Уикипедия:Разговори

Първи стъпки

Правна рамка

Енциклопедично съдържание

Уикиетикет

Редактиране на страници

Портал на общността

Навигация

• Потребители
• Потребителско име
• Лична страница
• Беседа
• Подпис
• Е-поща

---

Потребителски групи:

• Автоматично одобрени
• Автопатрулирани
• Патрульори
• Разширено потвърдени потребители
• Администратори
• Интерфейсни администратори
• Бюрократи
• Проверяващи
• Ботове
• Списък на правата

Обсъждания и заявки:

• Общи разговори
• Активни обсъждания
• Заявки: към администратори и интерфейсни администратори
• към бюрократи
• към проверяващи
• за бот статут
• за бот задачи

Обсъждания с консенсус:

• Консенсус
• Оперативни решения
• Предложения за изтриване на страници
• Предложения за избрани статии
• Предложения за автопатрулирани редактори

Обсъждания с гласуване:

• Правила за гласуване
• Решения за политиката
• Вотове на доверие/недоверие: патрульори
• администратори
• бюрократи
• проверяващи
• редактори

Други:

• Уикисрещи и семинари
• Новини от Уикимедия
• Анкети
• Заявки към полиглоти
• Проекти в Уикипедия
• Страници за спасяване
• Категории
• Шаблони
• Техническа поддръжка

Съкращение: У:Р, WP:VP, Архив: 2004-2024

Здравейте и добре дошли! Това е страницата за обсъждания на общността на Уикипедия на български език. Ако в момента пристигате на този сайт, някои негови аспекти могат да се окажат объркващи и нови за вас – затова с удоволствие ще ви помогнем.

Страниците Първи стъпки, Наръчник на уикипедианеца, Портал на общността и Често задавани въпроси ще ви помогнат с някои стандартни насоки, от които има нужда всеки нов редактор на Уикипедия. Ако в помощните страници има неясни места, непременно ни кажете, за да ги подобрим при първа възможност. Разгледайте ги, но и не се колебайте направо да зададете тук своите въпроси.

Отново ви приветстваме за добре дошли!

Нова тема за разговор

Значимост по академичен признак

Обсъжданията дотук:

• Уикипедия:Разговори/Архив/2020/декември#Обсъждане на критериите
• Уикипедия беседа:Значимост по академичен признак

Работна версия: Уикипедия:Значимост по академичен признак

TBC — Luchesar • Б/П 19:00, 4 януари 2021 (UTC)

Днес ми изпратиха един интересен списък: „World's Top 2% Scientists“ направен от Станфордския университет в който фигурират 50 лица от български университети, институти и БАН. Общият брой лица в този списък са 159683. Дали не е добре да включим тези 50 лица като значими и да опишем критерий за фигуриране в значими световни класации? --Стан (беседа) 20:16, 4 януари 2021 (UTC)

По-добре е отношение да имат нашите учени, а не някакво правило отвън. Потърсете ги ако сте заинтересовани. --PowerBUL (беседа) 20:28, 4 януари 2021 (UTC)

У нас, външен "одит" спаси БАН от закриване; вчера пресата у нас се опита чрез този списък да убеди публиката, че СУ някакси по добър от БАН, макар от числата там да личи обратното. У нас е така.77.85.32.26 11:06, 5 януари 2021 (UTC)

Този списък не е ли базиран на метрики за цитиране, каквито май вече има в критериите? --Спас Колев (беседа) 10:55, 5 януари 2021 (UTC)

