Линеен кораб проект на инженер Бубнов
| Линеен кораб проект на инженер Бу́бнов Линкор проекта инженера Бу́бнова Проецкии на линкора на Бу́бнов | |
| Флаг |  Руска империя |
|---|---|
| Клас и тип | Линеен кораб |
| Служба | |
| Заложен | нереализиран |
| Състояние | извън експлоатация |
| Основни характеристики | |
| Водоизместимост | 35 600 t (стандартна) |
| Дължина | 210,0 m (максимална) |
| Ширина | 32,6 m (максимална) |
| Газене | 9,15 m |
| Броня | главен пояс: 100 – 280+76 mm; вътрешен пояс: 25 – 75 mm; каземати: 75 mm; противоторпедна преграда: 10 – 15 mm; палуби: 110 mm (35+75); барбети: 250 – 375 mm; кули ГК: 200 – 400 mm; траверси: 25 – 300 mm; бойна рубка: 250 – 450 mm |
| Задвижване | 4 гребни винта; 62 000 к.с. |
| Скорост | 25 възела (максимална) (46,3 km/h) |
| Въоръжение | |
| Артилерия | 3x4 406 mm; (по 80 – 100 изстрела на ствол) 24x1 130 mm (по 200 – 250 изстрела на ствол) Зенитна артилерия: 5x1 75 mm |
| Торпедно въоръжение | 8x2 и 2x1 450 mm ТА (по 3 – 5 450-мм торпеда на ТА). |
Линеен кораб проект на инженер Бу́бнов (на руски: Линкор проекта инженера Бу́бнова) е проект за руски линеен кораб-свръхдредноут, подготвен в Главното Управление по Корабостроене (ГУК) под ръководството на И. Г. Бу́бнов. Отличава се с детайлност на разработката, мощна артилерия, повишена скорост на хода и приемливо ниво на брониране.
История на създаването
[редактиране | редактиране на кода]Проектирането на кораба започва в края на март 1914 г., веднага след като са получени данните за масата и габаритите на четириоръдейните 406-мм кули. Това собствено е единствения елемент от тегловото натоварване, който може да се получи, без да са налични основните размери на кораба.
Морският Генерален щаб поставя твърди ограничения за размерите на корабите, и преди всичко по газене – пределната допустима величина съставлява 9,15 метра, тъй като съдове с по-голямо газене просто не могат да плават по плитководното Балтийско море, за което дадения проект и се създава.
Описание на конструкцията
[редактиране | редактиране на кода]Основната задача е разполагането на трите четириоръдейни кули на достатъчно неголемия за такова въоръжение корпус. По тази причина, практически не остава място за някаква сериозна противоторпедна защита.
Бронирането на кораба е „разслоено“. Главният брониран пояс, с дебелина 280 мм, има 80-мм лиственична подложка и защитава 2/3 от дължината на кораба. Има и вътрешен пояс и скос, с дебелина 76 мм, което усилва бордовата защита до 356 мм. По краищата прикритието е по-тънко: 175 мм кърмата, и 100 – 200 по носа. Казематите на 130-мм оръдия първоначално се предполагат с дебелина от 125 мм, но Бубнов счита такава дебелина за прекомерна, и за икономия на тегло, бронята в казематите е установена на 75 мм.
Траверсите се предвиждат да бъдат с променлива дебелина. Предната има дебелина 25 мм между горната и средната палуби, и 150 мм между средната палуба и кубрика. Задната има дебелина от 75 мм между горната и средната палуби, 300 мм между средната и долната палуби, и 150 мм между долната палуба и кубрика.
Хоризонталното брониране има четири нива. Горната бронева палуба има дебелина от 35 мм, и завършва на 23 метра от кърмата. Средната бронева палуба има дебелина 75 мм и върви от носовата до кърмовата траверси, а нататък към кърмата има дебелина от 35 мм. Предполага се да има и две броневи настилки, на носа и в кърмата: 50-мм по носа, на нивото на първата платформа (от носовата траверса нататък към носа), и 75-мм (между кърмовата траверса и преградата за защита на рулевото устройство.) Долната палуба не е бронирана, но вътре в цитаделата има 75-мм скосове.
Рулевото устройство има отпред 175-мм преграда. Главата на балера на руля е обвита от 75-мм цилиндър, прикрит със 125-мм капак.
Кулите имат 400-мм кръгово брониране, 200-мм предна наклонена част на покрива, и 250-мм задна хоризонтална част. Барбетите имат дебелина от 375 мм над горната палуба и 250 мм надолу. Бойната рубка има дебелина на стените 450 мм над горната палуба и 375 мм под нея.
Подводната защита е представена само от една надлъжна преграда с дебелина от 10 до 15 мм. Дъното на линкора, от първата кула до кърмата, е тройно, а от кулата до носа – двойно. Предполага се поставянето на устройства за противоторпедни мрежи, но тяхното поставяне не е детайлно разработвана.
Въоръжението е представено от дванадесет 406/45 оръдия на главния калибър в три разположени линейно четириоръдейни кули, и двадесет и четири 130/55 оръдия на противоминния калибър в каземати. Оръдията на противоминния калибър имат стандартен боекомплект от 225 снаряда на оръдие, обаче е предвидено място за 250 снаряда на оръдие.
За силовата установка не е известно много. Обаче е известно, че е предвиждана възможност за 40-минутно форсиране на всички котли и увеличаване на скоростта на хода до 27 възела.
Оценка на проекта
[редактиране | редактиране на кода]Даденият кораб, ако бе построен, щеше да представлява много мощна бойна единица за сметка на 25-възловата скорост на хода, тъй като чуждестранните аналози развиват 21 – 23 възела, и за сметка на дванадесетте мощни 406-мм оръдия. Ако това са оръдията на Обуховския завод, то те имат маса на снаряда от 1116 – 1117 кг, бордовия залп щеше да има тегло 13 392 – 13 404 кг, а в същото време най-близките конкуренти на европейския ТВД – „Куин Елизабет“ и „Байерн“ – имат тегло на залпа 7000 и 6000 кг съответно. Подобно тегло на залпа има само линкорът от Втората световна война „Ямато“ – 13 140 кг. Обаче бронирането на палубите на дадения проект, бидейки все още достатъчно за 1913 – 1915 г., вече от 1916 г. става недостатъчно, макар бордовата броня с дебелина от 356 мм да е напълно адекватна даже за края на Първата световна война. Противоторпедната му защита е много несъвършена, и за това подводните лодки могат да представляват за него сериозна опасност.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Литература
[редактиране | редактиране на кода]- С. Е. Виноградов. Последние исполины Российского Императорского флота. – СПб.: Галея Принт, 1999. – 408 с. – 1000 экз. – ISBN 5-8172-0020-1.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Линкор проект Архив на оригинала от 2019-06-20 в Wayback Machine. на флагманския артилерист Вирениус
| |||||||||||||||||||
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Линкор проекта инженера Бубнова“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |