Непоносимост към фруктоза

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Непоносимостта към фруктоза се характеризира с непълна абсорбция (малабсорбция) на фруктозата (плодовата захар) в тънките черва. Тя може да е съпроводена със симптоми като диария, метеоризъм и болка в стомаха.

Значението на това заболяване нараства през последните години, тъй като употребата на фруктоза като заместител на захарта (захарозата) в различни храни и напитки се е увеличила значително. Плодовата захар е по-сладка от захарозата, за да се постигне еднакъв ефект е необходимо по-малко количество. Освен това фруктозата не повишава нивото на кръвната захар и не предизвиква отделяне на инсулин. По тази причина тя се прилага и в редица храни за диабетици. Самата захар(оза) също е източник на фруктоза, в стомаха под действието на хранителните ензими тя се разпада на една молекула глюкоза и една молекула фруктоза.

Дори и здравите хора не могат да усвоят повече от около 30-50 г. плодова захар на ден. Научни изследвания в различни страни показват, че при приемане на 25 g фруктоза около една трета от хората не усвояват цялото количество, а от тях около една трета развиват симптоми: диария, и пр..

Причина[редактиране | редактиране на кода]

GLUT-5 е транспортен протеин в стената на тънките черва, който е отговорен за селективната абсорбция на фруктозата. Влошеното усвояване на плодовата захар може да има различни причини:

  • недостатъчно GLUT-5 в стената на тънките черва
  • намалена ефективност на GLUT-5 в стената на тънките черва
  • химусът преминава през тънките черва за твърде кратко време, недостатъчно за усвояването на фруктозата.

Клинични симптоми[редактиране | редактиране на кода]

Основните симптоми (които не се проявяват винаги) са подуване на корема, диария, гадене и коремна болка. При продължителна консумация на фруктоза, чревната флора и абсорбционният капацитет на тънките и дебелите черва могат допълнително да се влошат. Могат да се появят и други симптоми като раздразнен стомах или раздразнено черво. Симптомите се причиняват главно от образуваните въглероден диоксид, водород и др. газове (подуване) и от късоверижните мастни киселини (напр. маслена киселина, т. нар. осмотична диария).

Първични симптоми[редактиране | редактиране на кода]

След еднократен прием на храна, съдържаща фруктоза, се появяват следните симптоми:
  • Коремна болка, крампи и колики (поради ферментация в тънките и дебелите черва)
  • Подуване на корема (често с неприятна миризма поради ферментация)
  • Редки изпражнения (често с неприятна миризма поради ферментация)
  • Диария (частично водниста диария поради осмотични ефекти)
  • усещане за тежест
  • запек

Вторични симптоми[редактиране | редактиране на кода]

При продължителен прием на фруктоза могат да се появят и други симптоми при засегнатите. Те обикновено са свързани с причинена от заболяването влошена абсорбция на други вещества, като есенциалната аминокиселина триптофан, фолиева киселина или цинк. Така например фруктозата образува комплексни съединения с триптофана и го задържа в червата.

Диагноза[редактиране | редактиране на кода]

Диагнозата може да се постави сравнително лесно с помощта на водороден дихателен тест. При този тест се измерва концентрацията на водород (H 2) в издишания въздух след приемане на фруктоза през устата (обикновено на 25 g фруктоза в 250 грама вода). В идеалния случай фруктозата се абсорбира напълно в тънките черва, при заболяване само частично. Остатъчната фруктоза се озовава в дебелото черво. Там някои бактерии я преработват във въглероден диоксид, водород и други вещества. Водородът навлиза в белите дробове чрез кръвния поток и се издишва. При неусвояване на фруктозата се измерва повишено съдържание на водород в издишаните газове.

Лечение, терапия[редактиране | редактиране на кода]

Симптомите на заболяването могат да бъдат избегнати чрез ограничаване на приема на фруктоза и храни с високо съдържание на баластни вещества; Някои други въглехидрати, които попадат в дебелото черво, често причиняват същите симптоми, така че е необходимо да се избягват и те. Такива са например:

  • Олигофруктоза (и инулин = полимерна олигофруктоза), често се срещат в плодове или хранителни добавки като пребиотици,
  • Стахиоза, рафиноза, вербаскоза, съдържащи се в бобови растения, боб, лук и праз,
  • лактулоза (слабително),
  • Сорбитол, ксилитол, манитол, малтитол, палатинит („изомалт“) и други алкохоли, използвани в диетичните продукти.

По-специално сорбитолът трябва да се избягва, тъй като той влошава абсорбцията на фруктоза в тънките черва. Едновременното приемане на фруктоза и сорбитол води до много по-високи количества водород в издишаните газове.

Твърди се, че различни хранителни добавки, съдържащи ксилоза изомераза (ензим, използван в хранителната индустрия), превръщат фруктозата (кетоза) в глюкоза (алдоза). Но превръщането (изомеризацията) на фруктозата в глюкоза е равновесна реакция и са възможни обратни ефекти при приемането на големи количества глюкоза.

GLUT-2 е друг транспортен протеин в стената на тънките черва, с помощта на който не само глюкоза и галактоза, но и фруктоза могат да се абсорбират от чревния лумен. GLUT-2 се включва бързо и обратимо в стената на тънките черва когато транспортният протеин SGLT1 транспортира глюкоза. Затова умереният прием на глюкоза подобрява усвояването на фруктозата.

Не е известна литература, която да съобщава за трайно подобрение във функцията на глюкозните транспортери GLUT-5 или GLUT-2 по отношение на транспорта на фруктоза. Не е известна литература, която да показва, че диета, избягваща фруктоза, е довела до възстановяване на чревната флора, което би елиминирало чревната непоносимост към фруктоза. Известно е обаче, че експресията на GLUT-5 намалява с намаляване на количеството фруктоза в химуса така че при диета с ниско съдържание на фруктоза във всеки случай се постига обратен ефект.

Като обобщение може да се каже:

  • Не са познати методи, кото да доведат до пълно излекуване
  • Почти всички известни терапии практикувани досега, ограничават приема на храни съдържащи фруктоза, и не са в състояние повлияят на транспортния протеин GLUT-5, т.е. да излекуват първопричината за заболяването.
  • При вторичните симптоми подобрение може да се постигне като се избягват храни богати на фруктоза (захар, фруктозен сироп, плодове) и чрез лечение с антибиотици

Съдържание на фруктоза и глюкоза в някои храни[редактиране | редактиране на кода]

Продукт Фруктоза (g / 100 g продукт) Глюкоза (g / 100 g продукт) Захароза (g / 100 g продукт)
захар (50) (50) 100
ябълка 5.9 2.4 2.1
круша 6.2 2.8 0.8
диня 3.4 1.6 2.4 [1]
стафиди 29.8 27.8 1.12 [1]
пчелен мед 40.9 35.7 < 5
фруктозен сироп 42–55 42–53 0
манго 4.68 2.01 2.4 [1]
кайсия 0.9 2.4 5.9
банан 4.9 5.0 2.4
портокал 2.25 2.0 4.3
праскова 1.5 2.0 4.8
синя слива 3.1 5.1 1.6
смокиня (сушена) 22.9 24.8 0.9
морков 0.6 0.6 3.6
чушка 2.3 1.9 0
лук 2.0 2.3 0.7
царевица 1.9 3.4 0.9

Храни, съдържащи повече глюкоза отколкото фруктоза, са принципно по-добре поносими, тъй като глюкозата подобрява усвояването на фруктозата.

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Intestinale Fruktoseintoleranz в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

  1. ↑ а б в www.naehrwertrechner.de
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Непоносимост_към_фруктоза&oldid=11353027“.