„The US-based Stanford University has recently released a list that represents the top 2 per cent of the most-cited scientists in various disciplines.“ PowerBUL, консултирах се с преподавател (доцент) на когото имам доверие, тъй като за разлика от много преподаватели се занимава сериозно с научна дейност. Мнението му е, че „за България“ тези 50 учени са значими. Нямахме време да говорим много, но това, което спомена като негативен момент в списъка е, че работещите в големите колективи са с бонус, като „шефа“ на звеното обикновено е съавтор на голяма част от нещата. Вярвам, че този списък не показва най-добрите учени в никоя държава или университет, но за български учени може да се използва като достатъчно условие за статия в Уикипедия, тъй като става дума само за 50 човека, известна част от които вече имат статии тук. Спас Колев, идеята е, че тази класация е готова, независима е и е достатъчно значима. Спестява ни субективност или калкулации (които така или иначе са само количествен показател). --Стан (беседа) 11:41, 5 януари 2021 (UTC)

Сори, че толкова се забавям, но останаха някои въпроси, за които сякаш нямаше консенсус, и ако трябва сам да реша какво да предложа в следваща версия, ми трябва достатъчно свободно време, за да размисля... Би помогнало много, ако повече хора коментират какво мислят по следните два въпроса. Ще си позволя отново да пингна и Спири, защото (и) нейната добра аргументация за включването на тези неща в първата версия беше много важна.

1. Да отпадне ли критерият „професори и ст.н.с. I ст., утвърдени от ВАК, и доктори на науките“? Бяха изказани мнения, че това е част от нормалното кариерно израстване, и според мен това е разумен аргумент, който никак не е лишен от логика. От друга страна, дали това пък не е точно еквивалентът на „играли в А и Б футболни групи“? Иначе казано, участието в А и Б футболни групи може би е част от кариерното израстване на футболистите, но някъде по пътя слагаме летва, прекрачването на която ги прави значими за Уикипедия. Аналогично, може би има смисъл и някакво прекрачване на летва в кариерата на научните работници да има същото значение?
2. Да отпадне ли популярността на научните публикации като критерий? Аргументите за отпадане бяха главно, че е трудно да се дефинира съпоставим индекс между различните научни дисциплини, което безспорно е така. От друга страна, важна причина за запазване на този критерий може да бъдат именно проблемите с предходния: между издигането в йерархия на звания и титли и чисто научното признание сред учените може да има несъответствия (понякога дори резултат от банални личностни конфликти, неприязън и тормоз, да не говорим за политическите аспекти преди 1989-та). Затова, ако игнорираме част от критериите, по които реално биват оценявани учените, рискуваме да бъдем упрекнати, че не сме обективни и отдаваме предпочитание само на едни видове оценки, и то може би не непременно най-меродавните (понякога това са болни теми в научните среди, и не без основание).

Моето лично усещане е, че е по-добре да запазим и двата критерия. Специално за публикациите може би може в процеса на работа постепенно да формираме по-конкретни критерии за различни области (в това число използвайки може би и списъци, като цитирания от Стан по-горе). Според мен е особено важно да не си поставяме за цел още от самото начало да постигнем идеални критерии. Нека започнем с нещо и постепенно да го усъвършенстваме.
— Luchesar • Б/П 18:21, 9 януари 2021 (UTC)

Съгласна съм с написаното от Luchesar. Особено за критерия публикации. Всъщност именно това отразява важността и приноса на даден учен, а не длъжностите му (особено административните). В тази връзка, от известно време си мисля, че само ректорите могат да се определят като значими на базата единствено на този критерий, но не и деканите. Факултетите са твърде малки звена, за да броим ръководителите им за значими, ако нямат друг принос. Разбира се, институтите на БАН с техните ръководители могат да се равняват на ректори. --Зайо (беседа) 11:18, 14 януари 2021 (UTC)

Здравейте! Дискусиите по темата затихнаха, за съжаление. На мен ми се иска да структурирам мисълта си: Административните длъжности (с изключение на ректори, директори на институти) да не са самостоятелен критерий за значимост (заместниците им са на административна длъжност; деканите също). Ако тези учени имат научен принос, то това ще е достатъчно да бъдат приети за значими за целите на енциклопедията. Т.е. да редактираме т. 2, 3, 4 и 5.

