Ричард Роджърс: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
| Ред 23: | Ред 23: | ||
| награди = Praemium Imperiale (2000)<br>„[[Прицкер]]“ (2007) |
| награди = Praemium Imperiale (2000)<br>„[[Прицкер]]“ (2007) |
||
}} |
}} |
||
| брак = |
| брак = Сю Брумуел<br>Рут Роджърс |
||
| деца = |
| деца = Бен, Зад, Аб |
||
| подпис = |
| подпис = |
||
| сайт = |
| сайт = |
||
| общомедия = |
| общомедия = |
||
}} |
}} |
||
'''Ричард Роджърс''' ({{lang-en|Richard Rogers}}) e [[Великобритания|английски]] [[архитект]], който заедно с [[Ренцо Пиано]] и [[Норман Фостър]] създава стила „хайтек“. Носител на Praemium Imperiale и на наградата „[[Прицкер]]“. Кралицата на Великобритания му дава титлата [[барон]] (''Baron Rogers of Riverside''). Удостоен е и с ордена на Почетния легион през 1986 г., посветен е в рицарство през 1991 г. и става пожизнен пер през 1996 г. |
|||
'''Ричард Роджърс''' ({{lang-en|Richard Rogers}}) e [[Великобритания|английски]] [[архитект]]. |
|||
== Биография и творчество == |
== Биография и творчество == |
||
Роден е на 23 юли 1933 г. в [[Италия|италианския]] град [[Флоренция]]. Учи в Архитектурното училище в [[Лондон]], след което с Норман Фостър продължава в [[Йейлски университет|Йейлския университет]]. Заедно създават архитектурното бюро „Team 4“, в което работят и съпругите им Шу Роджърс и Уенди Чисман. През 1967 г. се разделят. Роджърс се присъединява към Ренцо Пиано, който печели конкурса за строежа на [[Център „Жорж Помпиду“|Центъра „Жорж Помпиду“]] в [[Париж]] през 1971 г. Тази сграда се превръща в манифест на нов стил. Тя е и емблема на запазената марка на Роджърс с това, че в нея той извежда инженерните системи (водоснабдяване, отопление, вентилация, стълбища и асансьори) в екстериора, освобождавайки така целия интериор и вътрешните помещения. |
|||
Роден е във [[Италия|италианския]] град [[Флоренция]]. |
|||
Ричард Роджърс оглавява компанията „Rogers Stirk Harbour Partners“ (в началото „Richard Rogers Partnership“), която основава през 1977 г. Компанията има офиси в Лондон, [[Барселона]], [[Мадрид]], [[Ню Йорк]] и [[Токио]]. „Rogers Stirk Harbour Partners“ изпълнява най-известните проекти на Ричард Роджърс — седалището на застрахователната компания „Lloyd’s of London“ в Лондон (1979—1984), [[Европейски съд по правата на човека|Европейския съд по правата на човека]] в [[Страсбург]] (1984), залата Милениум доум в Лондон (1999), проекта за възстановяване на [[Световен търговски център (Ню Йорк)|Световния търговски център]] в Ню Йорк. |
|||
През 2007 година печели наградата „[[Прицкер]]“ за цялостно творчество. |
През 2007 година печели наградата „[[Прицкер]]“ за цялостно творчество. |
||
| Ред 38: | Ред 40: | ||
== Важни проекти == |
== Важни проекти == |
||
* [[2005]] – Мадридското летище „[[Барахас]]“ |
* [[2005]] – Мадридското летище „[[Барахас]]“ |
||
* [[1999]] – Милениуим |
* [[1999]] – Милениуим доум в [[Лондон]] |
||
* [[1984]] – Сградата на Лойдс в [[Лондон]] |
* [[1984]] – Сградата на Лойдс в [[Лондон]] |
||
* [[1977]] – [[Център Жорж Помпиду|Центърът „Жорж Помпиду“]] в [[Париж]] |
* [[1977]] – [[Център Жорж Помпиду|Центърът „Жорж Помпиду“]] в [[Париж]] |
||
| Ред 48: | Ред 50: | ||
Image: | |
Image: | |
||
</gallery></center> |
</gallery></center> |
||
== Библиография == |
|||
* ''Architecture: A Modern View'', Thames & Hudson (1991) |
|||
* ''A New London'' (co-author Mark Fisher and the Labour Party), Penguin]] (1992) |
|||
* ''Cities for a Small Planet'', Faber and Faber (1997) |
|||
* ''Towards an Urban Renaissance'', Urban Task Force (1999) |
|||
* ''Cities for a Small Country'', Faber and Faber (2000) |
|||
* ''Richard Rogers and Architects: From the House to the City'', Fiell Publishing (2010) |
|||
* ''Architecture: A Modern View'', Thames & Hudson (2013) |
|||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
||
* {{икона|en}} [http://www.richardrogers.co.uk/ |
* {{икона|en}} [http://www.richardrogers.co.uk/ Официален сайт на Ричард Роджърс] |
||
{{Архитект-мъниче}} |
|||
{{Лауреати на Прицкер}} |
{{Лауреати на Прицкер}} |
||
{{Нормативен контрол}} |
{{Нормативен контрол}} |
||
Версия от 17:51, 16 февруари 2018
| Ричард Роджърс Richard Rogers | |
| английски архитект | |
.png) Ричард Роджърс през 2013 г. | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 18 декември 2021 г.
