Министерство на културата на България: Разлика между версии
мРедакция без резюме |
|||
Ред 11: | Ред 11: | ||
== Административна структура == |
== Административна структура == |
||
Министерството на културата има две общи дирекции: „Човешки ресурси, политика по доходите и административно- стопански дейност“, „Стратегии и |
Министерството на културата има две общи дирекции: „Човешки ресурси, политика по доходите и административно- стопански дейност“, „Стратегии и програми, програмно бюджетиране, управление на финансовите ресурси и финансово- счетоводни дейности“, както и девет дирекции от специализираната администрация: „Театър, вариететно и цирково изкуство“; „Музика и танц“; „Книга и библиотечно дело“; „Музеи, галерии и изобразителни изкуства“; „Опазване на недвижимите паметници на културата“; „Регионални културни дейности“; „Европейска интеграция и международно сътрудничество“; „Авторско право и сродните му права“; „Правна и управление на собствеността“. |
||
; Ръководство |
; Ръководство |
Версия от 09:26, 26 октомври 2014
Министерството на културата е българска държавна институция, която се оглавява от политическо лице, член на Правителството на Република България. Ведомството ръководи и координира културните обекти на територията на страната и провежда нейната културна политика. Под негова юрисдикция са паметниците на културата, музеите, историческите забележителности, театрите, операта, балетът, някои средни училища с национално значение, като Национално училище по изкуствата „Добри Христов“ във Варна, Националните училища за фолклорни изкуства в Котел, Широка лъка и други. Министерството осъществява международното сътрудничество в областта на културата, издава лицензи за защита на авторското и сродните му права, контролира българските културни институти в чужбина, ръководи и Националния дарителски фонд „13 века България“.
История
Министерството на културата води началото си от основаната през 1941 година Дирекция на националната пропаганда. Тя е създадена като извънредна мярка за времето на Втората световна война и има за цел да координира работата на цензурата и да ръководи държавната пропаганда във военновременните условия. Дирекцията е пряко подчинена на Министерския съвет, като за нейното политическо ръководство в различни периоди отговаря министър-председателят, министърът на вътрешните работи и народното здраве или министърът на правосъдието.[1]
След Деветосептемврийския преврат от 1944 година Дирекцията на националната пропаганда получава ранг на министерство. В условията на налагащия се тоталитарен режим тя продължава да функционира и след края на войната - като Министерство на пропагандата (1944-1945), Министерство на информацията и изкуствата (1945-1947), Комитет за наука, изкуство и култура (1947-1954). За пръв път през 1954 г. се създава Министерство на културата, което съществува до 1957 г., когато в едно министерство отново са обединени просветата и културата. През 1963 г. е създаден Комитет за култура и изкуство с ранг на министерство, който през 1966 г. е преименуван в Комитет за изкуство и култура, а през 1977 — в Комитет за култура. На 16 февруари 1990 е създадено Министерство на културата, което в периода януари — юни 1993 г. отново е обединено в Министерство на образованието, науката и културата. С Постановление на МС от 19 юли 1993 г. Министерството на културата е обособено като самостоятелна институция.
През годините на прехода структурата на министерството се променя многократно. То се ръководи от министър с помощта на двама заместник-министри и главен секретар; помощен консултативен орган на Министъра е Колегиумът на министерството. През февруари 2005 г. МК е преструктурирано в Министерство на културата и туризма.
С решение на Народното събрание от 16 август 2005 г. министерството отново е Министерство на културата.
Административна структура
Министерството на културата има две общи дирекции: „Човешки ресурси, политика по доходите и административно- стопански дейност“, „Стратегии и програми, програмно бюджетиране, управление на финансовите ресурси и финансово- счетоводни дейности“, както и девет дирекции от специализираната администрация: „Театър, вариететно и цирково изкуство“; „Музика и танц“; „Книга и библиотечно дело“; „Музеи, галерии и изобразителни изкуства“; „Опазване на недвижимите паметници на културата“; „Регионални културни дейности“; „Европейска интеграция и международно сътрудничество“; „Авторско право и сродните му права“; „Правна и управление на собствеността“.
- Ръководство
- Министър: Владимир Пенев, актьор
- Зам.-министър: Георги Стоев, архитект
- Зам.-министър: Мила Сантова, доктор на изкуствознанието
Министри
Министри на културата (1991-1992)
правителство | име | дати | партия | |
---|---|---|---|---|
79 | Елка Константинова | 8 ноември 1991 – 30 декември 1992 | Радикалдемократическа партия |
Министри на образованието, науката и културата (1992-1993)
правителство | име | дати | партия | |
---|---|---|---|---|
80 | Марин Тодоров | 30 декември 1992 – 23 юни 1993 | безпартиен |
Министри на културата (1993-2005)
правителство | име | дати | партия | |
---|---|---|---|---|
80 | Ивайло Знеполски | 23 юни 1993 – 17 октомври 1994 | безпартиен | |
81 | Ивайло Знеполски | 17 октомври 1994 – 26 януари 1995 | безпартиен | |
82 | Георги Костов | 26 януари 1995 – 10 юни 1996 | БСП | |
82 | Иван Маразов | 10 юни 1996 – 12 февруари 1997 | БСП | |
83 | Емил Табаков | 12 февруари 1997 – 21 май 1997 | СДС | |
84 | Емма Москова | 21 май 1997 – 24 юли 2001 | СДС | |
85 | Божидар Абрашев | 24 юли 2001 – 23 февруари 2005 | НДСВ |
Министри на културата и туризма (2005)
правителство | име | дати | партия | |
---|---|---|---|---|
85 | Нина Чилова | 23 февруари 2005 – 17 август 2005 | НДСВ |
Министри на културата (2005-…)
правителство | име | дати | партия | |
---|---|---|---|---|
86 | Стефан Данаилов | 17 август 2005 – 27 юли 2009 | БСП | |
87 | Вежди Рашидов | 27 юли 2009 – 13 март 2013 | ГЕРБ | |
88 | Владимир Пенев | 13 март 2013 – 29 май 2013 | безпартиен | |
89 | Петър Стоянович | 29 май 2013 – 6 август 2014 | БСП | |
90 | Мартин Иванов | 6 август 2014 – … | безпартиен |
Източници
- ↑ Българските държавни институции 1879-1986. София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1987. с. 79-80.