2. Председателите на академии на науките, ректорите на акредитираните висши училища.
3. Директорите на самостоятелни научни звена към БАН.
4. Действителните членове (академиците) на БАН или на други академии на науките. Дописните членове (член-кореспондентите) не влизат като самостоятелен критерий.
5. (да отпадне)

По отношение на т. 7 (професори от ВАК) и 8 (доктори на науките, но също от ВАК, т.е. да се добави това като изискване) ми се иска да останат. По т. 9: Личности с приноси или дейност, които изпъкват над средното ниво - да покрият поне два критерия. Трудният за диференциране е т.9.3 - индекс на Хирш. Тук предлагам минимално ниво 5 (Web of Science; доказва се лесно), със стъпка 5 нагоре за различните научни области, в които има възможност за толкова цитирани публикации (10, 15; едва ли има някой с 20, но дано, дано!!!). По отношение на т. 9.6 - автор/съавтор в поне 5 книги с ISBN.

С пожелание за повече слънце днес --Зайо (беседа) 08:23, 26 януари 2021 (UTC)

Относно списъка от Станфорд, който изглежда действително циркулира напоследък поне из българския интернет като „списък на топ 2% от учените“: това е статията, а това са данните. Доколкото прегледах нещата, това е пар екселанс пример как в науката – но и в живота по принцип – е изключително важно как данните биват интерпретирани. По разни сайтове на български образователни и научни заведения дори има горди списъци с имена от списъка. Само че...

Да, списъкът включва 100-те хиляди най-цитирани учени общо във всички области, както и учени от най-горните 2% по тематика. Но 1/5 от иначе кратката статия е посветена на проблема със самоцитиранията. И ако погледнем например само българите в списъците, сред тях има някои с близо 60% самоцитирания. Т.е. от всичките им цитирания, в 60% от случаите не ги е цитирал някой друг учен, а те са цитирали сами себе си в други свои работи. Както и авторите отбелязват, в някои случаи все пак самоцитиранията са оправдани, затова е нужно да се направи по-внимателен анализ, за да се разбере дали във всеки отделен случай това е така.

Накратко, поне както аз го виждам, този списък всъщност не е класация на учени, а систематизирани метрики на цитиранията за най-много цитираните учени по света, която да може да бъде използвана и от други учени за по-прецизен анализ от гледна точка на наукометрията. Разбира се, това не променя факта, че учените в списъка са много цитирани. И повечето от тези учени – включително българите – почти сигурно имат действително ценен и търсен научен продукт. Което е справедлив повод както за гордост, така и, може би, за енциклопедична значимост. Но всичко това е и пореден повод да насърчаваме критичното отношение дори към благонадеждните източници.

Разбира се, това са просто моите 5 стотинки по темата. Наукометрията е сложна дисциплина която, както научното познание по принцип, непрекъснато се развива (например, за някои параметри в изчисленията са използвани невронни мрежи).
— Luchesar • Б/П 11:58, 31 януари 2021 (UTC)

Втора версия

Нахвърлях втора версия на проекта за помощна страница, в който се надявам да съм отразил колкото се може повече от множеството споделени разумни и полезни предложения и бележки. Страницата вече също се казва Уикипедия:Значимост по академичен признак, тъй като ми се струва, че по-точно предава обхвата ѝ (причините са също засегнати в раздела „Бележки“ и по-точно „Приложимост“ в страницата).

Боя се, че промените станаха доста и ще ми е трудно да ги опиша всички. Ето може би малко по-съществените (по ред в страницата), но ви насърчавам също да прегледате Special:Diff/10644694 (и, разбира се, самата страница):

