Направо към съдържанието

Йордан Иванов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Йордан Иванов.

Йордан Иванов
български историк и фолклорист
Роден
Йордан Иванов Николов
Починал
29 юли 1947 г. (75 г.)

Учил вСофийски университет
Лозански университет
Научна дейност
ОбластИстория, археология, филология, фолклористика
Работил вСофийски университет
Семейство
ДецаВера Иванова-Мавродинова
Йордан Иванов в Общомедия

Йордан Иванов Николов е български литературен историк, археолог,[1] фолклорист и един от най-добрите познавачи на българската средновековна литература и култура, действителен член на Българското книжовно дружество от 1909 година.

Етнографска карта на южните славяни на Йордан Иванов, 1913 г.

Йордан Иванов е роден през 1872 година в Кюстендил, в занаятчийско семейство от Кратово, баща му е мутафчия, а дядо му – свещеник. Фамилното им име е Шишкови.[2] Получава средното си образование в Кюстендил и продължава образованието си във Висшето училище в София (във втория му випуск), където през 1892 г. завършва с отличие славянска филология. Негови учители са изтъкнати български учени като Александър Теодоров-Балан, Любомир Милетич, Беньо Цонев, Иван Шишманов и др. През следващите две години – 1892 – 1894 г. – специализира в Лозанския университет, където изучава литература на романските народи, латински език и палеография и усвоява основно френски език. До 1898 г. е учител по български и френски език и литература в Сливенската гимназия. Лектор по френски език във Висшето училище в София (1899 – 1906)

В периода 1906 – 1908 г. Иванов е секретар на Българското търговско представителство в Солун и това му дава възможност да пътува из южна Македония и атонските манастири. От 1909 г. е действителен член на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките.

През 1911 г. е избран за редовен доцент в Софийския университет, през 1924 г. – редовен професор и титуляр на Катедрата по българска литература, на която длъжност остава до 1942 г., когато напуска университета поради пределна възраст. В два периода от 1920 до 1923 и от 1927 до 1930 г. е професор по български език и литература в Националното училище за живи източни езици в Париж[3].

Един от основоположниците на Българското археологическо дружество (1901) и на Българския археологически институт; член на Управителния съвет на БАИ (1920 – 1942). Член-учредител е на Македонския научен институт.[4]

Откривател е на първообраза (оригинала) на „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски през 1906 г., при едно от посещенията му в манастира Зограф и изследва неговите ръкописите (виж книгата му от 1914 г. по-долу). Преди това малката книжка (тя дори не е била подвързана) е останала незабелязана, въпреки че е разглеждана от други изследователи, които са я мислили за препис.

През 1916 г. Йордан Иванов е поканен и участва в Научната експедиция в Македония и Поморавието.

През 1932 г. е избран за член на Славянския научен институт в Прага. През 1942 г. по случай 70-годишнината му и 50-годишната научна дейност той е награден с орден „За заслуга“, II степен и с грамота. През 1944 г. е провъзгласен за почетен гражданин на град Кюстендил.

Умира в София на 29 юли 1947 г.[5]

Йордан Иванов е баща на изкуствоведката Вера Иванова-Мавродинова, тъст на Никола Мавродинов и дядо на проф. Лиляна Мавродинова.

Издадени исторически извори

[редактиране | редактиране на кода]
Български старини из Македония

Монографии и студии

[редактиране | редактиране на кода]
Северна Македония
Населението в Югоизточна Македония (Сярско, Драмско и Кавалско)
Българете в Македония“, 1915
„Българите в Македония“, второ издание, 1917

Обзорни, полемични и популяризаторски статии

[редактиране | редактиране на кода]
  • „История на славянските литератури“, Пловдив, 1896;
  • „Славянската взаимност в миналото и сегашното“, 1898 – 1899;
  • „Славянската взаимност в борбите и съборите“, 1898 – 1899;
  • „Всеобща история на литературата“ (заедно с Кл. Карагюлев и С. Барутчийски), 1900;
  • Пангерманизмът, панславизмът и югославянският съюз“, 1902;
  • „Bulgares et Grecs devant l`opinion publique suisse. (A propos du meeting de protestation en faveur des Grecs, tenu a Geneve le 17 mai 1918)“, Berne, 1918;
  • „La question macedonienne au point de la vue historique, ethnographique et statistique“, Paris, 1920;
  • Българо-албанската етнична граница. МкП, 1925, 1
  • Български народни песни, записани преди 200 години. Училищен преглед, 1927, 26
  • Неизвестен труд на Софрония Врачански. Мир, бр.10288, 31.10. 1934
  • Нови вести за Кирила и Методия. Зора, бр.5404, 3.07.1937

