Хронология на руското нападение над Украйна

Тази статия проследява развитието на нападението, започнало на 24 февруари, четвъртък. Поради динамиката на събитията и по начина на съставянето ѝ тази статия може да не удовлетворява докрай критериите за пълнота и енциклопедичност на съдържанието. Моля, имайте предвид, че някои събития може да бъдат обхванати, анализирани, осмислени и оценени само от позицията на времето, след задълбочено изследване в различни научни полета на причините, процесите, факторите и последствията от тях.

Анимирана карта на нападението в периода 24 февруари – 5 декември

Бойни действия в Украйна през 2022 година

Около 5 часа сутринта местно време на 24 февруари Русия започна всеобхватна инвазия в Украйна, с което потвърждава очакванията за сериозна ескалация на продължаващата руско-украинска война. Кампанията е предшествана от продължително натрупване на руска армия от началото на 2021 г., както и от многобройни руски искания за мерки за сигурност и налагане на забрани с правни инструменти срещу присъединяването на Украйна към НАТО.

Начален етап на руската окупация (24 февруари – 25 март 2022)

На 24 февруари малко преди 05:00 ч. Владимир Путин обявява, че е взел решението да започне военна операция в Източна Украйна. (дълго време Путин не използва термина „война“, а „воена операция“ или „специална операция“) В обръщението си Путин обявява, че няма планове за окупация на територията на Украйна и че подкрепя правото на народите на Украйна на самоопределение. Според него Русия се стреми към „демилитаризация и денацификация“ на Украйна и призовава украинските войници да свалят оръжието. Минути след изявлението на Путин е съобщено за експлозии в Киев, Харков, Одеса и Донбас. Малко след това руските въоръжени сили навлизат близо до гр. Харков; официални украински лица съобщават за мащабни десанти в градовете Мариупол и Одеса. Междувременно Русия изстрелва крилати и балистични ракети по летища, военни щабове и военни складове в Киев, Харков и Днепър. Също така РСФСР атакува Киев с авиация. Междувременно Би Би Си цитира други източници, според които войските също така навлизат в Украйна и от както от Крим, така и откъм Беларус. Руснаците не губят време, а действат на широк фонт и предпиемат атаки и срещу Луганск, Суми, Харков, Чернигов и Житомир, и Подилск. Макар и трудно Министерството на отбраната на Украйна успява задейства своята ПВО и да премине в отбрана. В първите часове на атаката президентът Володимир Зеленски обявява въвеждането на военно положение в Украйна. а на следващия ден нарежда пълна мобилизация на украинската армия за 90 дни.

Битка за Киев ( 24февруари 2022 - 2 април 2022)

Руските части се опитват да обкръжат Киев и да настъпят в Харков, но срещат съпротива. Те успяват да стигнат покрайнините на Киев,, но там настъплението е спряно. Постепенно ВСУ (украинската армия) успява да се окопити и да отблъсне противника край Киев и Николаев. Около 28 февруари 2022 г. Напредъкът на Русия към Киев е забавен поради логистични грешки и ожесточена украинска съпротива. Тези събития съвпадат с насочването на 64-километров руски военен конвой напредва към столицата украинската столица. Постепенно ВСУ си връща позициите южно от Бородянка, както и на магистрала Е-40. Украинските сили също така отблъскват руските опити за настъпление към град Бровари от североизток и затваряне на обкръжаването на Чернигов. След тежки боеве руснаците са отблъснати от Киев.

Бойни действия по направление"Юг"

За разлика от тази битка, руските операции на изток и юг са по-ефективни. Най-добре обучените и оборудвани руски части са разположени на югоизток от Донбас на югоизток, където атакуват тила на украинските отбранителни позиции. Междувременно руските военни сили, настъпващи от Крим, са разделени на две колони.

След двудневни сражения (25-26 февр.2022) Русия заявява, че е завладян Мелитопол.

Въпреки че в началото на март над 66 хиляди мъже са се завърнали в Украйна и съставят 12 бойни бригади Русия има превъзходство по въздух и се възползва масимално от този факт. Русия започва инвазията си с приблизително 190 000 войници, към които в хода на войната се присъединяват допълнителни войски от Чечения, Сирия и други места. Постепенно става ясно, че Русия, че се цели и към цивилните обекти. В същия ден, президентът Путин заявява пред президента на Китай Си Дзинпин, че Русия е готова да води преговори на високо ниво с Украйна.

Въпреки тежките боеве край Харков и Чернигов ВСУ успява да удържи двата града под украински контрол. . Същевременно в Беларус, близо до украинската граница са разгърнати допълнителни сухопътни сили и хеликоптери за наземни удари. В началото на март руските войски превземат административния, промишлен и културен център на Херсонска област – Херсон.

Киев потвърждава, че руски парашутисти са извъшили десант в Харков . Междувременно на 1 - 2 март ВСУ навлиза в село Макарива и укрепват позициите си там. Те успяват да се приближат до покрайнините на Горловка, Донецка област и планират настъпление към града. На 2 март споменатият руски конвой навлиза във Вознесенск. При атаката е взривен мост, а центърът на града е обстрелван с ракети „Град“. Все пак градът устоява. Междувременно електрофикацията и топлоподаването на града са прекъснати, вследствие на обстрела срещу него. Володимир Зеленски се обръща към НАТО с молба да осигури безопасна зона за полети над Украйна или да му осигури авиция.

Той отправя и искане за разговор с Владимир Путин на четири очи. Путин, обаче настоява, че войната „върви по план“, въпреки че към 3 март Русия е превезла превзет само един голям град (Херсон). Междувременно към украинските сили се присъединяват 16 000 чуждестранни доброволци от сформирания на 27 февруари 2022 г. Международен легион за териториална отбрана на Украйна.

Междувременно Александър Лукашенко обявява, че Беларус ще удвои числеността на войските си на южната си граница (от пет на десет батальона) Пред своя съвет за сигурност Лукашенко заявява, че това са "добре обучени мобилни групи, които са готови да спрат всяка провокация и всякакви военни действия срещу Беларус“, определяйки мобилизацията като „превантивна акция“ На 5 март раждани на Херсон излизат на мирно шествие срещу руските окупатори ражданите на разположения в Запорожка област Бердянск също провеждат мирна демонстрация. В Херсон също избухват протести срещу руската окупация.

Жилищен блок в Киев е поразен от руска ракета сутринта на 26 февруари.

В свое изказване Владимир Путин заявява, че ще приема страните, които налагат зона, забранена за полети над Украйна, „за участници във военен конфликт и няма значение членове на кои организации са“. Това принуждава западните правителства да проявят предпазливост по темата. На 19-ия ден от инвазията на Русия (14 март) в Украйна обкръжени от руските сили са поне четири големи града, в т.ч. Харков и Суми. Градовете Ирпен и Буча, са подложени на тежки бомбардировки, но не са завзети. ВСУ запазва контрола над Чернигов, но с цената на множество цивилни жертви. Министерството на отбраната на САЩ предупреждава, че руските сухопътни сили изглежда са готови да атакуват Одеса, вероятно в координация с десантно нападение. Значителни руски военноморски сили, настъпват в района на Одеса. (15 март)Това потвърждава становището на британското военно разузнаване, че Русия е извършила пълна морска блокада на украинските пристанища

Битка за Николаев (26 февруари 2022- 24 март2022)

От 26 февруари 2022 се водят тежки боеве за гр. Николаев. Той е ключов транспортен възел за настъплението на Русия Там се намира единствения мост през река Южен Буг. В крайна сметка ВСУ успява да отблъсне руските войски.

Застой на руската окупационна офанзива ( 28 февруари - 25 март 2022)

Постепенно офанзивата на Русия изпада в застой. Според Британското разунаване Русия е променила военните си цели и преследва стратегия на изтощение на Украйна. Докато руското напредване към Киев е забавено, то руските военни части обсаждат градове, превръщайки сградите в руини; също така те засилват и ракетните атаки срещу разпръснати цели в Западна Украйна, далеч от основните бойни полета Същевременно поради поради неспособността им да контролират украинското въздушно пространство и предизвикателствата на земята руските сили са възпрепятствани откъм логистика

Според оценката на Министерството на отбраната на Великобритания силите на Украйна „увеличават натиска“ върху руските войски, намиращи се североизточно от Киев. В същия доклад е отбелязано, че Украйна продължава да извършва „успешни контраатаки“ срещу руските войскови единици извън столицата. Нещо повече - тя си е върнала контрола над градовете Макаров и Мошун. Украинските Военноморски сили също бележат успехи срещу флота на Русия.

На 25 март генерал-полковник Сергей Рудской, първи заместник-началник на генералния щаб на Русия, прави публични коментари относно руската военна стратегия в Украйна от началото на войната. Той заявява, че „първият етап“ от военния план на Русия вече е завършен и основният фокус сега е съсредоточен върху Източна Украйна и по-специално върху „освобождението на Донбас“.

Позиционна война (26 март - 8 април 2022)

Постепенно войната става позиционна. Русия е отблъсната от Киев и Николаев, а освен това води тежка битка за Харков

На 26 март Русия осъществява ракетни атаки над Лвов в Западна Украйна. До този момент Лвов не е арена на тежки ракетни удар. Андрей Садовий, кметът на Лвов допуска че посещението на Байдън в града е поводът за зачестилите атаки. С развитието на войната в Украйна Лвов, се превръща в убежище и транзитен център за украинските емигранти. След срещата с полския президент Анджей Дуда, и други украински официални лица американският държавен глава изнася реч пред Кралския замък във Варшава. В нея той която категорично заявява, че Владимир Путин „не може да остане на власт“ – изявление, посрещането с нееднозначни реакции и тълкувания.

На 29 март Украйна и Русия прдължават започнатите преговори в Истанбул. Впоследствие руското правителство изтегля част от въоръжените си сили от територията на Киевска и Черниговска област; същевременно те се прегрупират, и пренасочват усилият си към Слобожанск, Донецк и Луганск. Според украинският Генщаб, Русия умишлено транспортира боеприпаси и разполага на командни пунктове в Чернобилската зона. Целта е въоръжените сили на Украйна дане не могат да водят бойни действия там. Генералният щаб предупреждава също, че окупаторите подхождат небрежно към мерките за сигурност и риска от взрив е висок.

Макар да не членува в Северно атлантическият Алианс, Украйна е сред държавите получили покана за участие на срещата на върха на НАТО 6 -7 април. През цялото това време продължава обстрелът и над Чернигов, Днипро, Николаев. и пр. като интезитета на ракетните удари се засилва. В разговор с Еманюел Макрон, Владимир Путин обявява, че руският обстрел на Мариупол ще приключи само когато украинските войски се предадат. Според информацията, идваща от Кремъл обаче, „за да се разреши трудната хуманитарна ситуация в този град, украинските националистически бойци трябва да спрат да се съпротивляват и да оставят оръжието“. Същевременно високопоставен служители на Пентагона заявява, че руските сили започват изтегляне от ядрената площадка в Чернобил и навлизат в Беларус.

31 март

ВСУ успява да отблъсне седем руски атаки в Донецка и Луганска областт. Руските сили изтеглят част от военното оборудване далеч от Киев. Въпреки това присъствието им в близост до столицата остава значително. Същевременно оперативното командване на корпус „Юг“ съобщава, че множество райони в Херсонска област са били прочистени от руски войски.

Същевременно руският президент Путин издава указ за разпращане на повиквателни на 134 500 мъже за наборна военна служба, които според информацията, разпространена от руското министерство на отбраната, няма да бъдат изпращани на места, където се водят военни действия. Въпреки дадените гаранции в подобен смисъл в началото на войната, Русия все пак изпраща наборни войници в Украйна, за което признава за пръв път едва две седмици след началото на нападението.

1 – 7 април

1 април

Русия нанася нови ракетни удари в Одеска област. Ракетите са изстреляни от Крим и уцелват жилищни райони.

Руските власти се оправдават, че украински хеликоптери са ударили петролно депо в руския град Белгород. От 24 февруари 2022 това е първи случай, когато Русия съобщава за украински въздушен удар на собствена територия.

Междувременно Володимир Зеленски лишава двама генерали – служители на разузнаването в Службата за сигурност на Украйна – от военното им звание, наричайки ги „предатели“ и „антигерои“. Единият от тях е бившият началник на главния отдел за вътрешна сигурност на агенцията, а другият – бившият ръководител на офиса на агенцията в Херсонска област, чийто административен център е един от малкото големи украински градове, паднали от руските сили. През това време Украйна прави „успешни, но ограничени“ контраатаки източно и североизточно от Киев. ВСУо успяват да отвоюват от окупатора селата Слобода и Лукашивка (Черниговска област).

Кметът на Донецк, Вадим Бойченко уверява, че правителството на Украйна и гражданско-военната администрация в града работят върху концепция за репарациите от страна на Русия и за цялостното възстановяване на града. Късно на 1 април се съобщава за най-малко 10 експлозии в град Днепро в Източна Украйна, а в ранните часове на 2 април руските ракети поразяват и два града в централна Украйна – Полтава и Кременчук

2 април

С възстановяването на контрола на Украйна над градовете Буча и Ирпен се разкрива картината на разрушени къщи, изгорени танкове и тела на убити цивилни, пръснати по улиците. Става ясно, че руската армия е извършила етническо прочистване. Открити са стотици тела на убити украинци. Намерени са масови гробове. Отделно от това много мъже са разстреляни с вързани на гърба ръце. Най-малко 20 мъртви мъже са намерени убити на улицата, много от тях - с вързани на гърба ръце. Европейските политици като германския вицеканцлер Роберт Хабек френският президент Еманюел Макрон определя снимките от Буча „непоносими“ и британският премиер Борис Джонсън осъждат клането и признават че Русия извършва военни престъпления в Украйна.

Само за един ден спасителните екипи успяват да деактивират над 640 взривни устройства. Руската позиция е че сведения за екзекуциите в град Буча са лъжа. Тази позиция остава непроменена. въпреки представените доказателства и извършените независими проверки на факти, опровергаващи руските обвинения, че изображенията на цивилни, убити в града, са инсценирани.

3 април

На 3 април руските военни предприемат активно изтегляне от Сумска област. Преди това в продължение на няколко дни нови колони на руската армия влизат в района на Суми, окопават се, тероризират общностите и обстрелват цивилни, но въоръжените сили и силите за отбрана на Украйна успяват да ги изтласкат през цялата Черниговска област.

5 април

В освободените от руските окупатори райони са разкрити множество случаи на изтезания на цивилни.

Главната прокуратура публикува в Telegram съобщение във връзка с нападението в Николаев от предишния ден, в което се казва, че загиналите в резултат на руския обстрел в града в понеделник са 12 души, а 41 са ранени, включително четири деца. В следобените часове на 4 април руските окупатори обстрелват Николаев с касетъчни снаряди, а експлозиите от тях нанасят щети на цивилни къщи и превозни средства, както и на цивилна инфраструктура, включително болници. Под процесуалното ръководство на Районната прокуратура на Николаев е образувано досъдебно разследване в рамките на наказателно производство за нарушаване на законите на войната и умишлено убийство (по чл. 438 от Наказателния кодекс на Украйна).

Две деца на възраст под 10 години със следи от изнасилване и изтезания са открити мъртви в град Ирпен, съобщава комисарят на Върховната Рада по правата на човека Людмила Денисова. В Киевска област детският лагер Пролисок се използва като база от руската армейска част в продължение на три седмици. В мазето на сградата са открити пет трупа на мъже с вързани на гърба ръце. Те са измъчвани и убити: черепът на една от жертвите е смазан, а останалите са били простреляни в тила или гърдите. Денисова припомня, че насилието и убийството на цивилни е престъпление срещу човечеството и военно престъпление според членове 7 и 8 от Римския статут на Международния наказателен съд.

Денисова отправя призив към Комисията на ООН за разследване на нарушения на правата на човека по време на военното нахлуване на Русия в Украйна и експертната мисия, създадена от държавите-участнички на Организация за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) в рамките на Московския механизъм, да вземат предвид тези актове на военни престъпления и престъпления срещу човечеството и правата на човека в Украйна, извършени от Руската федерация.

6 април

Артилерийските атаки продължават в части от оспорваните източни региони Луганск и Донецк, където анализаторите очакват сраженията да се влошат през следващите седмици. Русия атакува позиции на украинската армия и цивилна инфраструктура в намиращите се в районите на Луганск и Донецк Боривске, Новолуганск, Солодке, Маринка, Золота Нива и в Северодонецк, съобщава Генералният щаб на украинските въоръжени сили. Докато Русия засилва обстрела си в източната и южната част на страната, хиляди хора се опитват да избягат от украинския регион Донбас. Сергей Хайдай, ръководител на украинската военна администрация в Луганск, казва, че руските сили се прегрупират и ще се „опитат да проведат офанзива“ в рамките на три до четири дни.

Общинският съвет на Мариупол съобщава, че Русия използва крематориуми, за да заличава доказателствата за своите военни престъпления. Според съвета на обсадения град в Донецка област руските специални бригади събират и изгарят телата на убитите жители, за да не бъдат разкрити престъпленията им, подобно на случилото се в Буча. „Светът не е виждал трагедия от мащаба на тази в Мариупол от времето на нацистките концентрационни лагери“, казва кметът Вадим Бойченко. По негови думи Русия е превърнала "целия ни град в лагер на смъртта“, а според общинския съвет десетки хиляди цивилни може да са били убити в Мариупол.

Германия води поверителни разговори с ръководството на Украйна относно гаранциите за сигурност, които може да предложи на Киев, за да подсигури стабилността си след руската инвазия, казва германският канцлер Олаф Шолц пред парламента. Шолц настоява, че Германия може да изпраща в Украйна само оръжия, които ще знае как да използва, като посочва, че украинските сили използват много по-старо оборудване, което означава, че оръжията, използвани някога от армията на бившата комунистическа Източна Германия, са подходящи. Решението на Германия да изпрати офанзивно оръжие в зона на конфликт след нахлуването на Русия в Украйна представлява исторически обрат в политиката на страната и първи подобен ход след Втората световна война.

