История на Дуръс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от История на Драч)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Дуръс през 1916 г. по време на Първата световна война

Дуръс е сред най-древните градове в Средиземноморието и света[1].

Първите сведения за селище на мястото му са от XIII-XІ век пр.н.е. Дуръс е важно пристанище на Балканите към Италия[2].

Древногръцка колония[редактиране | редактиране на кода]

Първото древногръцко име на полиса е Епидамн, който бил илирийски на река Езрен и средищен на т.нар. днес албанска низина. Античните автори споменават за двама илирийски царе на селището с прилежащите му територии, по които то носи и името си – Дура(с) и Епидамн. Според древногръцки източници, градът Епидамн е и древногръцка колония на Керкира, основана през 627 г. пр.н.е. [3] Вероятно колонията е съжителствала със старото илирийско поселище на местото.

Аристотел в своята Политика изтъква противопоставянето между олигархичен Епидамн и демократична Керкира като първопричина за Пелопонеската война. Местната олигархия ограничава пряката търговия с илирите, което се превръща в причина за избухването на войната.

Римска колония[редактиране | редактиране на кода]

През 229 г. пр.н.е. започват илирийски войни, като от 219 г. пр.н.е. градът е римски. Според Катул градът е римска таберна на Адриатика. Влиза последователно в състава на няколко римски провинция – Македония, Илирик и Нов Епир. [4]

През 168 г. пр.н.е. римската колония е нападната от Генций, а през 146 г. е в състава на Македония, а от 59 г. пр.н.е. – на Илирик. Край града се разиграва известната битка при Дирахиум. По времето на Октавиан Август в Дирахиум са настанени ветераните от битката при Акциум.

През 314 г. римският Дирахиум е почти сринат от земетресение, а от 395 г. е в състава на Източната Римска империя.

Византийски град[редактиране | редактиране на кода]

През 481 г. градът е обсаден и разрушен от армията на Теодорих Велики.

През късната античност по времето на император Анастасий I (491 – 519) и Юстиниан I (527 – 565), Дуръс търпи значителни градоустройствени трансформации, придобивайки типичния облик и характеристики на византийски християнски град. От 842 г. византийския град е център на катепанат, а по времето на Симеон Велики е присъединен към България, превръщайки се в спорен за Византия. В хода на българо-византийските войни, битката при Дуръс е ключова за България, която пада под византийска власт. В опит да овладее византийския форпост, под стените на Дирахиум загива българският цар Иван Владислав. [5]

Дуръс е последен византийски форпост в Западните Балкани, след като империята губи от сърби и хървати контрола върху темата Далмация. След окончателното овладяване на България, Византия организира земите около Дуръс в изцяло нова тема – Дирахий. Градът е форпост вече за борба със сърбите, чието начало е белязано с битката при Бар.

Именно от византийско време и след края на Първата българска държава, е известно името Арбанон – по което носи името си тази страна в низината с планините, които я заобикалят, по-известни като албански планини. По време на византийско-норманския конфликт в албанската низина и земи се настанява значимо италийско присъствие, за което още повече спомага византийската загуба на Бари през 1071 г. (който е последното византийско владение в Италия) [6] Край града се състои по това време битката при Дирахиум, едно от най-тежките византийски военни поражения в историята.

През 1108 г. градът е обсаден от Боемунд I Антиохийски, а на 11 юни 1185 г. е превзет от кралство Сицилия в лицето на Вилхелм II Добрия.

Албанско кралство и владения[редактиране | редактиране на кода]

По времето на т.нар. франкократия, градът остава в дял на Венецианската република, но през 1213 г. е отвоюван от Епирското деспотство. През 1258 г. градът отива в зестра за Елена Дукина към кралство Сицилия, и на града суверен става крал Манфред.

По това време Дуръс се превръща в столица или главен град/пристанище на първото и италийско албанско кралство, като през 1281 г. владенията му се свеждат само до града с близките му околности. Преди това, през 1273 г. града е разрушен от земетресение, а през 1278 г. е построен доминикански манастир.

През 1333 г. Дуръс е анексиран от княжество Ахея, а от 1336 г. е под властта на Стефан Душан. След смъртта на Душан остава във властта на Карло Топия и неговия син Георги, от които преминава във владение на Венеция през 1392 г. и в съставна единица на Албания Венета.

Османски град[редактиране | редактиране на кода]

По времето на т.н. османска Албания в главен албански град се превръща Елбасан с неговата елбасанска крепост, но това не намалява значението на пристанищния Дуръс, който османските хронисти през великолепния XVI век наричат „Втори Константинопол“. [7]

Дуръс е и последния албански град, завладян от османлиите – през 1501 г. През XVII век градът като цяло започва да запада за сметка на други близки селища и най-вече на Тирана. В средата на XIX век има около 1000 жители.

Столица на Албания[редактиране | редактиране на кода]

На 26 ноември 1912 г. над Дуръс е издигнато червено знаме с двуглав орел, но три дни по-късно то е заменено от сръбския двуглав орел, тъй като цяла Северна Албания е окупирана от сръбската армия в хода на Балканската война. Сформирани са четири сръбски среза – Дуръс, Елбасан, Лежа и Тирана. След последвалата албанска голгота, Дуръс попада под австро-унгарска окупация, заменена от италианска такава. [8]

Парижката мирна конференция потвърждава решението от Лондонския мирен договор за албанска независимост и Дуръс е временна първа албанска столица докато Тирана не поема за постоянно тази функция от 31 декември 1925 г. [9] В този смисъл Дуръс е историческа столица на тези земи разположени в и около т.нар. албанска низина.

Най-интересното археологическо и културоложко откритие в историята на града се случва през 1988 г. когато в мазето на къща е разкрита случайно мозайка на Орфей от II век пр. Хр., изобразяваща прочутия тракийски певец обагрен с растителни и геометрични мотиви. Това разкритие удостоверява трайната историческа връзка на града с Тракия и български земи още от античността. От 18 януари 2010 г. мозайката е обявена за паметник на културното наследство. [10]

Дуръс е роден град на ангелогласния Йоан Кукузел.

Източници[редактиране | редактиране на кода]