Ранчинци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ранчинци
Ранчинци
— село —
North Macedonia relief location map.jpg
41.9258° с. ш. 22.0494° и. д.
Ранчинци
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Източен
Община Свети Никола
Надм. височина 529 m
Население 38 души (2002)

Ранчинци или Ранчанци или Ранченци (на македонска литературна норма: Ранчинци) e село в североизточната част на Северна Македония, част от община Свети Никола.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено северно от град Свети Никола в южните склонове на планината Манговица.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Ранчинци е село в Щипска каза на Османската империя. Църквата „Свети Георги“ е от XIX век.[1] През 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Ранчанци брои 180 жители, от които всички българи християни.[2]

Всички християнски жители на селото са под върховенството на Българската екзархия. Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Ранчинци (Rantchintzi) се състои от 280 българи екзархисти.[3]

В 1910 година селото пострадва по време на обезоръжителната акция. Ефрем Кастре и още един човек от селото са арестувани и измъчвани.[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година 6 души от Ранчанци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Ранчинци (Rančinci) като българско християнско село.[6]

В 1910[7] или 1930[1] година е издигната църквата „Света Неделя“ като еднокорабен храм с купол.[7] Иконите в нея са от 1927 година, дело на Георги Зографски.[1]

В 1994 година селото има 67, а в 2002 година – 38 жители.[8]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Ранчинци

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Светиниколски парохии. // Брегалничка епархија. Посетен на 2 април 2014 г.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 233.
  3. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 134 – 135.
  4. Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 3.
  5. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 874.
  6. Leonhard Schultze Jena. "Makedonien, Landschafts- und Kulturbilder", Jena, G. Fischer, 1927
  7. а б Цркви. // Вардарски регион. Срцето на Македонија. Посетен на 3 септември 2016.
  8. Официален сайт на Община Свети Никола
  9. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 104.
  10. Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 – 1924, Льовен, 1965, стр. 705.


     Портал „Македония“         Портал „Македония