска помощ и намеса от чужди господари. Градът минава първо под управлението на Анжуйците, а след това на Орлеаните. Борбите между отделните родове приключват едва в края на XV век, но до този момент градът е загубил свободата и икономическия си просперитет.

През 1531 г., с преминаването на града под властта на Савоя, родът Алфиери е в период на упадък, видим и в почти пълното изчезване на представителите му като заемащи длъжности в градската управа.

През XVII век херцог Карл Емануил I Савойски назначава Урбано Алфиери за свой Кавалерийски полковник на феода на Сан Мартино заради неговите забележителни заслуги по време на военните кампании.

Родът се дели на три основни клона:

• Господари на Маляно и на Кастаньоле деле Ланце, с Алферио
• Господари на Сан Мартино, впоследствие маркизи на Состеньо, с Лудовико
• Господари на Кортемилия, с Антонио.

Графове на Маляно и на Кастаньоле деле Ланце

Произхождат от Алферио (* 1228, † 1248) – първороден син на Мануеле († 1214):

• Оджерио Алфиери (* ок. 1230, † ок. 1294) – най-старият и един от най-знаменитите летописци на Асти, чиято дейност процъфтява през втората половина на XIII век. Той и неговите роднини допринасят за установяването на семейното наследство и феод, и се ползва с голям авторитет в Комуната, която му дава важни задачи.
• Лоренцо Алфиери (* XIII, † XIV век) – участва активно в управлението на Асти.
• Бартоломео Алфиери († 1470) – богат банкер с много имоти във Фландрия.
• Теобалдо Алфиери (XV век) – син на предишния, през 1470 г. е в Германия и се занимава с обмяна на валута.
• Алферио Алфиери (XV век) – банкер, прекарал по-голямата част от живота си в Германия.
• Урбано Алфиери ди Маляно († 1615) – управител на Алба и на Виланова д'Асти, кавалерийски полковник на Савойското херцогство.
• Каталано Алфиери (* ок. 1602, † 14 септември 1673 в Торино), син на предходния, ръководи Савойските войски при завладяването на крепостта Чева през 1635 г., Кавалер на Висшия орден на Светото Благовещение (1660);
• Карло Емануеле Алфиери (* 1643, † 1691) – син на предходния, полковник от армията, който воюва във Фландрия и е министър в Мадрид, Виена, Париж, и посланик в Лондон.
• Карло Джачинто Алфиери ди Маляно († 1797) – син на предходния, рицар на Малтийския орден, от 1754 г. трети съпруг на Моника Маяр дьо Турнон и втори баща на поета Виторио Алфиери. Има няколко деца: Анна Мария Джузепина Барбара, Джузепина Франческа, Пиетро Лодовико Антонио, Джузепе Франческо Агостино и Франческо Мария Джовани, но с него мъжката линия изчезва.

Господари на Сан Мартино и маркизи на Состеньо

Произхождат от Гулиелмо (* 1236, † 1284) – второроден син на Мануеле († 1214):