• уточнен е по-прецизно обхвата на страницата;
• в универсалния критерий за значимост е допълнено, че множеството нетривиални публикации трябва също да бъдат в благонадеждни източници (това може би трябва да се уточни и в други страници);
• заместник-ректори и декани в университети отпадат, като остават само ректорите;
• за ректори на висши училища отпада „в България“, т.е. включват се ректорите на всички акредитирани университети в света;
• вместо академици на БАН се използва по-общият критерий академици в национални научни академии, като същевременно изрично се изключват неразпознати от научната общност организации, използващи името „академия“ (като БАНИ);
• председатели и заместник-председатели на БАН отпадат (очаква се да са академици, така или иначе);
• отпадат директорите на издателства, а за главните редактори се променя от „основни научни издания“ на „престижни световни научни издания“ (струва ми се, че научни издания единствено с национално значение са твърде ниска летва);
• за отличените с високопрестижни награди е даден пример с Националния медал на САЩ в областта на технологиите и иновациите – определено е важно да се изключат награди раздавани „на калпак“ и дори все още имам колебания дали това да не премине към групата с критерии (т.6), които не са самостоятелно значими, а само ако са изпълнени едновременно няколко, особено като знам как у нас се раздават награди;
• ВАЖНО: професорите, ст.н.с. I ст. и големи доктори от ВАК вече не са самостоятелен признак, а влизат в т.6, т.е. трябва да бъдат налице и други признаци, доказващи, че личността изпъква над средното ниво – струва ми се, че това е някакъв разумен компромис предвид доста разнопосочните мнения;
• по популярността на публикациите в т.6.3 отпада „ориентирът“ „≥ 10“, а вместо това се уточнява, че за конкретни области редакторите трябва да намерят консенсус, като постигнатите консенсуси може да бъдат записвани в раздела Уикипедия:Значимост по академичен признак#h-index;
• за авторството на книги в т.6.6 се добавя изискване за ISBN и поне 5 броя издадени книги, но се включва също и съавторство;
• бележките са разделени на подраздели;
• добавен е сравнително голям раздел „Дискриминация“, повод за което ми дадоха и няколко статии за недооценени жени-учени, на които попаднах в последните седмици – ще подчертая и тук, че целта на този раздел е да насърчи по-критично отношение към прилагането на критериите и, в частност, избягването на формално прилагане на критериите, „по буква“, вместо „по дух“, но също трябва да е ясно, че Уикипедия не може да поправя обществени злини, или поне не ако някой друг вече (в благонадеждни източници) не е направил нещо по този въпрос.

Нека обсъдим известно време тази нова версия. Ако има повече и съществени бележки по нея, по-нататък може да направим и следваща версия. Ако пък се хареса достатъчно, може в някакъв момент да минем към окончателно обсъждане с цел приемане (или дори по-формално !⁠гласуване). Благодаря отново за всички изключително полезни коментари и предложения, направени дотук!

TL;DR: Моля, прегледайте и дайте мнение по Уикипедия:Значимост по академичен признак.
— Luchesar • Б/П 15:30, 31 януари 2021 (UTC)

Добавяне на 58 сайта към У:СФИН

Преместено на Уикипедия беседа:Патрульори/СФИН#Добавяне на 58 сайта към У:СФИН. — Luchesar • Б/П 15:40, 31 януари 2021 (UTC)

Уикипедия на 20!

Привет на всички, честита 20 годишнина на всеки редактор в Уикипедия, радвам се, че съм част от този проект вече почти 13 години, успех на всички стари и нови редактори. --Станислав Николаев 06:53, 15 януари 2021 (UTC)

Еха, толкова много! Браво, честито и успехи! --Зайо (беседа) 07:02, 15 януари 2021 (UTC)

Поздрави и от мен, който иска може да проследи на живо събитието тук --Ket (беседа) 08:02, 15 януари 2021 (UTC)

Честита годишнина, Уикипедианци! Мисълта, че можеш да допринесеш дори и с малко към подобна безкористна идея, която има толкова много поддръжници е наистина вдъхновяваща! Радвам се, че мога да науча по нещо от всеки от вас! Вие сте като реки, вливащи се в море от информация, останете все така буйни и многоводни, няма път назад!