Литература за Йордан Иванов

[редактиране | редактиране на кода]
  • Младенов, Ст. Български старини из Македония. Училищен преглед, 1908, кн.10
  • Цонев, Б. Оценка за явилите се кандидати за вакантната катедра по българска и славянска литература (3. Йордан Иванов). ГСУИФФ, 1910 – 1911, 7
  • Арнаудов, М.1. Богомилски книги и легенди. Бълг. мисъл, 1925, кн.1 2. Български старини из Македония. Бълг. мисъл, 1932, кн. 1
  • Бурмов, Ал. Проф. Йордан Иванов. Раб. дело, бр.175, 1. 08. 1947
  • Beaulieux L. En la personne de Jordan Ivanov. RES, 1948, 24
  • Миятев, Кр. Йордан Иванов. ИАИ, 17, 1950,
  • Велева, Д. Йордан Иванов (1872 – 1947). ИНА БАН, 1957, 1
  • Въгленов, М. Йордан Иванов. По случай 10 години от смъртта му. Език и литература, 1957, 12
  • Динеков, П. Проф. Йордан Иванов историк на българската литература. ИИБЛ, 1958, кн.6
  • Бернар, Р. Проф. Йордан Иванов. ИИБЛ, 1958, 6
  • Романска, Цв. Принос към проучването на българските народни песни. Език и литература, 1959, кн.5
  • Русакиев, С. Йордан Иванов. 1872 – 1947. В: Иванов Й. Български народни песни. С., 1959
  • Иванова, Кл. Двадесет години от смъртта на проф. Йордан Иванов. СпБАН, 12, 1967, 2
  • Ангелов, Д. Уводни думи. В: Иванов Й. Богомилски книги и легенди. С., 1970
  • Райков, Б. Акад. Йордан Иванов. По случай 100 години от рождението му. Библиотекар, 1971, 12
  • Динеков, П. Проф. Йордан Иванов един от първите. Пламък, 16, 1972, 1
  • Дейкова, О. Йордан Иванов. ЛМ, 16, 1972, 2
  • Грашева, Л. Йордан Иванов. По случай 100 г. от рождението му (1872 – 1972). Родна реч, 1972, кн.4
  • Ангелов, Б. Първообразът на "История славеноболгарская“. Векове, 1, 1972, 4
  • Ангелов, Д. Научното дело на проф. Йордан Иванов като историк и археолог. Векове, 1, кн.4, 1972
  • Георгиев, Ем. Забележителен учен и университетски преподавател. Раб. дело, бр. 6, 6.01.1972
  • Гечева, Кр. Йордан Иванов. Биобиблиография. С., 1974
  • Сефтерски, Р. 120 години от рождението на акад. Й. Иванов. Научен живот, 32, 1990,
  • Известия на Исторически музей, Кюстендил, 1992 г., т. IV: раздел „Живот и дело на Йордан Иванов“, включва статиите: 1. Станьо Георгиев – „Йордан Иванов и проблемите на българския национален език“; 2. Констадин Динчев – „Професор Й. Иванов и историко-фолклористичното изследване“; 3. Светослав Стефанов – „Интердисциплинарните изследвания на професор Й. Иванов“; 4. Боряна Велчева – „Йордан Иванов като палеограф“; 5. Ангелина Даскалова и Мария Райкова – „Приносът на Йордан Иванов за изследването на паметници с историческо съдържание“; 6. Никола Робев – „Нумизматични сведения за Средновековието в трудовете на акад. Й. Иванов“; 7. Юлия Николова и Ана Симеонова – „Френските читанки на Йордан Иванов“; 8. Михал Николов – „Йордан Иванов и Кюстендилското градско общинско управление“; 9. Райко Сефтерски – „Архивът на академик Йордан Иванов като собствен биографичен източник“; 10. Емил Александров – „Дипломатическата дейност на акад. Йордан Иванов“; 11. Елена Томова – „Академик Йордан Иванов като изследовател на българската агиографска книжнина“; 12. Димитринка Димитрова-Маринова – „Старобългарските апокрифи в изследванията на Йордан Иванов“; 13. Анисава Милтенова – „Йордан Иванов и проблемите на старобългарската белетристика“; 14. Елка Дроснева – „Йордан Иванов и българската средновековна книга“; 15. Йосиф Мороз – „Коментар към статията на Йордан Иванов „Чудото Св. Георги с българина“ и 16. Димитър Кенанов – „Йордан Иванов и „Тайната книга“ на богомилите“.
  • Известия на Исторически музей, Кюстендил, 1993 г., т. V: раздел „Живот и дело на Йордан Иванов“, включва статиите: 1. Невяна Дончева-Панайотова – „Приносът на акад. Йордан Иванов за проучване на българо-руските литературни връзки през Средновековието“; 2. Надя Данова – „Приносът на Йордан Иванов в проучването на българо-гръцките културни взаимоотношения /XIV-XIX в./“; 3. Мариана Йовевска – „Йордан Иванов за славянското единство на Балканите“; 4. Рая Заимова и Василка Тъпкова – „Йордан Иванов и връзките му с френските слависти“; 5. Теодора Мешекова – „Проучванията на Йордан Иванов върху рударството и металодобива в югозападните български земи“; 6. Жана Колева – „Два неизвестни ръкописа на Йордан Иванов“; 7. Снежана Ракова – „По следите на един ръкопис от Йордан Иванов“; 8. Жеко Попов – „Йордан Иванов за куцовласите в Македония“; 9. Йорданка Коцева – „Проф. Йордан Иванов и българската фолклорна проза“ и 10. Георги Василев – „Елементи на орфизъм в богомилството“.
  • Харитонов, Христо, „Академик Йордан Иванов и монетите от Кадин мост“, в Известия на Исторически музей, Кюстендил, т. Х, 2005 г.
  1. Ан.Ив. Явашов / Разград - неговото археологическо и историческо минало, Част I // Изд. Читалище "Развитие"/ Разград, 1930 г.
  2. Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 256.
  3. Николова, В., Куманов, М., България. Кратък исторически справочник, том 3, стр. 243.
  4. Членове-основатели на Македонския научен институт // Македонски научен институт. Посетен на 10 октомври 2015.
  5. Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 447.
За него