|
| Националност |  Англия,  Великобритания |
| Архитектура | |
| Академия | Йейлски университет |
| Награди | Praemium Imperiale (2000) „Прицкер“ (2007) |
| Семейство | |
| Съпруга | Сю Брумуел Рут Роджърс |
| Деца | Бен, Зад, Аб |
| Ричард Роджърс в Общомедия | |
Ричард Роджърс (Шаблон:Lang-en) e английски архитект, който заедно с Ренцо Пиано и Норман Фостър създава стила „хайтек“. Носител на Praemium Imperiale и на наградата „Прицкер“. Кралицата на Великобритания му дава титлата барон (Baron Rogers of Riverside). Удостоен е и с ордена на Почетния легион през 1986 г., посветен е в рицарство през 1991 г. и става пожизнен пер през 1996 г.
Биография и творчество
Роден е на 23 юли 1933 г. в италианския град Флоренция. Учи в Архитектурното училище в Лондон, след което с Норман Фостър продължава в Йейлския университет. Заедно създават архитектурното бюро „Team 4“, в което работят и съпругите им Шу Роджърс и Уенди Чисман. През 1967 г. се разделят. Роджърс се присъединява към Ренцо Пиано, който печели конкурса за строежа на Центъра „Жорж Помпиду“ в Париж през 1971 г. Тази сграда се превръща в манифест на нов стил. Тя е и емблема на запазената марка на Роджърс с това, че в нея той извежда инженерните системи (водоснабдяване, отопление, вентилация, стълбища и асансьори) в екстериора, освобождавайки така целия интериор и вътрешните помещения.
Ричард Роджърс оглавява компанията „Rogers Stirk Harbour Partners“ (в началото „Richard Rogers Partnership“), която основава през 1977 г. Компанията има офиси в Лондон, Барселона, Мадрид, Ню Йорк и Токио. „Rogers Stirk Harbour Partners“ изпълнява най-известните проекти на Ричард Роджърс — седалището на застрахователната компания „Lloyd’s of London“ в Лондон (1979—1984), Европейския съд по правата на човека в Страсбург (1984), залата Милениум доум в Лондон (1999), проекта за възстановяване на Световния търговски център в Ню Йорк.
През 2007 година печели наградата „Прицкер“ за цялостно творчество.
Важни проекти
- 2005 – Мадридското летище „Барахас“
- 1999 – Милениуим доум в Лондон
- 1984 – Сградата на Лойдс в Лондон
- 1977 – Центърът „Жорж Помпиду“ в Париж
Библиография
- Architecture: A Modern View, Thames & Hudson (1991)
- A New London (co-author Mark Fisher and the Labour Party), Penguin]] (1992)
- Cities for a Small Planet, Faber and Faber (1997)
- Towards an Urban Renaissance, Urban Task Force (1999)
- Cities for a Small Country, Faber and Faber (2000)
- Richard Rogers and Architects: From the House to the City, Fiell Publishing (2010)
- Architecture: A Modern View, Thames & Hudson (2013)
Външни препратки
|
