Направо към съдържанието

1-ва танкова дивизия (Вермахт)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
1-ва танкова дивизия
символ на дивизията
(1935 – 1940, 1943 – 1945)
Информация
Активна1935 – 1945
Държава Нацистка Германия
Клон Вермахт
Типтанкова
Размердивизия
Битки/войниВтора световна война
1-ва танкова дивизия в Общомедия

1-ва танкова дивизия (на немски: 1. Panzer-Division) е танкова дивизия на Вермахта по времето на Втората световна война.[1][2]

История

[редактиране | редактиране на кода]

Символи

[редактиране | редактиране на кода]
  • 1935 – 1940[3]
    1935 – 1940
    [3]
  • 1940 – 1941
    1940 – 1941
  • 1940 [3]
    1940
    [3]
  • 1941 – 1942[3]
    1941 – 1942
    [3]
  • 1943 – 1945[3]
    1943 – 1945
    [3]
  • 1943 – 1945[3]
    1943 – 1945
    [3]

Сформиране

[редактиране | редактиране на кода]

1-ва танкова дивизия е сформирана на 15 октомври 1935 година в резултат на широкомащабното разширение на войските от Вермахта. Основната част от войниците идва от 3-та кавалерийска дивизия, разположена във Ваймар, и 2-ро моторизирано транспортно обучително командване (Kraftfahr-Lehrkommando II) от 9-ти военен окръг (Wehrkreis IX). Наборниците първоначално съставляват местни жители от Тюрингия, Саксония и Прусия.[3]

Към дивизията са придадени 1-ва стрелкова бригада, 1-ва танкова бригада, 73-ти артилерийски полк и други разнородни формации. Всеки от танковите батальони включва по четири леки роти, а всяка рота има командирски взвод (с пет танка – 1 Панцер II и 4 Панцер I, по-късно 3 Панцер II и 2 Панцер I) и още три взвод от същия състав.[3]

В годините до началото на Втората световна война са сформирани още няколко формации и в двата танкови полка започва подмяна на наличните Панцер I с Панцер III и Панцер IV. Това става постепенно, но до 1941 година някои батальони все още разполагат с остарелия Панцер II. Една от задачите на двата танковите полка е всяка година да осигуряват подготвени кадри. На базата им през войната са сформирани 7-ми, 8-ми, 15-ти, 35-ти и 36-ти танкови полкове.[4][5]

През 1938 година 1-ва танкова дивизия взема участие в анексирането на Судетска област, а след това в аншлуса на Австрия.[4]

Състав през октомври 1935 година

[редактиране | редактиране на кода]

Кампания в Полша (1939)

[редактиране | редактиране на кода]
 Вижте също: Операция „Вайс“

Взема участие в кампанията в Полша през септември 1939 година[6] като част от 10-та армия, група армии „Юг“.[4][7]

Състав през август 1939 година

[редактиране | редактиране на кода]

През октомври 1939 година 3-ти батальон, 69-ти пехотен полк (моторизиран) от 20-та пехотна дивизия (моторизирана) е добавен към дивизията като 3-ти батальон от 1-ви стрелкови полк.

Състав през август 1939 г.
Pz.I Pz.II Pz.Bef. Pz.III Pz.IV
1-ви танков полк 39 60 6 20 28
2-ри танков полк 54 62 6 6 28
Общо 93 122 12 26 56
  • Щаб (Радом)
  • 1-ва стрелкова бригада
    • 1-ви стрелкови полк
      • стрелкови батальон I
      • стрелкови батальон II
    • 1-ви мотоциклетен стрелкови батальон
  • 1-ва танкова бригада
    • 1-ви танков полк
      • танков батальон I
      • танков батальон II
    • 2-ри танков полк
      • танков батальон I
      • танков батальон II
  • 73-ти артилерийски полк
    • артилерийски батальон I
    • артилерийски батальон II
  • 4-ти разузнавателен батальон
  • 37-ми противотанков батальон
  • 37-ми инженерен батальон
  • 37-ми свързочен батальон
  • 37-ми дивизионни поддържащи части

Кампания в Франция (1940)

[редактиране | редактиране на кода]
 Вижте също: Операция „Гелб“

През май и юни 1940 година дивизията взема участие в кампанията срещу Франция. Първоначално е част от 19-ти моторизиран корпус, а на 8 юни е прехвърлена към 49-ти моторизиран корпус.[7] Тя е една от многото формации преминали през Ардените и отрязали пътя на съюзническите войски в Белгия и Нидерландия. Осъществява пробив през линията „Мажино“, близо до Седан. По-късно дивизията се придвижва на юг във Франция и участва в боевете край Дюнкерк.[6][8][7]

Състав през юни 1940 година

[редактиране | редактиране на кода]

През октомври 1940 година 2-ри танков полк е прехвърлен към 16-та танкова дивизия. През ноември на същата година 3-ти батальон от 1-ви стрелкови полк е преименуван на 1-ви батальон от 113-ти стрелкови полк. През февруари 1941 година 2-ри батальон от 69-ти стрелкови полк става 2-ри батальон от 113-ти стрелкови полк. По-късно 73-ти артилерийски полк получава 3-ти батальон, формиран от 2-ри батальон на 56-и артилерийски полк.[6]

Състав през май 1940 г.
Pz.I Pz.II Pz.Bef. Pz.III Pz.IV
1-ви танков полк 26 49 4 28 20
2-ри танков полк 26 49 4 30 20
Общо 52 98 8 58 40
  • Щаб (Ен (О дьо Франс))
  • 1-ви стрелкови полк
    • стрелкови батальон I
    • стрелкови батальон II
  • 113-ти стрелкови полк
    • стрелкови батальон I
    • стрелкови батальон II
  • 1-ви танков полк
    • танков батальон I
    • танков батальон II
  • 73-ти артилерийски полк
    • артилерийски батальон I
    • артилерийски батальон II
    • артилерийски батальон III
  • 1-ви мотоциклетен стрелкови батальон
  • 4-ти разузнавателен батальон
  • 37-ми противотанков батальон
  • 37-ми инженерен батальон
  • 37-ми свързочен батальон
  • 37-ми дивизионни поддържащи части

Кампания в Съветския съюз (1941 – 1943)

[редактиране | редактиране на кода]
 Вижте също: Операция Барбароса, Операция Блау и Битка при Курск

През юни 1941 година 1-ва танкова дивизия взема участие в нападението на Съветския съюз като част от 41-ви моторизиран корпус, 4-та танкова група.[7] Участва в настъплението към Дунабург и Ленинград като част от група армии „Север“. През октомври 1941 година дивизията е прехвърлена към група армии „Център“ и участва в битките при Вязма, Москва и Ржев.[7] След ожесточените боеве при Ржев тя е изтеглена и изпратена във Франция за възстановяване.[9][10][6]

През юни 1943 година дивизията е изпратена на Балканите, а през юли охранява бреговата линия в Гърция.[7] През ноември 1943 г. отново е прехвърлена на Източния фронт в Украйна. Там 1-ва танкова дивизия участва в операция Цитадела в състава на 4-та танкова рамия и по-късно в германското контранастъпление западно от Киев.[7] Води защитни боеве югозападно от Бердичев, където остава до края на януари 1944 година. На 22 юни 1944 година Червената армия започва масивна лятна офанзива срещу група армии „Център“. Германската формация е разбита и войските на Оста са изтласкани на 450 км, до Полша. 1-ва танкова дивизия участва в опитите за спиране на съветското настъпление. На 15 юли 1-ва танкова дивизия контраатакува в района Олейор, успява да задържи съветското настъпление за кратко преди да отстъпи към Вистула[6][10][7]

Състав през 1941 – 1943 година

[редактиране | редактиране на кода]

През юли 1941 година 1-ви и 113-ти стрелкови полкове са преименувани на танково-гренадирски полкове. 1-ви танков батальон от 1-ви танков полк е прехвърлен към 16-та танково-гренадирска дивизия и става 116-и танков батальон. През януари 1943 година 2-ри танков батальон от 1-ви танков полк е преименуван на 1-ви танков батальон, а 1-ви танков батальон от 103-ти танков полк става 2-ри танков батальон от 1-ви танков полк. По-късно към дивизията е добавен 299-ти противовъздушен батальон.[6]

Състав през юни 1941 г.
Pz.I Pz.II Pz.Bef. Pz.III Pz.IV
1-ви танков полк 15 43 8 75 28
Състав през юни 1942 г.
Pz.I Pz.II Pz.Bef. Pz.III Pz.IV
1-ви танков полк 2 10 4 26 10

По-късно през войната 1009-ти гренадирски батальон от танкова дивизия „Татра“ е добавен към 1-ва танкова дивизия.[6]

Последни битки и отстъпление

[редактиране | редактиране на кода]

През август и септември 1944 година дивизията защитава западния бряг на Висла при ожесточени боеве под командването на 4-та танкова армия. През октомври 1-ва танкова дивизия е изпратена в Унгария, където участва в боевете южно от Дебрецен и при Ниредхаза, предотвратявайки руски пробив към Будапеща. През декември основната част от дивизията е унищожена заедно с 6-та армия при боевете край езерото Балатон. Останалата част участват в боевете в този сектор, след което е изтласкана в Австрия, където през май 1945 година се предава на американските войски в Щирия.[11][7]

Състав през юни 1944 г.
VK.18.01 Pz.IV Pz.Bef. Pz.V Flamm.Pz.I
1-ви танков полк 8 95 8 76 7

Командири

[редактиране | редактиране на кода]
Период Звание Име
1 октомври 1935 30 септември 1937 Генерал от кавалерията Максимилиан фон Вайкс
30 септември 1937 2 ноември 1939 Генерал-лейтенант Рудолф Шмит
3 ноември 1939 17 юли 1941 Генерал-лейтенант Фридрих Кирхнер (ранен)
17 юли 1941 8 август 1943 Генерал-лейтенант Валтер Крюгер
8 август 1943 8 септември 1943 Полковник Освин Гролиг
8 септември 1943 31 декември 1943 Полковник Валтер Сьот
31 декември 1943 19 февруари 1944 Генерал-майор Рихард Кол
19 февруари 1944 25 септември 1944 Генерал-майор Вернер Маркс (тежко болен)
25 септември 1944 8 май 1945 Генерал-лейтенант Еберхард Тунерт

Носители на награди

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Mitcham, Samuel W. The Panzer Legions: A Guide to the German Army Tank Divisions of World War II and Their Commanders. Stackpole Books, 2006. ISBN 081-173-353-X.
  2. ↑ Lannoy, Francois de и др. Panzertruppen: Les Troupes Blindees Allemandes German Armored Troops 1935 – 1945. Heimdal, 2001. ISBN 284-048-151-0.
  3. ↑ а б в г д е ж Бишоп 2007, с. 8.
  4. ↑ а б в Бишоп 2007, с. 9.
  5. ↑ Мичман 2006, с. 37 – 38.
  6. ↑ а б в г д е ж Pipes, Jason. 1.Panzer-Division // Посетен на 15 април 2008.
  7. ↑ а б в г д е ж з и Франсоа 2006, с. 143 – 144.
  8. ↑ Бишоп 2007, с. 10.
  9. ↑ Бишоп 2007, с. 12.
  10. ↑ а б Бишоп 2007, с. 15.
  11. ↑ Бишоп 2007, с. 17.
     Портал „Втора световна война“         Портал „Втора световна война“          Портал „Нацистка Германия“         Портал „Нацистка Германия“          Портал „Военна история“         Портал „Военна история“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=1-ва_танкова_дивизия_(Вермахт)&oldid=12303550“.