Чернова:Участието на Беларус в руската инвазия на Украйна

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Карта на руските военни действия в Беларус към 15 март 2022 г
Руски вертолет Ми-8 АМТШ (Ми-171Ш) в Минск, 23 февруари 2022 г.

Беларус, добър съюзник на Русия, подкрепя от началото източния си съсед в руското нахлуване в Украйна . Преди началото на офанзивата Беларус позволява на руските въоръжени сили да провеждат седмични военни учения на своя територия; обаче руските войски не напускат страната, след като трябвало да завършат. Беларус позволява на Русия да извърши част от инвазията от нейна територия, давайки на Русия възможно най-краткия сухоземен път до столицата на Украйна, Киев . [1] [2] [3] [4] Тези сили обаче се изтеглят в рамките на два месеца, като по този начин прекратяват наземните военни операции, произхождащи от Беларус, и довеждат до повторно завземане на украинската страна на граничния регион от Украйна. [5] Въпреки това обстановката по границата остава напрегната, като Украйна затваря граничните контролно-пропускателни пунктове, водещи към Беларус, с изключение на специални случаи. [6]

Първоначално Беларус отричат участие в конфликта, но оттогава признават, че са позволили на руските ракетни установки, разположени на нейна територия, да стрелят по украински цели. Няколко съобщения се появяват сред беларуската опозиция и украинските военни, че беларуски войски са в Украйна и се бият заедно с руснаците, но лидерът на Беларус Александър Лукашенко отхвърля тези съобщения и казва, че беларуските въоръжени сили (БВС) няма да участват пряко в конфликта. От началото на 2023 г. БВС не са участвали в бойните действия срещу Украйна и са останали на територията на Беларус по време на целия конфликт. Лидерът на Беларус заявява, че "няма начин" да изпрати войници в Украйна, освен ако не бъде атакуван първи. [6] [7]

Според украинското външно министерство, Лукашенко е уверил украинския президент Володимир Зеленски в началото на инвазията, че няма да включва въоръжените сили на своята нация на страната на Русия. [8] Лукашенко заявява в началото на 2023 г., че Украйна е предложила да формализира това споразумение с пакт за ненападение . [9]

Участието на Беларус било осъдено в западните страни, като Европейският съюз, Съединените щати, Обединеното кралство, Канада и Япония налагат санкции срещу Беларус. Според Чатъм Хаус участието на Беларус във военния конфликт е непопулярно сред населението като цяло; [10] протести са проведени на 27 февруари, в деня на конституционния референдум, който поиска отмяна на статута на неядрена страна на Беларус, но бързо са разпръснати. Хакери атакували беларуски правителствени агенции, както и критична инфраструктура на страната, с цел да осуетят руските военни усилия в Беларус.

В първите дни на нахлуването,Беларус също участват в мирни инициативи, провеждайки руско-украински преговори на границата си. Въпреки някои предварителни споразумения обаче,преговорите не довеждат до трайно прекратяване на огъня. [11]

Заден план[редактиране | редактиране на кода]

Украински граничари на международната граница с Беларус през декември 2021 г.

Беларус се намира на север от Украйна, с която споделя граница с дължина 1 084 km (674 mi) . Близостта ѝ до украинската столица Киев се счита за важна стратегическа стойност. [4] И двете модерни държави са създадени след Октомврийската революция през 1917 г. под формата на Беларуската демократична република и Украинската народна република, които след съветското завладяване на тези територии са възстановени като Белоруска и Украинска ССР през 1919 г., преди да се обединят със Съветска Русия за създаване на Съветския съюз през 1922 г. Настоящите граници са установени след Втората световна война, когато Съветският съюз придобява западните части на Беларус и Украйна от Полша и Унгария и оставят същите оттогава, дори след като двете републики стават независими държави през 1991 г. с разпадането на Съветския съюз . [12]

През януари и февруари на 2022 г. руски войски влизат в Беларус, за да участват във военни учения. На 16 февруари министърът на външните работи Владимир Макей заявява, че руските войници ще напуснат Беларус след края на обучението, [10] изявление, по-късно отхвърлено от Министерството на отбраната, което твърди, че те щели останат „за неизвестен период от време“. [10] Броят на руските войски, които щели останат в Беларус, се оценява да бъде около 30 000 души. [13] Било е спекулирано, че Беларус може да бъде домакин на руски ядрени оръжия. [4]

Предишната версия на Конституцията на Беларус предвиждала, че страната е била неутрална. [10] Беларус обаче провеждат конституционен референдум на 27 февруари 2022 г., който беше обявен за преминал с 65% подкрепа. [14] Като една от промените Беларус отменя е своя неутрален и неядреен статут. По-късно Лукашенко пояснява, че ще поиска от Русия да достави ядрени оръжия, ако НАТО реши да ги достави в Полша или Литва, западните съседи на страната. [15]

Руска инвазия[редактиране | редактиране на кода]

Александър Лукашенко и Володимир Зеленски в Житомир на 4 октомври 2019 г.

