Източен Тимор

Източен Тимор
Знаме        Герб Герб
Девиз: -Honra, Pátria e Povo! Чест, Родина, Народ!
География и население
Площ	15 410 km² (на 159-то място)
Столица	Дили
Най-голям град	Дили
Официален език	португалски език тетун
Население (2014)	1 201 542 (на 159-то място)
Гъстота на нас.	86,9 души/km²
Управление
Форма	Полупрезидентска република
Жузе Рамус-Орта
История
Независимост от Португалия(3)	28 ноември 1975
Икономика
БВП (ППС, 2014)	$ 2,234 млрд. (на 148-мо място)
БВП на човек (ППС)	5 479 $
Валута	долар(2) (USD)
Други данни
Часова зона	+9
Автомобилно движение	ляво
Интернет домейн	.tl
Телефонен код	670
ITU префикс	TLS
Официален сайт	www.timor-leste.gov.tl
(1): Според Конституцията на страната Английският и Индонезийски език са формулирани като „работни езици“ (2): В употреба е и сентаво (3): Индонезия окупира Източен Тимор на 7 декември 1975 и се изтегля през 1999
Източен Тимор в Общомедия

Източен Тимор

Административно деление

Източен Тимор (официално наименование: Демократична република Тимор-Лесте) е островна държава в югоизточна Азия. Намира се в източния край на Индонезийския архипелаг, на северозапад от Австралия и заема източната половина от остров Тимор. Столицата на страната е град Дили.

Етимология

Наименованието на страната произлиза от думата „тимур“, означаваща „изток“ на индонезийски и малайски. „Лесте“ означава „изток“ на португалски.

История

Португалците търгуват с островите още в началото на 16-и век и го колонизират в средата на века. Португалия го владее до 1859 година, когато отстъпва западната част от острова на Холандия. Източната част на острова остава португалско владение под името Португалски Тимор.

Източен Тимор обявява независимост на 28 ноември 1975 година.

Девет дни по-късно е завзет от Индонезийски военни сили.

Следва насилствено обединение с Индонезия през юли 1976 година, която го обявява за своя провинция.

В следващите 20 години в Източен Тимор загиват повече от 100 000 души.

На 30 август 1999 г. в национално допитване, подкрепено от ООН, населението на Източен Тимор гласува за независимост от Индонезия.

В периода 1999–2001 г. милиции (срещу независимостта), поддържани от Индонезия, провеждат акции на тероризиране и насилие над населението.

На 20 май 2002 г. Източен Тимор бе международно признат като самостоятелна държава.

Това е първата нова независима държава за 21-ви век.

География

Източен Тимор се намира на остров Тимор, част от Индонезийския архипелаг в югоизточна Азия.

Релефът е планински.

Заема площ от 15 007 кв.км.

Граничи с Индонезия – 228 км гранична ивица.

Брегова ивица – 706 км.

Климат

Субекваториален, горещ и влажен. Сезони – сух и дъждовен.

Островът често е връхлитан от тропически циклони.

Население

1 019 252 жители.

Обединени в етнически групи:

• Малайци-Полинезийци
• Папуаси
• Китайци

Прираст – положителен – 2,12 %

Религия

• Католици – 90%
• Мюсюлмани – 4%
• Протестанти – 3%
• Хиндуисти – 0,5%
• Будисти – 0,5%

Официален език

• Испански(неофициален)
• Тетум (официален)
• Португалски език (официален)
• Индонезийски език (неофициален)
• Английски език (неофициален)

Административно деление

13 окръга

• Аилеу
• Айнаро
• Баукау
• Бобонаро (Малиана)
• Кова-Лима (Суай)
• Дили
• Ермера
• Лаутем
• Ликика
• Манутуту
• Мануфахи
• Оуесуси
• Викуке

Национален празник

28 ноември – „Денят на Независимостта“

Икономика

Източен Тимор е с нисък среден доход. Населението на страната продължава да страда от болести, причинени от десетилетията борба за независимост срещу Индонезия, нанесени са щети на инфраструктурата и разселените хиляди цивилни граждани.

Източен Тимор се намира на 158-мо място по индекс на човешко развитие (ИЧР) между страните в света, втората най-ниска в Азия.

Развито е предимно селското стопанство – 25%, произвежда се:

• кафе
• ориз
• сладки картофи
• ванилия
• манго
• банани
• Сандалово дърво

Индустрия – 17,2%

• Производство на битова химия
• Текстилна промишленост

Обслужване и туризъм – 57,4%

Износ – предимно кафе, сандалово дърво и ванилия.

Внос – 237 милиона $, предимно храни.

Парична единица – Щатски долар.

Транспорт

Шосейната мрежа е 3800 км (480 км асфалтирани).

Аерогари – 8 (3 с асфалтирани писти).