Драматичен театър „Гео Милев“

Драматичен театър
„Гео Милев“
	Драматичен театър; „Гео Милев“
	Драматичен театър „Гео Милев“ ; Стара Загора
Място	Стара Загора
Страна	България
Тематика	драматичен
Основаване	1919/1920
Директор	Светла Тодорова
Адрес	6000 Стара Загора ; бул. „Митрополит Методий Кусев“ № 28
Телефон	042/622 267
Сайт	Официален сайт
	Координати: 42°25′34.14″ с. ш. 25°37′34.82″ и. д. / 42.42615° с. ш. 25.62634° и. д.
	Драматичен театър; „Гео Милев“ в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Гео Милев.

Драматичен театър „Гео Милев“ се намира в Стара Загора.

Той е сред най-старите и престижни театрални институции в България, символ на културния живот на „Града на липите, поетите и правите улици“, както и на България. Носи името на известния български поет Гео Милев, който дълги години е живял и творил в Стара Загора.

Театър в Стара Загора[редактиране | редактиране на кода]

1852 г.: Ирина Попгеоргиева–Екзарх превежда „Памела Уженина“ от Карло Голдони. Тя е първата жена в България, която започва да се занимава с театър.
20 март 1860 г.: Тодор Шишков полага основите на читалище.
1869 г.:
- В борбата с чорбаджиите побеждават „младите“ и вземат читалищното дело в свои ръце. От тази година за първи път се обсъжда нуждата от театрална трупа.
- Васил Левски идва като Апостол в Стара Загора. Свързва се със съучениците си от Главното мъжко училище. Основава местния революционен комитет с председател Кольо Ганчев. Една от задачите на комитета е да развива активна читалищна дейност. Театралните представления са рожба на това оживление.
- Първи наченки на театрална дейност под ръководството на даскал Петър Иванов, с участието на Колю Ганчев и неговия оркестър – най-запалени театрали.
18 април 1870 г.: Завесата в салона на Главното девическо училище при черквата „Св. Богородица“, кв. Акарджа, е вдигната. Трупата под ръководството на д-р Начо Планински открива театралния летопис на Стара Загора с комедията „Малакова“ от П. Р. Славейков. През антракта свири читалищният оркестър. Възможно е това да е първото представление на „Малакова“.
26 декември 1870 г.: Представление на „Геновева“ („Многострадална Геновева“) при градското читалище. Първите членове на местния революционен комитет са и първите старозагорски артисти. Участници: Петър Иванов – граф Зигфрид, Тачо Сяров – Голос, Христо Зафиров – Берта, Атанас Попгеоргиев – Геновева, Пенчо Братов – Шмерценрайх, Георги Хаджиилиев – страж. Дрехите ушива Франк Терзията – Георги Хаджиилиев. Декорите са нарисувани от Наню Тодоров.
2 януари 1871 г.: Представление на „Шарлатаните доктори“ – участва същият състав, ръководи ги даскал Петър Иванов. Прототип на главния герой е шарлатанинът Тольо Христодул или още Йонидис Георгадис.
1875 г.: Старозагорско въстание – убит Кольо Ганчев. Самодейната група преустановява дейността си.
1877 г.: Руско-турска война 1877-1878. Градът е опожарен. Изгарят читалищният и театралният архив.
1881 г.: Възобновяване на театралната дейност. Играни пиесите „Райна Княгиня“, „Иванку, убиецът на Асеня“, „Хъшове“, „Разбойници“ и „Кулата Нел“.
1883 – 1894 г.: „Ученолюбиво дружество“ в града продължава делото на читалището от 1860 г. Играни са представленията „Иванко“, „Разбойници“, „Нещастна фамилия“.
1884 г.: Субсидирана от румелийското правителство, Българска драматична трупа на Стефан Попов посещава града. Това е първото професионално представление в Стара Загора.