В първоначалните етапи на военния конфликт, Беларус дават територията си на Руските военни сили за да атакуват Украйна, но не изглежда че се са изпращали собствените си военни в конфликта. В деня на нахлуването Службата за държавна гранична охрана на Украйна съобщава, че руски войски се опитвали да пробият границата между Беларус и Украйна на граничния пункт Вилча и хеликоптер без опознавателни знаци, атакуващ мост край Славутич. Си Ен Ен публикуват видео, на което се вижда как танкове навлизат в Украйна през граничния пункт Сенкивка, на триъгълника с Русия. Също на този ден Чернобил, заедно с близката бивша атомна електроцентрала, бева превзет, след като руските войски навлязат в Украйна от Беларус през ненаселената Чернобилска забранена зона.

Беларус също разрешават на Русия пълен достъп до своите военни въздушни бази за руски военни самолети, за да изстрелват самолети и армейски инсталации, за да стрелят с артилерия и ракети от територията си към южната си съседка или да пресичат границата ѝ на юг. На 24 февруари украинският главнокомандващ съобщава, че четири балистични ракети са изстреляни от Беларус към югозападна Украйна. [16] Два дни по-късно Максър Текхнолоджийс публикуват сателитни изображения със 150 хеликоптера и стотици наземни превозни средства, разположени близо до Хойники, около 50 km (31 mi) от украинската граница, [17] с 90 хеликоптера, използващи местен прав път като временна въздушна база. [17] Беларуските медии и телеграм канали също разпространяват множество видеоклипове и снимки, показващи движението на руска бронирана техника и хеликоптери в Южен Беларус. [2] [10] [18] Три дни по-късно Украинският център за стратегическа комуникация съобщава, че летището в Житомир е било бомбардирано от ракети, изстреляни от територията на Беларус. [19] На 8 март ИмаджеСат Интернашонъл публикуват сателитни снимки на три ракетни установки (вероятно руски 9K720 Искандер ) в поле близо до Калинкавичи (югоизточен Беларус) и нови самолети (руски А-50 или А-100 ) и тежки хеликоптери Ми-26 в Барановичи въздушна база . [20] [21]

В крайна сметка започват да се появяват съобщения за беларуски войници в Украйна. На 28 февруари беларуската опозиционна медия Харта 97 твърди, че някои беларуски войници са сред ранените и убитите войски, използвани в нахлуването в Украйна, цитирайки анонимни беларуски и украински източници. [22] На 1 март украински високопоставен военен казва пред обществения оператор Съспилне, че беларуски войници са били забелязани на терена в Черниговска област от 27 февруари и че са се придвижвали от Городня към Чернигов, столицата на най-северната област на Украйна; [23] обаче канцеларията на президента не могла да потвърди докладите. [24] На 6 март украинският президентски съветник Олексий Арестович казва, че беларуската армия досега не е участвала в инвазията, заявявайки, че по-ранните твърдения за беларуска намеса се основават на опитите на Русия да проектира образа на беларуската агресия. Няма независимо потвърждение. [25]

Обединените нации[редактиране | редактиране на кода]

На 2 март 2022 г. Общото събрание на Организацията на обединените нации гласува с огромно мнозинство за порицание Русия за нейната инвазия на Украйна и поиска Москва да спре да се бие и да изтегли военните си сили, действие, което има за цел дипломатически да изолира Русия на световното ниво. 141 от 193 членове на Събранието гласували за резолюцията,35, включително Китай, се въздържаха, а 5 държави, включително Русия и Беларус, гласуваха против документа. [26] Параграф 10 от Резолюцията на Общото събрание на ООН от 2 март 2022 г. потвърди участието на Беларус в незаконно използване на сила срещу Украйна . [27]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

  • Чуждестранно участие в руската инвазия в Украйна
  • Прелюдия към руската инвазия в Украйна през 2022 г

