Линеен кораб проект на инженер Бубнов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Линеен кораб проект на инженер Бу́бнов
Линкор проекта инженера Бу́бнова
Проецкии на линкора на Бу́бнов
ФлагВоенноморски флот на Русия Руска империя
Клас и типЛинеен кораб
Служба
Заложеннереализиран
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост35 600 t (стандартна)
Дължина210,0 m (максимална)
Ширина32,6 m (максимална)
Газене9,15 m
Броняглавен пояс: 100 – 280+76 mm;
вътрешен пояс: 25 – 75 mm;
каземати: 75 mm;
противоторпедна преграда: 10 – 15 mm;
палуби: 110 mm (35+75);
барбети: 250 – 375 mm;
кули ГК: 200 – 400 mm;
траверси: 25 – 300 mm;
бойна рубка: 250 – 450 mm
Задвижване4 гребни винта;
62 000 к.с.
Скорост25 възела (максимална)
(46,3 km/h)
Въоръжение
Артилерия3x4 406 mm;
(по 80 – 100 изстрела на ствол)
24x1 130 mm
(по 200 – 250 изстрела на ствол)
Зенитна артилерия:
5x1 75 mm
Торпедно
въоръжение
8x2 и 2x1 450 mm ТА
(по 3 – 5 450-мм торпеда на ТА).

Линеен кораб проект на инженер Бу́бнов (на руски: Линкор проекта инженера Бу́бнова) е проект за руски линеен кораб-свръхдредноут, подготвен в Главното Управление по Корабостроене (ГУК) под ръководството на И. Г. Бу́бнов. Отличава се с детайлност на разработката, мощна артилерия, повишена скорост на хода и приемливо ниво на брониране.

История на създаването[редактиране | редактиране на кода]

Проектирането на кораба започва в края на март 1914 г., веднага след като са получени данните за масата и габаритите на четириоръдейните 406-мм кули. Това собствено е единствения елемент от тегловото натоварване, който може да се получи, без да са налични основните размери на кораба.

Морският Генерален щаб поставя твърди ограничения за размерите на корабите, и преди всичко по газене – пределната допустима величина съставлява 9,15 метра, тъй като съдове с по-голямо газене просто не могат да плават по плитководното Балтийско море, за което дадения проект и се създава.

Описание на конструкцията[редактиране | редактиране на кода]

Основната задача е разполагането на трите четириоръдейни кули на достатъчно неголемия за такова въоръжение корпус. По тази причина, практически не остава място за някаква сериозна противоторпедна защита.

Бронирането на кораба е „разслоено“. Главният брониран пояс, с дебелина 280 мм, има 80-мм лиственична подложка и защитава 2/3 от дължината на кораба. Има и вътрешен пояс и скос, с дебелина 76 мм, което усилва бордовата защита до 356 мм. По краищата прикритието е по-тънко: 175 мм кърмата, и 100 – 200 по носа. Казематите на 130-мм оръдия първоначално се предполагат с дебелина от 125 мм, но Бубнов счита такава дебелина за прекомерна, и за икономия на тегло, бронята в казематите е установена на 75 мм.

Траверсите се предвиждат да бъдат с променлива дебелина. Предната има дебелина 25 мм между горната и средната палуби, и 150 мм между средната палуба и кубрика. Задната има дебелина от 75 мм между горната и средната палуби, 300 мм между средната и долната палуби, и 150 мм между долната палуба и кубрика.

Хоризонталното брониране има четири нива. Горната бронева палуба има дебелина от 35 мм, и завършва на 23 метра от кърмата. Средната бронева палуба има дебелина 75 мм и върви от носовата до кърмовата траверси, а нататък към кърмата има дебелина от 35 мм. Предполага се да има и две броневи настилки, на носа и в кърмата: 50-мм по носа, на нивото на първата платформа (от носовата траверса нататък към носа), и 75-мм (между кърмовата траверса и преградата за защита на рулевото устройство.) Долната палуба не е бронирана, но вътре в цитаделата има 75-мм скосове.

Рулевото устройство има отпред 175-мм преграда. Главата на балера на руля е обвита от 75-мм цилиндър, прикрит със 125-мм капак.

Кулите имат 400-мм кръгово брониране, 200-мм предна наклонена част на покрива, и 250-мм задна хоризонтална част. Барбетите имат дебелина от 375 мм над горната палуба и 250 мм надолу. Бойната рубка има дебелина на стените 450 мм над горната палуба и 375 мм под нея.

Подводната защита е представена само от една надлъжна преграда с дебелина от 10 до 15 мм. Дъното на линкора, от първата кула до кърмата, е тройно, а от кулата до носа – двойно. Предполага се поставянето на устройства за противоторпедни мрежи, но тяхното поставяне не е детайлно разработвана.

Въоръжението е представено от дванадесет 406/45 оръдия на главния калибър в три разположени линейно четириоръдейни кули, и двадесет и четири 130/55 оръдия на противоминния калибър в каземати. Оръдията на противоминния калибър имат стандартен боекомплект от 225 снаряда на оръдие, обаче е предвидено място за 250 снаряда на оръдие.

За силовата установка не е известно много. Обаче е известно, че е предвиждана възможност за 40-минутно форсиране на всички котли и увеличаване на скоростта на хода до 27 възела.

Оценка на проекта[редактиране | редактиране на кода]

Даденият кораб, ако бе построен, щеше да представлява много мощна бойна единица за сметка на 25-възловата скорост на хода, тъй като чуждестранните аналози развиват 21 – 23 възела, и за сметка на дванадесетте мощни 406-мм оръдия. Ако това са оръдията на Обуховския завод, то те имат маса на снаряда от 1116 – 1117 кг, бордовия залп щеше да има тегло 13 392 – 13 404 кг, а в същото време най-близките конкуренти на европейския ТВД – „Куин Елизабет“ и „Байерн“ – имат тегло на залпа 7000 и 6000 кг съответно. Подобно тегло на залпа има само линкорът от Втората световна войнаЯмато“ – 13 140 кг. Обаче бронирането на палубите на дадения проект, бидейки все още достатъчно за 1913 – 1915 г., вече от 1916 г. става недостатъчно, макар бордовата броня с дебелина от 356 мм да е напълно адекватна даже за края на Първата световна война. Противоторпедната му защита е много несъвършена, и за това подводните лодки могат да представляват за него сериозна опасност.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Линкор проекта инженера Бубнова“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​