Направо към съдържанието

Аврен (община)

Вижте пояснителната страница за други значения на Аврен.

Община Аврен
      
Общи данни
ОбластВарна
Площ353.78 km²
Население9 793 души
Адм. центърАврен
Брой селища17
Сайтavren.bg
Управление
КметЕмануил Манолов
(ГЕРБ; 2011)
Общ. съвет13 съветници
  • ГЕРБ (9)
  • МК „Красимир Тодоров за общината“ (4)
Община Аврен в Общомедия
Топографска карта на община Аврен.
4-ти селскостопански културен и национален събор, 28 – 29 август 1938 г., гр. Варна. Парад на участниците в събора по ул. Княз Борис І. На преден план са представителите на Моминска община (дн. Авренска).

Община Аврен се намира в Североизточна България и е една от съставните общини на област Варна.

Географско положение, граници, големина

[редактиране | редактиране на кода]

Общината попада в източната част на област Варна. С площта си от 353,776 km2 заема 6-о място сред 12-те общини на областта, което съставлява 9,24% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Релеф, води, климат

[редактиране | редактиране на кода]

Близо 2/3 от територията на общината, в източната част се заема от Авренското плато (Момино плато) с най-висока точка връх Пейкови ниви (329 m), разположен на 1,5 km на северно от общинския център село Аврен. Останалата, западна част на общината е равнинна и се заема от широката и плоска Синделска низина, обхващаща част от долини на реките Провадийска и Камчия, които в района на селата Дъбравино и Юнак се сближават на около 3 km.

Цялата територия на общината попада в Черноморския водосборен басейн. Основните реки са две: на юг долното течение на Камчия с множество къси леви притоци идващи от Авренското плато и на запад и северозапад – най-долното течение на Провадийска река.

Климатът на общината е умереноконтинентален, със значително влияние на Черно море.

Общината се състои от 17 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:[1]

Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2) Забележка (старо име) Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2) Забележка (старо име)
Аврен 675 58,364 Момино, Еврен, Аквиран Круша 65 9,158 Дюлгер
Бенковски 594 13,232 Хаджъ Синанлар Приселци 1393 27,511 Мемиш Софулар
Близнаци 913 52,043 Панбуклу, Яйлакьой Равна гора 190 18,845 Яссъ Баш
Болярци 145 14,169 Бейджиоолу Садово 294 21,159 Сулуджа-али
Добри дол 33 9,809 Дедекьой Синдел 780 11,936 Сенделлер
Дъбравино 1166 25,416 Чалъ махалле Тръстиково 534 16,250 Корджу, Караач Софулар, Брестино
Здравец 473 24,947 Акънджъ Царевци 551 20,970 Султанлар, Султанци
Казашка река 159 9,078 Казак дере Юнак 78 6,470 Оруч Гаази
Китка 254 14,419 Чьокек, Билек махалле ОБЩО 8297 353,78 няма населени места без землища

Административно-териториални промени

[редактиране | редактиране на кода]
  • Указ № 113/обн. 26 февруари 1899 г. – преименува с. Аканджии на с. Здравец;
  • Указ № 345/обн. 14 юли 1899 г. – преименува с. Деде кьой на с. Добри дол;
  • Указ № 36/обн. 8 февруари 1906 г. – преименува с. Мемиш софулар на с. Приселци;
  • Указ № 462/обн. 21 декември 1906 г. – преименува с. Дюлгер на с. Круша;
  • МЗ № 2820/обн. 14 август 1934 г. – преименува с. Бейджи оглу на с. Болярци;
– преименува с. Караач Софулар на с. Брестино;
– преименува с. Яйла на с. Горен Близнак;
– преименува с. Петре на с. Долен Близнак;
– преименува с. Чалъ махле на с. Дъбравино;
– преименува с. Казак дере на с. Казашка река;
– преименува с. Чокек (Чукак) на с. Китка;
– преименува с. Ясъ баш на с. Равна гора;
– преименува с. Солуджа алъ на с. Садово;
– преименува с. Султанлар на с. Султанци;
– преименува с. Оруч гаази на с. Юнак;
  • МЗ № 3775/обн. 7 декември 1934 г. – преименува с. Хаджи Синанлар на с. Бенковски;
  • МЗ № 1966/обн. 16 ноември 1935 г. – преименува с. Аврен на с. Момино;
– преименува с. Брестино на с. Тръстиково;
  • Указ № 582/обн. 29 декември 1959 г. – заличава селата Горен Близнак и Долен Близнак и ге обединява в едно населено място – с. Близнаци;
  • Указ № 554/обн. 22 септември 1964 г. – възстановява старото име на с. Момино на с. Аврен;
  • Указ № 875/обн. 20 март 1987 г.: – преименува с. Султанци на с. Царевци;
  • Указ № 413/обн. ДВ бр.100/28 ноември 2000 г. – отдела с. Падина и землището му от община Аврен и го прехвърля в община Девня.
Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[2]