Препратки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Empty citation (help)
  2. ↑ а б Russian Hybrid War Report: Belarus joins conflict against Ukraine // Atlantic Council. Посетен на 26 February 2022.
  3. ↑ Coakley, Amanda. Lukashenko Is Letting Putin Use Belarus to Attack Ukraine // Foreign Policy. Посетен на 26 February 2022.
  4. ↑ а б в Mallet, Victor. Nato alarmed by Belarus role in Ukraine assault // Financial Times. 25 February 2022. Архивиран от оригинала на 25 February 2022. Посетен на 26 February 2022.
  5. ↑ Hart, Robert. Russian Forces 'Fully Withdrawn' From Northern Ukraine, U.K. Defense Ministry Says // Forbes. Посетен на 2023-02-16. (на английски)
  6. ↑ а б Picheta, Frederik Pleitgen,Zahra Ullah,Claudia Otto,Rob. Belarus claims it won't send troops to Ukraine unless it is attacked, as tensions escalate at border // CNN. Посетен на 2023-02-16. (на английски)
  7. ↑ Post, Kyiv. Belarus Will Only Join Russian Offensive 'If Attacked First' – Lukashenko // Get the Latest Ukraine News Today - KyivPost. Посетен на 2023-02-17. (на английски)
  8. ↑ FM Kuleba: Lukashenko assures Zelensky that Belarusian military won't be used against Ukraine // www.ukrinform.net. Посетен на 2023-02-16. (на английски)
  9. ↑ Ukraine has proposed non-aggression pact with Belarus: President Lukashenko // www.aa.com.tr. Посетен на 2023-02-16.
  10. ↑ а б в г д Как Лукашенко втянул Беларусь в конфликт с Украиной и чем это грозит экономике // BBC. Посетен на 26 February 2022. (на руски)
  11. ↑ Ukraine and Russia meet at Belarus border but no ceasefire agreement reached // ABC News. Посетен на 2023-02-16. (на английски)
  12. ↑ Belarus and the Ukraine Trap // Посетен на 11 March 2022.
  13. ↑ Ukraine crisis: Russia keeps troops in Belarus amid Ukraine fears // BBC. Посетен на 26 February 2022.
  14. ↑ Belarus referendum approves proposal to renounce non-nuclear status - agencies // Reuters. 27 February 2022. Архивиран от оригинала на 27 February 2022. Посетен на 1 March 2022.
  15. ↑ Belarus votes to ditch 'nuclear-free' status in disputed referendum // euronews. Посетен на 1 March 2022. (на английски)
  16. ↑ Из Беларуси выпущено 4 баллистические ракеты в направлении Украины — ВСУ // tsn.ua. Посетен на 26 February 2022. (на руски)
  17. ↑ а б Images show new deployments of forces, 150 helicopters in southern Belarus -Maxar // Reuters. Посетен на 27 February 2022. (на английски)
  18. ↑ Як Беларусь саўдзельнічае ў нападзе на Украіну: паказваем на мапе // Nasha Niva. Посетен на 26 February 2022. (на беларуски)
  19. ↑ По аэропорту в Житомире нанесен ракетный удар со стороны Беларуси — Центр стратегических коммуникаций // nv.ua. Посетен на 28 February 2022. (на руски)
  20. ↑ Спутниковые снимки ImageSat: в "Барановичи" продолжают прибывать самолеты ДРЛО, что может свидетельствовать о подготовке масштабного авиаудара // NEWSru. Посетен на 9 March 2022. (на руски)
  21. ↑ Спутниковые снимки ImageSat: в Гомельской области развернуты российские ракетные комплексы // NEWSru. Посетен на 9 March 2022. (на руски)
  22. ↑ Среди раненых и убитых оккупантов на территории Украины — белорусские военные // Charter 97. Посетен на 28 February 2022.
  23. ↑ На Чернігівщину зайшли білоруські війська // Українська правда. Посетен на 1 March 2022. (на украински)
  24. ↑ Kancelaria Zełenskiego nie potwierdza wkroczenia armii Białorusi na Ukrainę // Rzeczpospolita. Посетен на 1 March 2022. (на полски)
  25. ↑ Дарадца Зяленскага: Беларускае войска не выкарыстоўваецца супраць Украіны // Радыё Свабода. Radio Liberty, 6 March 2022. Архивиран от оригинала на 6 March 2022. Посетен на 9 March 2022. The Russian army "actually holds the Lukashenko regime and the Belarusian people hostage", the territory of Belarus is used by the Russian army "in full". [.] The Russian armed forces "sets the Belarusian army and the Belarusian people up" because "we saw Russian tanks in the direction of Kyiv from the southwest with Belarusian flags at the beginning of the conflict."
  26. ↑ Pamuk, Humeyra. U.N. General Assembly in historic vote assails Russia over Ukraine invasion // Reuters. 2 March 2022. Архивиран от оригинала на 2 March 2022. Посетен на 11 March 2022.
  27. ↑ UN resolution against Ukraine invasion: Full text // Al Jazeera. 3 March 2022. Архивиран от оригинала на 3 March 2022. Посетен на 11 March 2022.
     Портал „Русия“         Портал „Русия“          Портал „Беларус“         Портал „Беларус“          Портал „Политика“         Портал „Политика“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Чернова:Участието_на_Беларус_в_руската_инвазия_на_Украйна&oldid=12123636“.