XII Обикновено народно събрание

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Датите са по Юлианския календар (стар стил), освен ако не е указано иначе.

12-ото Обикновено народно събрание (XII ОНС) е народно събрание на Княжество България, заседавало между 22 април 1902 и 31 март 1903, брой народни представители – 188.[1] XII ОНС заседава в сградата на Народното събрание в София. Правителството влиза в остра конфронтация с опозицията и държавния глава. По същото време управляващата партия не успява да защити българските интереси в Македония, където с руска помощ е назначен сръбски владика, а и въстанието на българите от Македония в Струмишко е разгромено. В резултат на това Народното събрание е разпуснато предсрочно на 21 август 1903 г.

Избори[редактиране | редактиране на кода]

Изборите за XII ОНС са насрочени с указ на княз Фердинанд I № 11 от 10 януари 1902 г.[2] Провеждат се на 17 февруари 1902 и са спечелени от Прогресивнолибералната партия, която получава 89 от общо 189 места. Избирателната активност е 49,8%.

Партия Гласове % Места +/–
Прогресивнолиберална партия 121 737 30,1 89 +49
Народна партия 82 010 20,3 28 –1
Народнолиберална партия 45 810 11,3 8 –16
Либерална партия 28 260 7,0 7 +2
БЗНС 24 710 6,1 12 0
Демократическа партия 23 710 5,9 7 –20
БРСДП 19 250 4,8 7 +5
Радикалдемократическа партия 6 нова
Консервативна партия 2 0
Други партии 8 +4
Независими 59 010 14,6 15 –4
Невалидни гласове 0
Общо 404 497 100 189 +25
* Гласовете са изчислени на базата на процентите за всяка партия.

Място[редактиране | редактиране на кода]

Заседанието се провежда в сградата на Народното събрание в София.[3]

Сесии[редактиране | редактиране на кода]

  • I извънредна (22 април – 30 юли 1902)
  • I редовна (15 октомври 1902 – 31 март 1903)

Председатели[редактиране | редактиране на кода]

Подпредседатели[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Официален сайт на НС
  2. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 9/12.01.1902
  3. Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 448, ISBN 954-528-790-X