Петдесет и осми пехотен полк
| Трети конен полк | |
|---|---|
 Офицерите от 58-и пехотен полк в манастира „Трескавец“, Прилепско, 18 януари 1916 г. |
|
| Активна | 1912-? |
| Държава | България |
| Тип | Пехотен полк |
58-и пехотен полк е военна част в рамките на полковата структура на Българската армия от времето на Третото българско царство.
Съдържание |
[редактиране] В Балканската война 1912–1913
58-и пехотен полк е в състава на Единадесета дивизия[1] на 2-ра армия, чийто командващ е генерал Никола Иванов. Полкът участва заедно с Лейбгвардейския конен полк в превземането на Одрин на 13 март 1913 г. - като лява колона настъпва и превзема Кавказтабия. 58-и пехотен полк (3 дружини) е оставен на гарнизонна служба в Одрин - част от окупационния корпус в Източна Тракия.
[редактиране] В Първата световна война 1915-1918
В хода на войната през 1915 г. се формират нови части - пехотните полкове стават от 59 на 75.
58-и пехотен полк в състава на 1 бригада[2] на Трета пехотна дивизия, командвана от генерал-майор Никола Рибаров, участва в Леринската операция през август 1916 г.
В периода 1 януари–16 март 1917 командир на 58-и пехотен полк е Петър Мидилев.[1]
58-и пехотен полк, заедно с 17-и, 33-и и 34-и пехотни полкове и Девети артилерийски полк участва в боевете при Дойран. На 24 юни 1918 г. в е свален с артилерийски огън наблюдателен английски самолет, който пада в телените мрежи на главната позиция на 58-и полк. На височините северно над Дойранското езеро (септември 1918 г.) се отличава левофланговата дружина на майор Гечев.[2] На малък хълм, 3–4 км от Дойран, се намира полковото гробище на загинали при настъплението през 1915 г. войници от 58-и пехотен полк. Там е бил погребан полковник Коста Каварналиев, а през 1918 г. тук Девета пехотна Плевенска дивизия изгражда в негова чест внушителен паметник, който е разрушен в 1945 г.
До село Цапари близо до град Битоля са погребани 207 войника от 58 полк, както и от Трети пехотен бдински полк, Петнадесети пехотен ломски полк, Шестнадесети пехотен ловчански полк, Петдесет и първи пехотен полк, Петдесет и пети пехотен полк, Петдесет и осми пехотен плевенски полк, Първи планински артилерийски полк, Дванадести артилерийски полк, Деветнадесети артилерийски полк и 6-а Пионерна дружина. Мраморните паметници над гробовете на седемте офицери в двора на църквата “Свети Георги” (един от тях е на подпоручик Владимир Пюскюлиев от Свищов от 2-ра рота на 58-и пехотен полк) са единствените останали български офицерски паметници в днешната Република Македония. През 1970-те години войнишките кръстове и единият от скромните паметници на войнишкото гробище са заличени с багер, но гробовете остават непокътнати. [3] Гробището е обновено през 2006 г. със съдействието на президента Георги Първанов и посланика на Република България в Македония генерал Михо Михов.[4].
[редактиране] Във Втората световна война 1944-1945
58-и Гюмюрджийски пехотен полк. Гробовете на падналите се намират на българкото военно гробище в гр. Харкан, Южна Унгария, на около 8 км северно от река Драва.
[редактиране] Командири
Званията са към датата на заемане на длъжността.
| № | звание | име | дати |
|---|---|---|---|
| полковник | Георги Тодоров | 1897 — | |
| подполковник | Петър Мидилев | 1 януари 1917 — |
[редактиране] Бележки
- ↑ Азманов, Димитър. Моята епоха. 1878-1919, София 1995, с. 98
- ↑ Дошкинов, П., Есенното сражение на Македонския боенъ театъръ - 1916 год., София, 1948, стр. 56
