Сабя от Кабиюк

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Сабя от Кабиюк
Съвременна възстановка на Сабята от Кабиюк
Информация
ТипМеч
ПроизходПърва българска държава
Арсенал Конница
ПериодРанно Средновековие
РазпространениеИзточна Европа
Широчина на острието4,0 – 3,5 см
Дължина на острието80 см
Обща дължина96 см
Сабя от Кабиюк в Общомедия
Сабя от Кабиюк
Сабята, експонирана след реставрация
Сабята, експонирана след реставрация
Местоположение
43.214° с. ш. 26.593° и. д.
Сабя от Кабиюк
Местоположение в България
Страна България
НаходкаКабиюк, Шумен
ЕкспонатРИМ – Шумен
Археология
Видхладно оръжие
ПериодVIII век
КултураПрабългари
ЕпохаСредновековие

Сабята от ранносредновековния Могилен комплекс Кабиюк-Шуменско е археологическа находка от края на VII или началото на VIII век, времето на създаване и укрепване на Българската държава по Долния Дунав.

Разкриване[редактиране | редактиране на кода]

Находката е направена през 2005 г., когато археологическа експедиция на РИМ–Шумен под ръководството на Рашо Рашев започва проучване на новооткрит могилен комплекс на 15 км западно от старата българска столица Плиска, в землището на коневъдното предприятие „Кабиюк“. При проучването на могила №4 е открито богато ранносредновековно погребение, датирано от изследователите към края на VII до средата на VIII век. Погребението е на млад мъж и е извършено чрез трупополагане в гробна яма преди времето на насипване на самата могила. То е ориентирано с глава на север и придружено от множество погребални и поменални дарове. Основна и най-важна част от погребалния инвентар съставят снаряжението на конника, включващо сребърни гарнитури от бойни колани и накити, конска амуниция с украса за нея и оръжие-сабя [1][2]

Анализ[редактиране | редактиране на кода]

Оръжието, открито в гроб №1 на могила №4, е ранносредновековната сабя, положена като лично въоръжение или дар за погребания там български войн. Сабята от Кабиюк е открита положена вляво от погребания, обърната с дръжката към краката му, вероятно предварително извадена и поставена отделно от ножницата си. Оръжието не се е запазило цяло и в първоначалния си вид, а е фрагментирано на четири къса поради силна корозия и пълно окисление. Остатъкът от острието на сабята е с многослойна структура, изкован чрез пакетиране на 2 или 3 стоманени ленти с различно въглеродно съдържание. Предпазителят на сабята е дълъг и прав. Дървената част на дръжката е едносъставно цилиндрично тяло с дължина до 160 мм и облечена с кожа от скат или акула (Rhinobatos cemiculus или Centrophorus granulosus).

Реставрация[редактиране | редактиране на кода]

Сабята е своеобразен връх в развитието на кавалерийското дълго хладно оръжие, използвано от конните народи на Евразия. В своята класическа форма, тя се появява за пръв път на историческата сцена заедно с източноевропейските номади през VII-VIII век. Тя представлява хладно оръжие с извито, едностранно източено острие с характерна режеща фаза и сечащ удар. Първите подобни оръжия в Източна Европа са образците от погребалния комплекс, открит по левия бряг на Днепър в близост до с. Вознесенка и сходните им оръжия от синхронните комплекси Перешчепино, Глодоси, Келагей и Макуховки от последната четвърт на VII век.[3][4][5][6] В края на същия VII и началото на VIII век, сабята се появява и на Балканите, в региона където първоначално се заселват българите-оногури. Находката от Кабиюк е ярък представител на тази специфична в своята стилистика разновидност на сабята.

Първоначално находката е реставрирана като оръжие с права дръжка. Това буди известен спор в научните среди, тъй като на снимката от разкриването на находката се вижда, че запазеното парче от дръжката има лек наклон в посока на режещия ръб, а ъгълът между него и дясното рамо на предпазителя е по-голям от 90 градуса. Това вдъхновява следващ опит за историческа реконструкция (реплика) на находката от Кабиюк след сравнително проучване на достъпния запазен археологически материал и практически опит в изработването и утилитарната употреба на оръжието сабя[7].