LiberDIO (беседа) 21:06, 15 януари 2021 (UTC)

Амир – шефът на Езиковия комитет (може би помните от историите с Уикиновини) – в момента свири и пее на https://www.youtube.com/watch?v=PzGAGfSObOw :-D
— Luchesar • Б/П 16:33, 15 януари 2021 (UTC)

А в момента говори Катрин.
— Luchesar • Б/П 16:45, 15 януари 2021 (UTC)

Торти, свещички, Джимбо... Малко унило върви, но кво пък... :-D
— Luchesar • Б/П 16:56, 15 януари 2021 (UTC)

За който е пропуснал: поздравленията от Джимбо: https://www.youtube.com/watch?t=145&v=PzGAGfSObOw
— Luchesar • Б/П 17:10, 15 януари 2021 (UTC)

“Happy birthday Wikipedia! So glad you exist.”
— Илон Мъск
FWIW, https://twitter.com/elonmusk/status/1350203005971398659
— Luchesar • Б/П 22:18, 15 януари 2021 (UTC)

Като равносметка българоезичните проекти на Уикимедия можеха да се развиват много по-добре. --Stanqo (беседа) 09:49, 16 януари 2021 (UTC)

Ултракрепидарианизъм

Моля за мнения по спор за наименованието на статията Ултракрепидарианизъм (който потенциално засяга и други статии за рядко използвана терминология). Накратко:

• Понятието изглежда няма предходна употреба на български
• Статията е създадена с наименование, което е българизация на английското
• Това се оспорва от Потребител:ANRH въз основа на У:БОИ
• Предложението на Потребител:ANRH е за изтриване на статията, което смятам за неуместно – за съдържанието има източници, спорно е българското наименование
• Което оставя открит въпроса за наименованието

--Спас Колев (беседа) 14:57, 21 януари 2021 (UTC)

Няма речник, който да може да обхване лексиката (особено специфичната научна) на един език. Понятието има културен латински корен и просто няма как да изглежда по друг начин, съдейки по етимологията и употребите в други езици. От това обаче не бива да се прави извод за всички случаи, което се разбира в „който потенциално засяга и други статии за рядко използвана терминология“, защото много понятия биха могли да се превеждат. -- Мико (беседа) 15:07, 21 януари 2021 (UTC)

И Дончо си го е казал. --Rumensz (беседа) 15:17, 21 януари 2021 (UTC)

Всичко е наред с наименованието, в случая няма как да бъде друго (вж. аргументите на Мико).--Mmm-jun (беседа) 15:56, 21 януари 2021 (UTC)

Освен вече гореизброените аргументи и бидейки не съвсем рядко такъв, аз мисля, че друго име статията няма как да има.

LiberDIO (беседа) 16:09, 21 януари 2021 (UTC)

Неуместно е изтриването на статията. Ако няма утвърден термин, този може да остане. Единственото, което може да се добави е бележка към думата, че такъв утвърден термин няма. Единствената опасност е този термин да се утвърди в следствие на тази статия, а би следвало да е обратното. --Стан (беседа) 17:02, 21 януари 2021 (UTC)

Аха, значи е позволено да се напише и статия Регалия :) --Stanqo (беседа) 17:54, 21 януари 2021 (UTC)

Позволено е. Думата я има в Речник на чуждите думи в българския език, 5-то издание, Габероф, 2002.--Ilikeliljon (беседа) 18:46, 21 януари 2021 (UTC)

Stanqo, разбира се, стига да се отрази значението на български език, не на руски. В речника на БАН, обикновеното му значение е „Отличителни знаци, атрибути, символи на монархическа власт (напр. корона, скиптър, пръстен с печат и др.).“, а в исторически план е „монополно лично право на владетел или феодал да получава доход от някаква дейност“ и regalis е по-добре да се напише „кралски“ както са посочили от БАН, а не царски от руската Уикипедия. --Стан (беседа) 19:04, 21 януари 2021 (UTC)

Най-рано за регалии се говори при тракийските царе. В този смисъл навярно трябва да има и категория Регалии в България. --Stanqo (беседа) 22:33, 21 януари 2021 (UTC)

