Евтимий Български

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за българския патриарх. За други значения вижте Патриарх Евтимий (пояснение).

Св. Евтимий Търновски
Saint-Evtimiy-of-Tarnovo-statue.jpg
Патриарх на България
Роден ок. 1325
Търново, България
Починал ок. 1403
Бачковски манастир
Почитан в Източноправославния свят
Празник 20 януари

Св. Евтимий Търновски е сред най-великите българи и личности от Средновековието, духовник, книжовник и православен светец, най-известният патриарх на България и последният предстоятел на църквата на Второто българско царство. Той e авторитетна фигура в православния свят.

Повечето сведения за живота му са от текстове на негови ученици и последователи, които го представят в благоприятна светлина. Основен сред тях е „Похвално слово за Евтимий“ на Григорий Цамблак.

Ранни години[редактиране | edit source]

Св. Патриарх Евтимий е роден около 1320–1330 г. и според някои произхожда от знатният род Цамблаковци. [1]. Учи в търновски манастири и приема монашески чин. Привлечен от славата на Теодосий Търновски около 1350 г. постъпва в Килифаревския манастир. Теодосий го определя за свой пръв помощник и през 1363 г. двамата заминават заедно за Цариград[1], където скоро след това Теодосий умира.

Св. Евтимий последователно постъпва в манастира Студион и лаврата на Свети Атанасий Атонски на Атон. Византийският император Йоан V Палеолог го изпраща на заточение на остров Лемнос[1], а след освобождаването си се връща в българския Зографски манастир в Атон.

Дейност в България[редактиране | edit source]

Към 1371 г. Св. Евтимий се връща в България и основава манастира „Света Троица“ край Търново. Там поставя основите на Търновската книжовна школа. Той установява правила за правопис и поправил чрез сравнение с гръцки текстове изопачените български църковни книги[2]. Тези коригирани текстове се превръщат в образци за православните църкви в България, Сърбия, Румъния и Русия, използващи църковнославянски език.

През 1375 г., след смъртта на българския патриарх Йоаникий II, Св. Евтимий е избран за негов наследник. Привърженик на исихазма, той се бори с ересите и с упадъка на нравите. Евтимий получава известност в целия православен свят и мнозина митрополити и игумени се обръщат към него за тълкувания на богословски и църковни въпроси.

Известни са 15 съчинения на патриарх Евтимий — литургични книги, похвални слова, жития и послания. Навярно много от трудовете му са били унищожени или все още не са открити. Негови последователи в книжовното дело са Киприан, Григорий Цамблак, Йоасаф Бдински и Константин Костенечки.

Падането на Търново[редактиране | edit source]

През пролетта на 1393 г. султан Баязид І стоварва огромна войска пред Търново и го подлага на продължителна обсада. Григорий Цамблак разказва в „Похвално слово за Евтимий“: „варварският цар...ненадейно нападна града – не от една или две страни, но като го обгради целия отвсякъде с човешки тълпи.“ Иван Шишман не е в града и патриарх Евтимий ръководи защитата му. Смята се, че градът издържа тримесечна обсада[3]. На 17 юли 1393 г. турците превземат столицата с щурм.

Видинският митрополит Йоасаф Бдински, съвременник на това събитие, дава следната характеристика за него: „Стана велико агарянско нашествие и се извърши пълно разорение на този град с околностите му“. Според Григорий Цамблак[2] църквите са превърнати в джамии, а свещениците са изгонени и заместени с „учители на безсрамието“. 110 видни търновски граждани и боляри са убити, но патриарх Евтимий е помилван и изпратен на заточение в областта Македония (днешна Тракия), вероятно в Бачковския манастир[4]. Предполага се, че е починал там през 1402-1404 г. От това време Търновската патриаршия престава да съществува, българската църква губи независимостта си и е подчинена от Константинополската патриаршия.

Патриарх Евтимий е канонизиран за светец и паметта му се почита в един и същи ден с паметта на свети Евтимий Велики20 януари.

Книжовна дейност[редактиране | edit source]

Книжовна школа[редактиране | edit source]

Евтимий Търновски ръководи Търновската книжовна школа, основана от него или патриарх Теодосий Търновски. Евтимий извършва правописна и езикова реформа на българския език[5]. Поради голямото културно влияние на България върху славяно-православния свят[6], Евтимиевата реформа се отразява на писмеността в Сърбия, Влахия, Молдова и руските княжества[7]. Значението на Евтимий Търновски за възхода на българската книжовност от втората половина на 14 век е неоценимо.

Писател[8][редактиране | edit source]

  • Жития:
  1. "Житие на Иван Рилски"
  2. "Житие на Иларион Мъгленски"
  3. "Житие на Филотея Темнишка" или известна като Филотея Търновска
  4. "Житие на Петка Търновска"
  • Похвални слова:
  1. "Похвално слово за Михаил Войн"
  2. "Похвално слово за Йоан Поливотски"
  3. "Похвално слово за света Неделя"
  4. "Похвално слово за св.св. Константин и Елена"
  • Послания:
  1. "Послание до Киприан"
  2. "Послание до митрополит Арсений"
  3. "Послание до тисменският монах Никодим"

Източници[редактиране | edit source]

  • "Из старата българска литература"- издателство "Български писател", София 1988 г.(Из „Похвално слово за Евтимий“ от Григорий Цамблак- стр.177- 190).
  1. а б в „Из живота и обществено-политическата дейност на патриарх Евтимий Търновски“ , Магда Христодулова — в „Исторически преглед-100 години от Освобождението“, книжка шеста, година 33, 1977 г., стр. 237-249
  2. а б „Похвално слово за свети Евтимий“ - Григорий Цамблак
  3. „Българските ханове и царе VII-XIV век, Йордан Андреев“,издателство „Д-р Петър Берон“, София, 1988 г., стр. 206
  4. "Гробът на патриарх Евтимий"- Иван Богданов, издателство на Отечествения фронт, София 1987 г.
  5. „Езикът и езиковата реформа на Евтимий Търновски“, Иан Харалампиев, издателство „Наука и изкуство“, София, 1990 г.
  6. „Страници из историята на Търновската книжовна школа“, издателство „Наука и изкуство“, София, 1983 г. - Общобалканско и общославянско значение на Търновската книжовна школа-продължител на Кирилово-Методиевото дело, стр. 7-15.
  7. „Втори международен симпозиум Търновска книжовна школа“, „Старобългарска литература“, книга 4, издателство на БАН, София, 1978 г., стр. 121.
  8. „Страници из историята на Търновската книжовна школа“ - Основни черти и тенденции в творчеството на Евтимий Търновски, стр. 16-28.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Съчинения[редактиране | edit source]

  • Werke des Patriarchen von Bulgarien Euthymius (hrsg. E. Kałužniacki). Wien, 1901 [оригинален среднобългарски текст] (вижте също послеслов на Димитър Кенанов към фототипното преиздание на книгата. Велико Търново, 2010)
  • Патриарх Евтимий, Съчинения (съст. и ред. Кл. Иванова). С., 1990 [новобългарски превод с обяснителни бележки]

Изследвания[редактиране | edit source]

  • Иванова, Кл. Патриарх Евтимий. С., 1986.
  • Патриарх Евтимий Търновски и неговото време. Материали от националната научна сесия за 600 г. от заточението на св. Евтимий, патриарх Търновски, Велико Търново, 6 октомври 1993 г. Ред. кол. Георги Данчев и др. Велико Търново, 1998 (Проглас).
  • Андреев, Й. Патриарх Евтимий.- Бележити българи, т. ІІІ. София, 2012.