Сабята от Кабиюк е възстановена като дълго хладно оръжие със сравнително дълго острие (750 – 800 мм), несиметрична извивка (10 мм), по-изразена в последната третина на клина. Острието е сравнително широок (3,5 – 4,0 см) и дебело (0,5 – 0,6 мм), с петостенно сечение, със задно острие към върха му и с малко изтъняване по посока на върха. Тези параметри определят сабята от Кабиюк като оръжие със силно присъствие на острието и център на тежестта, който е сравнително отдалечен от предпазителя (20 – 25 см). Опашката на острието и основата на ръкохватката е леко изместена от централната ос по посока на гърба, с издължена трапецовидна форма (9 – 14 см/2,5/1,2 см) с укрепваща гривна (втулка). Дръжката на сабята е с права и дълга ръкохватка (13 – 16 см) с лек наклон по посока на режещия ръб, следваща оста на сабята , обвита с кожа от скат и укрепена със сребърни детайлни обкови (тясна гривна и цилиндрично калпаче). Дървената част е закрепена към металната основа с помощта на железен нит 3 см над предпазителя нит и втори, преминаващ през самия предпазител. В основата на същия, под главичката е прикован и дебел кожен ремък – темляк.

Подобни находки[редактиране | редактиране на кода]

Най-ранните прототипи на типа сабя от Кабиюк са сабите от некропола Дюрсо в Предкавказието [8] и сабята от погребение 2, могила 2 на Шиловския некропол по Средна Волга от VII век [9]. Първата сабя, която носи характерните за сабите от типа на Кабиюк, дълго право кръстовище и укрепваща гривна в основата на острието , е тази от погребение 4, могила 11 на Шелехметския II некропол от района на Самарската дъга, отново по Средна Волга от края на VII век [10]. Наличието на такава гривна е важен типологично определящ елемент, характерен за цяла група саби от най-ранния период на възникване на това оръжие, които са безспорно свързани с миграциите на българите от епохата. По Средна Волга подобни саби са открити в Новинковския могилен некропол от началото на VIII век[11] Такива са и сабите от етнокултурно близките на тези от Кавказ, но малко по-късни паметници по Северски Донец и Оскол, датирани в средата на VIII-IХ век. Това са все саби откривани в аланските и български паметници от Подонието [12] Разбира се, едни от най-ранните находки на такива саби със слабо извит клин, права дръжка и сравнително дълго право кръстовище са открити и по Средния Дунав и Тиса в границите на някогашния Аварски каганат. Закрепването на предпазителя към дръжката, с помощта на железен нит с висока пирамидална главичка както в случая със сабята от Кабиюк, е особеност характерна за цяла група такива аварски саби – тип IIIа, по класификацията на Г.Чики [13] Със същия характерен накрайник на ръкохватката какъвто има сабята от Кабиюк, са сабите открити в кремационния некропол Сухая Гомольша [14]; сабите от двуобредния некропол Красная Горка [15][16] и две саби са от частни колекции [17]. Интересното при накрайника на сабята от Кабиюк е, че той силно наподобява формата на накрайника за войнски колан, а също и друг по-малък накрайник, вероятно от дръжката на нож, намерени в същото погребение. Още по-интересното е, че точно този тип касетъчен коланен накрайник се появява и при всички находки на колани изпълнени в типичния за българската служебна аристокрация, стил Врап-Ерсеке. Освен при Кабиюк, такива са коланите накрайници на единия от двойките колани открити в погребения от квартал Дивдядово-Шуменско[18] датирани от началото на VIII-до средата на IX век. Накрайниците с форма като тази от дръжката на сабята от Кабиюк се запазват и в християнския период на Първото царство [19] Формата на калпачето и начина му за закрепване с помощта на два нита с изпъкнали кръгли глави са характерна особеност на сабята, отнасящи я към тази хронологична и географски обособена типологична група, т.е. българите и аланите населявали земите на Хазарския каганат по р. С.Донец (VIII-IX век). Връзката на този тип накрайник с накрайниците на бойните колани, определя и мястото на сабята в българската традиция на художествения метал по Долния Дунав и връзката му със синхронните номадски култури, в частност тази на Аварския каганат по Средния Дунав(VIII-IX век).

В България са разкрити оръжия от същия, а може би и от по-ранен период (VI-VII век), които също са с отношение към появата на сабята и нейната еволюция:

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Атанасов Г., Венелинова С., Стойчев Ст. Ранносредновековен некропол в Шумен-квартал Дивдядово
  • Аксенов В.С. Салтовские кремационые комплексы с конскими начельниками из басейна Северского Донца //Хазарский альманах т.4 Киев-Харков 2005 с. 193
  • Амброз А.К. Кинжалы V-VIII в. с двумя выступами на ножнах.//СА.1986. № 3. С.28 – 35.
  • Амброз О. Вознесенском комплексе VIII в. на Днепре – вопрос интерпретации.// Древности эпохи великого переселения народов V-VIII вв. М.: 1982., с. 204 – 222.
  • Бобров Л.А., Худяков Ю.С., Военное дело сяньбийских государств северного Китая IV-VI вв. н. э // Военное дело номадов центральной Азии в сянбийскую эпоху. Новосибирск, 2005.
  • Гавритухин И.О. Хронология эпохи становления Хазарского каганата (элементы ременной гарнитуры) //Хазары. Иерусалим; М., 2005.
  • Голубев В., Григорьянц М. К вопросу о классификации клинкового оружия у племен салтовской культуры // Харьковский историко-археологический сборник. 2009. №5. с. 135 – 146.
  • Голубев А. М., Голубева И.В. однолезовой оружие с длинным клинком кочевников VII-VIII вв. // Археология. 2012. № 4. С. 42 – 54
  • Горбунов В.В.Военное дело Алтаяв III-XIVвекЧасть II 2006, стр68-69
  • Даскалов М., Тонкова М. Ранносредновековен колективен гроб със сребърни гарнитури от с. Гледачево, Радневско. Археология год.LI, 2010, кн. 3 – 4, стр. 78
  • Йотов В. Ранние сабли (VІІІ–X вв.) на Нижнем Дунае. (Сабля раннего средневековья – вклад болгар)// Културы Евразийских степей второй половины Iтысячилетия н.е. Самара 2010, стр.217 – 226
  • Кадиева А.А. Хронологические индикаторы в погребалном инвентаре Галиатского склепа 1935 г. в Дигорском ущелие (Северна Осетия)/ Российская археология, 2012, №1, с. 100 – 111.
  • Каминский В.Н. Вооружение племен аланской культуры Северного Кавказа I–XIII вв.: Дис. … канд. ист. наук. Владикавказ, 1991.
  • Каминский В.Н., Каминская-Цокур И.В. Вооружение племен Северного Кавказа в раннем средневековье //Историко-археологический альманах. Вып. 3. Армавир; М., 1997.
  • Комар А.В. К вопросу о дате и етнокультурной принадлежности. Шиловских курганов.//Степи Европы в епоху средневековья. Т.2. Хазарское время 2001, с.11 – 44.
  • Комар А.В. Предсалтовские и раннесалтовский горизонты Восточной Европы – (вопросы хронологии) // VitaAntiqua. № 2. Киев, 1999, 2001
  • Комар А.В. Перешчепинский комплекс в контексте основных проблем истории и културы кочевников Восточной Европы VII-нач.VIII в //Степи Европы в епоху средневековья. Т.5. Хазарское время 2006., с. 7 – 240.
  • Крупнов Е.И. Галиатский могильник, как источник по истории алан-оссов // ВДИ, 1938. № 2.
  • Крупнов Е.И. Из итогов археологических работ (поматериалам Северо-Кавказской экспедиции ГИМ в1935 г.) // ИСОНИИ. Т. IX. Орджоникидзе, 1940.
  • Попов Ст. Сабя от колекцията на Националния археологически музей в София, – Плиска –Преслав 11, 2015, с.431 – 433
  • Саханев В. 1914. Разкопки на Северном Кавказе в 1911-12 годах //ИАК. вып. 56, стр110.
  • Соловьёв А.И. Военное дело коренного населения Западной Сибири. Эпоха средневековья. – Новосибирск, 1987
  • Тарабанов В.А. Средневековый могильник у аула Казазово 1984
  • Тарабанов В.А. Средневековый могильник у аула Казазово // Проблемы археологии и этнографии. Вып. II. Л., 1983. с.148 – 154
  • Lázsló, Simon. Korai avar kardok. – Studia comitatensia, 22, Szentendre, 1991.
  • Marek Stachowski. Tne origin of the European word for saber, Krakyw2004 г.
  • Tomislav Aralica. Second Avar Khaganate Sabre or Pallos Cross-guard from Nin. Preliminary communication, Early Mediaeval archaeology. Dobrodol, Grahovec 16 HR–Sesvete 10360 tomislav.aralica@fsb.hr; Mato IlkiĆ Odjel za arheologiju Sveučilište u Zadru Obala kralja Petra Krešimira IV.
  • Характерни белези на репликата
  • Ефес с едноръчна ръкохватка и правоъгълен предпазител
    Ефес с едноръчна ръкохватка и правоъгълен предпазител
  • Цялостна материална възстановка на археологическата находка
    Цялостна материална възстановка на археологическата находка

