Секретариат на Тихоокеанската общност

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Флага на Секретариата на Тихоокеанската общност

Секретариат на Тихоокеанската общност (англ. Secretariat of the Pacific Community), наричан понякога накратко Тихоокеанската общност, е регионална междуправителствена организация, в която членуват както народи, така и територии от Техоокеанския регион.Основната цел на организацията е развитието на индустриалната, професионалната, научната и изследователската способност на народите в Тихият океан, както и директно предоставяне на информация и съвети. По този начин Тихоокеанската общност дава възможност на членовете си да взимат информирани решения за своето бъдещо развитие, благополучие и просперитет.

Щаб-квартирата на организацията се намира в Нумеа това е столицата на Нова Каледония. Селско-стопанското отделение на СТО се намира във Сува, Фиджи.

История[редактиране | редактиране на кода]

Секретариата на Тихоокеанската общност е създаден през 1947 г. под названието Южнотихоокеанска комисия (англ. South Pacific Commission) от 6 развити страни, имащи своите интереси в този регион:

Шестте страни основават организацията, подписвайки договора в Канбера, за да възвърнат стабилността в регион, претърпял трусовете на Втората Световна война и да подпомогнат развитието на териториите, по такъв начин, че ползите да бъдат за тихоокеанските народи.

През 1962 година, Самоа става първата независима островна държава и през 1965 година е първата страна - пълноправен член на Тихоокеанската общност. Други островни държави в последствие стават независими или в голяма степен самоуправляващи се, което довежда до знаковата 1983 година, когато на двайсет и третата конференция на Южнотихоокеанската комисия в Сайпан, всичките 22 тихоокеански острова членове държави и територии са припознати като пълноправни членове с право на глас и участие във взимането на решения.

Делото в Сайпан, следствие на дълъг период, в който Тихоокеанските лидера налагат мнението си и задават посока на организацията, показва СТО като една зряла организация почитаща равенството и правото на глас, без значение от политическата ситуация в страната. Също така се потвърждава и статуса на Секретариата като неполитически орган. Въпреки този статус, много от най-изявените лидери на Тихия океан - например Рату Сир Камисесе Мара (президент на Фиджи), проявяват дълбок интерес към делата на СТО и допринесят много за развитието му.

Името - Южнотихоокеанска комисия, се сменя на Тихоокеанска Общност на петдесетата годишна конференция през 1997 година, за да отрази широкия обхват на членство в организацията. През 2010 година СТО събира 26 членове, включвайки 22 островни държави и територии, заедно с четири от държавите-основатели. Поради несигурност в желанието си за развитие на държавите в Тихоокеанския регион или пренасочване на средствата си към по изостанали и нуждаещи се територии, две от държавите учредители оттеглят членството си от Секретариата на Тихоокеанската общност. Великобритания напуска 1994 година, а след обратно присъединяване през 1998, отново напуска през 2004г. Холандия е другата държава учредител, която излиза от общността. Това се случва през 1962 година.

Конференцията на Тихоокеанската общност, която се провежда на всеки две години, е ръководният орган на СТО. Всеки член има право на един глас в решенията. Въпреки това, дебатите обикновено са решени с консенсус. Комитета на представителите на правителствата и администрациите се събира ежегодно, а през годините, когато не се провежда конференция, е упълномощена да взема решения относно управлението на общността.

Въпреки, че региона е дом на около 7500 отделни острови и една трета от световните езици, срещите на СТО събират представители от всички островни държави и територии, използвайки само два езика: английски и френски. Секретариата се гордее със своя двуезичен статут, който е изиграл роля за насърчаване на взаимодействието между франкофонските и англоезичните страни и територии и в изграждането на регионалното сътрудничество.

Историята на СТО, която отразява развитието на самия Тихоокеански регион, е описана в книга, публикувана, за да отбележи 60-тата си годишнина: Къщата за срещи на Тихия океан - историята на СТО 1947-2007 (англ. Meeting house of the Pacific – the story of SPC 1947-2007).

Ключови дати в историята на СТО

  • 2012: Секретариатът на Тихоокеанската общност празнува 65 години служба в Тихоокеанския регион.
  • 2011: Южнотихоокеанската комисия приложна геология прехвърля ядрото и основните си функции към Секретариата.
  • 2010: Южнотихоокеанският съвет за образователна оценка се слива със СТО.
  • 2007: Тихоокеанската общност празнува 60-тата си годишнина на 6 Февруари.
  • 2006: Първият Тихоокеански фестивал на младежта се провежда във Френска Полинезия със съдействито на СТО и ЮНЕСКО.
  • 1999: За генерален директор за пръв път е назначена жена (англ. Lourdes Pangelinan).
  • 1997: 50-тата годишна конференция се провежда в Канбера; Името на Южнотихоокеанска комисия се променя на Тихоокеанска общност .
  • 1995: СТО се премества в специално проектирана нова централа в Нумеа (англ. Anse Vata).
  • 1983: На годишната конференция, проведена в Сайпан, всички държави и територии в района, покрит от СТО, стават пълноправни и равнопоставени членове и Конференцията на СТО става управителния орган.
  • 1972: Първият фестивал на Тихоокеанските изкуства се провежда във Фиджи (СТО довежда до създаването му)
  • 1965: Самоа се присъединява към Тихоокеанската общност като пълноправен член - първата островна държава членка.
  • 1963: Първите Южнотихоокеански игри се провеждат в Сува (СТО изиграва водеща роля в процеса).
  • 1962: Холандия е другата държава учредител, която излиза от общността.
  • 1962: Самоа, с тогавашно название Западна Самоа, обявява своята независимост, с което става първата Тихоокеанска островна държава, придобила независимост през модерната епоха.
  • 1951: Районът на работа на СТО се разширява достигайки до Гуам и Микронезия.
  • 1950: Първата Южнотихоокеанска конференция се провежда в Нумеа.
  • 1949: Централата на СТО се премества от временната си локация - Сидни, в Нумеа.
  • 1947: След края на Втората световна война, е създадена Южнотихоокеанската комисията в Австралия с подписването на Споразумението Канбера между Австралия, Франция, Холандия, Нова Зеландия, Обединеното кралство и Съединените американски щати.

