Александър Стамболийски (село)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Александър Стамболийски.
| Александър Стамболийски | |
  Александър Стамболийски  Александър Стамболийски | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 21 души[1] (15 март 2024 г.) |
| Надм. височина | 84 m |
| Пощ. код | 9565 |
| Тел. код | 05738 |
| МПС код | ТХ |
| ЕКАТТЕ | 00360 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Добрич |
| Община – кмет | Генерал Тошево Валентин Димитров (БСП – Обединена левица; 2015) |
| Кметство – кмет | Име Фамилия |
Алекса̀ндър Стамболѝйски е село в Североизточна България, община Генерал-Тошево, област Добрич.[2]
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Александър Стамболийски се намира в Южна Добруджа, разположено на територия с равнинно-хълмист релеф. В част от него минава стръмен, дълбок, сух, тесен около 100 м дол, граничещ в двата си края с широколистна гора. При продължителен дъжд долът се изпълва с вода, преминаваща чрез 2 успоредни стоманобетонни тръби - всяка с диаметър около един метър, под стръмен, с остри завои, път с трошенокаменна настилка. Откъм северозападна страна на дола има изоставени от близо половин век кладенци пълни с питейна вода - всеки един от които е дълбок около 80 м, като горния край на всеки един от тях е обезопасен достатъчно надеждно или чрез стоманобетон, или чрез късове скала, или чрез стоманени части от земеделска почвообработваща техника. На около 6 км на север от него отстои границата с Румъния, а на около 16 км на изток – брегът на Черно море при гранично село Дуранкулак.
На север пътна асфалтирана отсечка от около 2 км свързва селото с асфалтиран междуселищен третокласен път номер 2904, преминаващ на изток през селата Бежаново, Захари Стояново и Стаевци към село Дуранкулак, а на запад – през селата Спасово, Рогозина, Чернооково и Кардам – към общинския център Генерал Тошево.
Климатът е умерено континентален.
Плодородните почви и подходящият климат в района благоприятстват развитието на земеделието и животновъдството.
Характерно за земеделските поземлени имоти – освен значителните им размери и правилната форма, е наличието на полезащитни горски пояси с ширина от 10 – 12 м до около 30 м по границите на повечето от тях или по границите на групи имоти.
Надморската височина в центъра на селото е около 84 м.
История
[редактиране | редактиране на кода]Най-ранни сведения за селото се откриват в турския данъчен регистър на овцевъдите от 1573 г. В него е отбелязано, че в селото – тогава записано Сахтиянлу, има 8 овчари, които дължат 295 овце като данък на държавата. В данъчен регистър от 1676 г. селото е записано Сахтианлък,[3] с което име е записано и през 1873 г. и което име се запазва до 1906 г., когато с указ № 462 от 21 декември 1906 г. селото е преименувано на Симеоново в памет на Цар Симеон I Велики. През периода от 1913 г.[4] до 1940 г.[5] селото е в границите на Кралство Румъния.[6]
На 25 септември 1941 местни жители основат производителна земеделска стопанска кооперация „Жетвар“.[7] С министерска заповед № 5530, обнародвана на 17 септември 1947 г., село Симеоново е преименувано на Александър Стамболийски.[8][6]
Население
[редактиране | редактиране на кода]Населението на селото – според данните в Националния регистър на населените места, е показано в таблицата „Население по години“.[9]
|  |
Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[10]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 30 | 100,00 |
| Българи | 27 | 90 |
| Турци | 0 | 0,00 |
| Цигани | 0 | 0,00 |
| Други | 0 | 0,00 |
| Не се самоопределят | 0 | 0,00 |
| Неотговорили | 3 | 10 |
Поминък
[редактиране | редактиране на кода]Основен поминък за малкото хора, останали в селото към края на второто десетилетие на 21 век, е земеделието и животновъдството. Селото има голяма мера (пасище), което позволява отглеждане както на едър рогат добитък, така и на овце и кози. Обработваемата му земя надхвърля 10000 дка, като се обработва от крупни земеделски стопани от спасовския край.[8]
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]Съборът на селото се провежда всяка година на 14 юни.[8]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Таблица на населението, ГРАО // Посетен на 16.07.2019.
- ↑ От сахтиан – дума от турско-персийски произход, означаваща тънка и фино обработена козя кожа, служеща за подвързия.
- ↑ Съгласно Букурещкия договор.
- ↑ Съгласно Крайовската спогодба територията на Южна Добруджа е върната на Царство България.
- ↑ а б Николай Мичев, Петър Коледаров – „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“; „Наука и изкуство“ София 1989; стр. 24.
- ↑ Пътеводител на архивните фондове, съставил Вълко Калчев / Окръжен държавен архив – Толбухин // Изд. „Г.Бакалов“ – Варна, 1976 г., стр. 42.
- ↑ а б в Община Генерал Тошево – „с. Вичево, Александър Стамболийски и Бежаново“
- ↑ По справки в Националния регистър на населените места
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
| ||||||||||