Не оспорвам заглавието на статията, а съществуването, да не говорим за утвърдеността, на такъв термин в българския език. Гугъл връща 106 резултата за ултракрепидарианизъм, от които 9 са на български - Уикипедия и няколко клонинга плюс doncho.net. Не мисля, че Уикипедия е мястото да се въвежда нова терминология в българския език, а да се отразява вече съществуваща такава. Дори една бегло научна статия на български бих приел за някаква "утвърденост", но не и doncho.net. Приемливо твърдение може би било: "Към началото на 2021 година понятието не се употребява в българския език." В същото време целият казус ми е достатъчно маловажен, за да обещая повече да не оспорвам любимия термин на Дончо и правото му да го въведе в български език чрез топ резултата в Google. Аз ли да махна шаблона или някой приятел на Дончо иска да го зарадва? Или той самият да си добави четвърта редакция. Мога да му пиша на беседата да му се извиня?--ANRH (беседа) 19:06, 21 януари 2021 (UTC)

ANRH: Няма спор, че терминът не съществува на български. Въпросът е как да се озаглави статията в такава ситуация. --Спас Колев (беседа) 11:05, 22 януари 2021 (UTC)

Както казва Ket по-долу.--ANRH (беседа) 22:59, 22 януари 2021 (UTC)

Е доживях да коментираме Дончо и в Уикипедия :) Доколкото няма такъв утвърден термин на български според мен единствено правилното засега е заглавието на статията да е на латиница следвайки логиката на латинския корен с уточнение защо това е така. -- Сале (беседа) 20:31, 21 януари 2021 (UTC)

Помислих го, но тъй като понятието няма "роден" език (както, примерно, песни или филми), защо бихме предпочели латиницата пред японски (или кирилица)? --Спас Колев (беседа) 11:03, 22 януари 2021 (UTC)

Спас Колев думата е използвана за пръв от англичанин а те пишат на латиница. -- Сале (беседа) 13:40, 22 януари 2021 (UTC)

Моето мнение е, че засега статията няма място в Уикипедия на български език. Когато се появят един-два сериозни източника на български автори, или поне на преводи от чужд език на български, тогава да, разбира се. Не ни е работа да въвеждаме нови термини и то толкова сложни и неясни, че едва ли ще се наложат. Така мисля--Ket (беседа) 12:27, 22 януари 2021 (UTC)

Може всъщност статията да си остане, но под името "На всяка манджа мерудия" и уточнението, че в западната литература се използва терминът Ултракрепидарианизъм, който не е всеобщо приет на български --ikonact (беседа) 13:00, 22 януари 2021 (UTC)

Sutor, ne ultra crepidam би могло да е разумна статия и несъществуващото ултракрепидаризъм да остане за пренасочване натам. Това като компромис в духа на Ket. За мен достатъчно близко е българското "Всяка жаба да си знае гьола".77.85.32.26 18:59, 23 януари 2021 (UTC)

Определено не е оригинално изследване, щом има приемливи източници. Тук не пишем само за термини в българския език, това не е основание за триене. С преименуването на статията нейната тема е пренасочена от термина към израза; сегашният текст се отнася главно за израза. Макар терминът да няма особена значимост, не пречи да имаме статия и за него. Ако оставим 2 статии, както е в английската уикипедия, трябва да се разграничат текстовете за израза и за термина. --Elkost (беседа) 10:20, 26 януари 2021 (UTC)

Elkost, източниците са само на английски и точно оттам идва проблема. Засега няма източник, че такъв термин се употребява на български. -- Сале (беседа) 20:07, 26 януари 2021 (UTC)