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Рашев Р. Праболгары на югозападной окраине евразийской степи. – В: Средневековая археология евразийских степей. Материалы Учредительного съезда Международного конгресса. Т.I. Казань: Институт истории АН РТ, 2007ц.104 – 108.).
  2. ↑ Р. Рашев(+2008), Ст. Станилов, Ст. Стойчев. Кабиюк ранносредновековен могилен комплекс София, 2014 г.
  3. ↑ Грінченко В.А. Пам’ятка VIII ст. коло с. Вознесенки на Запоріжжі. // Археологія, Київ, 1950, т. III., с. 37 – 63
  4. ↑ Хрисимов Х. Вознесенский комплекс Проблемы хронологии и интерпретации наVII – началото на VIIIвек// Степи вЕропы в епоху средневековья Т.7. Хазарское время 2007 с.9
  5. ↑ Корзухина Г.Ф. Из истории древнерусского оружия XI в. СА XIII, 1950, с.63
  6. ↑ Мерпет Н.Я. Из истории оружия Восточной Европый в раннем средневековье.// СА XXIII, 1955, с. 131 – 168.
  7. ↑ Милен Петров Сабята от ранносредновековния Могилен комплекс Кабиюк-Шуменско, 2017
  8. ↑ Дмитриев А.В. Могильник Дюрсо-еталоный памятник древностей VI-IX в.// Археология. Крым, Восточное Причерноморье и Закавказье в эпоху средневековья IV-XIII века 2003., с.200 – 2007.
  9. ↑ Багатудинов, Богачев, Зубов. Праболгары на Средней Волге. Самара 1998
  10. ↑ . Бражник О.И., Кирсанов Р.С., Лифанов Н.А. Исследование Шелехметского II курганно-грунтового могильника в 1999 // Краеведческие записки. Вып.IX. – Самара, 2000, с.188.
  11. ↑ Матвеева Г.И. Могильники ранних болгар на Самарской Луке. 1997
  12. ↑ А.В.Комар Предсалтовские и раннесалтовский горизонты Восточной Европы (вопросы хронологии) Институт археологии НАН Украины
  13. ↑ Чики Г. Сабли аварского периода в Карпатской котловине: Вопросы типохронологии //Културы Евразийских степей второй половины Iтысячилетия н.е. Самара 2010, стр. 207 – 216
  14. ↑ Крыганов А.В. Вооружение и конское снаряжение кочевников юга Восточной Европы VII-X вв.//Диссертация на соискание учёной степени кандидата исторических наук, Харьков, 1987
  15. ↑ Михеев В.К. Подонье в составе Хазарского каганата//Харьков, 1985
  16. ↑ Аксенов В С, Воловик С. Новый салтовский могильник в верхнем Подонечье, Донская археология 3 – 4, 1999, стр. 34 – 40 Рис. 1/6.7.8
  17. ↑ Реконструкция салтовской сабли, архив на оригинала от 27 март 2017, https://web.archive.org/web/20170327170220/http://mreen.org/kaganat/rekonstrukciya-saltovskoy-sabli.html, посетен на 26 март 2017 
  18. ↑ Атанасов Г., Стойчев Ст., Дончева Ст. Три саби от ранното българско средновековие (Нови постъпления в РИМ-Шумен) /Известия на Исторически музей-Шумен 2004, Книга XII, с.73 – 77
  19. ↑ Петров, Хрисимов. Сабята от гроб №27 на старобългарския некропол при Н.Пазар./ България, българите и Европа-Мит, история, съвремие. Т.IV. В.Търново 2011, стр.355 – 370.
  20. ↑ М.Петров, Н.Хрисимов. Сабята от гроб №27 на старобългарския некропол при Н.Пазар.
  21. ↑ Атанасов Г., Стойчев С., Дончева С. Три саби от ранното българско средновековие (Нови постъпления в РИМ-Шумен) /Известия на Исторически музей-Шумен 2004, Книга XII, с.73 – 77
  22. ↑ Йотов В. Ранние сабли (VІІІ–X вв.) на Нижнем Дунае. // Културы Евразийских степей второй половины Iтысячилетия н.е. Самара 2010, стр.217 – 226
  23. ↑ Йотов В. Въоръжението и снаряжението от българското средновековие (VII-XI век) Варна, 2004.
  24. ↑ М.Петров, Н. Хрисимов. Едноострите клинови оръжия от територията на България и византийската военна традиция. – Добруджа (30) 2015, с.311 – 332
  25. ↑ Хрисимов, Н. Едно ранносредновековно прободно-сечащо оръжие (VI–VII век) от колекцията на НИМ. – ИНИМ, XX, 2008, с. 56
  26. ↑ М.Петров, Н. Хрисимов. Едноострите клинови оръжия от територията на България и византийската военна традиция. – Добруджа (30) 2015, с.316, с.326, обр. 3.
  27. ↑ М.Петров, Н. Хрисимов. Едноострите клинови оръжия от територията на България и византийската военна традиция. – Добруджа (30) 2015, с.316, с.327, т.II, обр.2
     Портал „Археология“         Портал „Археология“          Портал „Шумен“         Портал „Шумен“          Портал „България“         Портал „България“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Сабя_от_Кабиюк&oldid=11799518“.