Тервел Пулев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Тервел Венков Пулев
български боксьор
Роден: 10 януари 1983 г. (1983-01-10) (30 г.)
София, България
Летни олимпийски игри

Бронз
Лондон 2012 бокс

Тервел Пулев е български боксьор, двукратен европейски вицешампион (2010 и 2011 г.) и носител на бронзов медал от олимпийските игри в Лондон през 2012 г.

Биография [редактиране]

Роден е на 10 януари 1983 г. в София[1] Занимава се с бокс от 1994 г. По бокса го увлича неговият баща Венко Пулев, като първият клуб, за който се състезава е БК „ЦСКА“. В последствие преминава в Боксов клуб „НСА“, състезава се и за „Академик“, „Национал-София“ и БК „Левски“. Завършва е Национална спортна академия „Васил Левски“ в специалностите треньор и учител. През 2008 г. записва второ висше образование в Софийският университет "Св. Климент Охридски".

Многократен републикански шампион при юношите и мъжете. Дългогодишен национален състезател, от 1998 г. когато е повикан за пръв път за европейското първенство за юноши младша възраст в Юрмала, Латвия (1998). Личен треньор е Борислав Бояджиев. В периода 2004-2012 г. e непобеден в България с изключение на загубата от световния(2009) и европейски шампион (2010) Артур Бетербиев-Русия.

През 2005 г. е сред 10-те най-добри спортисти на „НСА“. Участник е на 3 европейски и 2 световни първенства за мъже и на световно и европейско първенство за юноши. През 2010 г. е номиниран в десетте най-добри спортисти на България.

Европейски вицешампион от първенството в Москва (2010). През същата година се класира на второ място на европейска купа в Харков, Украйна. През 2011 г. печели златен медал на 62-то издание на турнира „Странджа“. Носител на купата, след като на финала побеждава кубинеца Перо (световен и олимпийски шампион за младежи). На европейското първенство в Анкара (2011) завоюва сребърен медал и така за втори път в своята кариера става европейски вицешампион.

Тервел Пулев е носител на златни медали от международни турнири в Мостар (2004), Испания (2006), Сърбия Кралево, Белград (2008, 2010 и 2011), „Умаханов мемориал“ в Дагестан (2009). Печели „Златна ръкавица“, Албания (2012) и „Vllaznia memorial“ Трабзон (2012).

С участието си на турнира в Трабзон успява да се класира за единственото останало място в зона „Европа“ за летните олимпийски игри в Лондон през 2012 г. Тервел Пулев печели бронзов медал, единият от общо двата медала за България на тази олимпиада. Тервел губи полуфиналният мач на Олимпиадата от световният шампион (2011) , бъдещ Олимпийски и "боксьор №1 за 2012 на АИБА"- Олександър Усик (Украйна). Тервел е за боксьор №1 на България за 2010, 2011 и 2012 г. благодарение на най-успешните класирания донесъл на БФ Бокс през всяка една от тези години. Любопитен факт е, че българският боксьор се подлага на 2 последователни операций на носа за период от 3 месеца в края на 2011 г.

Семейство [редактиране]

Тервел е част от боксовата фамилия Пулеви. Баща му Венко Пулев е шампион на България в средата на 20-ти век в супертежка категория. Брат му Кубрат Пулев е европейски шампион за аматьори от Ливърпул (2008) и еропейски шампион на професионалният ринг. Има син-Калоян без да е сключил брак с майката на детето си. [1]

Източници [редактиране]

  1. а б Това е Тервел Пулев, sportni.bg, 9 юни 2006 г.