Долно Крушево

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Крушево.

Долно Крушево
Κάτω Κερδύλια
— село —
„Свети Георги и Свети Рафаил“
Гърция
40.8158° с. ш. 23.8025° и. д.
Долно Крушево
Централна Македония
40.8158° с. ш. 23.8025° и. д.
Долно Крушево
Сярско
40.8158° с. ш. 23.8025° и. д.
Долно Крушево
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемАмфиполи

Долно Крушево (на гръцки: Κάτω Κερδύλια, Като Кердилия, до 1927 Κάτω Κρούσοβον, Като Крусовон[1]) е историческо село в Егейска Македония, Гърция, на територията на дем Амфиполи, област Централна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е било разположено в източните склонове на Орсовата планина (Кердилия).

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век Долно Крушево (Като Крусово) е малко село в Сярска каза на Османската империя. Гръцка статистика от 1866 година показва Крусова (Κρούσοβα) като село със 100 жители турци.[2]

Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Като Крушово (Kato-Krouchiovo) живеят 296 гърци.[3]

Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873, Като Крушово (Kato Krouchovo) има 63 домакинства със 75 жители мюсюлмани и 90 гърци.[4]

В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за селото:

Долно Крушово е село със смесено население; отстои на половин час от предишното; 1 църква, 1 училище; жителите са гърци и турци коняри; отстои на 9 и половина часа от Сяр.[5]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Долно Крушево, село разположено над един баир при Орфанския залив. От Сяр на Ю 10 часа. От Вряста на СИ 4 часа. Местоположението на Долно Крушово е[6] от прекрасните; от тук се вижда морето, цялото Сярско поле и езерото Тахинос. Към Ю. И. е манастирчето св. Димитър, светогорски метох. 30 къщи гърци; гръцка църква.[7]

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“), населението на Долно Крушево е 300 жители гърци.[8]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

Руини след германската операция срещу Долно Крушево на 11 октомври 1941 г.
Паметникът в Долно Крушево с плоча с имената на загиналите

В 1913 година селото попада в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. В 1927 година е прекръстено на Като Кердилион.

В 1941 година германски окупационни части избиват мирното население на Горно и Долно Крушево и опожаряват селищата.[9]

Църквите „Свети Георги и Свети Рафаил“ и „Свети Безсребреници“ в Долно Крушево са единствените оцелели сгради в селото.[10]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Долно Крушево

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Ν. Σχινά, "Οδοιπορικαί σημειώσεις, Μακεδονία", τόμος Β', Εν Αθήναις 1866, цитирано по официалния сайт на Дем Зиляхово
  3. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 44. (на френски)
  4. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 122-123.
  5. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 60. (на руски)
  6. Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 846.
  7. Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 847.
  8. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 180.
  9. Το Ολοκαύτωμα των Κερδυλίων // Ριζοσπάστης, 24 октомври 1997. Посетен на 31 октомври 2014.
  10. ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ37/32574/609/22-7-1991 - ΦΕΚ 889/Β/30-10-1991 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2022-07-05. Посетен на 30 октомври 2014.