Основният проблем тук е заблуждението, че работим по някаква Българска Уикипедия, някаква енциклопедия на РБ или креатура на БАН. Не!, това е езиковата част на български език на Уикипедия или българоезичната част на Уикипедия. А Уикипедия е единен американски проект с глобална насоченост, чиято цел е, подчертавам, да събере всичкото знание на света. Така, че ако има статия на някакъв език (в случая английски) е напълно резонно да има и превод на тази статия на друг език (в случая - на български), за да може потребителят от една езикова общност да се запознае със знанието на другата. Към преведената статия е препоръчително да се добавят и пояснения касаещи тази общност или допълнителни факти, а не да се спори за значимост, употреба и пр. Наличието на нещо като факт по света си е факт независимо от езика. --Rumensz (беседа) 15:37, 28 януари 2021 (UTC)

Rumensz, когато някой напише нещо невярно независимо дали е от неразбиране или е съзнателна лъжа не бива да се учудва ако никой не обръща внимание на останалата част от написаното „... чиято цел е, подчертавам, да събере всичкото знание на света ...“ е точно обратното на Уикипедия:Какво_не_е_Уикипедия#Уикипедия_не_е_място_за_всички_знания. Думичката подчертавам не го превръща във вярно. -- Сале (беседа) 19:20, 28 януари 2021 (UTC)

Нещо не сте прочели достатъчно или не сте разбрали изискванията за значимост на статиите в У:НЕЕ. И вероятно смятате и колегите от другоезичните части, които са превели статията и израза, за недостатъчно грамотни, за да отразяват някаква „съзнателна лъжа“. В случаи, като тук дискутирания, следва да се взема становището по въпроса на Фондацията, за да няма повече субективни тълкувания. --Rumensz (беседа) 22:51, 28 януари 2021 (UTC)

Не е нужно да се хващаме за думата - естествено, че трябва да се отчита У:НЕЕ, но критериите за значимост не би трябвало да варират в зависимост от езиковата версия. --Спас Колев (беседа) 09:57, 29 януари 2021 (UTC)

┌────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────┘ Абсолютно не съм съгласна с тезата „напълно резонно да има и превод на тази статия на друг език“. Критериите за значимост предполагат, че „нещото“ съществува в дадения език. Когато „нещото“ още не съществува (няма поне няколко употреби в превод на български), не е редно значимостта му в контекста на У да се обосновава с източниците на другия език. Изобщо мисля, че това е подходяща тема за по-задълбочено обсъждане и формиране на политика--Ket (беседа) 11:24, 29 януари 2021 (UTC)

А нима всички изрази и думи ги има на български, вкл. Sutor, ne ultra crepidam или Приятел на приятел? Езикът винаги се допълва. Но не това е проблемът. Не може да съществува цензура на преводни статии. Затова, вместо да си клатим езиците, е препоръчително да се иска становище от Фондацията, но не от ония доброволци, дето ще си измият ръцете с някоя поредна ала-бала. --Rumensz (беседа) 11:46, 29 януари 2021 (UTC)

Rumensz: Да приемем, че си прав. Как тогава става проверката на термин, преведен например с транслитерация от естонски език (нарочно избрах рядък европейски език, има къде-къде по екзотични възможности)? Т.е. в случая възможността за проверка се ограничава единствено до уикипедианците, знаещи естонски: ето на това му казвам аз цензура - ограничаването на възможността за проверка. Трябва ли да се уповаваме на почтеността на автора на новата статия, който знае естонски и го е превел с благородната цел да обогати българската Уикипедия? Не, не можем да сме сигурни в неговата добронамереност, тъй като не знаем изходния език. Трябва да изчакаме търпеливо този термин да бъде употребен в български текст, т.е. да е възникнала реална нужда от него и хора, които биха го използвали и са вещи в материята, да го преведат. --Ket (беседа) 15:19, 29 януари 2021 (UTC)

Виждам, че говориш по принцип, а не за конкретната статия, за която материята е ясна и проверима, и дори част от нея е била налична и преди тази статия (пак от превод).

Та, по отношение на превода от разни езици, да кажа, че не знам нито един, а работя с различни. Но Гугъл вече знае и с него се превеждат на български поне 90% от наличното в Интернет в самия брузър, вкл. естонски, себуански и пр. И се изискват не много усилия, за да се направи качествен превод. Вярно, по отношение на техническите термини, има какво да се иска още. В този аспект е и проверимостта на източниците в статията, за които е препоръчително да са линкове.

