Петър Панчевски: Разлика между версии
{{Българи генерали в чужди армии}} |
кат |
||
Ред 10: | Ред 10: | ||
}} |
}} |
||
'''Петър Павлов Панчевски''' (известен още като Пьотр Георгиевич Павлов) е български военнослужещ, армейски [[генерал]], единственият българин с генералско звание в [[Червената армия]]. |
'''Петър Павлов Панчевски''' (известен още като Пьотр Георгиевич Павлов) е български военнослужещ, армейски [[генерал]], единственият българин с генералско звание в [[Червената армия]]. |
||
Петър Панчевски е роден на [[25 януари]] [[1902]] г. |
|||
Завършва педагогическо училище в [[Лом]] ([[1923]] г.) и участва в [[Септемврийското въстание]]. След потушаването на бунта емигрира в [[Югославия]], а от [[1925]] г. е в [[СССР]]. |
Завършва педагогическо училище в [[Лом]] ([[1923]] г.) и участва в [[Септемврийското въстание]]. След потушаването на бунта емигрира в [[Югославия]], а от [[1925]] г. е в [[СССР]]. |
||
Ред 30: | Ред 28: | ||
{{Българи генерали в чужди армии}} |
{{Българи генерали в чужди армии}} |
||
{{СОРТКАТ:Панчевски, Петър}} |
|||
[[Категория: |
[[Категория:Руски офицери]] |
||
[[Категория:Български генерали]] |
Версия от 11:33, 6 септември 2008
Петър Панчевски | |
български и съветски генерал | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Партия | Българска комунистическа партия |
Награди | Червена звезда Герой на Народна република България Герой на социалистическия труд Орден „Георги Димитров“ Червено знаме Орден „Народна република България“ |
Петър Павлов Панчевски (известен още като Пьотр Георгиевич Павлов) е български военнослужещ, армейски генерал, единственият българин с генералско звание в Червената армия.
Завършва педагогическо училище в Лом (1923 г.) и участва в Септемврийското въстание. След потушаването на бунта емигрира в Югославия, а от 1925 г. е в СССР.
Завършва Военноинженерното училище в Ленинград (дн. Санкт Петербург) през 1929 г. и Военноинженерната академия "В. Куйбишев" в Москва (1936 г.).
Панчевски участва в Гражданската война в Испания (1936-1939 г.) и във Втората световна война - начело на инженерните войски на 24-та съветска армия.
Завръща се в България през 1945 г., където достига званието армейски генерал в БНА. Командир е на обединение през периода 1949-1950 г., а от 1950 до 1958 г. е министър на народната отбрана на Народна република България. Той е и в основата на арестуването на генералите Славчо Трънски, Денчо Знеполски, в така наречения процес "Трайчо Костов". Генерал Трънски е арестуван в кабинета на министър Панчевски по негова заповед.
Петър Панчевски е народен представител (1950-1961 г.) и посланик на България в Китай от 1958 до 1962 г.
Умира на 17 ноември 1982 г. в София.
Източници
Агенция Фокус от 25 януари 2006 г.
|