Операция на ООН по поддържане на мира в Камбоджа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Операцията на ООН по поддържане на мира в Камбоджа (на английски: United Nations Transitional Authority in Cambodia (UNTAC)) е мироопазваща операция на ООН в Камбоджа през 1992-93 г. Това е първият случай, в който ООН поема администрацията на независима държава, организира и провежда изборите (вместо да ги наблюдава), има собствени радиостанция и затвор и е отговорна за опазването на човешките права на национално ниво.

Операцията омиротворява страната след повече от 20 години гражданска война и геноцид на камбоджанския народ. UNTAC осигурява условия за провеждане на избори за парламент и подготвя създаването на органи на властта. Тази операция е една от най-мащабните, провеждани от ООН дотогава. За успешното ѝ осъществяване са съсредоточени повече от 22 000 военнослужещи и цивилен персонал от 31 държави. [1]

История[редактиране | edit source]

UNTAC е установена през февруари 1992 г. в следствие на Резолюция 745 на Съвета за сигурност на ООН, в съгласие с де факто управляващото правителство по това време, с цел прилагането на Парижкото мирно споразумение от октомври 1992 г. [2] UNTAC е продукт на многогодишна дипломатическа дейност.

Оглавявана от Ясуши Акаши, с лейтенант-генерал Джон Сандерсън като ръководител на военния компонент, UNTAC включва 15 900 военни, 3600 цивилни полицаи, 2000 цивилни и 450 доброволци от ООН, както и местен състав и преводачи. Цялата операция струва над 1,5 млрд. щатски долара, най-вече заплати за изгнаници. [3] Страните-участнички, осигуряващи военни наблюдатели, полиция и войници са:[4] Австралия, Австрия, Алжир, Аржентина, Бангладеш, Белгия, Бруней, България, Гана, Германия, Индия, Индонезия, Ирландия, Камерун, Канада, Китай, Малайзия, Нидерландия, Нова Зеландия, Пакистан, Полша, Русия, Сенегал, Тайланд, Тунис, Обединеното кралство, Съединените американски щати, Уругвай, Филипини, Франция, Чили и Япония.

Цели[редактиране | edit source]

Целите на UNTAC са възстановяването на мира и избирането на цивилно правителство в държава, порутена от десетилетия на гражданска война и машинации от Студената война, провеждането на свободни и честни избори, водещи до нова конституция и започване на възстановяването на страната. UNTAC трябва да прилага „надзор“ или „надзор и контрол“ над всички аспекти на управлението, включително външни работи, национална сигурност, финанси, сигурност и информация, да осигурява надзор, да наблюдава и да проверява оттеглянето на чуждестранни военни сили, да разквартирува, обезоръжава и демобилизира камбоджанските бойни фракции, да конфискува оръжия и военни доставки, да насърчава и защитава човешките права, да надзирава военната сигурност и да запазва реда и законността, да репатрира и презаселва бежанци и разселени лица, да подпомага премахването на мини и основаването на тренировъчни програми за премахване на мини, за осведоменост относно мини, да подпомага изграждането отново на важна инфраструктура и да подпомага икономическото възстановяване и развитие.

Обезоръжаване[редактиране | edit source]

Въпреки твърденията на UNTAC, че е била ефективна и честването на операцията от международната общност като успех, UNTAC не успява да обезоръжи Червените кхмери, въпреки че обезоръжава местните милиции. Това позволява на Червените кхмери да постигнат териториални печалби и покачва политическото насилие. [5] Военните лидери на Камбоджа твърдят, че UNTAC е екстремно взискателна към обезоръжаването на Революционните въоръжени сили на кампучейския народ (Kampuchean People's Revolutionary Armed Forces), но твърде снизходителна и неефективна при обезоръжаването на Червените кхмери. [6]

Избори от 1993 г.[редактиране | edit source]