За източниците - Открай време си виси въпросът: Кой проверява насипаните източници в преводните статии взети направо от другоезичната Уикипедия? Тук пак стои проблемът с езика, проблемът с времето на доброволеца проверяващ, и мога да направя „обоснованото предположение“, че се проверява само съотносимостта на двата текста.

И остана въпросът със заглавието на статията - на чуждия език ли, в превод ли, кирилизиран ли? Филми, книги, фирми, отбори, изрази, и пр. нямат български названия, докато Някой Някъде не реши да ги цитира и българизира. Няма какво да коментирам, само гледам, че има колега упорито кирилизиращ статиите, без да кирилизира никнейма си.

И пак - знаещият английски да направи запитване до Фондацията по темата. --Rumensz (беседа) 16:38, 29 януари 2021 (UTC)

Няма такова нещо като „становище на Фондацията“. Многократно е заявявано – и това е един от основополагащите принципи – че всяка общност се управлява сама. Само много малък брой правила важат за всички, но те не се отнасят до енциклопедичното съдържание, а до организацията на проектите (условия за ползване, политики за поверителност, правила за някои специални групи потребители).

Повтарям: няма отдел във Фондация Уикимедия или неин служител, който да бъде питан какво да пише или да не пише в Уикипедия или как да бъде писано.

Най-близкото възможно е да се отвори искане за коментари в Метауики. Но по него мнение – и то не обвързващо – просто биха изказали хора от други проекти. В много, много редки случаи е възможно да има намеса във „вътрешните работи“ на даден проект – но единствено при особено груби злоупотреби с права и единствено по отношение на тези права, а не на съдържанието.
— Luchesar • Б/П 17:25, 29 януари 2021 (UTC)

Между другото, не е нужно да ми вярвате. Пишете на Катрин, пишете на Джимбо. Онлайн преводачките вече са достатъчно добри, за да разберат какво ги питате, дори да е на български. А и почти сигурно ще се намери някой да им го преведе. За Катрин не знам колко често отговаря, но Джимбо си следи беседата. И като минимум поне няколко човека от Фондацията също им следят беседите и отговарят вместо тях, ако могат.
— Luchesar • Б/П 17:35, 29 януари 2021 (UTC)

Моето мнение, е че статия за т.нар. термин няма основание да съществува самостоятелно, тъй като неизбежно повтаря казаното в статията за израза и без това би била неразбираема. Да се сочи прецедента с англоезичната уикипедия не е силен аргумент, доколкото и там битуват недомислия. Направих я на редирект, доколкото никой не възрази, но няма да се повтарям, а предлагам този вариант (Сутор + редирект) да се гласува.77.85.32.26 19:51, 29 януари 2021 (UTC)

Масови редакции от IP адреси

Не знам дали има техническа възможност да са направи но си мисля, че ще е добре да ограничиме дневния брой редакции или по-скоро броя статии които могат да се редактират от нерегистриран потребител. Такива редакции трябва да се патрулират това е меко казано трудно при случаи като този. -- Сале (беседа) 13:50, 22 януари 2021 (UTC)

Точно този случай не е много труден за проверка през списъка с приносите, които са много еднотипни - някой от старите ни познайници, който се опитва да се надбягва с ботове [1] --Спас Колев (беседа) 15:31, 22 януари 2021 (UTC)

Проблеми с инструмента за превод

Здравейте, може би е добре да се въздържате известно време да ползвате инструмента за автоматичен превод. Работи си добре, но като дойде време за публикуване, се бъгва. Наложи се да прехвърлям всичко на ръка. Има и други оплаквания, от други езикови двойки, зададено е като тикет, но не се знае кога ще се оправи--Ket (беседа) 14:23, 28 януари 2021 (UTC)