1895 г.: „Театрален комитет“ към градското читалище представя „Кулата Нел“, „Хъшове“, „Тлъстото кокалче“, „Крум Страшний“, „Под игото“. На премиерата на „Под игото“ присъства Иван Вазов.
1898 г.: Народна драматична трупа „Сълза и смях“ на Радел Канели изнася представленията „Тартюф“ и „Отело“.
1900 г.: Създава се дружество „Театър“, продължило делото на „Ученолюбиво дружество“.
1902 г.: Дружество „Театър“ поставя „Гильом Хамалина“.
1910 г.: Постановка на „Борислав“.
1 април 1912 г.:
- Полагане основния камък за театрална сграда.
- Група младежи по своя инициатива поставя „Ревизор“. В представлението участва Никола Икономов. Оттук започва артистичната му театрална кариера.
1914 г.: Построява се театралната сграда на Културно-просветно дружество „Театър“, по-късно читалище „Родина“.
1916 г.: Любителска група, съставена от Гео Милев. Поставени са „Едип цар“, „Лудетината“, режисьор Гео Милев, художник Иван Енчев – Видю. Никола Икономов играе Едип цар и Хлестаков, Гео Милев – Генерала от „Лудетината“.
1919 – 1920 г.: Начало на професионален театър в Стара Загора. Създава се полупрофесионална трупа при дружество „Театър“ в състав: директор и режисьор – Коста Атанасов; артисти – П. Димитров, М. Узунов, М. Танев, Л. Георгиева, М. Пенкова, П. Топалов, Р. Минчев, К. Данев, Петрова, д-р Бъчваров. Откриване на театралния сезон на 29 ноември 1919 г. с премиера на пиесата „Пленникът от Трикери“ от Константин Мутафов.
1919 г.:
- Пенка и Никола Икономови гастролират в спектакъла „Синята лисица“.
- Георги Бакалов с група младежи поставя „Севилският бръснар“. След разцеплението на социалистическата партия (1903 г.) тесните социалисти в града организират любителска театрална трупа, която на 18 юни 1904 г. поставя „Новопокръстен“ от Степняк. Трупата прераства в Работнически театър „Борба“. Изнася спектаклите „Женитба“, „Сватбата на Сганарел“, 1910 г. – „Борислав“, „Подпорите на обществото“ – Ибсен. 1911 г. – „Народен враг“ – Ибсен. Кулминацията на театралната дейност на трупата е спектакълът „Стършел“ – 1923 г. Този театър е разтурен от властите през същата година.
1920 г.
- В града пристигат от Хасково Мара Шопова и брат ѝ Данчо Делчев, най-активните актьори от полупрофесионалната трупа.
- В София се учредява профсъюзът на артистите в България. Актьорите от старозагорската група стават негови членове.
1925 г.:
- Трупата чествува 20 години сценична дейност на Тачо Танев с „Коварство и любов“.
- Гастролира Московският художествен театър със спектаклите „Вуйчо Ваньо“ и „Женитба“.
1926 г.: Тържествено чествуване на 25-годишния юбилей на дружество „Театър“.
1931 г.:
- Втори гастрол на МХАТ с пиесите „На дъното“ и „Ревизор“.
- Елена Снежина гастролира в „Непознатото момиче“ на Молнар.
- Театър „Железник“ – легална форма за просвета на нелегалната комунистическа партия. Поставя „Аз убих“. Театърът е продължител на Работническия театър.
1932 г.: Представление на „Боряна“. Гастрол на Иван Димов в ролята на Андрей.
1941 г.:
- Старозагорският областен театър изнася в града спектакъла „Платон Кречет“ с участието на Иван Димов и Аспарух Лешников.
- Никола Икономов и Иван Димов заедно с трупата на Южнобългарския театър изнасят спектакъла Калин Орелът.
1944 г.: Непосредствено след 9 септември трупата поставя пиесата „Партизани“, режисьор Веселина Генчева Стефанова.
1948 г.: Трупата преминава под шефството на Градския общински съвет. Играе в салона на Читалище „Родина“ и до 1 март 1950 г. е известна под името „Читалищен театър“.
