Лудвиг Савойски-Ахая

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Лудвиг от Пиемонт)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Лудвиг Савойски-Ахая
Господар на Пиемонт
Управление 7 май 14026 декември 1418
Наследил Амадей Савойски-Ахая
Наследник Последен
Лични данни
Роден
Починал
Погребан в Църква „Св. Франциск“ (Пинероло)
Други титли титулярен принц на Ахейското княжество
Религия Католик

Семейство
Династия Савойска династия, клон Савоя-Ахая
Баща Жак Савойски-Ахая
Майка Маргарита дьо Божо
Брак Бона Савойска
Потомци Лудвиг (извънбр., припознат)
Адзано Закария (извънбр., вероятен)
Герб Coa of the House of Savoy-Achaea.svg

Лудвиг Савойски-Ахая, Лудвиг Савойски или Лудвиг Пиемонтски (Лудовико ди Савоя-Акая, на италиански: Ludovico di Savoia-Acaia, на френски: Louis de Savoie-Achaïe, Louis d'Achaïe ou encore Louis de Piémont, на немски: Ludwig von Savoyen-Piemont; * 1364[1] Пинероло11 декември 1418[1] Торино) е господар (синьор) на Пиемонт и титулярен принц на Ахая (1402 – 1418). Той е последният представител на клона Савоя-Ахая и основател на Торинския университет.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Според френския историк Самюел Гишенон в неговата „Генеалогична история на кралския дом Савоя“ Лудвиг е втори син на Жак Савойски-Ахая (* 6/16 януари 1315 † 14/17 май 1367),господар на Пиемонт и титулярен княз на Ахая ( от 1334 г.), и на третата му съпруга Маргарет дьо Божо[2] (* 13461402).

Баща му Жак вече е бил женен два пъти: от първата си жена Беатрис д'Есте († 1339) няма деца, а от втората си жена Сибила дел Балцо († 1361) има един син – Филип (* 13401369), наследник и полубрат на Лудвиг, лишен от наследство. Лудвиг има и еднороден брат – Амадей, негов предшественик като господар на Пиемонт.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

На 16 май 1366 г. бащата на Лудвиг – Жак Савойски-Ахая съставя завещание, с което определя за наследник първородния си син Филип, споменавайки и третата си съпруга Маргарита, както и другите си две деца – самия Лудвиг и брат му Амадей.[3] В същия период обаче полубрат му Филип се съюзява с маркграфа на Салуцо Фридрих II и с господарите на Милано Галеацо II Висконти и Бернабо Висконти, за да започне война срещу савойския граф Амадей VI.[4]

С документ от 25 април 1367 г. баща им Жак лишава Филип от наследство, наричайки го „неблагодарен и недостоен“,[5] и разпределя наследството между децата от третата му съпруга – Амадей и Лудвиг, което кара Филип да застане начело на кървав бунт, окупирайки по-голямата част от Княжеството. Междувременно Лудвиг и брат му Амадей, по молба на баща им Жак, са поставени под закрилата на савойския граф Амадей VI, който завладява Пиемонт от тяхно име, окупирайки Торино, докато Лудвиг, брат му и майката им са отведени в столицата на Савойското графство Шамбери.[6] След смъртта на Жак Савойски-Ахая през май 1367 г. те се завръщат в Италия заедно с графинята-регент Бона Бурбон. Наследник на Жак става братът на Лудвиг – Амадей с титлите „Господар на Пиемонт“ и „Принц на Ахая“, и под опеката и регентството на савойския граф Амадей VI.

Полубратът на Лудвиг – Филип е заловен във Фосано през август 1368 г.[7] Амадей VI организира процес срещу него и на 27 септемвру 1368 г., на който Филип е признат за виновен,[8] хвърлен е в затвора в замъка на Авилияна[9] и е лишен от титлата „Принц на Пиемонт“.[10] Умира на 21 декември 1368 г., вероятно от удавяне в ледените води на езерото Авилияна.[11]

Лудвиг и брат му Амадей Савойски-Ахая прекарват детството си в савойския двор, а савойският граф упражнява закрилата над княжеските юрисдикции до 1377 г., когато Амадей става пълнолетен и се установява в Пиемонт.

