Непоносимост към фруктоза
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. Шаблонът е поставен на 11:03, 18 януари 2022 (UTC). |
Непоносимостта към фруктоза се характеризира с непълна абсорбция (малабсорбция) на фруктозата (плодовата захар) в тънките черва. Тя може да е съпроводена със симптоми като диария, метеоризъм и болка в стомаха.
Значението на това заболяване нараства през последните години, тъй като употребата на фруктоза като заместител на захарта (захарозата) в различни храни и напитки се е увеличила значително. Плодовата захар е по-сладка от захарозата, за да се постигне еднакъв ефект е необходимо по-малко количество. Освен това фруктозата не повишава нивото на кръвната захар и не предизвиква отделяне на инсулин. По тази причина тя се прилага и в редица храни за диабетици. Самата захар(оза) също е източник на фруктоза, в стомаха под действието на хранителните ензими тя се разпада на една молекула глюкоза и една молекула фруктоза.
Дори и здравите хора не могат да усвоят повече от около 30-50 г. плодова захар на ден. Научни изследвания в различни страни показват, че при приемане на 25 g фруктоза около една трета от хората не усвояват цялото количество, а от тях около една трета развиват симптоми: диария, и пр..
Причина
[редактиране | редактиране на кода]GLUT-5 е транспортен протеин в стената на тънките черва, който е отговорен за селективната абсорбция на фруктозата. Влошеното усвояване на плодовата захар може да има различни причини:
- недостатъчно GLUT-5 в стената на тънките черва
- намалена ефективност на GLUT-5 в стената на тънките черва
- химусът преминава през тънките черва за твърде кратко време, недостатъчно за усвояването на фруктозата.
Клинични симптоми
[редактиране | редактиране на кода]Основните симптоми (които не се проявяват винаги) са подуване на корема, диария, гадене и коремна болка. При продължителна консумация на фруктоза, чревната флора и абсорбционният капацитет на тънките и дебелите черва могат допълнително да се влошат. Могат да се появят и други симптоми като раздразнен стомах или раздразнено черво. Симптомите се причиняват главно от образуваните въглероден диоксид, водород и др. газове (подуване) и от късоверижните мастни киселини (напр. маслена киселина, т. нар. осмотична диария).
Първични симптоми
[редактиране | редактиране на кода]- След еднократен прием на храна, съдържаща фруктоза, се появяват следните симптоми:
- Коремна болка, крампи и колики (поради ферментация в тънките и дебелите черва)
- Подуване на корема (често с неприятна миризма поради ферментация)
- Редки изпражнения (често с неприятна миризма поради ферментация)
- Диария (частично водниста диария поради осмотични ефекти)
- усещане за тежест
- запек
Вторични симптоми
[редактиране | редактиране на кода]- При продължителен прием на фруктоза могат да се появят и други симптоми при засегнатите. Те обикновено са свързани с причинена от заболяването влошена абсорбция на други вещества, като есенциалната аминокиселина триптофан, фолиева киселина или цинк. Така например фруктозата образува комплексни съединения с триптофана и го задържа в червата.
- Синдром на раздразнените черва
- Депресията в резултат на нарушения на абсорбцията на други вещества, например незаменими аминокиселини. Поради недостиг на аминокиселината триптофан се образува по-малко серотонин.
- умора
- главоболие
- гадене
- Рефлукс
Диагноза
[редактиране | редактиране на кода]Диагнозата може да се постави сравнително лесно с помощта на водороден дихателен тест. При този тест се измерва концентрацията на водород (H 2) в издишания въздух след приемане на фруктоза през устата (обикновено на 25 g фруктоза в 250 грама вода). В идеалния случай фруктозата се абсорбира напълно в тънките черва, при заболяване само частично. Остатъчната фруктоза се озовава в дебелото черво. Там някои бактерии я преработват във въглероден диоксид, водород и други вещества. Водородът навлиза в белите дробове чрез кръвния поток и се издишва. При неусвояване на фруктозата се измерва повишено съдържание на водород в издишаните газове.