• Енрико Алфиери (* 1263, † 1290) – играе голяма роля в управлението на Комуна Асти. Има шест сина, от които Джорджо е богат обменител на валута, Гулиелмо е един от водачите на гибелините и участва в движенията, които разрушават Асти в нач. на XIV век; Федерико, комуто остава палатът в Маляно, е кредендар (общински съветник) в Асти при компромиса от 5 август 1309 г. между граф Амадей V Савойски, Комуната и изгнаниците; Мартино има голямо участие в политическите фракции и е касиер на графа на Савоя от 1300 до 1302 г., участва в управлението на Комуната, като на 13 ноември 1310 г. се заклева с братята си във вярност на император Хайнрих VII Люксембургски;
• Симонино Алфиери – внук на Федерико, комуто маркиз Джан Джакомо Монфератски взима замъка на Маляно, но на 12 март 1435 г. е принуден да го върне от Миланския херцог Филипо Мария Висконти;
• Лудовико Алфиери (XVI век) – правнук на предходния и първороден син на Мануеле, съветник на Херцога на Савоя Емануил Филиберт;
• Чезаре Алфиери ди Сан Мартино (XVII век) – правнук на предходния, купува феода на Сан Мартино в провинция Асти (1665 – 1671) и става прародител на господарите на Сан Мартино;
• Карло Антонио Масимилиано Алфиери ди Сан Мартино (* 1661, † 1773) – син на предходния, започва сторителството на Замъка на Сан Мартино и е военен, който е начело на войските на Асти във войните срещу Франция;
• Чезаре Джустиниано Алфиери ди Сан Мартино (* 1710) – син на предходния, заема висши длъжности в Кралство Сардиния и за пръв път въвежда своя клон в двора; на 29-годишна възраст, през 1739 г. става Савойски съветник и член на Магистратурата за реформа на Кралския университет, а през 1743 г. е назначен за викарий и надзирател на политиката и на полицията на град Торино, през 1753 г. е назначен за губернатор на Бенедето Маурицио – херцог на Шабле. След като през 1745 г. закупува някои права върху Состеньо и Ка 'дел Боско в Провинция Верчели, през 1747 г. му се дава титлата „Маркиз“;
• Роберто Джироламо Алфиери ди Сан Мартино (* 1733 в Сан Мартино, † 15 март 1814 в Торино) – син на предходния, посветил живота си в служба на краля;
• Карло Емануеле Алфиери ди Состеньо (* 17 септември 1764 в Торино, † 8 декември 1844 пак там) – син на предходния, участва в кампаниите срещу Франция от 1792 до 1799 г., пленен и изпратен като заложник в Дижон, освободен през 1808 г.; посланик в Париж от 1814 до 1828 г., приятел с краля на Сардиния Карл Алберт Савойски-Каринян;
• Чезаре Роберто Алфиери ди Состеньо (* 13 август 1799 в Торино, † 16 април 1869 във Флоренция) – син на предходния, кавалер на Висшия орден на Светото Благовещение; след някои дипломатически постове в Париж, Берлин и Флоренция става държавен съветник, а след това – Председател на Министерския съвет, Сенатор и Председател на Кралския сенат;
• Костанца Алфиери ди Состеньо (* 27 януари 1793 в Торино, † 23 април 1862, пак там) – сестра на предходния, писателка, омъжена за сенатора Роберто Тапарели д'Адзельо, брат на Масимо д'Адзельо;
• Карло Алберто Алфиери ди Состеньо (* 30 септември 1827 в Торино, † 18 декември 1897 във Флоренция), син на Чезаре Роберто, става сенатор през 1870 г. след 13 г. като заместник в колегиите Алба, Калузо, Аоста и Порто Маурицио; последният мъжки представител на клона Сан Мартино и Состеньо.

Господари на Кортемилия

Произхождат от Антонио († 1520), брат на Лудовико († 1554) и второроден син на Емануеле (XV век):

• Джовани Батиста Алфиери ди Кортемилия (* 15 януари 1697 в Асти, † 1 април 1763 в Каляри) – кмет на Асти през 1639 г., политик и военен, ветеран офицер от Войната за австрийското наследство. Между 1762 и 1763 г. заема поста вицекрал, лейтенант и генерал-капитан на Кралство Сардиния. Той е чичо и опекун на Виторио Алфиери.
• Антонио Алфиери ди Кортемиля (XVII век) – син на предходния, през 1655 г. продава на Каталано Алфиери феодалните си права върху Маляно;
• Алесандро Николò Амедео Алфиери ди Кортемилия (XVII – XVIII век) – син на предходния и баща на арх. Бенедето Алфиери;
• Бенедето Алфиери (* 8 юни 1699 в Рим, † 6 декември 1767 в Торино), син на предходния, архитект на крал Карл Емануил III Савойски и кмет на Асти;
• Антонио Амадео Алфиери Бианко ди Кортемилия (* 9 април 1698, † 5 декември 1749) – племенник на предходния, поет, администратор на община Асти през 1743 г. и граф на Казабианка и Кортемилия;
• Виторио Алфиери (* 16 януари 1749 в Асти, † 8 октомври 1803 във Флоренция), поет и драматург, представител на Класицизма, син на преходния и на Моника Мариана Маяр дьо Турнон, вдовица Какерано ди Вилафранка (* 25 септември 1721 в Торино, † 23 април 1792 в Асти).

