Еудженио ди Савоя (лек крайцер, 1935)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Еудженио ди Савоя“/„Ели“
RN Eugenio di Savoia
Κ/Δ Έλλη II
Лекият крайцер „Еудженио ди Савоя“
Флаг Италия
 Гърция
Клас и типЛек крайцер от типа „Дука д'Аоста“
ПроизводителGio. Ansaldo & C. в Генуа, Италия.
Служба
Заложен6 юли 1933 г.
Спуснат на вода16 юни 1935 г.
Влиза в строй16 януари 1936 г.
Изведен от
експлоатация
утилизиран през 1973 г.
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост8450 t (стандартна);
10 539 t (пълна)
Дължина186,9 m
Дължина между перпендикулярите
171,8 m
Ширина17,5 m
Газене6,1 m
Броняпояс: 70+30 – 35 mm;
палуба: 30 – 35 mm;
кули: 90 mm;
траверси: 50 mm;
бойна рубка: 100 mm
Задвижване2 парни турбини Belluzzo;
6 парни водотръбни котли Yarrow
Мощност110 000 к.с. (80,9 МВт)
Движител2 гребни винта
Скорост36,5 възела
(67,6 km/h)
Далечина на
плаване
4411 морски мили при 18 възела ход;
Запас гориво: 1653 t мазут
Екипаж578 души
Кръстен в чест напринц Евгений Савойски и крайцера „Ели
Въоръжение
Артилерия4x2 152 mm;
Зенитна артилерия3x2 100 mm;
4x2 37 mm;
6x2 13,2 mm картечници
(от 1942 г.:
12x1 20 mm)
Противолодъчно
въоръжение
2 бомбохвърляча;
2 бомбомета;
12 дълбочинни бомби
Минноторпедно
въоръжение
2x3 533 mm ТА;
112 – 146 мини
Самолети1 катапулт; 2 хидроплана IMAM Ro.43
„Еудженио ди Савоя“/„Ели“ в Общомедия

Еудженио ди Савоя (на италиански: Eugenio di Savoia, Евгений Савойски), впоследствие Ели II (на гръцки: Κ/Δ Έλλη II) е лек крайцер на италианския флот от времето на Втората световна война. Втори кораб на серията крайцери тип „Дука д'Аоста“. Името си носи в чест на легендарния италиански и австрийски военачалник Евгений Савойски. Предаден е като репарация на Гърция през юли 1950 г., и е преименуван на „Ели II“ (в чест на крайцера „Ели“, който е наречен така в чест на битката при Ели) и е в състава на ВМС на Гърция до 1973 г.

История на службата[редактиране | редактиране на кода]

Крайцерът „Еудженио ди Савоя“ е заложен в корабостроителницата на „Ансалдо“ на 6 юли 1933 г., спуснат е на вода на 16 март 1935 г. В състава на КВМС на Италия е въведен на 16 януари 1936 г. За първи път е приведен в бойна готовност през 1937 г. по време на Гражданската война в Испания: На 13 февруари 1937 г. крайцера организира бомбардировка на Барселона, което води до 18 цивилни жертви.

От 1938 до 1939 г. „Еудженио ди Савоя“ носи служба в 7-ма крайцерска дивизия, през март 1939 г. е пребазиран в Специя. От 1940 до 1943 г. участва в няколко големи сражения: битката при Калабрия, операция „Харпун“ по ликвидацията на разрушителя „Бедуин“ и операция „Пиедестал“. На 4 декември 1942 г. в Неапол крайцерът е атакуван от американската авиация и получава тежки повреди. През 1943 г., след капитулацията на Италия, „Еудженио ди Савоя“ е интерниран в Суец, където се използва като учебен кораб.

През 1950 г. крайцерът е продаден на Гърция като военна репарация, където е преименували на „Ели II“ в памет за сражението при нос Ели с турския флот. През юни 1951 г. на кораба е издигнат гръцкия флаг: на този кораб крал Павлос I извършва държавни посещения в Турция, Югославия, Франция и Ливан. През 1965 г. корабът е изведен от състава на флота и е преправен в плаващ затвор. През 1973 г. той е продаден за скрап.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Whitley, M.J. (1995). Cruisers of World War Two. Arms and armour Press. ISBN 1-86019-874-0.
  • History of the Second World War. Volume 4, Purnell and Sons Ltd.
  • PEJČOCH, Ivo; NOVÁK, Zdeněk; HÁJEK, Tomáš. Válečné lodě 4. Praha: Naše vojsko, 1993. 374 s. ISBN 80-206-0357-3. (česky)
  • PEJČOCH, Ivo; NOVÁK, Zdeněk; HÁJEK, Tomáš. Válečné lodě 7 – Druhá část zemí Evropy po roce 1945. Praha: Ares, 1998. ISBN 80-86158-08-X. s. 353.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Эудженио ди Савойя (крейсер)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​