Лудвиг участва във въоръжената свита на Амадей VI в кралството му в Неапол. Между 1382 и 1383 г. участва в савойската експедиция в Южна Италия срещу Карл III Анжуйски и в помощ на Луи I Валоа-Анжуйски, по време на която Амадей VI Савойски загива.[12]

Лудвиг участва с граф Амадей VII Савойски във войната във Вале.[13] След това е на служба на Луи II Валоа-Анжуйски и го придружава до Неапол, където Луи е коронясан за крал през 1389 г.[13]

През 90-те г. на XIV век Лудвиг заема различни политически и военни позиции: от 1391 г. той и брат му Амадей са част от Регентския съвет, който заедно с Бона Бурбон управлява савойските владения от името на невръстния още Амадей VIII Савойски.[12][14] През 1396 г. той придружава брат си в експедицията срещу Маркграфство Монферат, която завършва с подчиняването на комуната на Мондови.[12]

Брат му Амадей умира в Пинероло на 7 май 1402 г.[15] Тъй като той има само дъщери, с титлите „Господар на Пиемонт" и „Принц на Ахая“ на трона го наследява Лудвиг,[13] който през май влиза в Торино.[14]

Политиката на Лудвиг е белязана от възстановяването на мира в Пиемонт, разтърсван от враждите между представителите на Савойската династия, маркизите на Монферат и тези на Салуцо. Подобно на брат му Амадей изборът на Лудвиг в областта на военните и дипломатическите въпроси е напълно съобразен с политиката на комиталния клон. През 1403 г. съюзът между двата клона (Савоя и Савоя-Ахая) се скрепва с брака на Лудвиг с Бона Савойска, дъщеря на Амадей VII Савойски.[12]

През 1403 г., благодарение на френското посредничество, Лудвиг подписва 10-годишен мирен договор с Теодор II Палеолог, маркграф на Монферат, вследствие на което принцесата на Ахая Маргарита Савойска-Ахайска се омъжва за Теодор.[14]

Отношенията с Кралство Франция се влошават през 1404 г., когато крал Шарл VII заявява лоялността си на Маркграфство Салуцо и в лицето на савойската опозиция конфискува юрисдикциите, притежавани във Франция от Амадей VIII и Лудвиг Савойски-Ахая. Лудвиг реагира, като праща в затвора френските посланици и атакува владенията на Салуцо, от които през 1410 г. отнема Полонгера и Панкалиери. Конфликтът завършва с благоприятен за Савоя мир, подписан през 1413 г. Междувременно войната с маркграфовете на Монферат за контрола над Монрегалезе, започнала отново през 1407 г., приключва през 1411 г.

През 1404 г. Лудвиг основава в Торино една висша школа – Studium generale (дн. Торински университет) с първоначалното участие на преподаватели от Павия и Пиаченца, изплашени от политическата нестабилност на териториите на Висконти след смъртта на Джан Галеацо (1402 г.). Институцията има труден старт: тя функционира периодично до края на войната с Маркграфство Монферат и седалището ѝ се мести на няколко пъти в първите десетилетия на XV век. Финансиране ѝ, което първоначално се пада в голяма степен на община Торино, от 10-те г. на XV век започва да зависи от приноса на всички подчинени общини.[12] Въпреки първоначалните затруднения обаче Studium-ът получава одобрението на папа Бенедикт XIII,[14] а през 1411 г. получава одобрението (имперски лиценз) на император Сигизмунд Люксембургски.[16] През 1412 г. Лудвиг твърди, че това ще е един от основните университети, подобно на тези в Париж и в Болоня.[14] Антипапа Йоан XXIII също дава своето одобрение през 1413 г.[17]

През 1410 г. Лудвиг получава върховното савойско отличие „Огърлица на Върховния орден на Пресветото Благовещение“.[13]

Войната срещу Монферат се възобновява през 1411 г.: Лудвиг отнема Мондови, преотстъпен на Теодор II, и накрая подписва мир с маркграфското седалище на Казале през 1413 г.[18] В същото време заедно с Амадей VIII предприема поход срещу Маркграфство Чева, който се е заклело във вярност на Палеолозите.[18]

Лудвиг поддържа добри отношения с Императора на Свещената римска империя Сигизмунд Люксембургски, който го назначава през 1412 г. за имперски викарий в Пиемонт и за палатински граф.[18]

По отношение на Папската схизма Лудвиг първоначално подкрепя политиката на Амадей VIII в подкрепа на антипапата Бенедикт XIII. През второто десетилетие на XV век той има по-предпазлива позиция в очакване на решенията на Констанцкия събор, а също така влиза във връзка с папа Йоан XXIII, от когото получава потвърждение за основаването на Торинския университет.[12] По време на Констанцкия събор Лудвиг е сред привържениците на папа Мартин V, който идва в Торино през 1418 г.[18] Сигизмунд Люксембургски също посещава Торино през 1416 г. по повод присъждането на титлата херцогство на Савойското графство.[18]

