Махмуд II: Разлика между версии
м Робот Добавяне {{без източници}} |
Редакция без резюме Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
||
Ред 15: | Ред 15: | ||
Баща му е [[Абдул Хамид I]] ([[1725]] – [[1789]]), майка – [[Накшидил валиде султан]] ([[1766]] – [[1817]]). Той успява да реформира и изведе държавата от смутното [[кърджалии|кърджалийско време]] от края на [[XVIII век]] и началото на [[XIX век]]. През [[1826]] г. по негова заповед е [[Ликвидиране на еничарския корпус|ликвидиран еничарския корпус]]. Премахва остарялата [[тимар|тимарска система]]. Създава Министерски съвет на мястото на [[Диван (учреждение)|Диван]]а. |
Баща му е [[Абдул Хамид I]] ([[1725]] – [[1789]]), майка – [[Накшидил валиде султан]] ([[1766]] – [[1817]]). Той успява да реформира и изведе държавата от смутното [[кърджалии|кърджалийско време]] от края на [[XVIII век]] и началото на [[XIX век]]. През [[1826]] г. по негова заповед е [[Ликвидиране на еничарския корпус|ликвидиран еничарския корпус]]. Премахва остарялата [[тимар|тимарска система]]. Създава Министерски съвет на мястото на [[Диван (учреждение)|Диван]]а. |
||
Неговото реформаторско и революционно за [[ориента]]лските представи и възприятия управление бележи „началото на края“ на Османската империя и династия. На [[Веронски конгрес|Веронския конгрес]], последвал [[Виенски конгрес|Виенския]], е дефиниран като [[казус]] [[източен въпрос| |
Неговото реформаторско и революционно за [[ориента]]лските представи и възприятия управление бележи „началото на края“ на Османската империя и династия. На [[Веронски конгрес|Веронския конгрес]], последвал [[Виенски конгрес|Виенския]], е дефиниран като [[казус]] [[източен въпрос|източният въпрос]], касаещ наследството на „болния човек край [[Босфор]]а”. |
||
Наследен е от синовете си [[Абдул Меджид I]] и [[Абдул Азис]], управлявали империята до избухването на [[Априлско въстание|Априлското въстание]] в българските земи. |
Наследен е от синовете си [[Абдул Меджид I]] и [[Абдул Азис]], управлявали империята до избухването на [[Априлско въстание|Априлското въстание]] в българските земи. |
Версия от 08:19, 25 май 2018
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Махмуд II محمود ثانى | |
Султан на Османската империя | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Погребан | Тюрбе на Махмуд II, Истанбул, Турция |
Религия | ислям |
Семейство | |
Род | Османска династия |
Баща | Абдул Хамид I |
Майка | Накшидил валиде султан |
Братя/сестри | Мустафа IV |
Съпруга | Безмиалем Пертевниял валиде султан |
Деца | Абдул Меджид I Абдул Азис |
Подпис | |
Махмуд II в Общомедия |
Махмуд II е 30-ият султан на Османската империя от 28 август 1808 до 1 юли 1839 г. Роден на 20 юли 1785 г. в Константинопол. Умира от туберкулоза.
Идва на власт в резултат от братоубийство на султан Мустафа IV.
Управлението на Махмуд II бележи началото на края на Османската империя, който настъпил по-рано от век след смъртта на този султан. Започва да провежда т.нар. реформи на Махмуд II.
Баща му е Абдул Хамид I (1725 – 1789), майка – Накшидил валиде султан (1766 – 1817). Той успява да реформира и изведе държавата от смутното кърджалийско време от края на XVIII век и началото на XIX век. През 1826 г. по негова заповед е ликвидиран еничарския корпус. Премахва остарялата тимарска система. Създава Министерски съвет на мястото на Дивана.
Неговото реформаторско и революционно за ориенталските представи и възприятия управление бележи „началото на края“ на Османската империя и династия. На Веронския конгрес, последвал Виенския, е дефиниран като казус източният въпрос, касаещ наследството на „болния човек край Босфора”.
Наследен е от синовете си Абдул Меджид I и Абдул Азис, управлявали империята до избухването на Априлското въстание в българските земи.