Белла Цонева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Белла Цонева
българска актриса
Родена Белла Христова Цонева
Националност Флаг на България България
Брачни партньори Иван Динков
Уебсайт

Белла Христова Цонева е българска актриса.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена не а 9 декември 1946 г. в Стара Загора. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ (1968).

Работи в Драматично-куклен театър (Враца) (1968-1971) и в Драматичен театър „София“ (1971-1997). Директор е на Драматичен театър „Крум Кюлявков“ в Кюстендил в периода 2003-2005. От началото на 2006 година е директор на Българския културен институт в Москва, Русия.

Участвала е в няколко български игрални филми, сред които „Тримата от запаса“, „Осмият“ и други.

Член на САБ (1968).

Омъжва се за поета Иван Динков.

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

  • Заслужил артист (1981).
  • Награда за женска роля за ролята на (Наташа) в пиесата „Младостта на бащите“ на II национален преглед на младежката пиеса (Русе).

Театрални роли[редактиране | редактиране на кода]

ТВ театър

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Година Филми и Сериали Серии Копродукции Роля
2001 Каталии Стояна
1992 Куче на пътя – („Un chien sur la route“) Швейцария / Югославия / Германия Нада Брамич
1987 Нощем по покривите 2 готвачката
1985 Женски сърца Дочка, майката на Васил
1984 Кажи им, майко, да помнят 6 майката на Галин – в 5 серии (2 и 5-та)
1984 В името на народа 8 жената на Антов
1983 Къде живееш? Весела Велева
1982 Най-тежкият грях Стефанова
1982 Булевардът Марта
1980 Вярност 2 съпругата на овчаря Петко
1979 Сами сред вълци 5 Лена, съпругата на Никифор Никифоров
1978 Федерация на династронавтите 3 майката на Димчо
1977 Слънчев удар Бързашка
1977 Бой последен Милка
1977-1982 Четвъртото измерение 6
1976 Допълнение към закона за защита на държавата
1976 Вината жената на Живко
1974 На живот и смърт 3 Христинка
1973 Нона госпожица Шмидт
1973 Последната дума Яна
1971 Тримата от запаса жената на Пейо
1969 Осмият снахата

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]