Меритокрация: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 12:55, 7 декември 2013

Меритокрация (от латинското merito, „заслужил“, и старогръцката kratos, „власт“) е форма на държавно управление, основаваща се на участие в управлението на способните (заслужилите).

Меритокрацията е система на правителството или друга организация, при която назначенията и отговорностите са дадени въз основа на доказана способност (заслуга) и талант, а не от богатството (плутокрация), семейните връзки, клас привилегия, връзкарство, волята на хората(например в демокрацията) или други историческо определящи фактори на социалното положение и политическа власт.

Думата „меритокрация“ също често се използва за описание на типа на обществото, където богатството, положението и социалния статус са от части определени чрез конкурс или демонстрация на талант и компетентност, на предпоставка за доверие. Отговорностите и социалния престиж трябва да бъдат спечелени, а не наследени или възложени на произволни групи от хора. Меритокрацията се използва да опише и дори да критикува конкурентните за нея общества, които могат да приемат големите неравенства в доходите, богатството и статуса в населението като функция за таланта, неговите качества, компетентност, мотивация и усилия.

Терминът „меритокрация“ е използван за пъри път в книгата на Майкъл Йънг през 1958 „Rise of the meritocracy“. Терминът е предназначен да даде отрицателна оценка, а в книгата му социалното място се определя от IQ заедно с усилието. В книгата тази социална система в крайна сметка води до социална революция, в която масите свалят елита.

Въпреки негативния произход на думата има много хора които вярват, че меритократичната система е нещо добро за обществото. Привържениците на меритократичната система търдят, че тази система е по-лесна и по-продуктивна от други системи, както и това, че позволява да се сложи край на разграниченията като пол, раса или социални връзки. Шаблон:Политика-мъниче

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 {{Форми на управление}}
 '''Меритокрация''' (от [[латински език|латинското]] ''merito'', „заслужил“, и [[старогръцки език|старогръцката]] ''kratos'', „власт“) е [[форма на държавно управление]], основаваща се на участие в управлението на способните (заслужилите).
+Меритокрацията е система на правителството или друга организация, при която назначенията и отговорностите са дадени въз основа на доказана способност (заслуга) и талант, а не от богатството (плутокрация), семейните връзки, клас привилегия, връзкарство, волята на хората(например в демокрацията) или други историческо определящи фактори на социалното положение и политическа власт.
+Думата „меритокрация“ също често се използва за описание на типа на обществото, където богатството, положението и социалния статус са от части определени чрез конкурс или демонстрация на талант и компетентност, на предпоставка за доверие. Отговорностите и социалния престиж трябва да бъдат спечелени, а не наследени или възложени на произволни групи от хора. Меритокрацията се използва да опише и дори да критикува конкурентните за нея общества, които могат да приемат големите неравенства в доходите, богатството и статуса в населението като функция за таланта, неговите качества, компетентност, мотивация и усилия.
+Терминът „меритокрация“ е използван за пъри път в книгата на Майкъл Йънг през 1958 „Rise of the meritocracy“. Терминът е предназначен да даде отрицателна оценка, а в книгата му социалното място се определя от IQ заедно с усилието. В книгата тази социална система в крайна сметка води до социална революция, в която масите свалят елита.
+Въпреки негативния произход на думата има много хора които вярват, че меритократичната система е нещо добро за обществото. Привържениците на меритократичната система търдят, че тази система е по-лесна и по-продуктивна от други системи, както и това, че позволява да се сложи край на разграниченията като пол, раса или социални връзки.
 [[Категория:Форми на управление]]
-{{политика-мъниче}
+{{политика-мъниче}}
-  Меритокрацията е система на правителството или друга организация, при която назначенията и отговорностите са дадени въз основа на доказана способност(заслуга) и талант, а не от богатството(плутокрация), семейните връзки, клас привилегия, връзкарство, волята на хората(например в демокрацията) или други историческо определящи фактори на социалното положение и политическа власт.
-  Думата „меритокрация“ също често се използва за описание на типа на обществото, където богатството, положението и социалния статус са от части определени чрез конкурс или демонстрация на талант и компетентност, на предпоставка за доверие. Отговорностите и социалния престиж трябва да бъдат спечелени, а не наследени или възложени на произволни групи от хора. Меритокрацията се използва да опише и дори да критикува конкурентните за нея общества, които могат да приемат големите неравенства в доходите, богатството и статуса в населението като функция за таланта, неговите качества, компетентност, мотивация и усилия.
-  Произход на термина
-  Терминът „меритокрация“ е използван за пъри път в книгата на Michael Young през 1958 „Rise of the meritocracy“. Терминът е предназначен да даде отрицателна оценка, а в книгата му социалното място се определя от IQ заедно с усилието. В книгата тази социална система в крайна сметка води до социална революция, в която масите свалят елита.
-  Въпреки негативния произход на думата има много хора които вярват, че меритократичната система е нещо добро за обществото. Привържениците на меритократичната система търдят, че тази система е по-лесна и по-продуктивна от други системи, както и това, че позволява да се сложи край на разграниченията като пол, раса или социални връзки.