Димитър Яблански
| Димитър Яблански | |
| български финансист и политик | |
 Портретна снимка на Димитър Яблански, 1906 г. Източник: ДА „Архиви“ | |
| Роден |
24 октомври 1858 г. (стар стил)
|
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Учил в | Национален военен университет |
| Политика | |
| Партия | Народна партия |
| Депутат | |
| VIII ОНС IX ОНС XII ОНС XIII ОНС V ВНС XV ОНС XVII ОНС | |
| Семейство | |
| Баща | Марко Минчев |
| Братя/сестри | Мико Марков |
| Съпруга | Харитина Гешова |
| Деца | Мария Паница |
| Димитър Яблански в Общомедия | |
Димитър Марков Минчев, по-късно сам променил името си на Димитър Яблански (1858 – 1937), е български офицер, финансист и политик.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Димитър Марков е роден на 24 октомври 1858 г.[1] в с. Ябланица, Тетевенско. Син е на Марко Минчев (чорбаджи Марко)[2] – крупен търговец, член на Революционния комитет на Левски,[3] и Вуна Драганова. Големият му брат Мико Марков (1842 – 1918) е секретар/председател на Революционния комитет в Ябланица.[4][5] Чорбаджи Марко изпраща малкия си син Димитър да учи при Тодор Пеев – един от най-образованите възрожденци и революционер, който от 1870 до 1872 е учител в родното си Етрополе и същевременно председател на тамошния Революционен комитет.[5] След Освобождението Димитър Марков завършва Военното училище в София (1879) и Офицерска стрелкова школа в Санкт Петербург[6] (1885). Като офицер служи последователно от 1879 г. в Пета пехотна дружина и Първи пехотен софийски полк. През 1885 г. е назначен за комендант на София и заема този пост през Сръбско-българската война.[6] Участва в Деветоавгустовския военен преврат 1886 за детрониране на българския княз Александър I Батенберг.[7] На 25 септември 1886 г. излиза в запаса с чин капитан.
Според ироничната бележка на Симеон Радев в неговата книга „Строителите на съвременна България“:
| „ | Тогава [през август 1886] той се казваше Марков; после аристократизира един вид името си и се нарече Яблански, понеже бил от Ябланица.[7] | “ |
Впоследствие учи и завършва държавни и стопански науки в Париж (1893).[6] След връщането си в България се жени за Харитина, дъщеря на видния финансист и политик Иван Евстратиев Гешов, от която има една дъщеря – Мария (Мика), женена за Евстати Паница. Главен касиер, подуправител и директор на Земеделските каси (1896 – 1903). През 1896 г. учредява Народното сигурително дружество „Балкан“ заедно с братя Паница от Виена.[6] Директор и член на управителния му съвет до 1920 г. Член на управителния съвет и подуправител на Кредитна банка (1908 – 1917). Акционер в Българското индустриално керамично дружество „Изида" и „Мир“ АД.
Става член на Народната партия и от 8 април 1897 до 11 април 1899 г. е кмет на София. По това време се подготвя изменение на действащия Закон за градските общини, одобрено от Народното събрание през 1898 г., финализирани са подготвяните с години преди това концесии за електрификация и трамвайни линии в града, започват корекции на Перловската и Владайската река, регулират се улици в центъра и покрайнините на града.[6] Член на Управителния съвет на Българския Червен кръст (1904 – 1932). През 1912 – 1913 г. е министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството на Царство България.
При управлението на Александър Стамболийски е обвинен за политическата си дейност от Народното събрание.[8] През септември 1922 г. е арестуван и изпратен в Шуменския затвор, а на 16 юни 1924 г. е амнистиран.
Неговият дом в София, известен като Къщата на Яблански (до 1993 г. сграда на Посолството на Китайската народна република), е построена в 1907 г. от австрийския архитект Фридрих Грюнангер и е един от образците на софийската жилищна архитектура от този период.[6]
Умира на 7 март 1937 г. в София.
Памет
[редактиране | редактиране на кода]Димитър Яблански е погребан на Централните софийски гробища в семейна гробница на Паница-Яблански, построена от арх. Станчо Белковски. На негово име е наречена улица в квартал „Витоша“ в София (Карта).
Военни звания
[редактиране | редактиране на кода]- Прапоршчик (10 май 1879)
- Подпоручик (1 ноември 1879, преименуван)
- Поручик (30 август 1882)
- Капитан (30 август 1885)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 106, ISBN 954-528-790-X
- ↑ Спомени на Екатерина Каравелова, С.,ОФ., 1984, с.101.
- ↑ Унджиев, Иван. Васил Левски. Биография. 2 изд. С.,Наука и изкуство, 1980, с. 166.
- ↑ Димов, Димитър Ив. Ябланица – минало и настояще. С., ОФ, 1989.
- ↑ а б Заимов, Стоян. Миналото. С., БЗНС, 1983, с. 175.
- ↑ а б в г д е Ангелов, Борис. Кметовете на София. София, Екопрограма, 2015. с. 55-56.
- ↑ а б Симеон Радев. Строителите на съвременна България. Том 2 (Регентството), Глава V. Борбата на Стамболова с многовластието в България.
- ↑ Утринна поща - Независим ежедневен информационен вестник / Ред. Н. Венедиков . - Варна; Кооп. печ. Гутенберг / брой 4, 04 март 1923 г., стр. 2
| Григор Начович | → | кмет на София (8 април 1897 – 11 април 1899) | → | Христо Попов |
| |||||||||||