Направо към съдържанието

Еникьой (дем Амфиполи)

Тази статия е за селото край Амфиполи в дем Амфиполи, Гърция. За други населени места с това име вижте Еникьой. За античния град вижте Амфиполис.

Еникьой
Αμφίπολη
— село —
Гърция
40.824° с. ш. 23.8458° и. д.
Еникьой
Централна Македония
40.824° с. ш. 23.8458° и. д.
Еникьой
Сярско
40.824° с. ш. 23.8458° и. д.
Еникьой
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемАмфиполи
Географска областСярско поле
Надм. височина112 m
Население170[1] души (1991)
ПокровителАпостол Павел[2]

Еникьой (на гръцки: Αμφίπολη, старо Νεοχώρι, Неохори[1]) е село, част от дем Амфиполи, Гърция.

Селото е разположено край останките на едноименния древногръцки град Амфиполис.

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

Гръцка статистика от 1866 година показва Еникьой (Γενί-κιόϊ) като село със 175 жители гърци.[3] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Йеникьой (Yéni-keuy) живеят 360 гърци.[4] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Йени кьой (Yéni-keuï) е посочено като село с 52 домакинства и 180 жители гърци.[5] В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) отбелязва Ени-Кіой като село с 35 гръцки къщи[6] и пише:

Ени Кьой, християнско село; има 1 църква. Отглежданият тук тютюн е от най-хубавия вид. Жителите са гърци; от града е отдалечено на 5 часа разстояние.[7]

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“), населението на Еникьой брои 230 гърци.[8]

Вследствие на Балканските войни в 1912 – 1913 година селото попада в Гърция.

Прекръстени с официален указ местности в община Еникьой на 6 юли 1968 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Али Пасадес[9] Άλή Πασάδες Капетаниос Καπετάνιος[10] възвишение в Кушница ЮИ от Еникьой[9][9]
Кара баир[9] Καρά Μπαΐρ Мавровуни Μαυροβούνι[10] възвишение в Кушница (386 m) И от Еникьой[9]
Бартина[9] Μπαρτίνα Клефтис Κλέφτης[10] възвишение в Кушница ИСИ от Еникьой[9]
Дегли тепе Δεγλή Τεπέ Трелос Τρελλός[10] възвишение ССИ от Еникьой и Ю от Нова Локвица (132 m)[9]
  1. а б Simovski, Todor. Atlas Of The Inhabited Places Of The Aegean Macedonia. Ankara, Türk Tarih Kurumu, [1999]. ISBN 975-16-1103-2. p. 35. (на английски)
  2. Εκτός από την Καστοριά, άλλες τέσσερεις πόλεις έχουν πολιούχο τον Άγιο Μηνά // Fouit.gr. Архивиран от оригинала на 2018-01-29. Посетен на 2 януари 2018.
  3. Ν. Σχινά, "Οδοιπορικαί σημειώσεις, Μακεδονία", τόμος Β', Εν Αθήναις 1866, цитирано по официалния сайт на Дем Зиляхово
  4. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 45. (на френски)
  5. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 146 – 147.
  6. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 240 – 241. (на руски)
  7. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 50. (на руски)
  8. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 183.
  9. а б в г д е ж з По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  10. а б в г Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 427. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 146). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Ιουλίου 1968. σ. 1045. (на гръцки)