140 mm морско оръдие Тип 3

140 mm морско оръдие Тип 3 на японски: 50口径三年式14cm砲 на английски: 14 cm/50 3rd Year Type naval gun
Еднооръдейна 140 mm установка от линкора „Муцу“ в музея „Ямато“ в Куре
История на производството
Производител	Япония
Година на производство	от 1916 г.
История на службата
На въоръжение в	Япония  Тайван
Характеристики на оръдието
Марка на оръдието	Тип 3
Калибър, mm	140
Дължина на ствола, mm/калибра	7000/50
Обем на камерата, dm³	23
Тип затвор	Стъпков бутален затвор
Маса на оръдието със затвора, kg	5600 – 5700
Принцип на зареждане	Ръчно разделно зареждане
Скорострелност, изстрела/минута	8 (при единоцевна установка); 6 (двуцевна установка)
Характеристики на артилерийската установка
Марка на АУ	Модел A (единоцевна), Модел B (двуцевна)
Обща маса на АУ, kg	21 000 (единоцевна), 50 000 (двуцевна)
Ъгъл на вертикално насочване на ствола, °	-7°/+20° (-7°/+35° при по-късните модели установки)
Ъгъл на завъртане, °	-70°/+70° (при големите кораби); -150°/+150° за леките крайцери
Максимална скорост на ХН, °/s	8 (единоцевна), 4 (двуцевна)
Максимална далечина на стрелбата, m	15 600 (при ъгъл +20°); 19 750 (при ъгъл +35°)
Брониране	противоосколъчно
140 mm морско оръдие Тип 3 в Общомедия

140 mm/50 оръдие Тип 3 е морско оръдие с калибър 140 mm, използвано във флота на Япония в периода 1920-те – 1940-те години. Обозначението е свързано с годината на разработката (1914 г. след Христа съответства на 3 година от периода Тайшо).

Описание

Лекият крайцер „Нака“ през 1925 г. Добре се виждат палубните щитови установки на 140 mm оръдия.

Разработката на 140 mm оръдия с дължина на ствола от 50 калибъра започва в Япония преди Първата световна война за замяна на оръдията 152 mm/40 и 152 mm/45 конструкция на „Армстронг“, а също и 152 mm/50 на „Викерс“ (Тип 41), 45 kg снаряди на които са прекалено тежки за японските разчети (в частност, при оръдията 152 mm/40 вместо проектните 12 изстрела/минута те достигат едва 4 и/м). Освен това, 152 mm оръдия са прекалено големи за вече построените към този момент японски леки крайцери.

Оръдието е прието на въоръжение през април 1914 г., производството започва през 1916 г., първите от тях са поставени на линейния кораб „Исе“, влязъл в строй през 1917 г. Установката за него е проектирана от инженер Хада, от Арсенала в Куре.

През октомври 1918 г. на въоръжение постъпва подобрен образец, известен като „тип 3“. Оръдието има следните характеристики: калибър 140-mm, общата дължина на ствола със затвора 5968 mm, брой на нарезите 42, начална скорост на снаряда 855 m в сек, максимална далечина на стрелба при ъгъл на възвишение от 35° 19 750 m, живучест на ствола 500 – 600 изстрела. Налягане на барутните газове от 2910 kg/sm², скорострелност 7 – 10 изстрела в минута, ъгъл на възвишение максимален – 35°, ъгъл на снижение максимален – 7°, маса на снаряда 38 kg.

Тип 3 бързо остарява морално (съгласно Вашингтонското съглашение максималният и дефакто стандартен калибър за леките крайцери става 155 mm), но продължава да се намира на въоръжение в Императорския флот на Япония до края на Втората световна война.

До наши дни е достигнала една еднооръдейна установка, която е свалена от потъналия линкор „Муцу“ и сега се намира в музея „Ямато“ в Куре.