Населено
място
Численост Населено
място
Дял (в %)
Общо Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят
Не
отговорили
Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят
Не
отговорили
Общо 8574 5437 1502 902 130 194 409 100.00 63.41 17.51 10.52 1.51 2.26 4.77
Дъбравино 1404 416 938 7 9 5 29 Дъбравино 29.62 66.80 0.49 0.64 0.35 2.06
Приселци 1175 1035 18 31 23 4 64 Приселци 88.08 1.53 2.63 1.95 0.34 5.44
Синдел 1054 431 15 592 3 8 5 Синдел 40.89 1.42 56.16 0.28 0.75 0.47
Близнаци 768 706 15 7 23 Близнаци 91.92 1.95 0.91 2.99
Аврен 712 569 55 15 4 19 50 Аврен 79.91 7.72 2.10 0.56 2.66 7.02
Царевци 682 530 29 90 21 Царевци 77.71 4.25 13.19 3.07
Тръстиково 602 337 41 86 26 109 3 Тръстиково 55.98 6.81 14.28 4.31 18.10 0.49
Бенковски 533 243 230 45 11 3 1 Бенковски 45.59 43.15 8.44 2.06 0.56 0.18
Садово 325 142 43 0 4 4 132 Садово 43.69 13.23 0.00 1.23 1.23 40.61
Здравец 311 285 5 8 6 Здравец 91.63 1.60 2.57 1.92
Казашка река 242 214 0 24 Казашка река 88.42 0.00 9.91
Китка 238 178 43 3 3 Китка 74.78 18.06 1.26 1.26
Равна гора 168 103 9 21 0 0 35 Равна гора 61.30 5.35 12.50 0.00 0.00 20.83
Болярци 157 60 63 0 4 29 1 Болярци 38.21 40.12 0.00 2.54 18.47 0.63
Юнак 123 114 0 0 3 0 6 Юнак 92.68 0.00 0.00 2.43 0.00 4.87
Круша 63 57 0 0 0 0 6 Круша 90.47 0.00 0.00 0.00 0.00 9.52
Добри дол 17 0 0 0 0 0 0 Добри дол 100.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:[3]

Численост Дял (в %)
Общо 8574 100,00
Православие 4210 49,10
Католицизъм 29 0,33
Протестантство 42 0,48
Ислям 1123 13,09
Друго 0 0,00
Нямат 446 5,20
Не се самоопределят 907 10,57
Непоказано 1817 21,19

Състав на общинския съвет, избиран на местните избори през годините:[4][5][6][7]

Партия или сдружение 2003 2007 2011 2015
Избирателна активност по време на изборите 7,15% 74,97 % 65,58 % 71,69 %
Общ брой места 13 13 13 13
ГЕРБ 3 5 9
Местна коалиция „Красимир Тодоров за общината“ 4
Българска социалистическа партия 2 3
Българската левица 3
Синя коалиция (Съюз на демократичните сили, Демократи за силна България) 2
Коалиция „НДСВ – БСД – За нашето бъдеще“
(Национално движение „Симеон Втори“, Българска социалдемокрация)
5
Движение за права и свободи 1 2
Коалиция за Аврен – СДС, ДСБ, ВМРО, БЗНС
(Съюз на демократичните сили, Демократи за силна България,
Български земеделски народен съюз - Народен съюз, ВМРО – Българско национално движение)
1
Съюз на демократичните сили 5
Коалиция „Нова левица – Българска социалистическа партия и Обединен блок на труда“
(Българска социалистическа партия, Обединен блок на труда)
3
Национално движение „Симеон Втори“ 3
Коалиция „Народно единство“ 1
Железопътната гара на Синдел през 2017 г.

През територията на общината преминават три броя участъци от железопътната мрежа на България:

През общината преминават частично или изцяло 4 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 85,2 km:

  1. НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
  2. „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 19 септември 2018. (на английски)
  3. „Religious composition: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 21 октомври 2020. (на английски)
  4. „Резултати от обработените протоколи на ОИК за избор на общински съветници – I тур, 2003“ // mi2003.cik.bg. Архивиран от оригинала на 2018-10-27. Посетен на 19 септември 2018.
  5. „Резултати от местните избори през 2007 г. в община Аврен“ // results.cik.bg. Посетен на 19 септември 2018.
  6. „Резултати от местните избори през 2011 г. в община Аврен“ // results.cik.bg. Посетен на 19 септември 2018.
  7. „Резултати от местните избори през 2015 г. в община Аврен“ // results.cik.bg. Посетен на 19 септември 2018.