Над 4 млн. камбоджанци (около 90% от имащите право на глас) участват в изборите през май 1993 г., въпреки че партията на Червените кхмери (Партия на демократична Кампучея, наследник на Комунистическата партия на Кампучия), чиито сили не са напълно обезоръжени и демобилизирани, пречи на част от хората да участват. Партията на принц Ранаридх (Ranariddh) ФУНЦИНПЕЦ (на френски: Front Uni National pour un Cambodge Indépendant, Neutre, Pacifique, et Coopératif) печели вота с 45,5% от гласовете, следвана от партията на Хун Сен Партия на камбоджанския народ и Будистката либерална демократическа партия. ФУНЦИНПЕЦ образува коалиция с останалите партии, участвали в изборите. Парламентарно представените партии в 120-местния парламент гласуват нова конституция, която е обнародвана на 24 септември 1993 г. Тя установява многопартийна либерална демокрация в конституционна монархия, в която принц Нородом Сианук е издигнат за крал. Принц Ранаридх и Хун Сен стават Първи и втори министър председатели в кралското камбоджанско правителство. Конституцията предвижда широк кръг от международно признати човешки права. [7]

Ефект от присъствието на UNTAC[редактиране | edit source]

Нородом Сианук е резервиран към операцията UNTAC, тъй като масовото присъствие на чужди войски води до злоупотреба на някои камбоджански жени, повишавайки проституцията [8], което води до това, че Камбоджа става една от най-засегнатите страни от СПИН в Азия[3] Броят на проститутките в Камбоджа се увеличава от около 6000 през 1991 г. до над 20 000 след пристигането на участниците в UNTAC през 1992 г. До 1995 г. броят на засегнатите от СПИН камбоджанци достига между 50  и 90 000 по преценка на Световната здравна организация[9]

Процеси срещу ръководители на Червените кхмери[редактиране | edit source]

На 4 октомври 2004 г. Камбоджанското народно събрание ратифицира споразумение с Обединените нации за създаването на трибунал, който да съди ръководители, отговорни за зверствата, извършени от Червените кхмери. Страни-донори обещават 43 млн. щатски долара от тригодишния бюджет на трибунала, а дялът на камбоджанското правителство е 13,3 млн. щатски долара.

Първите процеси се провеждат през 2007 г. когато много от ръководителите вече са мъртви или болни. [10]

Статистика[редактиране | edit source]

Времетраене: март 1992 – септември 1993
Численост: около 22 000 души военен и цивилен пресонал
Жертви: 78 (4 военни наблюдатели, 41 души от военния персонал, 14 цивилни полицаи, 5 международни цивилни участници и 14 местни участници).
Разходи: 1,62 млрд. щатски долара (общо за UNAMIC and UNTAC)[11]

Българско участие[редактиране | edit source]

В началото на 1992 г. България получава покана от ООН за участие в започващата операция. [1]

Българската армия участва в UNTAC от 4 май 1992 до 27 ноември 1993 г. с един пехотен батальон от 850 души (проведена е една ротация), 10 офицера за работа в щаба на мисията, 34 военни наблюдатели, и екип военна полиция от 11 души. Формирането, комплектоването и подготовката на българския батальон се извършва за за 45 дни от поставянето на задачата до изпращането му в Камбоджа. За първи път български военнослужещи изпълняват задачи на повече от 9000 км от България при необичайни и трудни условия. [1]

В тази операция българският контингент дава 10 жертви. [1]

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в г ((bg))  Приключило участие в мисии и операции. ОПЕРАЦИЯ НА ООН ПО ПОДЪРЖАНЕ НА МИРА В КАМБОДЖА (UNTAC). // md.government.bg, официален уебсайт на Министерството на отбраната на Република България. Министерство на отбраната на Република България. Посетен на 25 май 2013.
  2. S-RES-745(1992) Security Council Resolution 745 (1992), Резолюция 745, посетена на 25 май 2013 г.
  3. а б Cambodia. Lonely Planet
  4. UN Medals - UNTAC
  5. Margaret Slocomb, The People's Republic of Kampuchea, 1979-1989: The revolution after Pol Pot ISBN 978-974-9575-34-5
  6. Benny Widyono, Dancing in Shadows: Sihanouk, the Khmer Rouge, and the United Nations in Cambodia, ISBN 0-7425-5553-4 - ISBN 978-0-7425-5553-2
  7. http://www.untac.com/untac.htm
  8. Milton Osborne, Sihanouk, Prince of Light, Prince of Darkness. Silkworm 1994
  9. Soizick Crochet, Le Cambodge, Karthala, Paris 1997, ISBN 2-86537-722-9
  10. UNTAC
  11. http://www.un.org/Depts/dpko/dpko/co_mission/untacfacts.html
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „United Nations Transitional Authority in Cambodia“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.