Държавният секретар на САЩ Антони Блинкен съобщава, че Съединените щати и 30 други страни изпращат оръжия в Украйна и че процесът ще се засили. Съединените щати ще изпратят нови оръжейни системи в Украйна, каквито до момента не са предоставяни от съюзниците в НАТО, казва още висшият дипломат на Вашингтон, след като външните министри на НАТО постигат съгласие да ускорят доставките на оръжие в отговор на руската инвазия. Според дипломати на НАТО това отчасти означава, че има готовност да се помогне на Украйна да трансформира своя арсенал от съветската епоха с по-модерни оръжия.

Украински официални лица твърдят, че руските сили се прегрупират за нова офанзива и че Москва планира да завземе колкото може повече територия в източната част на Украйна, граничеща с Русия. Властите в Днепро и Луганск призоват жените, децата и възрастните хора да се евакуират, докато все още могат, защото се очаква бойните действия с Русия да се засилят в източните региони. Същевременно ръководителят на държавната железопътна компания съобщава, че три влака, превозващи евакуирани, са били блокирани от въздушен удар по линията близо до град Барвинкове в източния регион на Харков.

Онлайн се разпространява видео, което се разглежда като свидетелство за застрелването от украински военни на пленен руски войник. Вероятното място на извършване на екзекуцията е на главния път, свързващ Дмитровка с Ирпин и Буча. Министърът на външните работи на Украйна Дмитро Кулеба декларира, че е запознат с видеото и то „определено ще бъде разследвано“. Предвид датата на първоначалното му публикуване онлайн, събитието се е случило не по-късно от 29 март. Поради униформите и други обозначителни белзи на лицата, участващи в заснетия материал, се предполага, че извършителите са от украинските части, но първоначалната проверка на факти не може да потвърди или отхвърли по категоричен начин тази хипотеза. Чрез лицево разпознаване е идентифициран един от войниците – грузинец с близки връзки с Украйна, посочва се в анализа на проверителите на факти на BBC.

Боеве на югоизточния фронт (8 април - 28 август 2022)

8 – 14 април

8 април

В началото на април Русия съсредоточава поредица от ракетни удари срещу градове в източната и югоидгомтага част. нфраструктурата на Днипро е напълно съсипена от ракетни Одеса също търпи сериозни щети и пр. На 10 април руската армия започва нова офанзива в Донбас.

Нейтън Мук, главен изпълнителен директор на благотворителната организация World Central Kitchen, преминава с автомобил покрай гарата само няколко минути преди атаката и разказва за случилото се пред Би Би Си като пряк очевидец. Мук твърди, че е видял с очите си множеството от над хиляда души на гарата и е чул звука на пет до десет езкплозии „две минути след като минахме“. Ден по-рано той публикува двеминутно собствено репортажно видео от гарата в Краматорск в Twitter, придружено със съобщение, в което се казва, че според кмета на града между 8000 и 9000 души са заминали, търсейки спасение от евентуално руско нападение, само на 6 април. Русия отрича да е замесена в удара, а говорител на Кремъл казва, че няма планирани мисии в района.

В своя реч по време на посещение в северната германска провинция Шлезвиг-Холщайн германският канцлер Олаф Шолц заявява, че масовите убийства, разкрити в началото на седмицата след изтеглянето на руските войски от киевското предградие Буча, са „военни престъпления, които няма да приемем“. Шолц е категоричен, че извършилите зверствата в Буча трябва да бъдат държани отговорни и „това е нещо, което не можем да забравим.“ Думите му са повторени от председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, която в същия ден е на посещение в Полша след визитата си в Киев и в Буча. Същевременно въпреки плана, подкрепен от вицеканцлера Робърт Хабек и външния министър Аналена Бербок, Берлин няма да изпрати 100 бронетранспортьора Marder в Украйна, тъй като ако извади толкова танкове от бойната техника, с която разполага, държавата няма да може да изпълни задълженията си както за своята национал отбрана, така и към военния алианс на НАТО, от който е част. Подобна е позицията на Обединеното кралство, декларирана от премиера Борис Джонсън по време на официалната му среща с Шолц на „Даунинг стрийт 10“ в същия ден. Джонсън определя изпращането на танкове в Украйна като „неподходящо“, но подчертава, че Обединеното кралство ще предостави военно оборудване на стойност над £100 милиона в Украйна, включително повече зенитни ракети Starstreak и още 800 противотанкови ракети и прецизни боеприпаси. Новият британски пакет включва още каски, устройства за нощно виждане и бронежилетки.

Около 700 души, в т.ч. военни и цивилни, са загинали по време на битката за Чернигов, съобщава Укринформ, позовавайки се на кмета на северноукраинския град Владислав Атрошенко. По думите му 70 от загиналите не са идентифицирани, докато имената на останалите са известни. Още около 40 души официално се смятат за изчезнали, но според Атрошенко тези хора най-вероятно са мъртви, тъй като са били виждани в близост до сгради и коли, разрушени от руските окупатори. Градоначалникът смята, че в Чернигов са останали около 80 – 95 хиляди жители – по-малко от една трета от населението на града преди началото на войната.

9 април

Британският премиер Борис Джонсън пристига в Киев за необявена предварително среща с украинския президент Володимир Зеленски в украинската столица. Посещението е оповестено за първи път от посолството на Украйна в Обединеното кралство с публикуването малко преди 5 часа следобед (българско време) на снимка на двамата в Twitter, придружена със съобщението „Изненада.“ Ден след срещата на президента Зеленски с председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и заместник-председателя на Комисията и върховен представител по външните работи на Европейския съюз Жозеп Борел в Киев пристига и австрийският канцлер Карл Нехамер.

На 9 април в Полша по съвместна инициатива на ръководителя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и на премиера на ЕС и Канада Джъстин Трюдо се провежда събитието Stand Up for Ukraine, чиято основна цел е да събере парични средства за вътрешно разселени хора в Украйна и за украински бежанци, търсещи подслон извън опустошената от войната страна. Към събраната в рамките на кампанията сума от 9,1 милиарда евро Европейската банка за възстановяване и развитие добавя още един милиард евро и така инициативата успява да осигури финансова помощ в размер на 10,1 милиарда евро (11 милиарда долара).

В същия ден губернаторът на Луганска област Сергей Гайдай казва в интервю за обществената телевизия, че около 30% от жителите все още остават в градовете и селата в региона, настоявайки, че цивилните граждани трябва да се евакуират с оглед на засилените обстрели и пристигането на повече руски войски. Това е свързано с плановете на Русия да засили атаките си в района на Източен Донбас, който включва Луганск, тъй като се стреми да създаде сухопътна връзка с анексирания по-рано Крим.

Министерството на отбраната на Обединеното кралство публикува актуална информация за ситуацията в Украйна, основаваща се на военно разузнаване, според която са налице доказателства, че усилията на Русия в Украйна непропорционално са насочени към невоенни цели. В съобщението, публикувано в официалния профил на министерството в Twitter, се казва, че оттеглянето на Русия от северна Украйна разкрива масови гробове, използването на хора, взети за заложници, като живи щитове, и минирането на гражданска инфраструктура. Министерството на отбраната на Обединеното кралство разполага със свидетелства, че руските сили са използвали самоделни експлозивни устройства, за да „причиняг жертви, да сломят духа и да ограничат свободата на движение на Украйна“, и продължават да атакуват инфраструктурни цели с „висок риск“ от нараняване на цивилни, какъвто е случаят с двата удара по резервоар за съхранение на азотна киселина близо до град Рубежне в Луганска област на 5 и на 9 април.

10 април

Руското министерство на отбраната обявява, че предишната вечер са извършени руски нападения срещу 86 военни части в Украйна и по-конкретно в централно-източния град Днипро, срещу град Николаев срещу Украйна, Харков. Според говорителя на министерството генерал-майор Игор Конашенков, списъкът на засегнатите обекти включва две контролни пункта, два склада за боеприпаси, три горивни склада и 49 пункта за украинска военна техника и подкрепления, а осем украински безпилотни самолета са свалени във въздуха.

Губернаторът на централна Днепропетровска област Валентин Резниченко съобщава за засилване на атаките срещу град Днипро в неделния ден. Индустриалният град с население от един милион души е мишена от руските сили от началото на руското нападение, но до момент не е ставал обект на сериозни разрушения. В резултат на ракетен удар е напълно разрушено летището в Днипро, както и прилежащата му инфраструктура. При атаката са ранени петима служители на спешна помощ.

Междувременно конвой от стотици руски военни превозни средства с дължина от поне 12 км е преминал през Източна Украйна в петък, 8 април. Той се е насочил на юг от град Велики Бурлук, най-вероятно към Донбас, където руски сепаратисти държат големи територии. „Голяма колона от вражеска техника и жива сила, насочена към Изюм, е унищожена“, съобщава военният губернатор на Харков Олег Синегубов в Telegram. Неговото твърдение не е проверено и потвърдено, нито се знае със сигурност дали въпросната колона е конвоят, заснет от Maxar. Изюм се намира на около 75 мили южно от Велики Бурлук. Евентуално обкръжаване на украинските войски в Донбас чрез настиск на юг от района на Харков и на север от град Донецк би довело до численото превъзходство на Русия по отношение на танкове и бронирана техника.

Според главният прокурор на Украйна, Ирина Венедиктова само в Киевска област са открити телата на над 1200 души. Реалните числа обаче са по-големи, защото има много хора затрупани под сградите. Претърсвайки купчините отломки работниците са открили и над 6500 взривни устройства.Междувременно Русия е засилва кампанията си за „мобилизация“ в източния регион на Донбас и се опитва да набира мъже, които не отговарят на изискванията за военна служба. Според британското разузнаване Русия се опитва да увеличи числеността на войските с персонал, уволнен от 2012 г.

На няколко места в Германия се провеждат проруски, предимно мирни протести. Агенция Ройтерс съобщава, че полицията е арестувала някои хора във Франкфурт за скандиране „Донбас принадлежи на Русия“, докато полицията в Любек информира, че е спряла конвой от около 60 превозни средства заради използването на „забранени символи“ и изразяваната подкрепа за инвазията на Русия.

Генералният щаб на въоръжените сили на Украйна съобщава, че Русия се готви за „офанзивна операция“ за пробив на отбранителните линии на Донбас. Русия продължава да прегрупира техниката и войските си, прехвърляйки батальонни тактически групи в Белгород, Воронеж и Курск – региони на границата с Украйна. Според Генералния щаб основната цел е да се поеме пълен контрол над украинските градове Попасна, Рубижне, Нижне и Новобахмутивка. Има очакване и за нови атаки срещу Харков.

В следобедните часове на неделния ден руската армия открива огън из цял Северодонецк, съобщава Губернаторът на Луганск Сергей Хайда чрез публикация в Telegram. Сериозно са пострадали две жилищни сгради и частна клиника. Социалната и критичната инфраструктура на Северодонецк е почти разрушена. По същото време при обстрел в Харковска област са убити десет цивилни, сред които едно дете, са убити, а 11 души са ранени при обстрел в Харковска област в същия ден, а град Изюм остава гореща точка в региона, информира началник на Харковската областна военна администрация.

11 април

Световната банка прогнозира, че икономиката на Украйна ще се свие почти наполовина през 2022 г. в резултат на пълномащабната инвазия на Русия и въздействието на „дълбоката хуманитарна криза“. В доклада „Войната в региона“, публикуван от Международна банка за възстановяване и развитие към Световната банка на 10 април, се посочва също, че поради финансови санкции през 2022 г. очакваният спада на БВП на Русия е от порядъка на 11,2%. Тези проценти може да нараснат до 75% за Украйна и до 20% за Русия, ако се реализира най-мрачният сценарий, свързан с войната и последиците от нея, разгледан в докалда. Цялостно за региона на Източна Европа, включващ Украйна, Беларус и Молдова, Световната банка прогнозира свиване на БВП от 30,7% поради нарушаване на търговията, а очакваният растеж през 2022 г. в региона на Централна Европа, включващ България, Хърватия, Унгария, Полша и Румъния, ще се свие от 4,7% до 3,5% поради притока на бежанци, по-високите цени на суровините и влошаващото се доверие, което се отразява негативно върху търсенето.

Властите в Харков предупреждават жителите в североизточния град да стоят далеч от мини, спуснати в града от въздуха. Ръководещият инициативата за премахването на мините в страната подполковник Николай Овчарук предупреждава, че устройствата имат „таймери за самоунищожаване“, които им позволяват да изгасват часове след удара върху земята. Разпръскващите се експлозиви са приравнявани на противопехотни мини и поради това са забранени според някои тълкувания на законите на войната. Високоговорители в района се използват, за да предупредят хората да не влизат в отцепени зони, където работят екипите на Овчарук. „Окупаторите оставиха мини навсякъде. В къщите, които завзеха. На самите улиците, в нивите. Минираха имуществото на хората, минираха коли, врати“, казва президентът на Украйна Володимир Зеленски в своето вечерно изявление във Facebook. Според Олег Бондар, представител на Държавната служба за извънредни ситуации (ДСИС), до 300 000 квадратни километра от площта на Украйна трябва да бъдат проучени и евентуално разминирани. В системата на ДСИС има 103 отделни екипа на звена и общо около 550 души, които отговарят за тази дейност.

Кметът на Мариупол твърди, че над 10 000 цивилни са убити при обсадата на пристанищния град. Телата са „постлани по улиците“ в Мариупол, заявява Вадим Бойченко в телефонен разговор с агенция АП, повтаряйки твърдението от предходните дни, че руските войници са докарали мобилни крематориуми, за да елиминират телата. Според Бойченко броят на загиналите в един от най-тежко пострадали при продължителната обсада на руските сили градове може да достигне 20 000. Украинският президент Володимир Зеленски също говори за „десетки хиляди“ смъртни случаи в Мариупол, но към момента на изявленията на двамата числата не може да бъдат проверени и потвърдени от независими източници. Междувременно лидерът на подкрепяната от Русия самопровъзгласила се Донецка народна република Денис Пушилин заявява, че проруските сили вече имат контрол над пристанището на града. Пред руската агенция РИА Пушилин казва, че над 5000 души може да са били убити в Мариупол, отговорност за което, по думите му, носят украинските сили.

Европол, съвместно с държавите-членки на ЕС, Евроюст и Фронтекс, стартира операция „Оскар“ в подкрепа на финансови разследвания на държави-членки на ЕС, насочени към престъпни активи, собственост на физически и юридически лица, санкционирани във връзка с руската инвазия в Украйна. Операция „Оскар“ има за цел да подпомогне наказателните разследвания от страна на държавите-членки във връзка със заобикалянето на наложените от ЕС търговски и икономически санкции. Подобно на операция Sentinel, която е насочена към измами срещу фондовете на ЕС за възстановяване от COVID-19, Operation Oscar е обща операция, която ще продължи за период от поне една година и ще включва редица отделни разследвания.

След срещата си с руския президент Владимир Путин на 11 април в Москва австрийският канцлер Карл Нехамер казва, че ако бъде запитан дали (в светлината на разговора) е оптимист или песимист, по-скоро е песимист. Той определя визитата си – първата на европейски лидер след началото на руското напдение над Украйна – като ясна конфронтация с фактите, а не като приятелско посещение. „Мирните преговори винаги отнемат много време, докато военната логика казва: „Не прекарвайте твърде много време и влизайте директно в битка“, добавя Нехамер. Според него битката, която предстои в Източна Украйна, ще се води яростно.

12 април

Пет украински региона са засегнати от руски нападения през нощта на 11 срещу 12 април, в резултат на които най-малко 9 души за загинали, а десетки са ранени. Хмелницкa област е ударена от ракета, което довежда до пожар, но без жертви, докато в областите Харковска, Донецка, Луганска и Херсонска продължава непрекъснатият в последните дни обстрел. В Харков руски реактивни системи за залпово изстрелване разпръскват мини със забавено действие из града; атакувана е и 16-етажната сграда. Само там най-малко 8 души са убити, а 30 – ранени.

Градският съвет на Мариупол съобщава, че руските сили са депортирали незаконно 33 500 от жителите на града в Русия. Кметът на Мариупол Вадим Бойченко заявява, че властите работят по връщането на депортираните жители и че към процеса са се включили няколко посолства на европейски държави. Бойченко подчертава, че се събират доказателства за военните престъпления на Русия в Мариупол, които трябва да получат правна оценка от международни институции в областта на наказателното право.

Идентифицирани са телата на 720 души, убити от руски военни в Киевска област. Според началника на полицията в Киевска област Андрий Небитов над 200 души все още се водят в неизвестност, а през изминалите шест седмици от началото на войната на територията на столичния регион са регистрирани над 3050 наказателни производства за престъпления, извършени от военните на Руската федерация, съобщава Министерството на вътрешните работи. 1463 обстоятелства се разследват за нарушения на законите и обичаите на войната. Министерството информира още, че е получило оборудване на стойност 4 милиона долара за цифровизиране на военните престъпления на Русия. Две частни компании са дарили на Украйна нагръдни видеорегистратори, които ще бъдат използвани от следователи и криминалисти за заснемане на следи от военни престъпления, а данните ще бъдат прехвърлени в единен архив на историческата памет за агресията на Русия срещу Украйна.

Дветовната банка подготвя пакет за подкрепа от 1,5 милиарда долара за Украйна и планира да помогне на развиващите се страни, които се борят да се справят с нарастващите цени на храните и енергията, обявява президентът на Световната банка Дейвид Малпас. В изказване във Варшавското училище по икономика в Полша Малпас казва, че банката помага на Украйна да предоставя услуги от критично значение, включително изплащане на заплати на болничните работници, пенсии и социални програми. Той припомня, че Световната банка е създадена през 1944 г., за да помогне на Европа да се възстанови след Втората световна война, допълвайки: „Както направихме това тогава, готови сме да помогнем и за възстановяването на Украйна, когато му дойде времето“.

Украйна започва възстановяване на разрушената инфраструктура в 7 области. Според Кирило Тимошенко, заместник-началник на кабинета на президента Володимир Зеленски, списъкът включва Житомирска, Запорожка, Киевска, Николаевска, Сумска, Харковска и Черниговска област, където военните действия са спрени напълно или частично. Повече от 6000 населени места са разположени в тези областите, а около четвърт от тях са били окупирани. По данни на Тимошенко само в Киевска област действат 128 щаба на Държавната служба за извънредни ситуации на Украйна, а 168 градове и села, намиращи се в тези седем области, вече са разминирани.

13 април

Граничните служители изземат 8 руски товарни кораба и 2 танкера, които се намират във водите на пристанищата на Одеска област за превантивен ремонт. За да се сведат до минимум задължителните плащания към държавния бюджет на Украйна, цената на тези кораби е била занижена неколкократно. Плавателните съдове са прехвърлени за съхранение в Администрацията на морските пристанища на Украйна. Екипажите, включително редица руски граждани, са на борда, за да гарантират жизнеспособността на корабите, съобщава Държавната гранична служба на Украйна. Оттук нататък имуществото на страната-агресор ще служи в интерес на Украйна за възстановяване на нейната икономика, казва се в още в известието.

В Киев остава в силата препоръката към гражданите да изчакат, преди да се завърнат в столицата, поради значителната заплаха от ракетен обстрел и необходимостта от още време за разминирането на околните райони, казва кметът Виталий Кличко. Въпреки препоръката, невъзстановения градски транспорт и контролно-пропускателни пунктове, две трети от жителите на Киев вече са се завърнали. По думите му няколко души са изгубили живота си в резултат на експлозии от мини. Комуналните услуги в града се връщат към нормална работа, но част от служителите им са евакуирани или са се присъединили към редиците на защитниците на Украйна. Според Кличко в Киев вече са регистрирани 10 000 нови вътрешно разселени лица.

Руските войски са убили над 100 цивилни в Сумска област, обявява областният управител на Суми Дмитро Живицки на 13 април. Открити са тела на цивилни, простреляни в главата, с вързани ръце и следи от изтезания. Живицки твърди, че броят на жертвите нараства всеки ден, докато спасителите продължават да откриват мъртви тела, както и че много цивилни са изчезнали.

Президентите на Полша, Литва, Латвия и Естония - Анджей Дуда, Гитанас Науседа, Егилс Левитс и Алар Карис, пристигат с влак на посещение в разположения северозападно от Киев град Бородянка, за среща с украинския президент Володимир Зеленски и в знак на подкрепа за страната, нападната от Русия на 24 февруари. „Трудно е за вярване, че подобни военни зверства могат да бъдат извършени в Европа през XXI век, но това е реалността. Това е война, която трябва да спечелим“, кавза държавният глава на Литва в изявление. В съобщение, публикувано в неговия официален профил в Twitter, Науседа заявява, че четирите държави ще продължат да се застъпват за членството на Украйна в Европейския съюз“. Всички те споделят тревогата, че могат да бъдат изправени пред руска атака в бъдеще, в случай, че Украйна загуби тази война.

Германският президент Франк-Валтер Щайнмайер заявява, че също е планирал да отиде на посещение в Украйна, но не е добре дошъл в Киев, поради което е получил отказ. Бившият външен министър и настоящ президент на Германия е изправен пред критики за политиката си на разведряване спрямо Москва, за която признава, че е била грешка. .

14 април

На 14 април руският тракетен крайцер "Москва" е сериозно повреден при избухването на боеприпаси на борда. Руското министерество на отбраната известява, че екипажът е евакуиран. Според Русия взривът е станал в резултат на пожар. Губернаторът на Одеска област Максим Марченко заявява позовавайки се на украински военни, че две противокорабни украински ракети „Нептун“ са поразили крайцера.

„Москва“ е вторият голям руски кораб, за който се знае, че е унищожен от началото на инвазията след като на 24 март Украйна съобщава, че е унищожила големия руски десантен кораб „Орск“ на пристанище Бердянск в Азовско море. Той е най-големият руски военен кораб, потопен след Втората световна война и първият руски флагман, потопен след Руско-японската война през 1905 г. Според руските медии „Москва“ е в експлоатация от началото на 80-те години на миналия век. Той е бил снабден и с над дузина противокорабни ракети „Вулкан“ и набор от противоподводни и минно-торпедни оръжия. Руската армия доминира в Черно море след анексирането на Крим през 2014 г. и използва присъствието си там, за да започне и снабдява инвазията. В първите дни на руската инвазия през 2022 г. именно „Москва“ призовава украински войници на Змийския остров в Черно море да се предадат.

Украйна успява да отблъсне осем руски атаки в Донецк и Луганск през последните 24 часа. Украинските въоръжени сили съобщават също, че са унищожили четири руски танка, шест бронирани транспортни машини, четири бойни машини на пехотата и артилерийска система. Междувременно руските войски продължават се прегрупират, за да подкрепят настъпателните операции в районите на Донецк и Луганск, най-вече град Мариупол, и да изместят фронтовата линия до административните граници на тези два региона. Очаква се нов опит за превземане на град Харков. Непосредствената цел на Русия е да обгради 44 000 украински войници в Донбас, след което да се опита да превземе областта, казва украинският президент Володимир Зеленски пред BBC.

Според Министерството на отбраната на Обединеното кралство Краматорск и Константиновка в Донецка област може да са изправени пред подобни нива на насилие, като тези, наблюдавани в други градски центрове до момента. Междувременно продължаващата отбрана на Украйна на обсадения Мариупол ограничава ефективността на значителен брой руски войски и техника, се казва в доклада на министерството.

За първи път след нахлуването си руските военни са използвали далекобойни бомбардировачи, за да атакуват обсадения пристанищен град Мариупол, съобщава украинското министерство на отбраната. Говорителят на министерството Александър Мотузяник казва, че Русия сега концентрира усилията си върху превземането на Рубежне, Попасна и Мариупол. Активни боеве се водят около стоманодобивната и железарска фабрика Илич в Мариупол, както и в района на пристанището.

При четвъртата размяна на военнопленници от 24 февруари са освободени 30 украински военнопленници, в т.ч. 17 войници, петима офицери и осем цивилни, оповестява вицепремиерът на Украйна Ирина Верещук. Броят на руските военнопленниците, изпратени обратно в Русия, не се съобщава. В допълнение към новините за някои успешни евакуации, офисът на главния прокурор на Украйна информира, че няколко души са били убити, а други са ранени при опит да избягат от източната част на страната на 14 април. Руски военнослужещи са стреляли по евакуационни автобуси, превозващи цивилни в село Борова в Изюмския квартал, казва се в съобщението.

15 – 21 април

15 април

Телата на повече от 900 цивилни граждани са открити в региона около украинската столица след изтеглянето на руските сили, информира полицията в Киев. Най-голям брой тела, около 350, са открити в град Буча. Повечето от тях са застреляни смъртоносно, което показва, че много хора са били „просто екзекутирани“, казва се в съобщението. Междувременно руското министерство на отбраната декларира, че ще засили ракетните атаки срещу Киев в отговор на предполагаемата агресия на Украйна на руска територия. В същия ден висш служител на отбраната на САЩ оповестява, запазвайки анонимност, че флагманският кораб „Москва“ в Черно море действително е бил ударен от поне една украинска ракета „Нептун“, а се допуска, че освен материалните щети е имало руски жертви, когато ракетния крайцер потъва. Часове след потъването на „Москва“ руското министерство на отбраната заявява, че планира да нанесе ракетни удари „по цели“ в Киев и обявява, че такъв удар е извършен по украински завод за производство на зенитни и противокорабни ракети извън Киев.

В базата на черноморския флот в анексирания от Русия Крим в Севастопол се провежда церемония по повод загубата на „Москва“. Министерството на отбраната на Русия поддържа своята версия за пожара, без да уточнява причината за него. Според официалната информация, идваща от Русия, корабът е потънал при буря, докато е бил теглен към Севастопол, но целият му екипаж от около 510 души е бил спасен от други плавателни съдове в района. На церемонията капитан Сергей Горбачов казва, че „Москва“ е „символ за всички, символ на нашата мощ, нашата надежда, възраждането на флота през 90-те години“, а свещеникът, отслужил церемонията, отбелязва, че загубата на Москва е „трагедия за всички онези десетки хиляди хора, които са служили там повече от 20 години“. През март Русия губи и един от заместник-командирите на Черноморския флот и капитан първи ранг Андрей Палий, убит край унищожения от руските сили пристанищен град Мариупол на 20 март.

Центърът за противодействие на дезинформацията към Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна обяснява, че руските специални служби са започнали да изпълняват план за извършване на терористични атаки на нейна територия, за да подклаждат антиукраинската истерия сред руснаците. Според службата за сигурност на Украйна руските военни са обстреляли село Климово в Брянска област на Русия, докато Москва обвинява Украйна в обстрел.

Седем души са убити, а 34 – ранени при руски обстрел в източния град Харков, казва губернаторът на региона Олег Синегубов. Сред жертвите на обстрела в жилищен район са четири деца – три са ранени, а седеммесечно бебе е било убито. Русия продължава да отрича, че атакува цивилни, въпреки значителните доказателства, че домовете на мирни граждани, които не участват във военни действия, са били засегнати от руски удари, а цивилни са убивани, докато бягат от градове под бомбардировки.

16 април

От кабинета на украинския президент съобщават, че през последните 24 часа са нанесени ракетни удари и обстрели в осем региона: Донецк, Луганск и Харков на изток, Днепропетровск, Полтава и Кировоград в централна Украйна и Николаев и Херсон на юг. Един човек е загинал, а 18 са ранени при ракетен удар на един от централните райони на североизточната Харковска област на Украйна, информира областният управител в Telegram. Кметът на Киев, Виталий Кличко, съобщава, че един човек е загинал и няколко са ранени при ракетни удари по украинската столица. „Киев беше и остава мишена на агресора“, заявява Кличко. Един човек е убит и трима са ранени при обстрел в източния район на Луганск, съобщава губернаторът Сергей Гайдай. Повреден е газопровод в Лисичанск и Северодонецк. Един човек е убит, а друг е ранен при нападение през нощта срещу малко село близо до Полтава, столицата на централна Полтавска област, съобщава губернаторът Дмитро Лунин в Telegram.

Русия твърди, че е поела контрола над обсадения и почти напълно разрушен пристанищен град Мариупол след продължителни усилия за превземането му на цената на хиляди човешки животи. На 16 април руското министерство на отбраната обявява, че градската зона на Мариупол е прочистена от украинските войски, а малкото останали бойци са обсадени в стоманодобивния завод „Азовстал“, предават руските държавни медии. Президентът на Украйна Володимир Зеленски подчертава, че елиминирането на украинските бойци в Мариупол ще сложи край на мирните преговори за прекратяване на войната.

Според информация, разпространена от вицепремиера на Украйна Ирина Верещук, 700 украински войници и повече от 1000 цивилни – около половината от които жени – са държани в плен от руските сили. По думите ѝ Киев възнамерява да размени пленените войници, тъй като Украйна държи приблизително същия брой руски войски, но настоява цивилните да бъдат освободени „без никакви условия“.

17 април

Руските сили обявяват, че за интервал от 4 часа между 06:00 и 10:00 сутринта (московско време) на 17 април предоставят възможност на украинските войници да напуснат укрепленията си в стоманодобивния завод „Азовстал“ в Мариупол без да бъдат атакувани, при условие че оставят оръжията и боеприпасите си. Тези, които го направят, ще бъдат третирани в съответствие с Женевската конвенция за военнопленниците, казва се в изявление на руското министерство на отбраната. Съгласно предложените от Русия условия руските сили ще вдигнат червени знамена в 06:00 часа на 17 април, а украинците трябва да вдигнат бели знамена по периметъра на стоманодобивния завод. Липсва официална позиция от украинска страна относно поставения ултиматум.

Министерството на отбраната на Русия твърди, че неговите войски са прочистили градската зона на Мариупол и само малък контингент украински бойци е останал в гигантски стоманолеярен завод в събота. „Ръководейки се от чисто хуманни принципи, руските въоръжени сили предлагат на бойците от националистически батальони и чуждестранни наемници да спрат всякакви военни действия и да сложат оръжие“, се казва в изявление на министерството на отбраната. „Азовстал“ се намира в индустриална зона, която гледа към Азовско море, и се простира на повече от 11 квадратни километра. Там са разположени множество сгради, доменни пещи и железопътни линии. Руското министерство на отбраната твърди, че неговите войски са „прочистили напълно“ градската зона на Мариупол от украинските сили и са блокирали „останките“ в стоманодобивния завод „Азовстал“, съобщава агенция РИА. Според МО на Русия към събота украинските сили в града са загубили повече от 4000 души.

След изтичането на определения едностранно и ултимативно от Русия срок за капитулацията на останалите украински войски в в Мариупол Украйна декларира, че нейните сили ще се „борят до края“ за обсадения пристанищен град. „Градът все още не е паднал“, заявява министър-председателят на Украйна Денис Шмихал часове след изтичането на крайния срок за сваляне на оръжието и предаване на окупатора на защитаващите Мариупол бойци, позиционирани в използвания като крепост стоманодобивен завод „Азовстал“. „Все още ги има нашите военни сили, нашите войници. Така че те ще се борят докрай", казва Шмихал пред ABC. Завземането на пълен контрол над Мариупол – най-голямото търговско пристанище в Азовско море, от което Украйна изнася зърно, желязо, стомана и тежки машини – е основна стратегическа цел на Русия от началото на инвазията на Украйна през последната седмица на февруари. Осъществяването ѝ би улеснило Русия в концентрирането на повече войски за нова офанзива на изток, от чийто успех зависи позицията на окупатора във воденето на преговори с Украйна. Жертви на тежките бомбардировки и улични боеве в града са най-малко 21 000 души по неокончателни оценки на местните власти.

18 април

Руските държавни медии твърдят, че Русия е ударила 315 цели в Украйна през нощта на 17 срещу 18 април, в резултат на което са унищожени четири склада за оръжие и военно оборудване с ракети „Искандер“ и са свалени три самолета и единадесет дрона. The Guardian уточнява, че тези твърдения не са проверени и потвърдени от независими източници. Украинските власти в южния регион на Днепропетровска област съобщават за множество ракетни атаки в понеделник, 18 април, като казват, че някои снаряди са поразили райони в близост до жп гара. Засилва се обстрелът и в близост до столицата Киев.

Липсата на информация и контакт с част от екипажа на потъналия ракетен крайцер „Москва“ въпреки официалната позиция на Министерството на отбраната, че всички са били евакуирани и не са регистрирани човешки жертви, започва да предизвиква въпроси и обвинения от страна на семействата на някои от служители на флагмана на руския Черноморски флот. В групи в социалните медии, чиито членове са майки на руски войници, изпратени в Украйна, се разпространяват и коментират снимки и молби на родители, които търсят изчезналите си синове, съобщава Washington Post. Само на 18 април най-малко четири семейства публикуват снимки на моряци, за които твърдят, че са служили на потъналия кораб и с които не са влезли в контакт след инцидента на 14 април. Руското издание „Агентство“ съобщава, че е разговаряло с член на семейството, който е потвърдил смъртта на Виталий Бегерски – наборник от малък град близо до тихоокеанското крайбрежие на Русия. В материала е цитирана братовчедка на Бегерски, според която Министерството на отбраната е съобщило новината на семейството. Преди това МО разпространява видео, на което се виждат около 100 или повече моряци и което се използва като доказателство за липсата на жертви при потъването на „Москва“. Не се съобщава колко души са били на борда на кораба по време на инцидента, но размерът му през годините варира между 500 и 600 души според докладите на руската държавна информационна агенция и съобщенията на Министерството на отбраната.

Службата за държавна сигурност на Украйна публикува видеозапис на бившия лидер на проруската опозиционна партия с лични връзки с руския президент Владимир Путин Виктор Медведчук, чрез което 67-годишният олигарх моли руския президент да го доведе в Русия в замяна на безопасно преминаване на жителите в обсадения Мариупол, както и на украинските войници, защитаващи града. „Аз, Виктор Владимирович Медведчук, искам да се обърна към руския президент Владимир Путин и украинския президент Володимир Зеленски с молба украинската страна да ме размени за защитниците на Мариупол и [негови] жители, които са там и нямат възможност за безопасен изход през хуманитарни коридори“, казва Медведчук във видеото. Той е задържан на 12 април при специална операция, проведена от украинската държавна служба за сигурност, след като няколко дни преди началото на руското нападение в Украйна успява да избяга, докато е под домашен арест. Медведчук е изправен пред между 15 години и доживотен затвор по обвинения в държавна измяна и подпомагане на терористична организация за посредничество при закупуването на въглища за сепаратистката, подкрепяна от Русия република Донецк в Източна Украйна. В същия ден руската държавна телевизия излъчва репортажи, в които показва по отделно двама британски войници, заловени в Украйна от руските сили. Двамата военнопленници отправят молба към британския премиер Борис Джонсън да им помогне за завръщането им у дома в замяна на освобождаването на Медведчук.

Интензивните военни действия в Украйна засягат и водните и електрическите мрежи в страната, оставяйки над 4,6 милиона души с ограничен достъп до вода. Общо над 6 милиона души в Украйна се борят всеки ден да имат питейна вода, информира UNICEF Ukraine чрез публикация в своята официална страница в Twitter. Службата на ООН за координация на хуманитарните въпроси в Украйна съобщава, че до 30% от земеделските ниви в страната няма да се използват за засаждане на пшеница, ечемик, слънчоглед и царевица през 2022 г., а продължаващите военни действия могат да предизвикат глобална продоволствена катастрофа, тъй като 36 от 55 държави с продоволствени кризи зависят от Украйна и руския износ.

19 април

Русия настъпва в пълномащабна сухопътна офанзива, за да поеме контрола над източната част на Украйна. Според украинския президент Володимир Зеленски „Битката за Донбас“ е започнала на 18 април като „много голяма част от цялата руска армия сега е съсредоточена върху тази офанзива“. Руското министерство на отбраната твърди, че неговите ракетни и артилерийски сили са поразили стотици украински военни цели в нощта на 18 срещу 19 април, в т.ч. съоръжения в Донбас и в южния регион Николаев – ключов опорен пункт по пътя към черноморското пристанище Одеса. Според спасителните екипи атаката срещу Николаев е предизвикала пожар в жилищна сграда и склад на строителен магазин на магистрала Херсон. Десет души са ранени в Николаевска област при обстрела на 19 април, повечето от които са цивилни. Към тази дата в Николаевските болници има 295 граждани, пострадали от нападения на окупаторите в района на Николаев, съобщава председателката на Николаевския областен съвет по хуманитарните въпроси на региона Анна Замазеева в Telegram.

Атаките се простират по цялата фронтова линия от 480 км и са описани от регионалният военен администратор за Луганск Сергей Хадай като „ад“. „Офанзивата, за която говорихме от седмици, започна. В Рубежне и Попасна има постоянни боеве, има боеве и в други мирни градове“, казва Хадай в публикация във Facebook. Малкият град Кремина в източната област Луганск е завзет от руските сили след като украинските войски се оттеглят, за да се прегрупират, информират представители на местните власти. Окупаторите щурмуват и стоманодобивния завод „Азовстал“ в обсадения Мариупол, където са позиционирани последните украински войски в града

По изчисления на Пентагона Русия вече е изпратила още 11 батальонни тактически групи в Украйна като допълнителни сили, които вероятно добавят между 8000 и 11 000 войници към руските военни сили. Освен това са налични десетки хиляди в резерв на север от Украйна, които се снабдяват и са готови да се включат в битката. Според служители на Украйна и Пентагона руските сили изглежда участват в по-малки атаки, които често са предшественици на по-големи движения на войски или служат за отвличане на вниманието от други фронтове. Според тях тази кампания вероятно ще бъде много по-методична от дълбоките атаки и бързите настъпления, характеризиращи тактиката на Русия в първата фаза от нападението. За трети пореден ден украинското правителство заяви, че боевете на изток правят невъзможно евакуирането на цивилни, оставяйки стотици хиляди в капан.

„Интензивната концентрация на сили и огнева мощ прави тази битка неизбежно по-насилствена, кървава и разрушителна.“ С тези думи генералният секретар на ООН Антонио Гутериш осъжда руската офанзива в Източна Украйна и призовава за четиридневно примирие за отбелязване на Страстната седмица на православната църква. „Вместо празник на новия живот, този Великден съвпада с руска офанзива в Източна Украйна“, казва Гутериш. Той призова за „хуманитарна пауза“ от Велики четвъртък до Великден, 24 април, за да се даде възможност за отваряне на поредица от хуманитарни коридори.

20 април

Осем седмици след началото на нападението срещу Украйна Русия провежда тестово изстрелване на нова междуконтинентална балистична ракета с ядрен капацитет. Министерството на отбраната съобщава, че „Сармат“ е била изстреляна за пръв път от силозна установка в 15:12 московско време от руския космодрум Плесецк в Архангелска област, Северозападна Русия, и е поразила цели на полуостров Камчатка на близо 6000 км разстояние. Руският президент Владимир Путин твърди, че „Сармат“, която е наричана на Запад „Сатана II“ и способна да достави множество ядрени бойни глави до континенталната част на Съединените щати – ще укрепи бойния потенциал на руските въоръжени сили, ще гарантира надеждно сигурността на Русия от външни заплахи и „ще даде храна за размисъл на онези, които в разгара на яростната агресивна реторика се опитват да заплашват страната ни“. Изстрелването на балистичната ракета следва отправеното в началото на войната предупреждение от страна на руския държавен глава, че всеки опит за противодействие (на инвазията) „ще доведе до такива последици, които никога не сте срещали в историята си“, преди да нареди руските ядрени сили да бъдат приведени в повишена бойна готовност.

Според секретаря на Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна Алексей Данилов голямото настъпление на руската армия на Източния фронт всъщност все още не е започнало, но е въпрос на време това да се случи. Боевете по цялата линия на фронта в районите на Донецк, Луганск и Харков се разгръщат и стават по-интензивни. Въпреки това Данилов вижда потенциал за допълване на нови ресурси и резерви в значителни количества от страна на Русия в период от две до четири седмици и предупреждава, че в никакъв случай не трябва да се подценява силата на агресора, „Освен това наскоро забелязахме, че на фронта се появяват сирийци – т. нар. наемници", казва още Данилов.

Украинският президент Володимир Зеленски обявява, че 934 населени места са освободени от руските сили. Във видеообръщение, публикувано на 20 април, той казва, че правоприлагащите органи са възобновили операциите си в 435 населени места, местното самоуправление в 431, а в 361 населени места са създадени хуманитарните щабове. Сутринта на 20 април вицепремиерът и министър на реинтеграцията на Украйна Ирина Верещук обявява, че от следобеда на този ден между Мариупол и Запорожие ще функционира хуманитарен коридор за жени с деца и възрастни хора. Донецката военна администрация информира, че няколко автобуса с цивилни, евакуирани от Мариупол, вече се движат към Запорожие, докато градския съвет на Мариупол съобщава, че колона от автобуси и линейки в Орихов (в Запорожска област) е готова да се присъедини към усилията за евакуация на жителите на Мариупол.

21 април

През нощта на 20 срещу 21 април руски ракети и артилерия поразяват 1001 военни цели в Украйна, включително 162 огневи позиции, а руските сили и подкрепяните от Русия сепаратисти вече имат пълен контрол над град Кремина в Източна Украйна, твърди руското министерство на отбраната. Ръководителят на областната държавна администрация в Харков, Олег Синегубов, от своя страна, съобщава в Telegram за ранени цивилни граждани в резултат на обстрелването от страна на руските сили в различни райони на Харков с множество системи.

Твърдението на руския президент Владимир Путин, че е освободил града, представлява дезинформация, заявява Държавният департамент на САЩ на 21 април. Руският държавен глава прави това твърдение въпреки признанието на неговия министър на отбраната, че руските военни все още се борят с хиляди украински войници, укрити в стоманодобивния завод Азовстал.

22-30 април

Ръководството на руската армия завършва определянето на най-благоприяните цели за своите удари, което се доказва от методите на атака, организацията на командването, отделянето на вражеските войски и непрекъснатите настъпателни действия в някои райони. Това е оценката, дадена от говорителя на украинското министерство на отбраната Александър Мотузняк по време на брифинг. Най-интензивна активност на окупаторите се наблюдава в посока Изюм-Бървинкове в Харковска област, обсадения Мариупол в Донецка област и по пътя между Запорожие и Донецк. Според Мотузняк окупационните сили се готвят и за т. нар. „референдум“ за присъединяването на окупираните територии на Херсонска и Запорожка област към Руската федерация, където се провежда активна пропагандна кампания. А за да компенсират загубите в състава на войските си, руските окупационни сили подготвят мобилизация в районите на Херсон и Запорожие и същевременно блокират изходните маршрути от окупираните територии, като не позволяват на местните жители, особено мъжете на наборна възраст, да напуснат.

На 22 април руските сили използват реактивни системи за залпов огън „Ураган“ и отново обстрелват гражданската инфраструктура на Харков и региона. По информация на регионалната държавна администрация окупаторите извършват 56 удара, в резултат на което двама души са убити, а 19 са ранени. Руската армия, представлявана от заместник-командир на Централния военен окръг на Руската федерация, цитиран от ТАСС и РИА Новости, обявява, че целта на руските войски във „втората фаза на специалната операция“ е да установят „пълен контрол над Донбас и Южна Украйна“. Контролът над Донбас ще създаде сухопътен коридор към Крим и ще даде отражение върху жизненоважни съоръжения на въоръжените сили, докато контролът над южната част на Украйна би осигурил друг път за достъп до Приднестровието. Не се уточнява колко „фази“ на войната планира Русия.

Шестима души, сред които и тримесечно дете, са убити в Одеса при удар на жилищна сграда с две руски крилати ракети, съобщават украински власти на 23 април. Кметът на града разкритикува Русия за атаката, като отбеляза, че е извършена в навечерието на православния Великден (24 април 2022 г.). В същия ден руските сили в Украйна се опитват да щурмуват стоманодобивния завод в Мариупол, в който се помещават както войници, така и цивилни граждани. Видео, разпространено сутринта на 23 април, показва жени и деца, криещи се под земята, някои от които почти от самото начало на нападението. Според официалното изявление на Кремъл руските военни са завзели целия разрушен град с изключение на завода Азовстал, като междувременно нанасят удари на други градове в Южна и Източна Украйна. Русия твърди, че е поела контрола над няколко села в източния регион на Донбас и е унищожила 11 военни украински военни цели за една нощ, включително три артилерийски склада.

На 23 април президентът на Украйна, Володимир Зеленски, заявява, че страната ще се оттегли от мирните преговори, ако Русия унищожи украинските войски в Мариупол, както и ако проведе псевдореферендуми в окупирани територии. Според държавния глава на Украйна 23 април е един от най-трудните дни, когато руската армия обстрелва Азовстал от море, суша и въздух, използвайки танкове, артилерия и самолети, а украинската армия, от своя страна, не е готова да разбие обсадата в Мариупол и да спаси обкръжените войски.

Министерството на отбраната на Руската федерация съобщава, че повече от 951 000 жители на регионите на Украйна, Донецка и Луганска народна република са били евакуирани в Русия от началото на военната спецоперация, 16 838 от които само в денонощието на 23 срещу 24 април. 174 689 от тези близо един милион украински жители са деца, казва ръководителят на Националния център за управление на отбраната на Руската федерация Михаил Мизинцев на брифинг в деня преди честването на православния Великден. Той твърди, че желаещите да се преместят в Русия са 2 752 552 души от 2129 населени места в Украйна. Отново Мизинцев обаче изтъква, че руската армия има хуманно отношение към населението на Украйна и не нанася удари по цивилни цели, след като съществуват множество фактически доказателства в обратен смисъл.

Блинкен информира още, че САЩ започва да изпраща дипломати обратно в страната, след като през февруари евакуира персонала на посолството от Украйна в Полша. Номинирана за овакантения през 2019 г. пост посланик на САЩ в Украйна е настоящата посланичка в Словакия Бриджит Бринк. САЩ няма свой посланик в Украйна след отстраняването на Мари Йованович от поста от бившия президент Доналд Тръмп през 2019 г.

Националната железопътна служба на Украйна съобщава за обстрел с ракети по пет цели от железопътната инфраструктура в централна и западна Украйна. Най-малко петима души са загинали, а 18 са ранени при обстрела на железопътни гари в западно-централния район на Виница, информира Associated Press. Обстрелът прекъсва електричеството на няколко железопътни линии и забавя пътническите превози на десетки влакове. Атаките са извършени няколко часа след посещението на държавния секретар и министъра на отбраната на САЩ Антони Блинкен и Лойд Остин.

На 27 април Русия съобщава за поредица от взривове в южната част на страната и пожар в склад за боеприпаси, които висш украински служител определя като разплата и „карма“ за нахлуването на Москва. Президентският съветник Михайло Подоляк казва, че е естествено руските региони, където се съхраняват гориво и оръжия, да научат за „демилитаризацията“, реферирайки към един от официално тиражираните от Русия мотиви за нападението над Украйна, започнало на 24 февруари. Подоляк обаче не признава директно, че Украйна е отговорна за инцидентите. Преди тези взривове в руско петролно хранилище в Брянска област близо до границата избухва голям пожар, а по-рано през април Русия обвинява Украйна, че е атакувала с хеликоптери склад за гориво в Белгород и е открила огън по няколко села в провинцията. Високопоставен служител по сигурността в Киев отрича Украйна да има нещо общо с инцидента в Белгород, който не взема човешки жертви.

На 27 април в Москва се състои среща между генералния секретар на ООН Антониу Гутериш и руския президент Владимир Путин. Генералният секретар на ООН заявява недвусмислено, че смята т.нар. от Русия „военна операция“ за инвазия и казва, че е готов да осигури ресурси за евакуиране на цивилни, блокирани в украинския град Мариупол. Той призовава руския външен министър Сергей Лавров да издаде заповед за прекратяване на огъня в Украйна, а според изявлението на ООН относно срещата Путин „принципно се е съгласил“ с участието на ООН и Международния комитет на Червения кръст в евакуацията на цивилни от завода „Азовстал“ в пристанищния град. Министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин предупреждава, че Западът трябва да се „движи със скоростта на войната“, за да подкрепи борбата на Украйна срещу руската инвазия. По време на събитие с участието на министри на отбраната на 40 държави Остин, който е пенсиониран генерал с четири звезди, заявява, че следващите седмици ще бъдат „решаващи за Украйна“.

На 27 април руският енергиен гигант „Газпром“ преустановява доставките на газ за България и Полша заради неплащане на газ в рубли, което представлява най-твърдата реакция на Русия спрямо санкциите, наложени от Запада заради конфликта в Украйна. Като формално основание за това „Газпром“ посочва неудовлетвореното изискване за плащания в рубли от 1 април от страна на Полша и България. Германският президент Франк-Валтер Щайнмайер и председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайнер определята действията на Русия като неприемлив „опит за изнудване“, а Полша и България заявяват, че „Газпром“ е в нарушение на договорите си за доставка на газ. Пред репортери министърът на енергетиката на България Александър Николов декларира, че е извършено плащане за април и казва, че България ще се придържа към позицията на Европейската комисия, която призовава страните да не плащат в рубли за руския газ.

На 28 април българска делегация, водена от премиера Кирил Петков, пристига на посещение в Киев. Делегацията е посрещната от вицепремиера на Украйна Олга Стефанишина, а преди да разговаря с президента Володимир Зеленски, премиерът и депутатите от управляващата коалиция, които са част от делегацията, посещават градовете Бородянка, Буча и Ирпен. В Бородянка премиерът Кирил Петков заявява, че най-вероятно през първата седмица на май Народното събрание ще гласува предложеното от „Продължаваме промяната“ решение за оказване на военно-техническа помощ в Украйна. Премиерът определя като „позорна идея“ и „недостойна“ позицията на президента Румен Радев, заявена ден преди посещението на делегацията в Киев, че това посещение е ненужно, че България не трябва да оказва военна помощ на Украйна. Руски ракети удрят Киев. Държавната служба за извънредни ситуации на Украйна съобщава, че руски ракетен удар е разрушил частично първите два етажа на 25-етажна жилищна сграда. Ракетите са поразили и инфраструктурни обекти близо до град Фастов в Киевска област. При руски обстрел в Харковска област в същия ден са убити петима цивилни и и има ранени. Губернаторът на Харковска област Олег Синегубов казва, че руските сили продължават да обстрелват селища в Харковска област и са направили нов опит да настъпят от Изюм в посока Бражковка, Довхенки и Велика Комишуваха.

Украйна е идентифицирала 10 руски войници от 64-та гвардейска мотострелкова бригада на Русия, които са плячкосвали и измъчвали цивилни по време на едномесечната окупация на Буча, Киевска област, информира главният прокурор на Украйна Ирина Венедиктова. Ново видео, получено от CNN, показва руски войници и превозни средства в близост до телата на убити цивилни в Буча. Видеото е заснето на 12-13 март с дрон и се разглежда като доказателство за извършените зверствата в града по време на окупацията му от руските сили. Русия няма подкрепата на хората за организирания референдум в Херсон, твърди заместник-председателят на Херсонския областен съвет Юрий Соболевски. Според него това прави невъзможно провеждането на инсценирания от Русия референдум.

С широка подкрепа на законодателите германският парламент дава зелена светлина за доставките на тежки оръжия и сложни [оръжейни] системи за Украйна. Германия също призовава предоставянето на военна помощ на Украйна да продължи и да се ускори. Междувременно кораб на испанската армия пристига в Полша с 200 тона военна помощ за Украйна - най-голямата доставка на военна помощ, която Испания някога е предоставяла на украинските въоръжени сили. Обединеното кралство обявява, че ще изпрати 8000 войници в Източна Европа на разширени учения, които ще подпомогнат подготовката им за отговор на руската агресия. Към британските войници ще се присъединят войски от НАТО и от експедиционните сили (JEF), водени от Обединеното кралство, в които участват Финландия и Швеция.Според кмета на Мариупол преди обстрела на болницата броят на ранените е бил 170, а след нараства до над 600. По думите му първоначално в бомбоубежищата на Азовстал са се укрили около 300 жители на града, но след това към тях се присъединяват бежанци от частта откъм левия бряг на града, която е пострадала най-много от руските бомбардировки. Той не може да посочи точна цифра на цивилните, укриващи се в завода, но подчертава, че сред тях жени, деца и възрастни хора, очакващи евакуацията, които са лишени от вода, храна и лекарства.

По изчисления на Forbes Украйна общата цена на руските ракети, изстреляни срещу Украйна от 24 февруари до края на април, е най-малко 7,5 милиарда долара. Цените са включвани в калкулацията едва след идентифициране на класа на изстреляните ракети, уточнява изданието. Украйна съобщавава за 243 руски престъпления срещу журналисти и медии в 16 украински региона от началото на руското нападение над Украйна. Държавният радиотелевизионен регулатор има информация за 7 убити журналисти, 15 изчезнали, 14 загинали извън времето, когато са изпълнявали служебните си задължения и по време на участие в дефанзивни действия, 9 ранени и 8 отвлечени. Престъпленията включват още заплахи и обстрел на телевизионни кули.

Руският външен министър Сергей Лавров заявява в изказване, публикувано рано на 30 април, че докато мирните преговори между Киев и Москва са „трудни“, премахването на санкциите, наложени на Русия, присъства като тема, въпреки ясно заявената позиция от страна на украинския президент Зеленски, че санкциите не могат да бъдат част от преговорите. Лавров твърди, че двете страни са обсъждали проект на възможен договор. Ден по-късно съветникът на ръководителя на кабинета на президента на Украйна Михаил Подоляк, който е член на украинската делегация за преговори с Руската федерация, отрича, че в рамките на преговорния процес не се обсъжда въпросът за международните санкции срещу Руската федерация. Подоляк подчертава, че това няма как да се коментира, тъй като причината за въвеждането на санкциите от световната общност все още не е отстранена, а именно „окупацията на част на територията на Украйна и вероломното нарушаване на териториалната цялост и суверенитет на страната“.

Украинските въоръжени сили успяват да върнат контрола над 5 населени места в Харковска област, информира Генералния щаб на въоръжените сили на Украйна. Според военните са освободени селата Верхня Роханка, Руска Лозова, Слобидске и Прилесне. Междувременно руските окупатори издигат паметник на Ленин на централния площад в окупирания град Нова Каховка в Херсонска област, информира министърът на цифровата трансформация на Украйна Михайло Федоров в публикация в Telegram, придружена със снимка. Това е същият паметник, който е демонтиран през февруари 2014 г. след Евромайдана.

Май 2022

1-7 май

Според Вл. Зеленски около 100 цивилни са евакуирани от обсадения Мариупол и се очаква да пристигнат в контролирания от Украйна град Запорожие. Пристанищният град е под руска обсада от началото на конфликта на 24 февруари, а в новинарски репортаж на руска медия, на която се позовава AFP, се съобщава, че броят на цивилните в завода „Азовстал“ е над 500. Нови сателитни снимки показват, че почти всички сгради на стоманодобивния завод са били разрушени. ООН информира, че в завода „Азовстал“ се провежда „операция за безопасно преминаване“, докато Международният комитет на Червения кръст съобщава, че „в момента участва“ в операцията. Според руското министерство на отбраната „тези, които искаха да заминат за райони, контролирани от режима в Киев, са предадени на представители на ООН и МКЧК (Червения кръст)“. От министерството обаче съобщават за 80, а не за 100 цивилни. По план евакуацията трябва да продължи на 2 май, а в тези дни огънят е преустановен.

Във вечерното си видеообръщение на 1 май украинският президент се обръща на руски език към руските войници, призовавайки ги да не се бият в Украйна, като каза, че дори техните генерали очакват, че хиляди от тях ще загинат. Той казва, че Русия набира нови войски „със слаба мотивация и ограничен боен опит“, за покрият загубите на единиците, които са били елиминирани през първите седмици на войната. „Всеки руски войник все още може да спаси собствения си живот. За вас е по-добре да оцелеете в Русия, отколкото да загинете на нашата земя“, казва Зеленски. Руските военни са убили два пъти повече жители на Мариупол през тези два месеца на война, отколкото нацистка Германия през двете години на окупация на града по време на Втората световна война, заявява кметът на Мариупол Вадим Бойченко. По време на окупацията на Мариупол в хода на Втората световна война нацистите са убили 10 000 души, докато руските окупатори са отнели двойно повече човешки животи за два месеца от обсадата на Мариупол, казва Бойченко, определяйки извършеното от Русия като геноцид - „един от най-тежките в съвременната история“.

Делегация на Конгреса на САЩ, водена от председателя на Камарата на представителите Нанси Пелоси - най-високопоставеният представител на Конгреса на Съединените американски щати, посетил Украйна от началото на войната в Русия преди повече от два месеца, идва на посещение в Киев на 30 април и 1 май, проведено при изключителна секретност. Пелоси и придружаващите я американски законодатели се срещат с украинския президент и неговите главни помощници в продължение на три часа късно в събота, 30 април, за да изразят американската солидарност с обсадената нация и да направят оценка от първа ръка за ефективността на полаганите усилия, докато Пелоси работи за отпускането на нов голям пакет от помощи за Украйна чрез Конгреса. „Нашият ангажимент е да бъдем до вас, докато битката приключи. [...] Благодаря ви за вашата борба за свобода“, казва Пелоси, обръщайки се към Зеленски.

На 2 май руски ракети нанасят удар по Одеса, при който са ранени хора и разрушени няколко сгради, включително жилищна сграда и религиозен храм, информира Алексей Данилов - секретар на Съвета за национална сигурност и отбрана. Според Генералната прокуратура сред загиналите е 14-годишно момче, а друго момче е ранено. Ударът е осъществен навръх осмата годишнина от събитията от 2 май 2014 г., когато при сблъсъци между „привърженици на федерализацията“ от т. нар. „Антимайдан“ и поддръжници на Евромайдана в местния Дом на профсъюзите, където представители на първата група се барикадират, избухва пожар и загиват общо (в пожара и в престрелки преди това) 47 или 48 души, припомня Українська правда в публикацията си относно ракетния удар на 2 май 2022 г. Събитията са свързани с антиправителствените протести в Украйна през 2013 – 2014 г. и поредицата от конфликти между активисти на Евромайдан и Антимайдан през 2014 г. Руската пропаганда на режима на Путин активно използва манипулативната теза, че на този ден „украинските нацисти са изгорили живи няколко десетки противници на режима в Киев в Дома на профсъюзите“.

Според въоръжените сили на Украйна руските войски се опитват да поемат контрола над градовете Рубижне и Попасна в Луганска област и да получат пълен контрол над региона. Руските войски също настъпват на юг към Донецка област откъм Изюм, Харковска област, а в южната Херсонска област Русия се опитва да превземе целия регион. Междувременно посланикът на САЩ в Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа Майкъл Карпентър Вашингтон разкрива, че разполага с „много достоверни“ разузнавателни данни, че Русия ще проведе инсцениран „референдум“ за завземане на украинска територия чрез анексиране на регионите на Луганск и Донецк в Източна Украйна. Според Карпентър Кремъл ще се опита да „инсталира“ свои собствени опосредствани управляващи структури и в Херсон, които евентуално да изместят местното население, което би представлявало военно престъпление.

Докато руските сили засилват ракетните си атаки в Украйна, тежките боеве и обстрелите продължават в източния регион на Донбас. На 3 май при руски атаки само в Донецка област умират най-малко 21 цивилни, ранени са 27, съобщава областният управител Павло Кириленко. Вечерта на същия ден Русия изстрелва залпове от ракети по няколко региона в Украйна. Приблизително 18 руски ракети поразяват инфраструктурни обекти в цялата страна, докато според предварителните доклади най-малко осем други ракети са свалени от противовъздушната отбрана на Украйна. Съобщава се за няколко смъртни случая и ранени. Три електрически подстанции в Лвов са повредени, в резултат на което части от град Лвов са с прекъснато електричество и водоснабдяване, казва кметът на града Андрий Садовий. Една ракета нанася удар по най-западната Закарпатска област на Украйна - първата атака в този регион от началото на войната. В централна Кировоградска област две руски ракети, изстреляни от Каспийско море, поразяват железопътната инфраструктура в община Долинская, съобщава Южното оперативно командване на Украйна. Има загинали и ранени.

Над 150 цивилни, евакуирани от „Азовстал“, пристигат в Запорожие на 3 май, докато близо 1000 души остават в обсаденото съоръжение. Руските войски се опитват да проникнат в завода след интензивен нощен обстрел, при който са убити две жени. На 4 май успешно са евакуирани 344 жители на Мариупол.

На 4 май Парламентът в София гласува за предоставяне на военнотехническа помощ на Украйна, която не включва изпращане на оръжия и боеприпаси. България ще осъществява ремонтна дейност на украинска военна техника във военните предприятия в България, но няма да изпраща оръжие и боеприпаси на Киев. Против решението, определено като „добро и разумно“ от БСП, удовлетворяващо очакванията на Украйна – от „Продължаваме промяната“ и „Има такъв народ“, „компромис“ от „Демократична България“, гласуват единствено депутатите от „Възраждане“.

На 4 и 5 май в разрушения стоманенодобивен завод „Азовстал“ в Мариупол се водят тежки боеве между руските сили и малцината останали защитници на града. Служители на Пентагонатвърдят, че по-голямата част от руските сили, разположени до този момент в Мариупол, са са се дислоцирали на север, а числеността на военните останали в града, е съизмерима с тази на „два батальона тактически групи“. Прессекретарят на Пентагона, Джон Кърби съобщава, че Мариупол остава под обсада, а останалите в завода украински войници все още се съпротивляват; през товав времеатаките срещу града се извършват основно чрез въздушни удари. Президентът на Украйна, Володимир Зеленски, подчертава в обръщението си на 5 май, че обстрелът продължава, въпреки че в „Азовстал“ все още има цивилни, които не са евакуирани, в т.ч. жени и много деца. Според говорител на генералния секретар на ООН Стефан Дюжарик не е ясно колко цивилни остават като в капан в завода.

Руските сили извършват редица атаки срещу освободените от украинската армия селища в Херсонска и Николаевска област. В Донецк и Луганск ВСУ успява да спре дузина атаки. Въпреки усилията си руските сили не успяват да превземат градовете Попасна и Рубижне в Луганска област, за да осигурят „благоприятни условия“ за офанзива срещу Лиман и Северодонецк, съобщават въоръжените сили на Украйна. Междувременно Украйна започва провеждането на контраофанзиви близо до Харков и окупирания от Русия град Изюм, информира главнокомандващият на въоръжените сили на Украйна Валерий Залужни. Той добавя, че все още продължават ожесточени боеве в района на Попасна, Кремина и Торске в Луганска област, където приоритетно са съсредоточени усилията на руските окупатори. Според говорителя на Пентагона Джон Кърби обаче руските войски постигат „малък прогрес“ в Донбас и по-специално в северната част от областта, докато украинските защитници в района „оказват много твърда съпротива“. Този малък напредък не е напредъкът, който руските сили „очакват да постигнат в този момент“ в региона, уточнява Кирби.

Над 300 цивилни са спасени от обсадения завод за стомана „Азовстал“ в Мариупол, където са били блокирани в продължение на 72 дни по време на ожесточената битка за града, съобщава украинският президент Володимир Зеленски. Спасяването на здравните работници и войниците, които остават като в капан в съоръжението, е предвидено за втория етап на евакуация. За него украинското правителство се надява да получи помощ от „Лекари без граници“ (MSF).

8-14 май

На 11 май Русия осъществява ракетни атаки срещу Полтавска, Одеска, Харковска, Запорожка, Донецка, Днепропетровска и Черниговска област. В град Комишуваха в Запорожка област руските сили изстрелват 18 ракети в границите на жилищен район. Един човек е убит, на повече от 60 жилища са нанесени щети, казва ръководителят на местната общност. В Черниговска област Русия обстрелва с минохвъргачки район Городнянски 16 пъти, съобщава граничната охрана на Украйна. Губернаторът на Донецка област Павло Кириленко заявява, че „на практика няма населени места“, които да не са обстралвани от руските сили, включително градовете Славянск, Краматорск, Бахмут и Покровск. Кириленко подчертава, че руските сили са насочени както към украинската военна инфраструктура, така и към цивилната. Областният губернатор на Луганск Сергей Хайдай информира чрез съобщение в Telegram, че мобилната комуникация в региона е нарушена и хуманитарната ситуация е тежка, тъй складовите наличности намаляват, а доставката е затруднена поради повредени пътища.

На 11 май е премината границата от шест милиона украински бежанци, напуснали страната след началото на руското нападение. Според агенцията на ООН за бежанците 6,03 милиона души са избягали от Украйна, от които 3,3 милиона души, предимно жени и деца, са влезли в Полша. Данните на Международната организация по миграцията към тази дата показват, че повече от 8 милиона украинци са разселени в страната.

На 12 май Дейвид Бийзли, ръководител на Световната продоволствена програма на ООН, заявява пред CNN, че ако Путин не отвори отново черноморските пристанища на Украйна през следващите 60 дни, това може да причини глобална криза, която ще отнеме живота на милиони хора, и пълен колапс на украинската икономика. „Ако изобщо имате сърце за останалия свят, независимо от това какво чувствате към Украйна, трябва да отворите тези пристанища“, казва представителят на ООН.

Украйна е била принудена да похарчи 245,1 милиарда гривни (или 8,3 милиарда долара) за войната си с Русия вместо за развитие, оповестява украинският финансов министър Сергей Марченко. В резултат на войната правителството успява да събере само 60% от планираните си данъчни приходи за април. В писмени коментари за Reuters Марченко подчертава, че Киев спешно се нуждае от допълнителна чуждестранна подкрепа.

Главнокомандващият на въоръжените сили на Украйна генерал Валери Залужни оповестява по време на телефонен разговор с генерал Марк Мили - най-високопоставеният военен офицер в САЩ и главен военен съветник на президента, на министъра на отбраната и на Съвета за национална сигурност, че Русия изстрелва от 10 до 14 крилати ракети по украинската цивилна инфраструктура всеки ден.

15-21 май

На 15 май украинските военни публикуват аудиозапис от потъването на крайцера „Москва“ на 14 април. В него се чува как член на екипажа казва, че корабът е бил ударен два пъти и че се накланя настрани, както и че екипажът трябва да бъде спасен. Непосредствено след инцидента Украйна обявява, че е ударила кораба с две противокорабни ракети R-360 Neptune, докато Русия твърди, че корабът е потънал след пожар.

В ранните часове на 17 май военното командване на Украйна обявява, че мисията по защита на обсадения стоманодобивен завод „Азовстал“ в Мариупол е приключила и обещава да спаси военнослужещите, които все още се намират в него. Ден по-рано малко над 50 ранени военнослужещи са евакуирани и настанени в болница в намиращия се под контрола на подкрепяни от Русия сепаратисти град Новоазовск, източно от Мариупол, а други 211 са откарани в друг пункт, информира заместник-министърът на отбраната на Украйна.

„	Гарнизонът „Мариупол“ изпълни своята бойна задача. Върховното военно командване нареди на командирите на поделенията, разположени в „Азовстал“, да спасят живота на личния състав... Защитниците на Мариупол са героите на нашето време.	“
Генерален щаб на въоръжените сили на Украйна.

На 17 май седем автобуса, превозващи неизвестен брой украински войници от „Азовстал“, са видени да пристигат в бивша наказателна колония в град Оленивка, на около 88 километра северно от Мариупол. На 18 май Руското министерство на отбраната съобщава, че 959 украински войници, укрити в стоманодобивния завод в Мариупол, са се предали, 694 от които в последните 24 часа. Между тях има 29 ранени войници. Данните не са потвърдени от украинска страна. Руските власти твърдят също, че последните защитници на обсадения и почти напълно разрушен град са отведени в бивша наказателна колония на контролирана от Русия територия.

22-28 май

Карта на Донбас

На 24 май началникът на регионалната военна администрация в Донецк Павло Кириленко обявява, че руските сили са превзели оспорвания град Светлодарск в източната част на Донбас, а украинските сили са се оттеглили. Проруските канали в Telegram разпространяват изображения с издигнатото руско знаме над сградата на градската администрация в Светлодарск. Според Кириленко Светлодарск е бил обкръжен от три страни и тъй като не е бил подложен на интензивни обстрели, в него е останала голяма част от цивилното население - около 10 000 души, след като не повече от 30% от населението е напуснало града към момента на превзменато му. „Това не е отстъпление [на въоръжените сили на Украйна], а прегрупиране“, подчертава Китиленко. Ден по-рано руските сили разпространяват информация за превземането на град Мироновски в района на Донецк.

Руско настъпление в Севернодонецк и Лисичанк

През последната седмица на май Русия засилва опитите си да овладее Северодонецк и Лисичанск. На 27 май кметът на Северодонецк Олександър Щрюк съобщава, че най-малко 1500 души са били убити, а около 12 000 до 13 000 остават в града, където според него 60% от жилищните сгради са разрушени. Според областния управител на Луганск Сергей Гайдай 90% от сградите в Северодонецк са разрушени. В същия ден проруските сепаратисти от Донецката народна република обявяват, че са поели пълен контрол над намиращия се на 40 км западно от Северодонецк град Лиман, а на следващия ден информацията е разпространена и от Министерството на отбраната в Москва. Падането на Лиман е потвърдено от съветника на Володимир Зеленски Олески Арестович и придружено с оценка за подобряване на тактиката от страна на руското военнокомандване. Лиман е стратегическа цел на руските сили със своя голям железопътен възел в тяхната офанзива от север – една от трите посоки, от които те атакуват индустриалния регион Донбас на Украйна. Овладяването му услеснява подстъпа към други по-големи градове в региона като Славянск и Краматорск. Началникът на Донецката областна военна администрация Павло Кириленко отбеляза, че град Бахмут също представлява интерес за руснаците във връзка със стратегическата им цел да превземат Луганска област.

29 май – 4 юни

На 1 юни Съединените щати обявяват, че ще доставят на Украйна модерни ракетни системи, включително реактивна система за залпов огън Himars, която може едновременно да изстрелва множество ракети с прецизно насочване. Правителството на САЩ вече многократно е заявявало, че не възнамерява да доставя ракети, които биха могли да бъдат насочени към руска територия, но с оглед на нарастващия риск от конфликт между Москва и Вашингтон президентът на САЩ Джо Байдън декларира изрично, че САЩ няма да подкрепят атаки на Украйна вътре в Русия. Държавният секретар на САЩ Антони Блинкен уточнява, че Съединените щати въоръжават Украйна в очакване на предстоящ дълъг конфликт, тъй като към момента отсъстват всякакви индикации, че Русия възнамерява да сложи край на агресията, което би означавало край на войната. „Русия е тази, която атакува Украйна, а не обратното“, подчертава Блинкен.

В официалното комюнике на разузнаването на Обединеното кралство от 1 юни се съобщава, че боевете по улиците на Северодонецк се засилват, като руските сили се приближават все по-близо до центъра на града. Смята се, че повече от половината град вероятно вече е окупирана от руските сили, в чиито редици участват и чеченски бойци. Руските наземни операции остават строго фокусирани, като тежестта на огневата мощ е съсредоточена в малък сектор на Луганска област, но в същото време отвъд Донбас Русия продължава да нанася ракетни удари с голям обсег по инфраструктурни обекти из Украйна.

Юни 2022

В своята реч пред Камарата на депутатите на Люксембург украинският президент Володимир Зеленски заявява, че Русия вече е окупирала около една пета от територията на Украйна, а Донбас е почти напълно унищожен от руската армия. Сред останалите данни, на които Зеленски се позовава, обобщавайки резултатите от развитието на войната през първите 100 дни от нахлуването на Русия, са:

• Руските войски са влезли в 3620 населени места в Украйна, 1017 от които са освободени
• Около 300 хиляди квадратни километра са осеяни с мини и невзривени боеприпаси
• Почти 12 милиона украинци са се разселили в границите на Украйна
• Повече от 5 милиона, предимно жени и деца, са заминали в чужбина
• Руската армия е използвала 2478 ракети, повечето от които са били насочени към гражданска инфраструктура
• Броят на жертвите на окупаторите вече е над 30 000 войници

Руските войски, окупиращи украинския град Мариупол, все още задържат цивилни мъже и ги изпращат в пренаселени лагери в района, твърди кметът на града Вадим Бойченко. Някоклко дни по-късно Бойченко отправя предупреждение, че холера и други смъртоносни болести могат да причинят смъртта на много хора в окупирания от Русия рад в Южна Украйна, тъй като труповете лежат несъбрани, докато температурите все повече се повишават. Бойченко твърди, че кладенците са били замърсени от труповете на хора, убити по време на седмиците на руски бомбардировки и обсада, и че събирането на тела от руските окупатори на града протича бавно, съобщава Ройтерс.

На 5 юни руската армия нанася въздушни удари по Киев. В резултат на удара, са унищожени танкове, дарени от чужбина. Четири руски ракети удрят четири отделни сгради в голям комплекс за ремонт на железопътни вагони. Руският президент Владимир Путин заявява, че Москва ще удари „обекти, които все още не сме удряли“, ако Западът предостави на Украйна ракетни системи с голям обсег. Заплахата на Путин идва по-малко от седмица, след като САЩ заявяват, че ще изпратят модерни оръжия в Украйна като част от пакет на стойност 700 милиона долара. Доставката включва прецизни ракетни системи със среден обсег. На следващия ден Обединеното кралство обявява, че изпраща в Украйна ракети с дълъг обсег, като се противопоставя на предупреждението на Русия, че ще бомбардира такива оръжия, доставени от Запада. Британският министър на отбраната Бен Уолъс казва, че Обединеното кралство ще достави ракетни системи за многократно изстрелване, които могат да поразяват цели на разстояние до 80 км с голяма прецизност, засилвайки способностите на украинските сили срещу Русия.

Съветът за сигурност на ООН, посветен на Украйна, поставя фокуса върху сексуалното насилие в конфликта. Специалният представител на ООН по въпросите на сексуалното насилие Прамила Патън предупреждава за „криза на трафика на хора“, казвайки: „Жени и деца, бягащи от конфликта, са обект на трафик и експлоатация – в някои случаи са изправени пред риска от последващо сексуално насилие и други рискове, докато търсят убежище“..

Русия е предала телата на 210 украински войници, убити в Мариупол, съобщава Министерството на отбраната на Украйна. Правителството на Украйна информира, че останки от загинали защитници на Азовстал са пристигнали в Киев при двустранна размяна на жертви на войната с Русия.

На 7 юни Русия обявява, че контролира 97% от украинската провинция Луганск. Според украинските власти обаче техните войски отстояват позициите си в ожесточени битки със силите на Москва по улиците на ключовия индустриален град в региона Северодонецк. Смята се, че и двете страни понасят тежки загуби в градските сражения, но не разгласяват данни за жертвите. Руският министър на отбраната Сергей Шойгу казва, че руските войски също напредват към град Попасна и обявява, че са поели контрол над Лиман и Святохирск и 15 други градове в региона. По думите му 6489 украински войници са взети в плен от началото на военните действия в Украйна на 24 февруари, включително 126 през последните пет дни.

Въпреки милиардите долари военна помощ от САЩ и европейските съюзници, Украйна е превъзхождана от Русия и Киев продължава да апелира за повече оръжия.

Руската централна банка намалява лихвите си до предвоенното им ниво, обосновавайки мярката със забавяне на инфлацията. Редукцията на основната лихва на РЦБ до 9,5% нахдвърля очакванията на западните икономисти, след като 20-процентното повишение на спешните лихви, последвало началото на войната и първите западни санкции, започва да намалява. Институтът за международни финанси прогнозира, че руската икономика ще се свие с 15% през 2022 г. и с още 3% през 2023 г., а страната е изправена пред загубата на икономическите си печалби от последните 15 години.

Карта на Донбас

В началото на нападението си срещу Харков руската армия убива стотици цивилни с безразборни бомбардировки, които представляват военни престъпления, обявява Amnesty International в доклад, публикуван през юни 2022 г. Изследователите на организацията за правата на човека документират многократни обстрели и използване на касетъчни боеприпаси – забранени от много страни – в няколко жилищни квартала. Организацията цитира регионалния медицински директор, според когото 606 цивилни са били убити и 1248 ранени в Харковска област между 24 февруари и 28 април.

Никарагуа дава разрешение на Русия да изпрати военни сили, самолети и кораби в страната. Правителството на Никарагуа, което демонстрира прокремълски позиции, редовно разрешава пристигането на руски военен персонал и оборудване, твърдейки, че причините за това включват обучение, правоприлагане и дейности за спешно реагиране.

Планираните евакуационни действия на цивилни от обсадения украински град Северодонецк са били прекъснати, докато Русия продължава бавно да завладява града. Смята се, че стотици цивилни и украински войници се укриват в химически завод в града. Русия обявява, че ще отвори хуманитарен коридор от града на 15 юни.

На 17 юни премиерът на Обединеното кралство Борис Джонсън посещава Киев за втори път от началото на руското нападение, за да проведе разговори с президента Володимир Зеленски. И този път срещата е необявена. Андрий Ермак, ръководител на кабинета на президента, казва, че лидерите са обсъдили доставките на тежки оръжия, икономическата подкрепа за Украйна и засилването на санкциите срещу Русия.

На 24 юни ръководителят на Луганската областна военна администрация Серхий Гайдай обявява, че украинските сили са получили заповед да се изтеглят от града. На въоръжените сили на Украйна е наредено да евакуират града, оставяйки няколкостотин цивилни да търсят убежище в химическия завод „Азот“ в Североденецк. Ситуацията е сравнявана с тази на цивилните бежанци, останали в стоманодобивния завод „Азовстал“ в Мариупол през май. Руски източници обявяват, че през предходните два дни украинските сили са претърпели над 1000 жертви, от които 800 пленници, в Хирске, Золоте и близо до Лисичанск. На 25 юни руските сили поемат пълен контрол над Северодонецк.

Украинска контраофанзива (29 август – 11 ноември 2022 година)

Украинските сили започват контраофанзива на 29 август 2022 г. На 30 август ВСУ започва да използва РСЗО "HIMARS".На 09 септември ВСУ повторно завладява Харковска област. на 12 септември Зеленски прави изказване, че Украйна си е върнала 6000 кв. км (2300 кв. мил.). от началото на контраофанзивата. Ден по-късно Киев информира, че си е върнал още 500 кв. км., вкл.13 селища Те си връщат също и Старобилск -руските военни са избягали от него. Градът е почти празен. На 19 септември ВСУ завзема и Билохоровка (близо до Лисичанск). Към 27 септември ВСУ освобождава с. Купянск-Вузловий в Харковска област. под 6 процента от територията на областта остава под руска окупация

Бойни действия през 2023 година

Затруднения за Украйна през 2023 – 2024

През на 23 февруари 2023 се навършва една година от агресията на Русия спрямо Украйна. Въпреки че Украйна се съпротивлява успешно постепенно превъзходството на руснаците като численост става очевидно. Зеленски признава че ВСУ губи огромен брой хора. Сериозен проблем е и дефицита със снаряди. През февруари 2023 ЕС се наема да предостави 1 милион артилерийски снаряди на Украйна. Дълго време демократичните страни изпитват затруднения с това количество. Към дата 14 ноември 2023 година на Украйна са предоставени едва 300 000 снаряда. (само за сравнение на 15.12. 2023 Залужни иска от Лойд Остин 17 милиона снаряда – в пъти повече от цялото европейско и американско производство)Най-солидна е подкрепата от САЩ. Въпреки че в началото на март 2024 са предоставени малко над желания 1 милион снаряда забавянето е очевидно. Причината – европейските държави не са настроили страните си в режим „военна икономика“ и е трудно да възстановят отведнъж военната си промишленост. Европейските държави срещат най-различни спънки. Множество поръчки за други държави (напр. за Египет); неподдържането на склад на такива огромни количества боеприпаси; помощта за Русия оказвана от страните от БРИКС (според "The Times" само за 2024 г. Северна Корея е осигурила 1,5 милиона артилерийски снаряди за Русия; също така Северна Корея осигурява снаряди за РЗСВ „Катюша“, както и за балистични ракети с малък обсег на действие. Някои авторитарни лидери катоРамзан Кадиров също демонстрират подкрепа за твърдия курс на Вл. Путин. ); демократичните правила забавят административните процедури относно даване на помощ на Украйна; не са без значение изборите за Европейски парламент. Не е без значение, че републиканската партия няколко месеца саботира изпращането на бойна техника на стойност няколко милиарда на Украйна. Политическите противоборства забавят помощта за дълго време.

По-важни битки през 2023 – 2024.

Битка за Бахмут

Битката за Бахмут започва 1 август 2022 и продължава до 20 май 2023. След Битката при Вердюн през 1916 г., битката за Бахмут е най-дългата битката в съвременната военна история. Основните бойци от руска страна са ЧВК „Вагнер“. Стратегическата значимост на Бахмут се определя като незначителен, което постава под въпрос защо руската офанзива там е толкова яростна На 11 януари 2023 ЧВК Вагнер успява да заваземе гр. Соледар и да направи пробив. около 20 февруари 2023 Бахмут се оказва обкръжен, а ВСУ се изтеглят на височините над града. На 20 май Бахмут е окупиран на 100 процента. Важно е да се каже, че междувременно целият град е практически сринат със земята от руснаците, така че на практика те овладяват руините на града. BBC News Rusian и Mediazone успяват (чрез некролози, паметни плочи и пр.) да потвърдят поименно над 5703 убити руски военнослужещи при Бахмут. Тъй като голяма част от убитите и освободени затворници и за тях няма сигурни вести двете медии допускат, че реалният брой убити руски военнослужещи е около 12 000 души. Но ако към тази цифра се добавят и убитите наемници от ЧВК Вагнер цифрата ще набъбне още, тъй като те са погребвани дискретено. Ако се вземат предвид всички възможни жертви цифрата 100 000 убити руски военнослужещи (при Бахмут) назована от американския президент Джо Байдън не изглежда толкова фантастично.

Битка за Авдеевка

Битката за Авдеевка започва още през 21. февруари 2022 година, но след октомври 2023 републиканската партия на САЩ създава проблеми във финансирането на логистиката на Украйна. Потестепенно от есента на 2023 Русия преминава настъпление и постига важен пробив на 20 януари 2024. На 17 февруари командващия на украинските сили Олександър Сирски обявява, че е взето решение украинските войски да се изтеглят от града с цел предотвратяване на обграждане и запазване на човешки животи, с което битката приключва. Авдеевка е добре укрепено селище, и плацдарм към Донецк, така че е от стратегическо значение. Боевете при Авдеевка са страхотни, с невероятни човешки жертви и от двете страни. Според експерта от IISS, Микаел Герстад само между октомври 2023 и февруари 2024 руснаците дават около 22 500 жертви при (убити или ранени) при Авдеевка.

Пуч на Евгений Пригожин (23 юни-24 юни 2023)

основна статия: Бунт на ЧВК „Вагнер“

.За да не провежда мобилизация на населението Путин финансира множество наемнически бригади, така наречените частни военни Голяма част от сериозните боеве (особено при Бахмут) са изнесени от ЧВК „Вагнер“. Нейният неофициален лидер Евгений Пригожин дълго време се ползва с огромно политическо влияние. и е смятан за доверено лице на Владимир Путин.Постепенно Пригожин започва да негодува срещу военните съветници на Путин. На 23 юни Пригожин започва метеж. Във видеоклип Пригожин се обръща към обикновените руснаци с думите, че Путин оправдава войната в Украйна с лъжи, как НАТО ще нападне Русия В първите часове наемниците от „Вагнер“ не срещат съпротива и стигат до Воронеж. Междувременно Владимир Путин подготвя Москва за обсада и привиква войски от далечните краища на Русия. Не става ясно на какво се е надянал Пригожин, но след първите часове той забавя темпото на атаката. Пригожин влиза в преговори с Александър Лукашенко, който изиграва ролята на посредник между него и Путин. Лукашенко успява да убеди Пригожин, че действа неразумно. Стига се до компромис: Пригожин и полк. Дмитрий Уткин да отидат със 7000 – 10 000 бойци Беларус с цел охранителни мисии; в същото време всеки боец ЧВК „Вагнер“ който желае да се бие срещу УКрайна, ще мине на подчинение на министерство на отбраната и ще положи военна клетва. На 24 юни Пригожин приема този план и прекратява метежа. Сделката е офциализирана окончателно на 20.07.2023

Бойни действия през 2024 година

Украинска контраофанзива в Курска област през август 2024 – март 2025 година

Основна статия:Руско - украинска война: украинска контраофанзива в Курск (2024)

На 1 август 2024 ВСУ получава западно оръжие, сред което 6 самолета F-16, както и танкове, артилерийски снаряди и пр. На. 6 август ВСУ се решава на контраофанзива. Тя сварва руснаците неподготвени и до 219 август ВСУ успява да овладее над 92 селища и 1250 кв. км. в Курска област. и да си върне десния бряг на река Оскол. Постепенно контраофазивата на ВСУ се забавя и въпреки че към 27 август Украйна контролира 1290 кв. км. от Русия и над 100 селища постепенно бойните действия стават позиционни. Най големият успех на ВСУ е завлазяването на гр. Суджа, Курска област. на 16 август. Важно е да се отбележи, че в Суджа, има измервателна станция за руски природен газ, който тече по украински тръби и представлява 3% от вноса на континента. Воронежка област и Брянска област също са поставени под напрежение, там периодично се извършват евакуации. Между 19.11.2024 и 21.11.204 Украйна получава разрешение да използва американски и британски ракети с далечен обсег и се възползва. Нанасените удари с ракетите ATACMS BLOCK I AНа STORM SHADOW нанасят сериозни щети на Русия. На 05.01.2025 Украйна подновява настъплението си към Курск, и по-специално към с. Болшое Солдатское, на 80 км от града. Офанзивата, обаче е спряна от руските войски. В началото на март 2025 САЩ оказват натиск надУкрайна, да се съгласят на преговори при условията на Русия. В резултат армията е отслабена, Русия започна ново настъпление и на 12..03.2025 достига Суджа и овладява значителна част от него

Настъпление на Русия към Покровск авгус 2024 - март 2025 година

През август-септември 2024 Русия започва настъпление към Покровск, Донецка област (Украйна). Някои анализатори смятат, че главнокомандващия ВСУ Ал. Сирски се е провалил, защото въпреки настъплението към Курск на ВСУ, офанзивата на Русия към Покровск не е спряла. Самият той не е на това мнение – отбелязва, че настъплението към Покровск се е забавило, както и че противникът е принуден да прехвърли сили към Курск. Покровск е важен транспортен възел и ако бъде превзет, е възможно логистиката на ВСУ в Курска област да бъде затруднена. На 1 септември Зеленски признава, че положението при Покровски е изключително тежко и руснаците са съсредотичили много ресурси в тази посока. На същия ден британското разузнаване признава, че руските сили са на 10 км. от Покровск На 4 октомври Институтът за изследване на войната (ISW) в свой анализ признава, че Русия постига тактическите си цели – завладяване на Угледар, който открива пътя към автомагистрала H-15 (град Донецк – град Запорожие) и елиминиране на широкия украински фронт в западната част на Донецка област. Същевременно обаче, според ISW, Русия не успява да постигне оперативни успехи (например превземане на Часов Яр или изтласкване на украинците от левия бряг на р. Оскил). Освен това анализът сочи, че руските сили продължават да търпят тежки загуби на бронирана техника при големи, неуспешни механизирани атаки по цялата фронтова линия, особено в западната Донецка област. На 26 октомври руското правителство обявява, че е завзело Измаиловск и настъпва към Покровск. На 18.11.2024 става ясно, че руски командири са лъгали за напредъка си в Украйна. Не са превзети нито Билохоровка (Белогоровка), нито Верхнокамянско, нито Григоровка, нито Виемка, нито Серебрянка и едноименния резерват. Нещо повече – Билохоровка вече е в тила на руснаците! В резултат са арестувани значителен брой висши оперативни военни от Трета обединена руска армия. Всички тези военни части отговарят за Северското направление – то е свързващо от юг с Лиманск от и от север с Краматорското (Часов Яр). Впоследствие на 27.02.2025 ВСУ започва контранастъпление към Торецк и Покровск а руските войски продължават настъплението към Купянск, Часово Яр, Курахово, Велика Новоселска и Работино След идването на Доналд Тръмп САЩ спират разузнавателните данни подавани към ракетите ATACMS на 06 март 2025. Това се случва точно когато ВСУ е в настъпление и улеснява ВСРФ

Нов етап във войната. Използване на ракети с малък обсег на действие

На 19.04. 2022 година Русия за първи път използва свръхзвукови ракети „Кинжал“. Дълго време Западът не смее да отговори по подобаващ начин, за да не предизвика съответен руски отговор. На 17.11.2024 Джо Байдън позволява на Украйна ракетите ATACMS (става дума за ATACMS BLOCK I A) да бъдат използвани за удари срещу военни цели територията на Русия. (ракетите имат обсег 300 км.) Мнозина посрещат това решение с облекчение, но има и мнения, че това решение е много закъсняло. (според някои хора такова позволение е трябвало да бъде дадено още през есента на 2022 г.) На 19.11.2024 Украйна използва ракетите ATACMS, за да нанесе първи удар по руска територия. Пет ракети са свалени, но една успява да уцели сеналът на Център за снабдяване 1046 в гр. Карачев, Брянска област.Последват 12 вторични експлозии. На 21.11.2024 Украйна използва и британски ракети STORM SHADOW (250 км.), нанася удар в Курска област последван от 14 вторични експлозии

На 21.11.2024 Русия за първи път изстрелва междконтинентална балистична ракета срещу Украйна. Ракетата е изстреляна от Астраханска област. Според експерти ракетата е „РС 26 Рубеж“ и е прелетяла над 1000 км.преди да удари Днипро. В атаката по Днипро са използвани и авиобалистична ракета „Кинжал“, както и седем крилати ракети „Х-101“.„Ей Би си Нюз“ обаче се позовава на западен източник, който твърди че ракетата е балистична, но не и междуконтинентална. Според Владимир Путин използване е безядрена хиперзвукова ракета от тип „Орешник“ На 24.11.2024 и Франция разрешва на Украйна да използва ракети с малък обсег на действие – френските SCALP (250км.) на 28.11. 2024 Украйна отно е атакувана от Руската федерация с балистични (крилати)ракети. Удари са нанесени по Харков, Одеса, Ровно, Кропивницки и Луск На 12.12.2024 ВСУ използва ракети от нов тип „Паляница“ (до 750 км), за да може чрез дрон да удари Русия.

Геноцид в Украйна

Основна статия: Руско_нападение_в_Украйна:_нарушения_на_Женевската_конвенция

През цялото време на окупацията Русия не пести различни форми на геноцид. През цялата окупация Русия нееднократно си позволява да атакува със (свръхзвукови) ракети военнополеви болници, и училища, селскостопански складове, складове за гориво, металургични заводи, търговски комплекси. или дори площадки за деца. Ракетните удари не щадят и жилищните сгради; нито пък административните. В някои градове почти всички жилищни сгради са унищожени, Сред убитите и изнасилените има много деца Също така руската армия използва фосфорни бомби и касетъчни боеприпаси. както и запалителни снаряди 9М22С. Използвани са и РЗСВ "Торнадо", които са забранени в куп международни конвенции. Руски военнослужещи многократно убиват цивилни, .и извършва масови екзекуции.Извършени са масови изнасилвания на украинки. Украинци от окупираните територии твърдят, че руснаците изнасилват даже и деца. Руснаците отричат че целта им са цивилни жертви, но статистиките сочат обратното. Руското правителство отвлича над 20 000 (19 500) деца. Поне 6000 от тях са дадени за „превъзпитание“ в интернати (във „филтрационни лагери“ попадат и отвлечени възрастни украници). Останалите деца често се дават на руски осиновител, при жив родител или настойник от украински произход. Впоследствие тяхното образование и социализация в обществото започва сред агресивна прогапанда на русифициране. Още 2400 деца са отвлечени в БеларусВ действителност се смята, че тези цифри са силно занижени. Според активни на сайта Анонимос са депортирани насилствено около 600 000 украинци, включително 117 000 деца. Това е пряко нарушение на Четвъртата женевска конвенция (1949). В добавка към всичко това докато текат мирните преговори в Инстанбул, Русия не спира ракетните удари срещу Украйна.

На 03 април 2022 Зеленски обвинява руските сили в извършването на геноцид.

Естония е една от първите страни в ЕС, която определя действията на Русия в Украйна като геноцид. Парламентът на Естония гласува за признаването на войната на Русия за „геноцид срещу украинския народ“. Естония призовава и други правителства и международни организации да „направят същото“. от думите на правителствени представители става ясно, че актове на геноцид са ършени срещу цивилно население в „градовете Буча,Бородянка, Хостомел, Ирпин, Мариупол и много други украински селища. На заседанието си в четвъртък естонският парламент одобрява и законопроект за забрана на използването на символи, които подкрепят агресия от страна на чужди държави. Ткъв закон е приет в Литва, а Латвия също приема декларация, с която признава действията на Русия в Украйна за „геноцид“ Същевременно канадският премиер оценява като „правилно“ назоваването на действията на Русия в Украйна геноцид. На12 април, Джо Байдън обвинява руския президент Владимир Путин в извършване на геноцид в Украйна, което се отчита като ескалация на реториката спрямо Русия. "Путин просто се опитва да заличи идеята да си украинец“, казва Байдън До този момент администрацията на Байдън определя действията на Путин в Украйна като военни престъпления и се въздържа от употреба на „геноцид“, но след клането в Буча това се променя. На пресконференция дадена на 13 април 2022 Джъстин Трюдо заявява, че според него е „абсолютно правилно повече хора да говорят и да използват думата геноцид по отношение на това, което прави Русия, което е направил Владимир Путин“ .

Хиляди български граждани вземат участие в мирно шествие в подкрепа на Украйна, организирано в центъра на София на 24 март по повод първия месец от началото на руската инвазия. Шествието започва от пл. „Независимост“ и завършва на Орлов мост. Подобни шествия са организирани и в други градове на страната.

Унищожени обекти с културна стойност

При руската агресия са унщожени важни обекти с културна стойност. При сраженията за град Иванкив, до основи изгаря Иванкивският музей за история и краезнание (28 февруари), а при удара по близката сграда на Общинския съвет са унищожени произведения на изкуството и други предмети в катедралата „Благовещение Богородично“ в Харков (2 март). В Мариупол е унищожен Музеят на изкуствата „Куинджи“ (21 март). Разрушени са архитектурни паметници с национално значение като църквата „Рождество на Пресвета Богородица“ в с. Вязивка, както и църквата „Свети Георги“ в с. Заворичи (7 март). Постепенно в началото на март се създава иницитива за Спасяването на украинското културно наследство онлайн (SUCHO). Няколко дни по-късно (8 март) съорганизаторите Куин Домбровски (Станфордски университет), Анна Кияс (Университет Впоследствие се установява че при атаката е имало над 300 цивилни жертви. Междувременно Володимир Зеленски прави изказване пред германския парламент. (17 март 2022 г.) В него той укорява Германия за нейното поведение в миналото. Зеленски отбелязва, че германското правителство е упорствало в настояването си, че газопроводите „Северен поток 1“ и „Северен поток 2“ са „чисто икономически" пркти.

Кметове на Украйна, арестувани от руските военнослужещи

Междувременно на 11 март кметът на Мелитопол, Иван Фьодоров е отведен от руски войници.Независимо че е етнически руснак той от самото начало насърчава съпротивата. Стотици граждани на разположения в Запорожка област град Мелитопол излизат на протест във връзка с похищението на кмета на града. Шест дни по-късно (17 март 2022) той еосвободен в замяна на девет пленени руски наборници.

На 13 март 2022 е отвлечен и кметът на друг град в Запорожка област – Днипрорудне. Информацията е потвърдена от външния министър на Украйна, Дмитро Кулеба.

Кметът на Мелитопол е освободен на 16 март 2022 в замяна на девет пленени руски наборници.На 28 март 2022 руски военни отвличат и задържат като заложник председателят на Общинският съвет на Гола Пристан. В началото на април украинското правителство потвърждава, чевсе още има представители на местната власт, държани в плен от руснаците.

Международни санкции срещу Русия

Основна статия: Международни санкции срещу Русия

Икономически санкции

От началото на масивното нашествие на Русия в Украйна на 24 февруари 2022 г. ЕС налага мащабни и безпрецедентни санкции срещу Русия. Те допълват мерките, които вече са наложени на Русия от 2014 г. насам след анексирането на Крим и неизпълнението на Минските споразумения. Санкциите са насочени срещу нарушения на човешките права и срещу окупацията на Крим. Те имат дисциплиниращ ефект и в същото време целят да направят руската икономика по-неспособна до воюва. Санкциите са предимно финансови. Стотици руски компании са подложени на санкции Наложени са санкции и срещу руски криптовалутни портфейли, сметки или доверително съхранение, счетоводство, одит, деловодство и данъчни консултации, архитектурни и инженерни услуги,. някои големи руски банки. налагат се и митнически тарифи санкции се прилага и срещу закупуването, вноса или трансфера на суров нефт и някои нефтени продукти по море от Русия в ЕС. Сходни санкции са наложени и в САЩ Съединените щати забраняват на американците да правят нови инвестиции в Русия и налагат блокиращи санкции на някои от най-големитеруски банки Белият дом отбеляза, че мерките са координирано действие с Европейския съюз и Групата на седемте държави. В отговор на твърденията, че Путин може да крие активите си в американски финансови институции чрез членове на семейството си. Kd много от приближените на Путин (напр.дъщерите му Катерина Тихонова и Мария Воронцова също са наложени санкции).

Към дата 21 февуари 2024 над 300 милиарда руски авоари са запорирани (основно във Франция и Белгия)

Санкции в науката, културата, спорта

Постепенно санкциите от чисто финансови се прехвърлят към спорта, науката, културата и пр.

Ред международни спортни, научни и културни организации като МОК, ФИФА, ФИДЕ, ЦЕРН, ЕСА (Европейска космическа агенция), ЮНЕСКОи пр. отнемат членството на Русия или по някакъв друг начин извършват лустрация. Междувременно украинското правителство настоява за по-тежки санкции за Русия и повече тежко оръжие за Украйна

Само десет дни след пълномащабната си инвазия в Украйна Русия изпреварва Иран и Северна Корея като най-санкционирана нация в света, съобщава Bloomberg, като се позовава на Castellum.ai – глобална база данни за мониторинг на санкции. Общият брой на санкциите, наложени на Русия към 7 март, надхвърля 5500.

Въпреки всичко някои бизнес компании като Renault Group не се разграничават категорично от бизнес контактите с Русия, а си оставят „вратичка“

Международен наказателен съд

На 26 февруари 2022, Украйна внася искане пред МС на ООН за спешно разглеждане на твърденията на Русия, че украинските сили извършват геноцид в подкрепяните от Русия анклави в Луганск и Донецк в Източна Украйна, използвани като оправдание за атаката. Русия не излъчва свои представители нито на първоначалното изслушване, нито нейни адвокати се явяват, за да чуят решението на съда. Вместо това изпращат писмо, в което се твърди, че МС не е компетентен по случая.На 03.03.2022 в отговор на призива на 39 държави главният прокурор на Международния наказателен съд (МНС) Карим Хан съобщава, че вече се събират доказателства срещу Русия за предполагаеми военни престъпления, престъпления срещу човечеството и геноцид. Впоследствие МНС издава международна заповед за арест на Владимир Путин,което го превръща в персона нон грата в демократичните страни. Подобна заповед за арести е издадена и на Мария Лвова-Белова, комисар по правата на децата при президента на Руската Федерация. на 16 март 2022 Международният съд на ООН (МНС към ООН) в Хага изисква от Русия да спре инвазията в Украйна, заявявайки, че не са намерени никакви доказателства в подкрепа на оправданието на Кремъл за войната. Единствено руските и китайските съдии в съда гласуват против заповедта.

Решения на ООН

На 11 март Съветът за сигурност на ООН провежда заседание по искане на Русия. Разгледан е въпроса относно (неподкрепено с доказателства) твърдение, че САЩ разработват химически оръжия в Украйна. Според официални представители на САЩ Русия се опитва да прехвъри собствената си вина на други

Отстраняване от Съвета по правата на човека към ООН

На 7 април Русия е отстранена от Съвета по правата на човека. с. Руските сили са обвиневани в множество военни престъпления след инвазията в Украйна на 24 февруари, в т.ч. безразборни бомбардировки, изнасилвания, изтезания и екзекуции по бърза процедура. Затова в представената пред Общото събрание на ООН резалюция човека е записано, че Русия е извършила „... военни престъпления и престъпления срещу човечеството“.Въпреки призивите на Русия, другите държави да гласуват срещу резолюцията тя е приета с 94 гласа "за" (вкл. България), 24 гласа "против" (Русия, Китай, Иран, Беларус, Куба, Сирия, Никагарагуа и пр. авторитарни държави) и 58 въздържали се (при процедурата техните гласове не се броят) На практика Русия би запазва членството си, но губи право на изказвания, както и правото да гласува.

В отговор заместник-посланикът на Русия Генадий Кузмин обявява, че Русия е решила незабавно да се откаже от членството си в Съвета.

Контрасанкции на Русия

В отговор на санкциите Русия преприема насрещни санкции срещу ЕС и САЩ. Тя оказва натиск върху чрез спирането на газовите и нефтените потоци, конфискува капиталите на някои западни компании, блокира Уикипедия и др.

Натиск чрез газа

Русия оказва икономически натиск чрез износан на газ. Путин настоява плащанията вече да се извършват в рубли.На специално заседание на 28 март 2022 представителите на Г-7 отхвърлят тази възможноста като неприемлива. Германският енергиен министър, Хабек заявява, че заедно с колегите му ще настояват „засегнатите компании да не следват искането на Путин“, въпреки че той заплашва с прекратяване на доставките на газ при отказ. Икономисти считат, че реакциятана Кремъл е предизвикана след икономическия срив на Русия, последвал санкциите срещу нея. Този политическо-икономически рекет обаче постига обратен ефект - ЕС пожелава да се освободи от зависимостите от руските горива.

Правителствени ноти срещу руската окупация

На 23 март 2022 г. Антъни Блинкен дава изявление, че според правителството на САЩ "членове на руските сили са извършили военни престъпления в Украйна“. Правителството на САЩ обявява, че ще изиска отговорност от страна на Русия, с всички възможни методи.

На 24 март 2022 година в Брюксел се провежда среща на върха на НАТО, а същевременно – и среща на върха на лидерите на Г-7. На срещата на НАТО западните страни за пореден път заклеймяват нахлуването на Русия в Украйна. Те настояват Путин незабавно да спре тази война, да изтегли военните си сили от Украйна и да призове Беларус да стори същото Постигнато е споразумение за изпращане на подкрепления в Централна и Източна Европа, за да укрепят отбраната на алианса. НАТО обаче не се решава да наложи зона, забранена за полети над Украйна. В изявлението на НАТО във връзка със срещата на върха се казва, че мерките на организацията остават „превантивни, пропорционални и неескалиращи“. Одобрени са четири нови многонационални бойни групи на НАТО – в България, Унгария, Румъния и Словакия. Папа Франциск също демонстрира официалното си неодобрение си от руската агресия

В съвместното си изявление по повод на срещата на върха в Брюксел лидерите на Г-7 декларират, че държавите участнички в групата на седемте ще направят необходимото, за да предотвратят и да отговорят на развиващата се глобална криза в областта на продоволствената сигурност. За целта ще бъдат използвани последователно всички инструменти и механизми за финансиране за справяне с продоволствената сигурност и ще бъдат посрещнати потенциалните прекъсвания на селскостопанското производство и търговията, особено в уязвимите страни.

Протести срещу руската окупация

На 24 март 2022 година десетки хиляди хора се събират в центъра на Лондон, за да изразят солидарност с народа на Украйна. Мирното шествие е организирано от Садик Кан, който заявява, че лондончани стоят „рамо до рамо с Украйна в най-мрачния ѝ час“. ротести има и в Чехия. При това - от хиляди руски граждани. Организаторите заявяват, че е важно да се покаже, че руските емигранти не са тайни поддръжници на Путин. Чешкото правителство предполага, че 300 000 украинци, бягащи от войната, са влезли в страната от 24 февруари, в допълнение към диаспората от 200 000 души в Чехия от преди инвазията.

В България също са организирани протестни шествия. Хиляди български граждани вземат участие в мирно шествие в подкрепа на Украйна, организирано в центъра на София Подобни шествия са организирани и във Варна, Пловдив, Бургас и Велико Търново.

Хиляди български граждани вземат участие в мирно шествие в подкрепа на Украйна, организирано в центъра на София на 24 март по повод първия месец от началото на руската инвазия. Шествието започва от пл. „Независимост“ и завършва на Орлов мост. Подобни шествия са организирани и в други градове на страната.

Проект за мирно споразумение в Инстанбул (април 2022)

Основна статия: Проект за мирно споразумение в Истанбул (2022)

В хода на войната са водени мирни преговори.. На всички опити за преговори, от Кремъл отговарят, че няма да има такива, докато украинците не свалят оръжие (т.е. не капитулират). През април 2022 в Инстанбул, Путин излага своите предложения под формата на проектодоговор. В този проектодоговор Русия настоява Украйна да изтегли войските от Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонеска област и да ги признае за руски, както и да признае Крим за такъв. Войската на Украйна да бъде орязяна драстично; да се наложат сериозни ограничения за броя танкове, кораби, далекобойността на ракетите, които Украйна може да ползва и пр; Украйна да се откаже от членство в НАТО или от закупуване на западни оръжия; Украйна да се откаже от провеждане на западни военни учения; Украйна да се откаже да разработва или закупува ядрени оръжия; нацизмът да бъде забранен със закон и Украйна да се денацифицира; руският език да стане втори държавен език и пр.

Първоначално украинските власти са готови да изоставят перспективите за присъединияване към НАТО. Украйна е готова да обсъди приемането на неутрален статут като част от мирно споразумение с Русия, но само при условие че трети страни дадат гаранции за териториалната ѝ неделемост. Както и при условие че такъв пакт да бъде подложен на референдум. Също така са обсъдени руските териториални претенции в замяна на „гаранции за сигурност. Русия декларира, че в акт на добра воля драстично ще намали военната си дейност около Киев. (впоследствие руските военни наистина отстъпват от Киве и Черниговска област; но не се изтеглят от Украйна, а започват прегрупиране по посока Слобажанск и Донецк.) Ръководителят на преговорната делегация и член на управляващата украинска партия,Дейвид Арахимия, заявява че Украйна търси сериозни гаранции за сигурност. Арахамия счита, че да се избегне повтарянето на грешката с Будапещенеския меморандум такова споразумение трябва да има представителност, чрез съответната ратификация от националните парламенти. Същевременно Зеленски настоява за лична среща с Путин, но според руският президент тя може да се състои едва когато мирният проекто-договор бъде готов. Докато се водят преговорите ракетните удари на руснаците не спират

Впоследствие Зеленски отказва да подпише проектоспоразумението. Според Давид Арахамия, Борис Джонсън се е намесил на 9 април, проваляйки договора. (наистина за Джонсън временното прекратяване на огъня само по себе си не е причиназа премахване на санкциите на Обединеното кралство срещу Русия.Тойсчита, че натискът над Русия трябва да бъде засилен както чрез икономически санкции така и чрез предоставяне на помощ на Украйна.) Русия често използва този аргумент, но не информира за всички унизителни клаузи, заложени в проектодоговора. Проектодоговорът е публикуван от немското списание Die Welt.

Ядрен шантаж на Руската Федерация

Въпреки възмущението си от агресията на Украйна западните държави проявяват въздържаност. Причината са заплахите на Путин и неговото правителство да използват ядрено оръжие. Всъщност още през 2019 година Путин подписва закон за преустановяването от страна на Русия на Договора за ракетите със среден обсег. Законът е одобрен на 26 юни същата година Путин неколкократно намеква, че готов да използва военна сила срещу държави-кандидат членки на НАТО. Нещо повече – той не изключва ядрен удар! В интервю за CNN на 22 март Дмитрий Песков не изключва възможността за използването на ядрени оръжия.

В пространно интервю (26 април 2022) руският външен министър Сергей Лавров предупреждава Запада, че рисковете от ядрен конфликт заради Украйна са значителни. Според него като снабдява Киев с оръжие, НАТО „по същество“ участва в опосредствана война с Русия. Той заявява, че същността на всяко споразумение за прекратяване на конфликта в Украйна ще зависи до голяма степен от военната ситуация на място и твърди, че западните доставки на оръжия като противотанковите ракети Javelin, бронирани превозни средства и усъвършенствани дронове, са провокативни мерки, изчислени да удължат конфликта, а не да го прекратят Путин предупреждава САЩ, че ако Вашингтон разположи ракети с голям обсег в Германия, тогава Русия ще разположи подобни ракети с ядрени бойни глави по границите на Запада. На 19 ноември 2024 Путин подписва промените в ядрената доктрина на Руската федерация Според тях Русия може да обмисли използването на ядрени оръжия, ако бъде обект на ракетно нападение, подкрепено от ядрена сила.

Към ядрения шантаж може да се добави окупацията на руските войски на електроцентрали и атомни централи. Важен момент е недопускането на представители на МААЕ, временното спиране на реакторите на атомни централи. и пр. и пр.. (например между 4 и 5 март 2022 за Запорожката атомна централа, се водят ожесточени боеве; впоследствие централата е превзета от руската армия и в нея избухва пожар) Версията на Русия е, че защитава атомните централата от националистически и терористични групи. Всичко това кара ред държавни ръководители да бъдат предпазливи, по отношение на помощта си за Украйна. Според ръководителят на военният комитете на НАТО, адмирал Рон Бауер „Ако руснаците нямаха ядрени оръжия, отдавна да сме в Украйна и да ги изгоним оттам“

Финансова и политическа подкрепа за Украйна

Множество страни дават подкрепа на Украйчна чрез финансова помощ (включително и чрез оръжие за Украйна). така например за цялото време на управлението на Байдън САЩ са дали 180 милиарда помощи на Украйна (Според Зеленски голяма част от тези пари са отпуснати само на хартия; реално Украйна са получили малко над 76 милиарда). Значителни помощи отпускат също и Великобритания, Канада, Австралия, както и държавите в ЕС (Германия и др.) Чехия става първата държава предоставила танкове на Украйна.( Т-72 ) На свой ред Словакия дарява на Украйна зенитно-ракетната си система за противовъздушна отбрана С-300, разработената от СССР и наследена след разпадането на Чехословакия през 1993 г.,По този начин Словакия става първата държава, която изпраща подобна отбранителна система в Украйна от началото на руската инвазия. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг също обещава на Украйна „допълнителна подкрепа, включително оборудване за киберсигурност“ и доставки за „защита срещу химически, биологични, радиологични и ядрени заплахи“.. Световната банка съшо подготвя пакет за подкрепа от 1,5 милиарда долара за Украйна. Банката помага на Украйна да предоставя услуги от критично значение, включително изплащане на заплати на болничните работници, пенсии и социални програми.

Хуманитарна криза в Украйна и Зърнена сделка (22 юли 2022 – 18 юли 2023)

Основна статия: "Зърнена сделка" за Украйна (22 юли 2022 – 18 юли 2023).

Постепенно ракетният обстрел, спирането на електроподаването и топлоподаването на ред украински градове и пр. оформят хуманитарна криза.На 3 март 2022 Русия и Украйна договорят хуманитарни коридори, за украински цивилни. Обещаното прекратяване на огъня в пристанищния град Мариупол обаче така и не се случва и терорът над гражданите на града продължава. Последващите опити да се създадат хуманитарни коридори в Мариупол и др. украински градове също са неуспешни или в най-добрия случай – половинчати.

Според украински официални лица руската блокада на украинските пристанища възпрепятства експорта на около 22 милиона тона зърно. Нещо повече - Русия присвоява 400 000 тона зърно от временно окупирани територии на Украйна.. Това води до повишаване на цените на храните и дестабилизиране на цели региони. Много западни политици са на мнение, че Кремъл използва храната като оръжие срещу по-бедните страни. Украинското производство и украинската икономика също се свиват рязко вследствие на войната

Всичко това създава хуманитарна криза поради недостиг на храни в страните, зависими от зърното, изнасяно от Украйна. В опити да реши продоволствената криза турският президент Реджеб Ердоган, приема ролята на посредник с Владимир Путин. В крайна сметка е намерен изход, чрез т.нар. „Зърнена сделка“

Въпреки всичките си несъвършенства тя продължава почти година и спасява много украинци от глад. Сделката официално приключна на 18 юли 2023 година, когато Владимир Путин отказва да продължи участието на Русия в нея.

„Триъгълни“ сделки

Постепенно се сдига до негласно споразумение страните от ЕС, както и от САЩ да предоставят остарялата си бойна техника на Украйна, а в замяна да получат облекчения в заплащането на нова модерна бойна техника. ВСУ е по-запозната със старата техника, като голяма част от нея е руска, а страните от ЕС искат да се освободят от зависимоста си от Русия по отношение на отбраната си. Това са т.нар. „тригълни“ сделки. Т.напр.Словакия дарява зенитна система C-300 на Украйна. В замяна тя ще допълнително оборудване - четвърта ракетна система Patriot от Съединените щати.- за да бъде компенсирана След началото на нападението си над Украйна, което определя като „специална военна операция“, Русия неколкократно подчертава, че ще смята за легитимна цел всяка държава, която достави оръжие на Украйна.Така например в началото на юли 2023 година правителството на САЩ е предолжило 200 милиона на българското служебно правителство, като тези пари ще отидат за модерна военна техника. В замяна то е поискало България да предостави остаряла руска военна техника на Украйна. Тъй като руското правителство заплашва участниците във войната с ядрен удар, то най-често оръжие се предоставя чрез посредничеството на частни фирми, които вкарват бойната техника през Полша или Румъния. Според министъра на отбраната на България, Димитър Стоянов триъгълни сделки са били договаряни през март – май 2023 и България е изпуснала срока.Горните факти обаче (предложение на САЩ за тригълна сделка през юли 2023) са в разрез с това твърдение. Също така през декември 2022 в България е идвала американска делегация, която се е опитала да убеди българското правителство да участва в програмата FMF, като изпрати съветско военно оборудване на Украйна. АКо се бе включила в тази програма България можеше да разчита на 240 милиона, с които да модернизира отбраната си. В разговорите е предлагано атрактивно въоръжение от САЩ срещу изпращане на съветски системи С-300 на Киев, според източници от политическите и военните среди (по-конкретно ПВО – ракети NASAMS) Делегацията обаче е получила отказ.

Загинали журналисти, представители на ООСЕ и пр.

На 02 март е съобщено че ред убитите е член на специалната мониторингова мисия в Украйна на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) На 13 март е прострелян смъртоносно американски журналист, докато е снимал репортаж в град Ирпен в покрайнините на Киев,. Убитият журналист, и негов колега са попаднали под обстрел, преминавайки военен контролно-пропускателен пункт.Руската журналистка Оксана Баулина е убита в Киев по време на снимките на репортаж за руския обстрел. Тя е четвъртият журналист, изгубил живота си във войната на Русия в Украйна само за десет дни.

на 02 април 2022 е съобщено, че уркаинският фоторепортер Макс Левин е намерен застрелян в селище близо. Според„Репортери без граници“ Левин е бил невъоръжен и разпознаваем ки припомнят, че той е шестият журналист, убит от началото на войната на Русия срещу Украйна .

Евакуация на хора

към 28 март 2022 евакуацията на Мариупол е затруднена, тъй като евакуационните коридори се контролират от Руската федерация.В началото на април 2022 хиляди хора са евакуирани. Около половината от тях са от Мариупол, а голяма част Запорожието. Впоследствие се стига до мащабна евакауация в Мариупол,Бердянск Енергодар и други градове и села в Запорожка област.(1 април2022) По време на евакуацията 45000 души са изведени насилствено от окупаторите на град Мариупол, а евакуацията на други 100 000 е осуетена.

Сложна геополитическа обстановка през 2024 година

Арест и предполагаема екзекуция на Алексей Навални.

На 16 февруари 2024 в Русия умира политическия опозиционен лидер Алексей Навални. Смъртта му настъпва при неясни обстоятелства, докато Навални е в наказателна колония в Сибир. Навални е основен политически противник на Владимир Путин и политически наследник на Борис Немцов; Със смърта му демократичната опозиция в Русия е смазана.

Реакции в западното общество. Навални – мъченик на режима на Вл. Путин.

Повечето западни политически лидери и общественици превръщат Ал. Навални в мъченик на режима на Путин. Вдовицата му изнася реч в Европейската комисия; Гари Каспаров, друг политически опонент на Путин, също казва добри думи за покойният Ал. Навални.

В Украйна обаче са по-сдържани: в началото на политическата си кариерата Навални търси съюз с крайнодесни елементи (неговото обясненение е, че всеки които е срещу Путин е негов съюзник.) Също така дълго време Навални проявява резервираност по темата „Украйна“. Той е на мнение, че по същество правдата е на страната на Украйна, но политическата реалност е такава, че тя трябва да се откаже от Крим. В интерес на истината след като окупацията на Русия над Украйна започва на 24 февруари 2022 Навални преосмисля виждането си за Украйна. Въпреки това в украинските политици остава неприятно чувство и те не се се включват в общия хор от прочувствени съболезнования спрямо Навални

Преизбиране на Владимир Путин.

На 18.03.2024 Владимир Путин е преизбран за президент с 87,2 процента Това е пети мандат за руският държавен глава, трети пореден, при това за 6 години. На практика той е във властта от 25 години (20 от тях като президент и 5 като министър-председател). Путин дори вече не се крие зад оправдания, че този мандат не е трети пореден. Той ясно демонстрира на демократичната общност, че нейното мнение не го интересува. На изборите в Русия не са поканени наблюдатели за ОССЕ. Има сигнали за огромни нарушения в агитацията и организацията на изборите (например че са допуснати само подбрани кандидатите, че е армията оказва натиск да се гласува и пр.) но те няма как да бъдат проверени; дори високият процент на гласували за Путин е подозрителен. Куриозното е, че Путин обвинява Владимир Зеленски в нелегитивност, тъй като мандата му е изтекъл, а в Украйна няма избори. Путин не обяснява как си представя провеждането на избори в Украйна, във военна обстановка; нито пък дава обяснения как самият той от позиция си на третия си последователен президентски мандат (пети общо) можеда претенендира за легитимност. При всички случаи преизбирането на Владимир Путин е много лоша новина за Украйна. Ясно е, че никой не може да очаква в следващите 6 години политиката на Русия на агресия над Украйна да се промени

Избори за европейски парламент. Влияние върху войната в УКрайна

Между 6 и 9 юни се състоят избори за Европейски парламент Те оказват голямо значение върху войната. Предварителните очаквания са националистическите партии да увеличат влиянието си. Тъй като мнозинството от тях подкрепят Русия, а противниците на Русия (най-вече либералите и ЕНП, а също и зелените) ще намалеят ЕП заема изчаквателен режим. Вероятно това е причината поради която саботьорската политика на Унгария не е наказана. На няколко пъти се обсъжда замразяване на членството на Унгария, поставя се и въпросът решенията да се взимат с квалифицирано мнозинство (а не с пълно единодушие), но поради липса на време тези въпроси се оставят за следващия европарламент. Между 6 и 9 се състоят евроизборите. Въпреки увеличаването на влиянието на крайнодесните консерватори все пак щетите за проевропейските партии са по-малки от очакваното.

Предсрочни избори във Франция. Влияние върху войната в Украйна

Президентът Емануел Макрон има амбиции Франция да бъде водеща политическа сила в Европа. Той се опитва да създаде европейска армия,но конфликта в Украйна отново засилва ролята на НАТО и го кара да преосмисли тази своя позиция. Тъй като към Франция има много критики, че не подпомага достатъчно Украйна във военно отоншение, през пролетта на 2024 Макрон изостря политическото говорене по темата. Той дори допуска, че при определени обстоятелства е възможно НАТО-вски сили да влязат в Украйна.Идеята среща голямо неодобрение сред страните от ЕС (и естествено сред Русия). На конференция в Париж Макрон допуска компромис – обсъдена е идеята да се създаде коалиция от държави, коятота да предостави ракети с малък и среден обсег на Украйна, а също така НАТО да изпрати военни инструктори в Украйна. Обсъдени са също възможностите за помощ с киберзащита на Украйна, разминиране на мини, подобряване на военната промишелност на ЕС и пр. Накратко през април-май Макрон втърдява тона спрямо Русия. Той влиза в ярък конфликт с крайнодясната Марин льо Пен, която подкрепя Владимир Путин. Представители на нейната партия „Националнен сбор“ се обявяват срещу тази инциатива на Макрон. На 9.6.2024, след загуба на изборите за Европейски парламент, Макрон разпуска парламента и насрочва нови избори

На 1.07.2024 на първия тур на националните избори във Франция, „Национален сбор“ печели мнозинство (33 процента) следвана от левия блок (28 процента) и от центристите на Макрон (20 процента). Тъй като никой не успява да спечели 51 процента се провежда втори тур. Тук левите привърженици се мобилизират срещу Льо Пен. На втория тур, на 8.7.2024 Марин льо Пен понася сериозно поражение. На първо място излиза френската левица със 180 места, на второ място е коалиционният съюз на Макрон „Заедно“ със 159 места, на трето място е Националният сбор със 142 делегати, а на дъното са републиканците с 39 места. Предвид, че никой не успява да спечели 288 места това прави парламента силно фрагментарен. На 22.09.2024 новият премиер на Франция, Мишел Барние представя проектокабинет

Подкрепа за Путин от Виктор Орбан и саботиране на подкрепата на ЕС за Украйна.

От самото начало Виктор Орбан се обявява за основен противник по въпроса да се дава военна помощ на Украйна. Той използва нееднократно различни поводи, за да забавя помощта. Така например на 12.06.2024 Йенс Столтенберг и Виктор Орбан успяват да се договорят, че Унгария няма да участва със свои средства в помощта за Украйна, но и няма да пречи. През юли, обаче започва домакинството на Унгария и Орбан отново стопира тази помощ – под предлог че Украйна спира руския природен газ за Унгария. също така още в началото на председателството на Унгария (от 1.7.2024 до 1.1.2025) Орбан демонстрира подкрепата си за Вл. Путин. На 5.07.2024 той отива в Русия, където да обсъжда с Вл. Путин „мирен план“Всички страни в ЕС реагират бурно, като отбелязват че той не е упълномощен за такива преговори; както и че има взето решение на ЕС и то трябва да се спазва. Въпреки това в идните дни Виктор Орбан представя на европейските лидери концепция за мирен план, която представя руските ултиматуми. Този „мирен план“ не е обсъждан. Нещо повече – на 18.07.2024, когато е преизбрана Урсула фон дер Лайен напада остро Виктор Орбан за неговата саботьорска политика. Любопитно е, че Орбан дълго време пречи на преизбирането на Урсула фон дер Лайен с довода че тя е „ястреб“ по отношение на Русия. Той твърди, че Тръмп е човек на мира и че европейците трябва да порастнат и да се държат като американците. Орбан обвързва финансовите субсидии на Унгария, включително по Плана за развитие и устойчивост (блокирани заради корупционни практики) с геополитически действия – премахването на ветото спрямо кандидатстването на Финландия за НАТО; премахването на ветото спрямо кандидатстването на Украйна за НАТО; даването от ЕС на парично-военна помощ на Украйна и пр.

Смяна на генералният секретар на НАТО

Междувременно на 26.06.2024 Йенс Столтенберг, чиито мандат като генерален секретан НАТО е изтекъл бива заменен от Марк Рюте. В полза на кандидатурата на Рюте е посочено, че той е диалогичен човек, и консенсусна личност и че е успял да убеди Тръмп в ключов момент да не изтегля подкрепата на САЩ за НАТО. Предвид, че към този момент една евентуална нова победа на Доналд Тръмп е много възможна, европейските държави търсят човек който да е в добри отношения с него и същевременно да подкрепя Украйна. Рюте отговаря и на двата критерия. Нещо повече – според преобладаващото мнение той може да бъде гъвкав и същевременно решителен. Допълнително неговият голям политически опит натежава над този на други кандидатите.

Политически събития в САЩ. Влияние върху войната в Украйна

Още през есента на 2023 президентът на САЩ, Джо Байдън подготвя голям финансов пакет на стойност десетки милиарди, с който да бъде закупена военна помощ за Украйна. Бюджета обаче пада жертва на политическите борби покрай президентските избори. Републиканците имат мнозинство в конгреса и блокират помощта. Байдън опитва различни процедурни ходове – обвързва помощта с помощ за Израел; обвързва я с административния бюджет; предлага облекчени процедури по екстрадиране на емигранти в САЩ.; Байдън дори търси подкрепата на републикански депутати. Предложението обаче не се приема близо 9 – 10 месеца. Едва в края на март 2024 предложението е одобрено от Конгреса. Бюджетът гласуван като помощ за Украйна в окончателния си вариант е 61 милиарда.

На този фон Тръмп води популистка кампания за спиране напомощта на Украйна. Макар да не изразява ясно позицията си, от някои негови намеци става очевидно, че според него САЩ харчи безогледно много пари, за една война, който ѝ е чужда. Самият Тръмп, докато е президент не започва дори една война, а освен това подготвя изтеглянето на американските военни от Афганистан (завършено от Байдън). Преобладаващите мнения са, че Тръмп е привърженик на изолационизма .

На този фон здравето на Байдън се влошава прогресивно и кара много от големите спонсори на демократите да се притесняват. Повявасе слух, че той страда от влошаваща се деменция. Като цяло значителна част от холивудския мейнстрийм започва да агитира за смяна на Байдън като кандидат на Демократическата паритя (Дж. Клуни и Амал, Робърт де Ниро и пр.). Междувременно на голям митинг е открита стрелба срещу Тръмп. Тръмп е ранен, но успява да оцелее и използва събитието, за да набере популярност. Скоро след тези събития става ясно, че Байдън страда от ковид и той оттегля кандидатурата си. На негово мястото Демократическата паритя утвърждава вицепрезидентката Камала Харис. Тя обаче губи изборите за президент на 6.11.2024 година.