Според Генеалогичното дружество на Италия Лудвиг умира в Торино на 11 декември 1418 г., но е погребан в Пинероло, [19]а според Самюел Гишенон той умира в Пинероло на същата дата и е погребан там – в църквата „Св. Франциск“.[18] Понеже той няма законни наследници, клонът на Савоя-Ахая изчезва и титлите му са наследени от брата на неговата съпруга – Амадей VIII Савойски.[18]  

Брак и потомство[редактиране | редактиране на кода]

∞ 24 юли 1402 (1403) за Бона Савойска (* 11 октомври 1388 † 4 март 1432) – племенница на крал Шарл V, дъщеря на граф Амадей VII Савойски (* 1360 † 1391) и на съпругата му Бона Бурбон (* 1365 † 1435) и сестра на антипапа Феликс V (*1383 † 1451). Нямат деца.[20]

Има един или двама извънбрачни сина от неизвестни жени в Неапол:

  • Лудвиг (* ок. 1390 † 1459 Лион), с майка – неаполитанска благородничка[21], припознат през 1407; господар на Панкалиери (1407), господар на Ракониджи и на Милябруна (23 февруари 1414), господар на Кастелрайнеро и на Кавур (1417), рицар на Върховния орден на Пресветото Благовещение (13 февруари 1434), херцогски маршал (1454).[22] Под името Лудвиг I Савойски-Ракониджи поставя началото на клона Савоя-Ракониджи изчезнал през XVII век;[12] ∞ 3 ноември 1412 за Алиса дьо Монбел, дъщеря на Гиг, господар на Антремон и на Катерина дьо Мобек. Имат четири дъщери и двама сина;
  • Адзано Дзакария (неизв.).

Източници и бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б LOUIS de Savoie. // Foundation of Medieval Genealogy. Посетен на 11.5.2020. (на английски)
  2. Guichenon, Samuel. Histoire généalogique de la royale maison de Savoie. p. 333. (на френски)
  3. Preuves de l'Histoire généalogique de la royale maison de Savoie. с. 114 и 117. (на латински)
  4. Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, с. 332 и 333
  5. Storia dei principi di Savoia del ramo d'Acaia, signori del Piemonte, Volume 2, doc. XXIX,. с. 220 - 223. (на италиански)
  6. Guichenon, Samuel. Histoire généalogique de la royale maison de Savoie. с. 334. (на италиански)
  7. Guichenon, Samuel. Histoire généalogique de la royale maison de Savoie. с. 333. (на италиански)
  8. Storia dei principi di Savoia del ramo d'Acaia, signori del Piemonte, Volume 2, doc. XII,. с. 248 - 255. (на италиански)
  9. Idem, с. 250 - 253
  10. Storia dei principi di Savoia del ramo d'Acaia, signori del Piemonte, Volume 2, doc. XII с. 253 - 256
  11. Няма официална смъртна присъда. Самуел Гишенон (Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, с. 333) предполага, че Филип е починал в началото на 1369 г., без да може да потвърди точната причина за смъртта, но позовавайки се на хипотезите на някои летописци от Пиемонт и Ломбардия, съобщава, че причината за смъртта се дължи на скръбта поради това, че Филип е бил лишен от титлите на баща си или от удавяне.
  12. а б в г д е ж Treccani. Savoia Acaia, Ludovico di. // Посетен на 20.4.2020.
  13. а б в г Guichenon, Samuel. Histoire généalogique de la royale maison de Savoie,. с. 343. (на италиански)
  14. а б в г д Guichenon, Samuel. Histoire généalogique de la royale maison de Savoie. с. 344. (на италиански)
  15. Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, с.338
  16. Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, с. 344 и 345
  17. Storia dei principi di Savoia del ramo d'Acaia, signori del Piemonte, Volume 2, doc. III,. с. 289 - 291. (на италиански)
  18. а б в г д е ж Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, pag 345
  19. Società Genealogica Italiana. Savoia-Acaia. // Посетен на 30.4.2020. (на италиански)
  20. Eugene Cox, The Green Count of Savoy, (Princeton University Press, 1967), 300.
  21. Louis de Savoie, fmg.ac
  22. Sardimpex.com. Savoia. // Посетен на 20.4.2020.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ludovico di Savoia-Acaia“ в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.  

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Основни източници[редактиране | редактиране на кода]

Историографска литература[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Италия“         Портал „Италия          Портал „История“         Портал „История          Портал „Биографии“         Портал „Биографии