Линията изчезва със смъртта на поета Виторио Алфиери през 1803 г., но има потомци на представителките на рода – сестра му Джулия Алфиери, по мъж Каналис и дъщеря му Мариана Алфиери, по мъж Коли Ричи ди Фелицано.

Родът Алфиери и южните му разклонения

Възможността Алфиери от Пиемонт да имат общ род с Алфиери в южната част на Италия е широко обсъждан въпрос.

В книгата на Фабрицио Палма „История на рода Алфиери, обобщена и извадена на бял свят“ от 1698 г. авторът твърди, че прародител на рода е лангобардски сеньор на име Дауферио, известен като „Немия“, произлизащ от херцозите на Беневенто. Оттам името на рода се променя на Ауферии, Офери, Алферис и накрая става Алфиери.

От Беневенто семейството се разделя на клоновете в Крема, Пиемонт, Милано, Флоренция, Кортона, Арецо и Сицилия. Въпреки това нито Куинтино Села, нито Пиетро Вайра или Джовани Меркел говорят за това, въпреки че те са историците, подчертали връзките на много „ломбардски“ семейства с юга.

Домовете на Алфиери

Палацо Алфиери (фасада), Асти

През Средновековието кварталът на Алфиери в Асти се простира в района на града на име Contrada del Fè o de Feys (днешна ул. „Гарети“). Вероятно една от основните им палати е бил Палатът на лъвовете или на орнаментите – красив domus от XIV век, запазен и през XXI век с класическия си средновековен склад.

В района на ул. XX Settembre, на няколкостотин метра от квартал Alferiorum се е намирала църквата на Св. Франциск, служила за фамилна гробница.

В средата на XVII век Алфиери се преместват в района на пл. Кайроли (или „дел Кавало“) в днешния Палацо Алфиери – родното място на поета Виторио Алфиери и през 2020 г. седалище на Центъра за изследване на Алфиери и на Фондация „Еудженио Гулиелминети“.

В Кастаньоле деле Ланце Алфиери притежават дворец, все още съществуващ, разположен в историческия център на града. Каталано Алфиери го използва като резиденция и като съд.

Герб

Мраморен герб на Алфиери, Палацо Алфиери в Асти.

Орелът е естествена женска хералдическа фигура. Тя произхожда от римския орел е възстановен от Карл Велики и се превръща в символ на Франкската империя.

Орелът е приет като символ от много благородници, които са на страната на Императора. Неслучайно в периода на най-големия сблъсък между гвелфите и гибелините за гражданската власт на града Алфиери подкрепят съюза „Де Кастело Гибелини“.

• Щит: Златен с черен орел, въоръжен, с червени човка, крака и корона;
• Шлем: Излизащ от фона орел;
• Щитодръжци: Два орела с лице един към друг;
• Девиз: TORT NE DURE – HOSTILI TINCTA CRUORE.

