Доналд Дейвидсън: Разлика между версии
Редакция без резюме |
м Замяна на Шаблон:Философ с Шаблон:Личност |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Личност |
|||
{{Философ |
|||
| ⚫ | |||
| ⚫ | |||
| |
| име-оригинал = |
||
| |
| категория = философ |
||
| |
| описание = |
||
| |
| портрет = |
||
| портрет-описание = |
|||
| image_caption = |
|||
| роден-място = |
|||
| ⚫ | |||
| починал-място = |
|||
| Рождена_дата = [[6 март]] [[1917]] <br/ > [[Спрингфийлд]], [[Масачузетс]] |
|||
| вложки = {{Личност/Философ |
|||
| Умира_на = [[30 септември]] [[2003]] (възраст 86) <br/ > [[Бъркли]], [[Калифорния]] |
|||
| ⚫ | |||
| ⚫ | |||
| епоха = |
|||
| ⚫ | |||
| ⚫ | |||
| ⚫ | |||
| ⚫ | |||
| ⚫ | |||
| ⚫ | |||
| ⚫ | |||
| |
| текстове = |
||
| образование = |
|||
| ⚫ | |||
| ⚫ | |||
| подпис = |
|||
}} |
}} |
||
Версия от 13:02, 26 март 2015
| Доналд Херберт Дейвидсън Donald Herbert Davidson | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Религия | атеизъм |
| Учил в | Харвардски университет |
| Философия | |
| Регион | Философия на 20-ти век |
| Школа | Аналитична философия |
| Интереси | Философия на езика, философия на дейстието, ум, епистемология, събития |
| Идеи | Радикална интерпретация, аномален монизъм, истинно-кондиционална семантика, съжденията като причини, разбирането като превод |
| Повлиян | Куайн, Тарски, Грис, Витгенщайн, Дъмет, Кант, Ръсел |
| Повлиял | Ричард Рорти, Робърт Брандом, Джон МакДоуел, Гарет Еванс, Ърнест Лепур |
Доналд Херберт Дейвидсън (6 март 1917 - 30 август 2003, английски: Donald Herbert Davidson) е американски философ, който служи като Слусър професор по философия в Калифорнийски университет, Бъркли от 1981 до 2003, след като също така е имал съществено позиция по обучение в Станфордски университет, Университета Рокфелер, Принстънски университет и Чикагски университет. Работата му оказва значително влияние в много области на философията от 1960 нататък, но особено във философията на съзнанието, философията на езика и теория на действието (action theory). Въпреки, че публикува най-вече под формата на кратки есета, които изрично не се позовават на която и да е първостепенна теория, работата му е белязана от силно единен характер на същите методи и идеи, взети за решаването на множество очевидно несвързани проблеми и за синтезиране на работата на множество други философи, включително и Аристотел, Кант, Витгенщайн, Франк Рамзи, Куайн и Анскомб.