Лечение, терапия
[редактиране | редактиране на кода]Симптомите на заболяването могат да бъдат избегнати чрез ограничаване на приема на фруктоза и храни с високо съдържание на баластни вещества; Някои други въглехидрати, които попадат в дебелото черво, често причиняват същите симптоми, така че е необходимо да се избягват и те. Такива са например:
- Олигофруктоза (и инулин = полимерна олигофруктоза), често се срещат в плодове или хранителни добавки като пребиотици,
- Стахиоза, рафиноза, вербаскоза, съдържащи се в бобови растения, боб, лук и праз,
- лактулоза (слабително),
- Сорбитол, ксилитол, манитол, малтитол, палатинит („изомалт“) и други алкохоли, използвани в диетичните продукти.
По-специално сорбитолът трябва да се избягва, тъй като той влошава абсорбцията на фруктоза в тънките черва. Едновременното приемане на фруктоза и сорбитол води до много по-високи количества водород в издишаните газове.
Твърди се, че различни хранителни добавки, съдържащи ксилоза изомераза (ензим, използван в хранителната индустрия), превръщат фруктозата (кетоза) в глюкоза (алдоза). Но превръщането (изомеризацията) на фруктозата в глюкоза е равновесна реакция и са възможни обратни ефекти при приемането на големи количества глюкоза.
GLUT-2 е друг транспортен протеин в стената на тънките черва, с помощта на който не само глюкоза и галактоза, но и фруктоза могат да се абсорбират от чревния лумен. GLUT-2 се включва бързо и обратимо в стената на тънките черва когато транспортният протеин SGLT1 транспортира глюкоза. Затова умереният прием на глюкоза подобрява усвояването на фруктозата.
Не е известна литература, която да съобщава за трайно подобрение във функцията на глюкозните транспортери GLUT-5 или GLUT-2 по отношение на транспорта на фруктоза. Не е известна литература, която да показва, че диета, избягваща фруктоза, е довела до възстановяване на чревната флора, което би елиминирало чревната непоносимост към фруктоза. Известно е обаче, че експресията на GLUT-5 намалява с намаляване на количеството фруктоза в химуса така че при диета с ниско съдържание на фруктоза във всеки случай се постига обратен ефект.
Като обобщение може да се каже:
- Не са познати методи, кото да доведат до пълно излекуване
- Почти всички известни терапии практикувани досега, ограничават приема на храни съдържащи фруктоза, и не са в състояние повлияят на транспортния протеин GLUT-5, т.е. да излекуват първопричината за заболяването.
- При вторичните симптоми подобрение може да се постигне като се избягват храни богати на фруктоза (захар, фруктозен сироп, плодове) и чрез лечение с антибиотици
Съдържание на фруктоза и глюкоза в някои храни
[редактиране | редактиране на кода]Продукт | Фруктоза (g / 100 g продукт) | Глюкоза (g / 100 g продукт) | Захароза (g / 100 g продукт) |
---|---|---|---|
захар | (50) | (50) | 100 |
ябълка | 5.9 | 2.4 | 2.1 |
круша | 6.2 | 2.8 | 0.8 |
диня | 3.4 | 1.6 | 2.4 [1] |
стафиди | 29.8 | 27.8 | 1.12 [1] |
пчелен мед | 40.9 | 35.7 | < 5 |
фруктозен сироп | 42–55 | 42–53 | 0 |
манго | 4.68 | 2.01 | 2.4 [1] |
кайсия | 0.9 | 2.4 | 5.9 |
банан | 4.9 | 5.0 | 2.4 |
портокал | 2.25 | 2.0 | 4.3 |
праскова | 1.5 | 2.0 | 4.8 |
синя слива | 3.1 | 5.1 | 1.6 |
смокиня (сушена) | 22.9 | 24.8 | 0.9 |
морков | 0.6 | 0.6 | 3.6 |
чушка | 2.3 | 1.9 | 0 |
лук | 2.0 | 2.3 | 0.7 |
царевица | 1.9 | 3.4 | 0.9 |
Храни, съдържащи повече глюкоза отколкото фруктоза, са принципно по-добре поносими, тъй като глюкозата подобрява усвояването на фруктозата.
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Intestinale Fruktoseintoleranz в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |