Змиегущер: Разлика между версии
Utar Sigmal (беседа | приноси) |
м fix |
||
Ред 25: | Ред 25: | ||
== Разпространение == |
== Разпространение == |
||
Змиегущерът се среща<ref>{{икона|en}} {{ |
Змиегущерът се среща<ref>{{икона|en}} {{cite book|url=http://reptile-database.reptarium.cz/species?genus=Pseudopus&species=apodus|title=Pseudopus apodus (Pallas, 1775)|work=The Reptile Database|accessdate=2019-09-11}}</ref> от крайбрежните части на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]], Южна [[Украйна]] и [[Русия]] през [[Кавказ]], [[Мала Азия]] и [[Близкия Изток]] до [[Средна Азия]]. |
||
В България змиегущерът е разпространен в югоизточните части на страната – Източните [[Родопи]], долината на [[Тунджа]], [[Сакар]] и [[Странджа]] и в няколкокилометрова ивица по черноморското крайбрежие до [[Шабла]] на север. Изолирани находища има в долината на река [[Русенски Лом]]. В миналото е наблюдаван и в [[Петричко-Санданска котловина|Петричко-Саданската котловина]], но днес се смята за изчезнал оттам. (Среща се в южните склонове на Беласица в района на ез. Керкини). Змиегущерите в България са от подвида ''O. a. thracius''. |
В България змиегущерът е разпространен в югоизточните части на страната – Източните [[Родопи]], долината на [[Тунджа]], [[Сакар]] и [[Странджа]] и в няколкокилометрова ивица по черноморското крайбрежие до [[Шабла]] на север. Изолирани находища има в долината на река [[Русенски Лом]]. В миналото е наблюдаван и в [[Петричко-Санданска котловина|Петричко-Саданската котловина]], но днес се смята за изчезнал оттам. (Среща се в южните склонове на Беласица в района на ез. Керкини). Змиегущерите в България са от подвида ''O. a. thracius''. |
Версия от 14:16, 28 декември 2019
Змиегущер | ||||||||||||||||||||||||||||
Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||||||||
Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||||||||||||
Червена книга на България | ||||||||||||||||||||||||||||
Уязвим[2] | ||||||||||||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||
(Pallas, 1775) | ||||||||||||||||||||||||||||
Змиегущер в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Змиегущерът (Ophisaurus apodus; наричан също жълтокоремен гущер и жълтокоремник) е вид гущер, достигащ на дължина до 150 cm. Той е най-големият гущер, срещащ се в България, а и в цяла Европа.
На външен вид змиегущерът прилича на змия. Краката са труднозабележими – задните достигат дължина от няколко милиметра. Главата му не е отделена от тялото и е почти толкова висока, колкото и широка. За разлика от змиите има на главата си две ушни трапчинки, а очите му са снабдени с клепачи. Цветът му е кафяв, по-светъл по корема и главата. Малките са светлосиви, с по-тъмни ивици, и придобиват окончателния си цвят, когато достигнат дължина около 40 cm. Кожата има пръстеновидни гънки, които му придават вид на гигантски земен червей.
Разпространение
Змиегущерът се среща[3] от крайбрежните части на Балканския полуостров, Южна Украйна и Русия през Кавказ, Мала Азия и Близкия Изток до Средна Азия.
В България змиегущерът е разпространен в югоизточните части на страната – Източните Родопи, долината на Тунджа, Сакар и Странджа и в няколкокилометрова ивица по черноморското крайбрежие до Шабла на север. Изолирани находища има в долината на река Русенски Лом. В миналото е наблюдаван и в Петричко-Саданската котловина, но днес се смята за изчезнал оттам. (Среща се в южните склонове на Беласица в района на ез. Керкини). Змиегущерите в България са от подвида O. a. thracius.
Змиегущерът предпочита скалисти терени, обрасли с храсти и треви. През лятото се крие в по-сенчести места, като гори или дерета.
Поведение
Змиегущерът се храни главно с охлюви и едри насекоми, по-рядко с дребни гущери и гризачи и малки на гнездящи по земята птици. Понякога негова плячка стават дори малки змийчета. Размножава се, като снася яйца.
Макар че е по-бърз от повечето змии и гущери, при опасност змиегущерът не бяга, а се опитва да се прикрие, поради което е лесно да бъде заловен. При това той никога не хапе, а само върти бронираната си опашка, която е покрита с твърди рогови ръбести люспи.
Източници
- Бешков, Владимир и др. Земноводни и влечуги в България. Пенсофт, 2002. ISBN 978-954-642-147-0.
- ↑ Pseudopus apodus (Pallas, 1775). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)
- ↑ Червена книга на Република България. Змиегущер. Посетен на 19 февруари 2012
- ↑ ((en)) Pseudopus apodus (Pallas, 1775). Посетен на 2019-09-11.
Вижте също
- Слепок – другият вид от семейството, срещащ се и в България
Външни препратки
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Scheltopusik в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|