Рационализъм: Разлика между версии
м {{Философия}} |
|||
Ред 4: | Ред 4: | ||
Корените на тази фолософия могат да се открият още в [[древност]]та, по-специално учението на [[Платон]]. Той вижда в емоциите и чувствителността само псевдо знание, неспособно да даде реална представа за материалната действителност. Начинът за разграничаване от чувствата и упражняване само на разума той вижда в използването на [[математика]]та. За разлика от него [[Аристотел]] базира своята философия на конкретни наблюдения в [[природа]]та и поставя основите на формалната логика. |
Корените на тази фолософия могат да се открият още в [[древност]]та, по-специално учението на [[Платон]]. Той вижда в емоциите и чувствителността само псевдо знание, неспособно да даде реална представа за материалната действителност. Начинът за разграничаване от чувствата и упражняване само на разума той вижда в използването на [[математика]]та. За разлика от него [[Аристотел]] базира своята философия на конкретни наблюдения в [[природа]]та и поставя основите на формалната логика. |
||
Рационализмът се оформя като течение и доктрина обаче едва по времето на [[Ренесанс]]а. Рационалистите отричат значението на [[емоция|емоциите]] и [[ |
Рационализмът се оформя като течение и доктрина обаче едва по времето на [[Ренесанс]]а. Рационалистите отричат значението на [[емоция|емоциите]] и [[традиция|традициите]]. |
||
Този вид рационализъм се различава от рационализма на [[Рене Декарт]] и [[Готфрид Вилхелм фон Лайбниц]]. |
Този вид рационализъм се различава от рационализма на [[Рене Декарт]] и [[Готфрид Вилхелм фон Лайбниц]]. |
Версия от 13:05, 14 януари 2008
Рационализъм е философско течение, доктрина, която учи, че истината може да бъда открита най-вече и преди всичко чрез разума и анализа на фактите, а не чрез вяра и религиозни учения.
История
Корените на тази фолософия могат да се открият още в древността, по-специално учението на Платон. Той вижда в емоциите и чувствителността само псевдо знание, неспособно да даде реална представа за материалната действителност. Начинът за разграничаване от чувствата и упражняване само на разума той вижда в използването на математиката. За разлика от него Аристотел базира своята философия на конкретни наблюдения в природата и поставя основите на формалната логика.
Рационализмът се оформя като течение и доктрина обаче едва по времето на Ренесанса. Рационалистите отричат значението на емоциите и традициите.
Този вид рационализъм се различава от рационализма на Рене Декарт и Готфрид Вилхелм фон Лайбниц.
Известни представители на рационализма
- Алберт Айнщайн
- Бенджамин Франклин
- Бертран Ръсел
- Демокрит
- Чарлс Дарвин
- Галилео Галилей
- Айзък Азимов
- Николай Коперник
- Ноам Чомски
- Волтер