Смъртно наказание
Убийство |
---|
Самоубийство |
Убиец |
Инкриминирано убийство |
Смъртното наказание е налагането на смърт като наказание за дадено престъпление в резултат на съдебен процес. Някои юрисдикции, прилагащи смъртното наказание, ограничават прилагането му до малък брой тежки престъпления, най-вече измяна и убийство. Исторически, а в някои системи и днес, смъртното наказание е използвано и при по-широк кръг престъпления, включително кражба и грабеж.
Макар и в миналото смъртното наказание да е съществувало в практически всички общества, днес то използва активно само в 58 държави, като в 95 то е премахнато, а останалите не са го прилагали от началото на 21 век или го разрешават само при изключителни обстоятелства, като състояние на война.[1] В много страни използването на смъртното наказание е предмет на остри спорове. Хартата на основните права на Европейския съюз забранява използването на смъртно наказание в държавите от съюза.[2] В България то е премахнато от 10 декември 1998 година, като мораториум върху изпълнението на смъртна присъда има от 1990.
Все пак, 60% от световното население живее в държави, в които се изпълнява смъртно наказание, и това включва четирите страни с най-голямо население (Китай, Индия, Съединените американски щати и Индонезия).[3][4][5] През 2008 година тези държави гласуват против препоръчителната резолюция на Общото събрание на Организацията на обединените нации за мораториум на прилагането на смъртно наказание.
История
[редактиране | редактиране на кода]В почти всяко общество, в един или друг момент, се е прилагало смъртно наказание, както като наказание за извършено престъпление, така и като мярка срещу политическото дисидентство. В повечето случаи, смъртно наказание се е прилагало само за определени престъпления, като убийство, шпионаж, държавна измяна, както и като част от военното право. В някои държави престъпленията от сексуален характер, като изнасилване, кръвосмешение, изневяра, содомия също се наказват със смъртно наказание, а в някои ислямски държави така се наказват и религиозните престъпления, като апостасията и богохулството. Някои държави наказват със смърт организирането на трафик на наркотични вещества, в Китай − търговията с жива плът, както и корупцията. Във военното право, смъртни присъди са издавани за малодушие, дезертьорство, неподчинение и участие в метеж.
Съвременно използване
[редактиране | редактиране на кода]Методи за изпълнение
[редактиране | редактиране на кода]Метод | Описание | |
---|---|---|
С животни |
| |
Сваряване | Осъденият се поставя в голям котел, пълен с кипящи вода, олио, катран, лой или дори топено олово. | |
Счупване на гърба | Монголски метод за смъртно наказание, който предотвратява кръвта да се разлее по земята[7] | |
Смазващо колело | Известно и като „колелото на Катерина“ | |
Преждевременно погребение | ||
Изгаряне на клада | Използва се от християнските религиозни власти за наказване на еретици и вещици | |
Сготвяне | Бик на Фаларис | |
Разпъване на кръст | Жертвата се завързва с въже или се забива с пирони към дървен кръст и се оставя да умре | |
Смазване | Осъденият се смазва до смърт бързо или бавно | |
Обезглавяване | Един от най-известните примери за този тип смъртно наказание е гилотината. | |
Разпорване на корема | ||
Разчленяване | ||
Обесен, разпорен и разчленен | ||
Екзекуция чрез електричество | Електрически стол | |
Падане от високо | ||
Премахване на кожата | ||
Гарота | Устройство за задушаване на осъдения, чрез стискане на врата му с верига, въже, шал или шнур | |
Газова камера | Задушаване на осъдения в херметизирана камера. | |
Обесване | ||
Зазиждане | Осъденият се зазидва и се оставя да умре от глад и жажда. | |
Набиване на кол | ||
Смъртоносна инжекция | ||
Махало[8] | Устройство с глава на брадва сече все по-навътре в тялото на осъдения | |
Отрова | например смъртоносна инжекция | |
Разрязване с трион | ||
Стрелба |
| |
Бавено разрязване | ||
Наръгване | ||
Лапидация | пребиване с камъни |
Дебати за смъртното наказание
[редактиране | редактиране на кода]10 октомври е световен ден срещу смъртното наказание. По този повод през 2003 г. Европейската комисия излиза с декларация, в която призовава да бъде прекратено прилагането на смъртното наказание „при всички обстоятелства“ и във всички страни.
Религиозни възгледи
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Abolitionist and retentionist countries | Amnesty International // Amnesty.org. Архивиран от оригинала на 2009-12-31. Посетен на 23 август 2010. (на английски)
- ↑ Charter of Fundamental Rights of the European Union (PDF) // Посетен на 23 август 2010. (на английски)
- ↑ Bist, Raju. India: Death penalty debate won't die out soon // Asia Times Online, 2004. Архивиран от оригинала на 2010-05-27. Посетен на 27 март 2011. (на английски)
- ↑ No serious chance of repeal in those states that are actually using the death penalty // Egovmonitor.com, 25 март. Архивиран от оригинала на 2011-09-28. Посетен на 23 август 2010. (на английски)
- ↑ Coalition mondiale contre la peine de mort – Indonesian activists face upward death penalty trend – Asia – Pacific – Actualités // Worldcoalition.org. Посетен на 23 август 2010. (на английски)[неработеща препратка]
- ↑ This Won't Hurt a Bit: A Painlessly Short (and Incomplete) Evolution of Execution.
- ↑ Chingis Khan
- ↑ R.D. Melville (1905), „The Use and Forms of Judicial Torture in England and Scotland“, The Scottish Historical Review, vol. 2, p. 228; Geoffrey Abbott (2006) Execution: the guillotine, the Pendulum, the Thousand Cuts, the Spanish Donkey, and 66 Other Ways of Putting Someone to Death, MacMillan, ISBN 0-312-35222-0, p. 213. Both refer to the use of the pendulum (pendola)by inquisitorial tribunals. Melville, however, refers only to its use as a torture method, while Abbott suggests that the device was purposely allowed to kill the victim if he refused to confess.