Сабя от Върбица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Сабя от Върбица
Съвременна възстановка на сабята от Върбица
Информация
ТипМеч
ПроизходПърва българска държава
Арсенал Конница
ПериодРанно Средновековие
РазпространениеИзточна Европа
Широчина на острието4,2 – 3 см
Дължина на острието77,6 см
Обща дължина93,4 см
Тегло0.970 кг
Сабя от Върбица в Общомедия
Сабя от Върбица
Местоположение
43° с. ш. 26.633° и. д.
Сабя от Върбица
Местоположение в България
Страна България
НаходкаВърбица, Велики Преслав
ЕкспонатНАИМ, инв. № 306, опис 4, поред. №134
Археология
Видхладно оръжие
ПериодVIII век
КултураПрабългари
ЕпохаСредновековие

Сабята от Върбица е археологическа находка от края на VII или началото на VIII век, когато в Малка Скития и Мизия (съотв. в дн. Румъния и България) се заселват Аспаруховите българи.

Тази находка притежава специфична стилистика, като най-близките паралели се намират със сабите от същия период, открити при Нови Пазар, Черенча и Кабиюк, а също така и с находките от Самарската дъга по Средна Волга (Шелехметски и Больше-таркански некропол), северозападните покрайнини на някогашния Хазарски каганат в междуречието на Дон и Днепър (Сухая Гомольша и Красная Горка по река Северски Донец)[1][2] и Северозападното Предкавказие по поречието на река Кубан (Борисовски некропол). Разпространението на този най-ранен тип саби безспорно съвпада с териториите и посоките на разселване на българите след разпада на държавата им в Северното Черноморие и е индикатор за тяхната материална култура в областта на въоръжението[3][4][5].

Съхранение и оценка[редактиране | редактиране на кода]

Класифицирането и датирането на мечовете от Средновековието се извършва на базата на дължината, ширината и извивката на острието, както и според формата на предпазителя, положението на танга и оформлението на помела.

Сабята е намерена в добре запазено състояние в района на средновековната крепост Калето при Върбишкия проход в близост до Върбица, община Велики Преслав от местния жител Стоян Груев. Сабята е музеен експонат от фонда на НАИМ при БАН[6]. Първоначално тя е отнесена към хронологичната група VIII – X век[7] поради това, че е по-къса и тясна по подобие на други саби с ранна датировка, при които също се наблюдава разположение на острие и танг в една линия[8].

По-обстоен преглед на нейните характеристики довеждат изследователите до нови изводи относно датировката и културно-етническата принадлежност на това оръжие[9]. Тази теория е подкрепена от техническа възстановка и изработка на съвременно копие на оригиналния археологически експонат. Компановката на дръжката при репликата е извършена с кожа от скат и калпаче с два нита, и е заимствана от сабята от Кабиюк.

Подобни находки[редактиране | редактиране на кода]

Оръжия от същия, а може би и от по-ранен период (VI-VII век) с отношение към появата на сабята и нейната еволюция са:

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Рашев Р. Праболгары на югозападной окраине евразийской степи. – В: Средневековая археология евразийских степей. Материалы Учредительного съезда Международного конгресса. Т.I. Казань: Институт истории АН РТ, 2007., с.104 – 118.
  2. Комар А.В. Наследие Западнотюркского каганата в Восточной Европе/ДьнЄслово, 2008, с. 288 – 300
  3. Чики. Г. Сабли аварского периода в Карпатской котловине: Вопросы типохронологии// Културы Евразийских степей второй половины Iтысячилетия н.е. Самара 2010, стр.207 – 216,
  4. М. Даскалов, М.Тонкова. Ранносредновековен колективен гроб със сребърни гарнитури от с. Гледачево, Радневско. Археология год.LI, 2010, кн. 3 – 4, стр. 78
  5. Г.Атанасов, С.Венелинова, С. Стойчев. Ранносредновековен некропол в Шумен, квартал Дивдядово.
  6. Кънев, И. Ранносредновековни саби от фонда на Националния исторически музей. – Известия на НИМ, т. XX, 2008, с. 45, обр.1 – 2, 46, обр. 3 – 4, 47 – 48
  7. Йотов, В. За един тип сабя от ранното българско средновековие. – В: Българите в Северното Причерноморие. т. 4. Велико Търново, 1995, с. 97 – 101
  8. Попов Ст. Сабя от колекцията на Националния археологически музей в София, Плиска – Преслав 11, 2015, с. 431 – 433
  9. М.Петров, Сабята от Върбица-Шуменско и българският тип саби от ранното средновековие (лична кореспонденция)
  10. М.Петров, Н.Хрисимов. Сабята от гроб №27 на старобългарския некропол при Н.Пазар.
  11. Атанасов Г., Стойчев С., Дончева С. Три саби от ранното българско средновековие (Нови постъпления в РИМ-Шумен) /Известия на Исторически музей-Шумен 2004, Книга XII, с.73 – 77
  12. Р. Рашев, Ст. Станилов, Ст. Стойчев. Кабиюк ранносредновековен могилен комплекс София, 2014 г.
  13. Йотов В. Ранние сабли (VІІІ–X вв.) на Нижнем Дунае. // Културы Евразийских степей второй половины Iтысячилетия н.е. Самара 2010, стр.217 – 226
  14. Йотов В. Въоръжението и снаряжението от българското средновековие (VII-XI век) Варна, 2004.
  15. М.Петров, Н. Хрисимов. Едноострите клинови оръжия от територията на България и византийската военна традиция. – Добруджа (30) 2015, с.311 – 332
  16. Хрисимов, Н. Едно ранносредновековно прободно-сечащо оръжие (VI–VII век) от колекцията на НИМ. – ИНИМ, XX, 2008, с. 56
  17. М.Петров, Н. Хрисимов. Едноострите клинови оръжия от територията на България и византийската военна традиция. – Добруджа (30) 2015, с.316, с.326, обр. 3.
  18. М.Петров, Н. Хрисимов. Едноострите клинови оръжия от територията на България и византийската военна традиция. – Добруджа (30) 2015, с.316, с.327, т.II, обр.2