Беседа:Пловдивска градска художествена галерия/Текст към 2018-11-01
История[редактиране на кода]
През 1881 г. в Народната библиотека и музей в Пловдив постъпват 4 копия на ктиторските портрети от Боянската църква (1259), изработени от тревненския зограф Симеон Ц. Симеонов.
През 1911 г. към музея се обособява Художествен отдел с наличните 25 художествени произведения. По времето, когато Николай Райнов е главен библиотекар (1922), към колекцията се прибавят много гравюри, щампи, литографии, включително графични и живописни творби на Николай Павлович. От 1926 до 1931 г. назначеният за уредник Никола Мавродинов прибавя 8 великолепни несебърски икони от ХVІ в.
През 1930 г. цар Борис III подарява на Народната библиотека и музей картината „Портрет на Софроний Врачански“ (1812), която се счита за първия светски портрет в българското изкуство.
От 1 януари 1950 г. към отдел „Наука, изкуство и култура“ при Градския народен съвет в Пловдив се създава служба „Градска художествена галерия“, ръководена от художника Ангел Томов. Официалното откриване на галерията, наречена тогава Държавна художествена галерия, е на 2 март 1952 г. Първи неин директор е Георги Чайковски.
Сбирката на галерията през 1952 г. наброява около 300 творби, събрани от Народния археологически музей в Пловдив, Държавната библиотека „Иван Вазов“ в Пловдив, Окръжния музей при Окръжната постоянна комисия в Пловдив, Пловдивската общинска градска къща музей (от 1949 г.: Етнографски музей), сбирката на отдел „Наука, изкуство и култура“, Педагогическия музей при Френския мъжки колеж „Св. Августин“ в Пловдив, Националната художествена академия в София, Националната художествена галерия в София.
Пловдивската художествена галерия днес е арт музей, който съхранява, опазва и показва част от най-ценните образци на средновековното, възрожденското, следосвобожденското и съвременно изкуство на България. В галерията се пази най-старото кавалетно произведение на българското изкуство – „Портрет на Софроний Врачански“ от 1812 г., а също се съхранява и колекция от произведения на старата венецианска, френска, немска, холандска и фламандска живопис.
Постоянна експозиция[редактиране на кода]
Пловдив 4000, ул. „Съборна“ № 14а (Стария град), тел.: (+359 32) 63 53 22; тел./факс: (+359 32) 62 24 34, e-mail: ghgpl@abv.bg, ghgpl1952@gmail.com, www.galleryplovdiv.com.
Днес Градската художествена галерия притежава 7210 творби, от които 2310 – живопис, 2580 – графика, 545 – скулптура и приложни изкуства, 574 – икони, 1234 – мексиканско изкуство, 93 фотографии. Особено представителни колекции има от творчеството на Георги Данчов – Зографина (1846 – 1908), Станислав Доспевски (1823 – 1878), Николай Павлович (1835 – 1894), Михаил Лютов (1887 – 1965), Христо Станчев (1870 – 1950), Цанко Лавренов (1896 – 1978), Златю Бояджиев (1903 – 1976), Георги Атанасов (1878 – 1950), Крум Джаков (1909 – 1976). Представени са творби на голяма част от членовете на Дружеството на южнобългарските художници (1911 – 1945), както и на поколението от втората половина на ХХ в. – Георги Божилов (1933 – 2001), Йоан Левиев (1934 – 1994), Колю Витковски (1925 – 1998), Енчо Пиронков (1932), Димитър Киров (1935 – 2008), Христо Стефанов (1931) и др. Добре представени са пловдивските и свързани с Пловдив художници от края на ХХ и началото на ХХІ век.
Експозицията се помещава в сградата на Девическата гимназия, проектирана и построена под ръководството на арх. Йосиф Шнитер през 1881 г. Подредена е хронологично на двата етажа. Включени са над 200 оригинални художествени произведения, които проследяват развитието на българското изобразително изкуство от Възраждането до наши дни. Представени са изявени автори и характерни стилови направления. Налична е богата информация на български и английски езици.
Пловдивската колекция е сред най-богатите в страната на художествени творби от ранните периоди на развитие на българското изкуство. Живописният раздел започва с най-рано датираната творба със светски характер (1812) – портрета на основоположника на новобългарската печатна книга, бореца за църковна и политическа независимост Софроний Врачански.
Експонирани са творби на големите ни възрожденски художници, творили преди и в първите години след Освобождението. Сред тях са най-известните и автентични портрети на Васил Левски, портретът на Поликсения Стамболова, рисувани от Георги Данчов; дипломната работа на Станислав Доспевски от Петербургската академия; портрети, рисувани от първите професори в Художественото академия в София Антон Митов (1862 – 1930) и Иван Мърквичка (1856 – 1938); „Негърчето“ на Константин Величков (1855 – 1907) – министър на народната просвета (1895 – 1899) и основоположник на Художествената академия в София и др.
Експозицията продължава с творби на ярки представители на българското изкуство – Христо Станчев, Цено Тодоров (1877 – 1953), Гошка Дацов (1885 – 1917), Владимир Димитров-Майстора (1882 – 1960), Цанко Лавренов, Златю Бояджиев, Давид Перец (1906 – 1982), Султана Сурожон, Дечко Узунов (1899 – 1986), художници от втората половина на ХХ в. – Светлин Русев (1933), Атанас Пацев (1926 – 2000), Генко Генков (1923 – 2006), Георги Баев (1924 – 2007), Чавдар Пашев (1928), Иван Кирков (1932), Емил Стойчев (1935), и съвременни автори, които подчертават самобитността и уникалността на днешната българска художествена култура, нейните връзки с европейското изкуство – Николай Майсторов (1943), Андрей Даниел (1952), Вихрони Попнеделев (1953), Станислав Памукчиев (1953), Васил Стоев (1950), Свилен Блажев (1953), Вълчан Петров (1947) и др.
