Направо към съдържанието

Наварин (линеен крайцер, 1916)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Наварин“
Линейният крайцер „Наварин“, преди спускането му на вода, 9 ноември 1915 г.
ФлагВоенноморски флот на Русия Русия
Клас и типЛинеен крайцер от типа „Измаил“
ПроизводителАдмиралтейски завод в Санкт Петербург, Русия
Служба
Заложен6 декември 1912 г.
Спуснат на вода9 ноември 1916 г.
Влиза в стройне влиза в строй
Изведен от
експлоатация
утилизиран, 1923 г.
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост33 022 t (нормална);
37 234 t (пълна)
Дължина228,6 m
Дължина между перпендикулярите
221,9 m
Ширина30,5 m
Газене8,81 m
(при нормална водоизместимост)
Броняпояс: 75 – 237 mm;
палуба: 37,5 – 75 mm;
траверси: 100 mm;
кули на ГК: 200 – 300 mm;
барбети: 70 – 300 mm;
бойна рубка: 250 – 400 mm
Задвижване4 парни турбини Parsons;
25 водотръбни котли Yarrow
Мощност66 000 к.с. (49,2 МВт)
Движител4 гребни винта
Скорост26,5 възела
(49,1 km/h)
Далечина на
плаване
3830 морски мили при 16 възела ход;
Запас гориво: 1950 t въглища, 1575 t нефт
Екипаж1645 души
Въоръжение
Артилерия4x3 356 mm;
24x1 130 mm;
4x1 47 mm;
Зенитна артилерия4x1 63 mm
Торпедно
въоръжение

6x 450 mm ТА

Наварин (на руски: Наварин) е недостроен линеен крайцер на руския императорски флот от типа „Измаил“.

Поръчан е според „Програмата за спешно усилване на Балтийския флот 1912 – 1916 г.“, утвърдена от ДД на 6 юни 1912 г. съвместно със „Законопроекта за военноморския флот“, предвиждащ да има към 1930 г. две действащи и една резервна ескадри в състава на БФ.[1][2]

Заложен е на 6 декември 1912 г. в Адмиралтейския завод в Санкт Петербург. Старши строител на кораба е В. И. Невражин. Спуснат на вода на 9 ноември 1916 г. Поради неблагоприятната икономическа ситуация построяването на крайцера е затруднена, макар и да се смята за първостепенна задача за завода.

След Февруарската революция построяването на линейния крайцер се забавя на стадий готовност 52%, а след Октомврийската революция е напълно прекратен, като корпусът на кораба е даден за дълговременно съхранение в пристанището. След края на Гражданската война са разгледани няколко проекта за дострояване на съда, обаче поради липса на средства те не са реализирани. На 21 август 1923 г. „Наварин“ е продаден на немска кораборазкомплектоваща фирма и на 16 октомври е подготвен за буксировка за Хамбург, където скоро е разглобен за метал.

  1. Шацилло К. Ф. Последняя военно-морская программа царского правительства // Отечественная история. 1994. Отечественная история. №2, С. 161 – 165.
  2. Петров М. А. Подготовка России к мировой войне на море / С предисловием М. Павловича. – М-Л.: Государственное военное издательство, 1926. – 272 с. – С. 148 – Штаб РККА. Управление по исследованию и использованию опыта войн. – Тираж 3.000.
  • Виноградов С. Е. „„Измаил“: сверхдредноут Российской империи“ — Морская коллекция, 2001
  • В. Ю. Усов „Линейные крейсеры типа „Измаил““ — Судостроение, 1986, № 7 По материалам ЦГАВМФ
  • Л. А. Кузнецов „Почему не достроили линейные крейсеры типа „Измаил““ – Сборник Гангут № 1
  • Тарас А. Корабли Российского императорского флота 1892 – 1917 гг. Харвест, 2000. ISBN 9854338886.
  • Петров М. А. Подготовка России к мировой войне на море / С предисловием М. Павловича. – М-Л.: Государственное военное издательство, 1926. – 272 с. – Штаб РККА. Управление по исследованию и использованию опыта войн. – Тираж 3.000.
  • Шацилло К. Ф. Последняя военно-морская программа царского правительства // Отечественная история. 1994. No 2. С. 161 – 165.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Наварин (линейный крейсер)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​