X Обикновено народно събрание

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Десетото Обикновено народно събрание заседава в сградата на Народното събрание в София между 16 май 1899 и 29 ноември 1900 г.

Датите са по Юлианския календар (стар стил), освен ако не е указано иначе.

История[редактиране | редактиране на кода]

Избори[редактиране | редактиране на кода]

Парламентарните избори се провеждат на 25 април/7 май и 2 май/14 май 1899 година и са спечелени от Либералната и Народнолибералната партия, които участват в тях с обща листа. Последвалите частични избори през септември 1899 г. дават предимство на партията на либералите, която образува самостоятелно правителство. Избрани са 169 народни представители. Броят им е намален спрямо предишното ОНС. Избирателната активност е 49.5%.

Разпределение на места[редактиране | редактиране на кода]

Местата в парламента са разпределени, както следва:[1].

Разпускане[редактиране | редактиране на кода]

Опитите на правителството да възстанови натуралния десятък довеждат до „селски бунтове“ и изостряне на икономичската и политическата криза в страната. Задълбочават се и противоречията между управляващите Народнолиберална и Либерална партия (радослависти). Парламентът е разпуснат с указ на княза. С това и новият век започва с традиционното предсрочно разпускане на Народното събрание – политическа участ не само на седем от предхождащите го, но и на следващите XI, XII, XIII и XIV, народни събрание, избирани и действали до свикването на V Велико народно събрание през 1911 г.

Сесии[редактиране | редактиране на кода]

Дейноста на това народно събрание се ограничава в периода 16 май 189920 октомври 1900 г., в който е свикано на две редовни и една извънредна сесия. Между приетите от него закони са Законът за общинските налози и Законът за празничните дни в Княжеството.

Извънредни[редактиране | редактиране на кода]

  • I редовна – 15 октомври 1899 – 23 януари 1900
  • II редовна – 15 октомври – 29 ноември 1900

Редовни[редактиране | редактиране на кода]

  • I извънредна – 16 май – 28 юни 1899

Бюро[редактиране | редактиране на кода]

Председатели[редактиране | редактиране на кода]

Подпредседатели[редактиране | редактиране на кода]

Секретари[редактиране | редактиране на кода]

Законопроекти[редактиране | редактиране на кода]

  • Закон за разширяване мрежата на Български държавни железници (БДЖ) и прстрояване на железопътна линия Чирпан-Скобелев[2]
  • Закон за подпомагане на земеделческото население, пострадало от сушата[3]
  • Закон за образуване земеделчески стопанства[4]
  • Закон заобщинските налози[5]
  • Закон за десятъка върху земните произведения (десятък върху произведенията в натура и пари)[6]
  • Закон за пенсиите на чиновниците по гражданското ведомство[7]
  • Закон за военните пенсии[8]
  • Закон за държавните и общинските пътища[9]
  • Закон за празничните дни в Княжеството[10]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Цураков, Ангел, „Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България“, Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2008 г., с. 445 ISBN 954-528-790-X
  2. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 147 от 12 юли 1899 г.
  3. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 149 от 15 юли 1899 г.
  4. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 227 от 27 ноември 1899 г.
  5. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 14 от 20 януари 1900 г.
  6. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 28 от 7 февруари 1900 г.
  7. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 30 от 9 февруари 1900 г.
  8. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 31 от 10 февруари 1900 г.
  9. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 32 от 11 февруари 1900 г.
  10. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 35 от 16 февруари 1899 г.