Родословно дърво

Това са основните характеристики на родословието на род Алфиери

Оберто 1149

Томазо 1152

Гуала 1176-06

Мануел 1214

Алферио 1228 – 1248

Мартино де Мута

Гулиелмо 1236 – 1284

Джоани 1259-99

Уберто 1250

Оджерио 1230-94

Томазо 1259-80

Анселмо 1242

Алферино 1246-48

Руфинето 1269-06

Енрико 1263-90

Паганино

Антонио 1277

Енрико 1317

Мануел 1327

Гулиелмо 1308

Джорджо 1289-05

Франческо 1289-02

Мартино 1289-27

Одзано

Федерико 1307-33

Томазо

Роландино 1277-07

Алерамо 1307

Лудовико 1327

Бартоломео

Джорджо 1317

Гандолфино

Франческино

Антонио

Бинино

Секондо

Рафаеле

Бартоломео 1288-92

Емануеле

Куалиета

Роландино

Джоани

Лоренцо

Аляно

Симонино

Галваньо 1317

Оджерио II 1317

Енрико 1315-09

Антонио †1470

Бенетоне

Емануеле † пр. 1515

Графове на Маляно

Антонио 1520

Лудовико 1554

Бенедето 1700-77

Графове на Кортемиля

Графове на Сан Мартино

Карло Джачинто(1797) изчезнал клон

Моника Мариана Маяр дьо Турнон

Антонио Амедео †1750

Графове на Сан Мартино Маркизи на Состеньо

Джулия

Виторио 1749-03

Джузепе Мария

Луджи Коли Ричи граф на Солбрито маркиз на Фелицано

Мариана Кристина

Изображения на представители на рода

• 
  Енрико Алфиери
• 
  Моника Маярд – майка на поета Виторио Алфиери
• 
  Портрет на Виторио Алфиери (гравюра по портрет на FX Fabre)
• 
  Портрет на Джулия Алфиери
• 
  Арх. Бенедето Алфиери
• 
  Костанца Алфиери ди Состеньо
• 
  Чезаре Алфиери ди Состеньо
• 
  Карло Алфиери ди Маляно

Вижте също

• Бенедето Алфиери
• Виторио Алфиери
• Асти
• Сан Мартино Алфиери
• Маляно Алфиери

Библиография

• ((it)) Aldo di Ricaldone, Annuari del Monferrato Vol I e II
• ((it)) Bera G., Asti edifici e palazzi nel medioevo. Gribaudo Editore Se Di Co 2004 ISBN 88-8058-886-9
• ((it)) Bianco A., Il Cimitero urbano di Asti, con accenni ai preesistenti agglomerati sepolcrali, Asti 1957
• ((it)) Asti Medievale, Ed CRA 1960
• ((it)) Asti ai tempi della rivoluzione. Ed CRA 1960
• ((it)) Bordone R., Araldica astigiana, Allemandi C.R.A. 2001
• ((it)) Dalla carità al credito. C.R.A. 2005
• ((it)) Crosa Giuseppe, Asti nel sette-ottocento, Gribaudo Editore. 1993 Cavallermaggiore
• ((it)) Ferro, Arleri, Campassi, Antichi Cronisti Astesi, ed. dell'Orso 1990 ISBN 88-7649-061-2
• ((it)) Gabiani Nicola, Asti nei principali suoi ricordi storici vol 1, 2,3. Tip.Vinassa 1927 – 1934
• ((it)) Le torri le case-forti ed i palazzi nobili medievali in Asti,A.Forni ed. 1978
• ((it)) Gianazzo F. di Pamparato (a cura di), „Storia di famiglie e di castelli“, Centro studi piemontesi. Torino 1999,
• ((it)) Incisa S.G., Asti nelle sue chiese ed iscrizioni C. R.A. 1974
• ((it)) Masi E., Asti e gli Alfieri nei ricordi della Villa di San Martino, Firenze 1903
• ((it)) Malfatto V., Asti antiche e nobili casate. Il Portichetto 1982
• ((it)) A.M. Patrone, Le Casane astigiane in Savoia, Dep. Subalpina di storia patria, Torino 1959
• ((it)) Peyrot A., Asti e l'Astigiano,tip. Torinese Ed. 1983
• ((it)) Scapino M. La cattedrale di Asti e il suo antico borgo,C.R.A.
• ((it)) Sella Q., Codex Astensis qui De Malabayla comuniter nuncupatur, del Codice detto De Malabayla, memoria di Quintino Sella, Accademia dei Lincei, Roma 1887
• ((it)) Giuseppe Barelli, Alfieri, in Enciclopedia Italiana (1929)

Бележки

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Alfieri (famiglia) в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​