Постоянна експозиция „Икони“[редактиране на кода]
Пловдив 4000, ул. „Съборна“ № 22 (Стария град), тел.: (+359 32) 62 60 86, e-mail: ghgpl@abv.bg, hgpl1952@gmail.com, www.galleryplovdiv.com.
Част от иконите на Градската художествена галерия са експонирани в сградата на старото начално училище към църквата „Св. св. Константин и Елена“ (1960-те години) Те са представителен дял от националната съкровищница. Най-добрите образци, подбрани от богатия фонд на галерията и от сбирката на Пловдивската митрополия, илюстрират развитието на иконописното майсторство в Пловдивския край в протежение на пет века. Най-старите и най-ценни творби са икони от XV–XVI столетие, предназначени за царския ред в иконостаси от средновековни църкви.
Показани са творби на майстори иконописци от епохата на Средновековието и на някои от най-изявените представители на възрожденските иконописни школи: Христо Димитров – родоначалник на Самоковската школа, на синовете му Димитър и Захарий Зограф, на внука му Станислав Доспевски, икони от тревненски майстори, от одрински зографи и др. Периодично се правят тематични експозиции, които ползват богатството на фондовете, за да разкрият различни страни от символиката в християнското изкуство.
Постоянни експозиции „Цанко Лавренов“ и „Мексиканско изкуство“[редактиране на кода]
Пловдив 4000, ул. „Артин Гидиков“ № 11 (Стария град), тел.: (+359 32) 62 87 45, e-mail: ghgpl@abv.bg, ghgpl1952@gmail.com, www.galleryplovdiv.com
На 1-вия етаж е представено мексиканско изкуство – съвременна мексиканска графика, художествени занаяти и копия на каменна пластика и керамика, музикални инструменти на други култури от Мексико. Графичното изкуство в Мексико от началото на ХХ в., наред с монументалната живопис, има силен социален ефект поради възможността да се тиражира и репродуцира в печатните средства за масова информация. Тласък в неговото развитие дава творчеството на големия мексикански художник Хосе Гваделупе Посада. Почти всички мексикански художници работят в графични техники и развиват графичното изкуство с идеята да го направят по-достъпно за голям брой публика.
Колекцията от 1150 графики е обогатена с копия на доколумбова каменна пластика и керамика, произведения на приложното изкуство и копия на традиционни музикални инструменти. Експонатите са подарени в чест на 1300-годишнината на Българската държава, а музеят е открит през 1981 г.
На 2-рия етаж е подредена постоянна експозиция от творби на художника Цанко Лавренов (1896 – 1978). Той е сред най-чистите български примитивисти, черпещ вдъхновение от културното наследство, иконописта и народния бит. Самобитният му талант обогатява характерното за българската култура движение „За родно изкуство“. Автор е на много публикации в областта на старата и нова българска живопис и графика.
Експонираните 60 платна на художника дават цялостна и завършена представа за неговото творчество, в което чрез оригинален индивидуален стил са пресъздадени атмосферата, духът и битът от епохата на Българското възраждане и съвремието на художника. Картините му „Старият Пловдив“, „Малка нощна музика“ и „Панаир“ са емблематични за българското изкуство, а цикълът „Манастири“ е прекрасен художествен документ за българската духовна култура от времето на Възраждането.
Експозицията е обогатена с текстове, фотографии, факсимилета и рисунки на художника.
Постоянна експозиция „Енчо Пиронков“[редактиране на кода]
Пловдив 4000, ул. „Васил Кънчев“ № 1 (Стария Пловдив), тел.: (+359 32) 63 80 55, e-mail: ghgpl@abv.bg, ghgpl1952@gmail.com, www.galleryplovdiv.com.
Експонирани са 45 дарени от автора творби, обхващащи различни периоди от неговото творческо развитие.
Енчо Пиронков (роден 1932 г.) е от поколението художници, което през 1960-те години осъвременява облика не само на пловдивската живописна школа, но и на българското изобразително изкуство. Във времето на тоталитарната култура те създават и развиват ново съвременно пластическо мислене, което ги приобщава към европейските художествени процеси и поставя началото на българския модернизъм чрез утвърждаване на нов възглед по отношение на формата и колорита.
Стилът на Енчо Пиронков се отличава със силен експресивен жест при полагане на боите, ярък колорит с редуващи се топли и студени цветове. Той фрагментира пространството и вписва в него фигури, заемащи ритуални пози. Драматизмът на общуване с тези композиции се подсилва от мистиката на тематичното послание и от силното противопоставяне на светло-тъмно в тях.
Зали за временни експозиции[редактиране на кода]
Пловдив 4000, ул. „Княз Александър Батенберг“ № 15, тел.: (+359 32) 62 42 21, e-mail: ghgpl@abv.bg, ghgpl1952@gmail.com, www.galleryplovdiv.com.
Изложбените пространства се помещават в сграда с типична градска архитектура от началото на XX в. В залите на двата етажа се представят временни изложби с научен и приносен характер, свързани с юбилеи на изтъкнати български художници, както и с историята и проблематиката на културния живот на страната. Представят се и изложби на чуждестранни автори, експериментални изложби и изложби на деца.
-
Фламандска школа -
Станислав Доспевски – Акт, 1866 г., дипломна работа от Петербургската худ. академия -
Константин Величков – Негърчето -
П.Клисуров – Натюрморт, 1926 г. -
И.Мърквичка – Детски портрет -
Христо Станчев-Ченци – дамски портрет, 1895 г. -
Никола Михайлов – Момиче