Видове установки

Единични установки тип „A“ с полукръгъл щит за поместване в каземати:

Линейни кораби тип „Исе“ – 20 (16 след модернизацията);

Линейни кораби тип „Нагато“ – 20 (18 след модернизацията);

Линейни кораби тип „Тоса“ – 20 (по проект, на достроения като самолетоносач „Кага“ не се използват);

Линейни кораби тип „Кии“ – 16 или 20 (по проект, корабите от този тип не са залагани);

Линейни крайцери тип „Амаги“ – 16 (по проект, на достроения като самолетоносач „Акаги“ не се използват);

Единични палубни установки тип „A“ с кубичен щит:

Леки крайцери тип „Тенрю“ – 4;

Леки крайцери тип „Кума“ – 7;

Леки крайцери тип „Нагара“ – 7;

Леки крайцери тип „Сендай“ – 7;

Самолетоносача „Хошо“ – 4 (преди модернизацията);

Сдвоени палубни установки тип „B“:

Минният заградител „Окиношима“ – 2;

Плавбазата „Дзингей“ – 2;

Хидросамолетоносачът „Нисшин“ – 3; На лекия крайцер „Юбари“ има 2 единични и 2 сдвоени кулоподобни установки, на леките крайцери от типа „Катори“ 2 подобни сдвоени установки, а на крайцерите от типа „Нин Хай“ 3.

Боеприпаси

Всички 140 mm оръдия Тип 3 се комплектоват с изстрели с разделно зареждане. Основният заряд представлява копринен картуз с бездимен барут с маса 10,97 kg (37DC) или 10,33 kg (40C и 50C). Също има и олекотени заряди 35C₂, 40С₂ и 50С₂, а също и леките 20C₂, 20C₃, 20T₂ и 35C₂.

Снаряд	Дължина	Маса на снаряда	Маса на заряда	Взривател	Година на приемане на въоръжение
Полубронебоен	55,0 cm	38,0 kg	2,0 kg	Тип 3 № 1 Тип 13 № 1	1916
Учебен	55,0 cm	38,0 kg	—	—	1919
Осветителен	55,0 cm	?	1,62 kg	с двойно действие, за 30 и 50 секунди	1926
Фугасен № 4	55,0 cm	38,0 kg	2,86 kg	Тип 88	1929
Полубронебойни модели 1 и 2	55,0 cm	38,0 kg	2,0 kg	Тип 13 № 1	1934
Осветителен с парашут	55,0 cm	?	1,78 kg	Тип 91 Модел 1 за 55 секунди	1938
Фугасен Тип 0	55,0 cm	38,0 kg	2,86 kg	Тип 91 Модел 1	1940
Фугасен Тип 2	55,0 cm	38,0 kg	2,6 kg	Тип 13 № 1	1942
Запалителен	?	?	?	Тип 91 Модел 1	1941 – 1942
Гмуркащ	57,3 cm	42,0 kg	2,86 kg	?	1943

Фугасните и полубронебойните снаряди имат бойна част с тринитрофенол (шимоза), запалителният – със заряд на основата на термита.

Аналози

 САЩ 152 mm/53 Mk.16

Русия 130 mm /55 образец 1913 г.

 Великобритания 140 mm/50 BL Mk.I, 5,25" QF Mark I

 Германия 150 mm/45 SK

 Франция 138,6 mm/40 Model 1923, 138,6 mm/40 Model 1927

 Италия 135 mm/45 OTO/Ansaldo

Литература

• John Campbell. Naval Weapons of World War II. Annapolis, MD, Naval Institute Press, 1985. ISBN 0-87021-459-4.
• Рубанов О. А. Линейные корабли типа „Нагато“. – АНО „Истфлот“, Самара 2005.

Външни препратки

• 50 caliber 3rd Year Type 14 cm Gun ((en))
• В Общомедия има медийни файлове относно 140 mm морско оръдие Тип 3

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „140-мм морское орудие Тип 3“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​