Членове[редактиране | редактиране на кода]

Членовете на организацията са 26.Поради намаления интерес или желанието да помогнат на Тихоокеанските страните в други сфери две от тези държави са извадени от организацията: Великобритания (19951998 и 2005) и Холандия (1962 год).

Страни основателки
Flag of Australia.svg Австралия Flag of France.svg Франция Flag of New Zealand.svg Нова Зеландия Flag of the United States.svg САЩ
Тихоокеански страни и територии
Flag of American Samoa.svg Американска Самоа Flag of the Marshall Islands.svg Маршалови острови Flag of Palau.svg Палау Flag of New Zealand.svg Токелау
Flag of the Cook Islands.svg Острови Кук Micronesia flag 300.png Микронезия Flag of Papua New Guinea.svg Папуа - Нова Гвинея Flag of Tuvalu.svg Тувалу
Flag of Fiji.svg Фиджи Flag of Nauru.svg Науру Flag of the Pitcairn Islands.svgПиткерн Flag of Vanuatu.svg Вануату
Flag of French Polynesia.svg Френска Полинезия Flag of France.svg Нова Каледония Flag of the Solomon Islands.svg Соломонови острови Flag of Wallis and Futuna.svg Уолис и Футуна
Flag of Guam.svg Гуам Flag of Niue.svg Ниуе Flag of Samoa.svg Самоа
Flag of Kiribati.svg Кирибати Flag of the Northern Mariana Islands.svg Северни Мариански острови Flag of Tonga.svg Тонга

Функции[редактиране | редактиране на кода]

В самото начало функциите на организацията били много ограничени.На провела се конференция на Южнотихоокеанската комисия през 1947 год. Австралия ,Нова Зеландия, Франция ,Великобритания, Холандия и САЩ правят официално изявление ,че комисията е длъжна да пренебрегне политическите спорове.Тези политически въпроси относно ядреното оръжие в Тихият океан довели до създаването на Форум на тихоокеанските острови. Секретариатът на Тихоокеанската общност работи в широк спектър от сектори с цел постигане на три основни резултата за развитие - устойчиво икономическо развитие, устойчивото управление на природните ресурси, и устойчиво човешко и социално развитие.

Отдел за икономическо развитие

Основан през януари 2010 г., отделът за икономическо развитие работи за постигането на трите резултата, с особен акцент върху устойчивото икономическо развитие. Отделът е разположен в Сува, Фиджи, но някои негови части са базирани в други страни и територии в Тихия океан. Целта на отдела е устойчиво икономическо развитие чрез достъпни, ефективни, сигурни и безопасни енергийни и транспортни услуги. Основни цели за периода 2013-2015:

  • Да се установят и поддържат ефективни регионални координационни механизми и стратегически партньорства.
  • Да се подкрепи разработването и изпълнението на ефективни политики, планове и регулаторни рамки.
  • Укрепване на институциите и експертния опит в секторите на енергетиката и транспорта.
  • Подобряване достъпът до позволими и ефективни енергийни и транспортни услуги.

Отдел природни ресурси

Основната цел на отдела, занимаващ се с природните ресурси, е да подобри препитанието и хранителната сигурност на Тихоокеанската общност чрез устойчиво управление и развитие на земни, земеделски и горски ресурси. Това се постига чрез предоставянето на техническа помощ, обучение и консултации на правителствата на държавите членки, участващи в областта на растителната защита, опазване и използване на растителни ресурси, опазване здравето на животните, горското земеделие, устойчиви системи за земеделие, горско стопанство и управление на земите, и биологичната сигурност и улесняването на търговията.

В стратегическия план за периода 2013-2017 г. са посочени направленията за работа на програмата и на бюджета през следващите 4-5 години. В плана ясно се посочват приоритетните области и подхода за подкрепа на приоритетите на страните в Тихоокеанскя район относно земеделския и горския сектор. Планът предвижда също стратегическа рамка за ангажиране с националните правителства, неправителствени организации, частния сектор, с други регионални и международни агенции и партньори, работещи в секторите. Така Стратегията има за цел да гарантира, че работата на отдела по природни ресурси е в съответствие с националните приоритети и допълва програмите на правителствата и агенциите за развитие.

Отдел социални ресурси

Програмата на отдел социални ресурси работи за подобряване на възможностите на хората за безопасни, сигурни и устойчиви поминъци. Отделът има особен акцент върху поставянето на преден план на развитието пола, младежта, културата и образованието в общността.

Програмата има за цел да създаде един всеобхватен подход за всички сектори за максимизиране на потенциала за развитие на цялата общност и да помогне на хората да постигнат по-добро качество на живот. Насърчаването на културните индустрии е ключов приоритет на отдела.

Част от целите на отдел социални ресурси:

  • Работа с правителства, неправителствени агенции и общности за насърчаване на по-балансирано и съсредоточено върху хората развитие.
  • Набиране на данни и статистическа информация по въпросите на човешкото развитие.
  • Изследване на възникващи проблеми като насилието, основано на пола, и злоупотребата с деца.
  • Осигуряване на обучение за укрепване на обществените подходи.
  • Подпомагане на регионални и международни събития, като Фестивала на тихоокеанските изкуства и Тихоокеански фестивал на младежта.


Връзки[редактиране | редактиране на кода]