Направо към съдържанието

Водоча

Тази статия е за селото. За язовира вижте Водоча (язовир).

Водоча
Водоча
— село —
„Свети Леонтий“
„Свети Леонтий“
41.4494° с. ш. 22.5883° и. д.
Водоча
Страна Северна Македония
РегионЮгоизточен
ОбщинаСтрумица
Географска областСтрумишко поле
Надм. височина264 m
Население227 души (2021)
Пощенски код2414
МПС кодSR

Водоча (на македонска литературна норма: Водоча) е село в община Струмица на Северна Македония. Селото е разположено в Струмишкото поле на река Водочница (Водоча).

Селото е разположено на 4 km западно от Струмица.

Според Богдан Филов, посетил Струмишкия край през 1915 година, етимологията на името Водоча се извежда от словосъчетанието вади очи и се свързва с традичните последици от битката при Беласица през 1014 година и ослепяването на самуиловите войни.[1]

През XIX век селото е чисто българско. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873, Водоча е посочено като село с 40 домакинства, като жителите му са 73 българи.[2] Между 1896 и 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.[3] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото е населявано от 120 жители, всички българи християни.[4]

В началото на XX век почти цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев през 1905 година в селото има 104 екзархисти и 8 патриаршисти гъркомани.[5]

При избухването на Балканската война в 1912 година трима души от Водоча са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]

В землището на селото в подножието на планината Еленица функционира православен девически манастирСвети Леонтий“. Манастирската църква (днес реставрирана) е изградена на три етапа през периода X – XII век върху основите на ранно християнско духовно средище. Манастирът се споменава в редица средновековни извори.

Според преброяването от 2002 година селото има 318 жители.[7]

Според данните от преброяването през 2021 година Водоча има 227 жители.[8]

Националност Всичко
северномакедонци 216
албанци 1
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 10

Във Водоча има основно училище „Сандо Масев“ и манастир „Свети Леонтий“ - седалище на струмичкия владика.[9]

Родени във Водоча
  1. Филов, Б. „Пътувания из Тракия, Родопите и Македония 1912 – 1916“, София, 1993, стр.80
  2. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 186-187.
  3. Шалдевъ, Хр. Екзархъ Йосифъ I за задачата на Екзархията следъ 1887 год. // Илюстрация Илиндень 9 (79). Илинденска организация, Ноемврий 1936. с. 1.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 160.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 106-107. (на френски)
  6. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 835.
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 6 септември 2007 
  8. МакСтат база на податоци, Државен завод за статистика на Република Северна Македонија.
  9. Општина Струмица. Населени места. Водоча Архив на оригинала от 2007-09-27 в Wayback Machine..
  10. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 452.
  11. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 825, 824.
  12. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 123, 132.