1 март 1950 г.: Театърът става професионален – в смисъл на издръжка и щат към съвета и е известен като Общински театър. За директор на театъра Градският съвет назначава професионалния актьор Атанас Христов.
1952 г.:
- С пиесите „На дъното“ и „Свои сме, ще се разберем“ от Островски актьорите получават професионално звание – Мара Шопова, Данчо Делчев, Стоян Милев, Христина Костадинова, Стоян Михайлов, Йорданка Миланова и др.
- Н.О. Масалитинов поставя „На дъното“ от Максим Горки. Дава висока оценка на актьорския състав.
1954 г.: Театърът става държавен под названието Народен театър – Стара Загора с директор Пейо Кайраков. През тази година идват и първите възпитаници на ВИТИЗ „Кр. Сарафов“. Оформя се постоянна режисьорска колегия. Особено внимание се обръща на съвременната българска драматургия.
1958 г.: Честване на Данчо Делчев и Мара Шопова.
1962 – 1963 г.: Театърът получава правото на първа постановка на „Почивка в Арко Ирис“ от Димитър Димов и „Има бог Перун“ от Надежда Драгова и Първан Стефанов.
1964 – 1965 г.: Поставена е за първи път пиесата „Студена зима“ от Хр. Кацаров – получава много висока оценка от критика и публика. На IV Народен преглед на българската драма и театър, театърът получава специална награда за работа със съвременни български драматурзи.
1966 г.: Постановките „Обличането на Венера“ от Добри Жотев и „Рози за Доктор Шомов“ от Драгомр Асенов имат много голям успех пред публиката и театралната критика.
1970 г.: Стара Загора чества 100 години театрална дейност в града и 50 години Драматичен театър.
1971 г.: Театърът влиза в Новата сграда за опера и театър с премиерата на „Ревизор“ от Гогол, постановка на П. Л. Манастирски от Академичния театър „Максим Горки“ – гр. Самара. На 7 септември 1971 г. се играе и първото представление на новата сцена. Висока е оценката на театралната общественост за тази постановка, в която бляскаво се изявява целият творчески колектив. Критиката отбелязва специално великолепната игра на Веселин Савов (Хлестаков) и Нино Луканов (Градоначалника).
24 ноември 1971 г.: Премиера на историческата драма в стихове „Хан Аспарух“ от Радко Радков. Успехът пред публиката е огромен. Доказателство за високата класа на тази постановка е изключителният успех на III Национален преглед на историческата драма и театър – Велико Търново, 1972 г. От 20-те награди за участниците в прегледа 12 идват в Старозагорския театър. За успеха си в ролята на Хан Аспарух – Нино Луканов получава специалната награда „Златният знак“ на Велико Търново и едногодишна творческа командировка в Москва.
1997 г.: Театърът влиза в реставрираната сграда на „Стария театър“ с премиера на „Боряна“ от Йордан Йовков, режисьор Стефан Делев.
2005 г.: В театъра идва група от 11 млади актьора: Кирил Бояджиев, Мартин Герасков, Лора Мутишева, Десислава Малчева, Мартин Каров, Янислава Линкова, Елизабета Стефановска, Константин Икономов, Тигран Торосян, Гергана Данданова, Юлиян Малинов – студенти на проф. Пламен Марков, които въвеждат нов ритъм в театралния живот на града. За един театрален сезон театърът участва на няколко национални фестивала и печели „Аскеер“ за драматургия, номинации за „Аскеер“ за поддържаща женска роля, номинации за „Икар“ за актьорски и режисьорски дебюти, награда за главна мъжка роля на фестивал на камерните театър – Враца, награда на фондация "Димитър Вълчев“ за оригинална авторска музика към спектакъл.
2006 г.: Директор става Александър Събев – режисьор и театровед, възпитаник на проф. Пламен Марков.