Паметници с лъвове в България

Настоящият списък с паметниците с лъвове в България включва скулптури, за които централна фигура или част от композицията заема лъв.

Паметници в цял ръст[редактиране | редактиране на кода]

Град	Дата	GPS координати	Информация
София	1985	42.695249198292466, 23.320716470710295	Скулптурни фигури „Лъвове“. Скулптор: Величко Минеков.
Пазарджик		42.18998610718084, 24.332416778617887	Статуя „Лъвът“. Скулптор: Величко Минеков.
Стара Загора	1927	42.42503540001617, 25.64441942223178	Паметник на третата опълченска дружина и подполковник Калитин^[1]
Шипка	1934	42.74825761069475, 25.321522976571657	Паметник на свободата
Шипка	1934	42.74825761069475, 25.321522976571657	Паметник на свободата – в приземния етаж, под мраморен саркофаг, поставен на четири лежащи лъва, се съхраняват костите на загинали при отбраната на Шипка герои.
София	1882 – 1912	42.69577937649433, 23.332607234029794	Царският трон с два лъва от храм-паметника „Свети Александър Невски“.^[2]
Шипка	1934	42.74913318768461, 25.322056852077164	Паметник на свободата – фрагмент в началото на стълбите. Общ план:
София	м/у 1918 и 1944	42.690752337110474, 23.347610632667198	Скулптурна фигура „Лъв“ във Военна академия „Георги Раковски“.^[3]
София		42.694401573440565, 23.326142089794494	Кулите от двете страни на централния вход на Народен театър „Иван Вазов“ завършват със скулптурна група, на която е изобразена победата на богинята Нике в колесница, теглена от три лъва.^[4]
София	1932	42.693430231279144, 23.335740265262668	Скулптурните фигури „Лъвове“ са на входа на Университетската библиотека.
Стара Загора		42.43219575012753, 25.625805113001324	Два лъва на входа на Военния клуб.
Велико Търново	1918	43.081872724514156, 25.646987363326875	Скулптура на лъв на входа на Царевец.
София	1934	42.68796363498464, 23.32005315516514	Паметник на първи и шести пехотен полк. Лъвът е преместен на мястото на демонтирания монумент „1300 години България“. До 2017 г. се е намирал на входа на Военноисторическия музей, София^[5]:
Созопол			Каменен лъв в цял ръст в хотел.^[6]
Средец	2018		Два лъва в паметник, посветен на загиналите от Карабунар в Балканската, Междусъюзническата и Първа световна война^[7]
Враца			Паметникът на загиналите във войните за национално обединение се намира в близост до ЖП гара – Враца.
Радомирци			^[8]
София		42.69120147280191, 23.34794062575277	Паметник „Колона на випуските“ във Военна академия „Георги Раковски“.^[9]
София	1938	42.69118653768414, 23.327299496941013	Скулптурната фигура „Лъв“ се намира на входа на МВР.
Йоглав	2018	43.2083612939135, 24.82469136624752	Паметник на загиналите във войните
Русе	1909	43.848694, 25.953472	Паметник на Свободата. Близък план:
Котел		42.8592063236986, 26.490232520429295	Статуята на лъв се намира на 5 км югоизточно от града.
София	1936	42.69619355887373, 23.331362348514894	Лъвска статуя от Паметник на Незнайния воин
София	м/у 1918 и 1944		Ж.К. „Красно село“ бул. „Цар Борис ІІІ“^[10]
Симитли		41.892703906256166, 23.113241725424047	Паметник „Лъвчето“
Лакатник	1915 28 юни		^[11]
Плевен	1903 – 1907	43.40530732527297, 24.61776199110053	Паметник на Четвърти пехотен плевенски полк^[12]
Раковски	2016 – 2018	42.27993473837102, 24.949161416407673	Паметник на загиналите във войните
Карлово	1903 – 1907	42.6374210200828, 24.806047652805344	Лъв от паметника на Васил Левски
Монтана		43.40847102063773, 23.226123851973504	Паметник на загиналите във войните за национално обединение
Ивайло		42.22426292169173, 24.329608549809933	Лъвова чешма
Разград		приблизително 43.52713903907944, 26.52386189915693	Каменна статуя на лъв – точно уголемено копие на лъвчетата намерини при разкопките на Абритус.^[13]
Панагюрище		42.50660126298177, 24.186104463492267	Паметник на Орчо войвода
Трявна			Паметник на Тревненското въстание
близо до Мадара	нач. на VIII век	43.2773314195603, 27.119204040215497	Лъв от средновековния барелеф Мадарски конник.

Мостове[редактиране | редактиране на кода]

Град	Дата	GPS координати	Информация
София	1891	42.70492431913762, 23.32385471451493	Лъвов мост
Габрово		42.87300672885534, 25.317204109894252	Мост зад театъра, известен преди като Лъвов мост. Мостът е декориран с 4 масивни колони, на върха на които са поставени 4 фигури на лъвове.^[14]
Габрово	1936	42.874167,25.318056	Мост „Игото“, известен преди и като Лъвов мост
Селище		42.84585104277718, 25.03713445312308	Лъвов мост
Стоките		42.846042512922104, 25.03657953869888	Лъвов мост до село Стоките и село Кръвеник.^[15]
Разград	2010	43.52745183549682, 26.52335500201827	Лъвов мост^[16]
Първомайци	1880 (подновен през 2008)	43.145874390251606, 25.666203833705843	Александровски мост – първият Лъвов мост в България^[17]
Трънчовица		43.49023878848661, 24.99367143251974	Мостът с лъвове
Севлиево	1940 и 2017	43.03423443864092, 25.105937334297632	Мостът на Колю Фичето, известен и като Лъвов мост.^[18] Първоначално 4 лъва от бял бетон са монтирани през 1940 г., но са премахнати през 1974 г. Реплики на четири статуи на лъвове са поставени през 2017 г.^[19]
	периода на Възраждането		Каменна пластика на лъв от моста на р. Видима.^[20]

Други[редактиране | редактиране на кода]

Град	Дата	Информация
София	X – XI в.	Плоча с изображение на лъв от червен пясъчник. Оригиналът е в АИМ (Национален археологически институт с музей) при БАН – София. Изображението е ползвано в български монети от 1992 г.^[21]
Стара Загора	X-XII век	Средновековен български релеф на лъвица с лъвче, послужил за герб на Стара Загора.
София	V-IV в. пр.н.е.	Каменен релеф на лъв с полихромна украса, култов комплекс Жаба могила, Стрелча. Експонат на Националния исторически музей, София