Ричард Роджърс: Разлика между версии
м Добавяне на Категория:Носители на ордена на Почетния легион, ползвайки HotCat |
мРедакция без резюме |
||
| Ред 33: | Ред 33: | ||
Роден е на 23 юли 1933 г. в [[Италия|италианския]] град [[Флоренция]]. Учи в Архитектурното училище в [[Лондон]], след което с Норман Фостър продължава в [[Йейлски университет|Йейлския университет]]. Заедно създават архитектурното бюро „Team 4“, в което работят и съпругите им Шу Роджърс и Уенди Чисман. През 1967 г. се разделят. Роджърс се присъединява към Ренцо Пиано, който печели конкурса за строежа на [[Център „Жорж Помпиду“|Центъра „Жорж Помпиду“]] в [[Париж]] през 1971 г. Тази сграда се превръща в манифест на нов стил. Тя е и емблема на запазената марка на Роджърс с това, че в нея той извежда инженерните системи (водоснабдяване, отопление, вентилация, стълбища и асансьори) в екстериора, освобождавайки така целия интериор и вътрешните помещения. |
Роден е на 23 юли 1933 г. в [[Италия|италианския]] град [[Флоренция]]. Учи в Архитектурното училище в [[Лондон]], след което с Норман Фостър продължава в [[Йейлски университет|Йейлския университет]]. Заедно създават архитектурното бюро „Team 4“, в което работят и съпругите им Шу Роджърс и Уенди Чисман. През 1967 г. се разделят. Роджърс се присъединява към Ренцо Пиано, който печели конкурса за строежа на [[Център „Жорж Помпиду“|Центъра „Жорж Помпиду“]] в [[Париж]] през 1971 г. Тази сграда се превръща в манифест на нов стил. Тя е и емблема на запазената марка на Роджърс с това, че в нея той извежда инженерните системи (водоснабдяване, отопление, вентилация, стълбища и асансьори) в екстериора, освобождавайки така целия интериор и вътрешните помещения. |
||
Ричард Роджърс оглавява компанията „Rogers Stirk Harbour Partners“ (в началото „Richard Rogers Partnership“), която основава през 1977 г. Компанията има офиси в Лондон, [[Барселона]], [[Мадрид]], [[Ню Йорк]] и [[Токио]]. „Rogers Stirk Harbour Partners“ изпълнява най-известните проекти на Ричард Роджърс |
Ричард Роджърс оглавява компанията „Rogers Stirk Harbour Partners“ (в началото „Richard Rogers Partnership“), която основава през 1977 г. Компанията има офиси в Лондон, [[Барселона]], [[Мадрид]], [[Ню Йорк]] и [[Токио]]. „Rogers Stirk Harbour Partners“ изпълнява най-известните проекти на Ричард Роджърс – седалището на застрахователната компания „Lloyd’s of London“ в Лондон (1979–1984), [[Европейски съд по правата на човека|Европейския съд по правата на човека]] в [[Страсбург]] (1984), залата Милениум доум в Лондон (1999), проекта за възстановяване на [[Световен търговски център (Ню Йорк)|Световния търговски център]] в Ню Йорк. |
||
През 2007 година печели наградата „[[Прицкер]]“ за цялостно творчество. |
През 2007 година печели наградата „[[Прицкер]]“ за цялостно творчество. |
||
| Ред 69: | Ред 69: | ||
[[Категория:Йейлски университет]] |
[[Категория:Йейлски университет]] |
||
[[Категория:Носители на награда за архитектура Прицкер]] |
[[Категория:Носители на награда за архитектура Прицкер]] |
||
| ⚫ | |||
[[Категория:Носители на ордена на Почетния легион]] |
[[Категория:Носители на ордена на Почетния легион]] |
||
| ⚫ | |||
Версия от 20:23, 19 май 2018
| Ричард Роджърс Richard Rogers | |
| английски архитект | |
.png) Ричард Роджърс през 2013 г. | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 18 декември 2021 г.
|
| Националност |  Англия,  Великобритания |
| Архитектура | |
| Академия | Йейлски университет |
| Награди | Praemium Imperiale (2000) „Прицкер“ (2007) |
| Семейство | |
| Съпруга | Сю Брумуел Рут Роджърс |
| Деца | Бен, Зад, Аб |
| Ричард Роджърс в Общомедия | |
Ричард Роджърс (Шаблон:Lang-en) e английски архитект, който заедно с Ренцо Пиано и Норман Фостър създава стила „хайтек“. Носител на Praemium Imperiale и на наградата „Прицкер“. Кралицата на Великобритания му дава титлата барон (Baron Rogers of Riverside). Удостоен е и с ордена на Почетния легион през 1986 г., посветен е в рицарство през 1991 г. и става пожизнен пер през 1996 г.
Биография и творчество
Роден е на 23 юли 1933 г. в италианския град Флоренция. Учи в Архитектурното училище в Лондон, след което с Норман Фостър продължава в Йейлския университет. Заедно създават архитектурното бюро „Team 4“, в което работят и съпругите им Шу Роджърс и Уенди Чисман. През 1967 г. се разделят. Роджърс се присъединява към Ренцо Пиано, който печели конкурса за строежа на Центъра „Жорж Помпиду“ в Париж през 1971 г. Тази сграда се превръща в манифест на нов стил. Тя е и емблема на запазената марка на Роджърс с това, че в нея той извежда инженерните системи (водоснабдяване, отопление, вентилация, стълбища и асансьори) в екстериора, освобождавайки така целия интериор и вътрешните помещения.
Ричард Роджърс оглавява компанията „Rogers Stirk Harbour Partners“ (в началото „Richard Rogers Partnership“), която основава през 1977 г. Компанията има офиси в Лондон, Барселона, Мадрид, Ню Йорк и Токио. „Rogers Stirk Harbour Partners“ изпълнява най-известните проекти на Ричард Роджърс – седалището на застрахователната компания „Lloyd’s of London“ в Лондон (1979–1984), Европейския съд по правата на човека в Страсбург (1984), залата Милениум доум в Лондон (1999), проекта за възстановяване на Световния търговски център в Ню Йорк.
През 2007 година печели наградата „Прицкер“ за цялостно творчество.
Важни проекти
- 2005 – Мадридското летище „Барахас“
- 1999 – Милениуим доум в Лондон
- 1984 – Сградата на Лойдс в Лондон
- 1977 – Центърът „Жорж Помпиду“ в Париж
-
Милениум Доум в Лондон -
Мадридското летище „Барахас“ -
Площад „Игор Стравински“ в Париж със сградата на Института за акустично-музикални изследвания (в дъното) -
Седалище на „Канал 4“ в Лондон
.jpg)
Библиография
- Architecture: A Modern View, Thames & Hudson (1991)
- A New London (co-author Mark Fisher and the Labour Party), Penguin]] (1992)
- Cities for a Small Planet, Faber and Faber (1997)
- Towards an Urban Renaissance, Urban Task Force (1999)
- Cities for a Small Country, Faber and Faber (2000)
- Richard Rogers and Architects: From the House to the City, Fiell Publishing (2010)
- Architecture: A Modern View, Thames & Hudson (2013)
Външни препратки
|
