Направо към съдържанието

Игуменец

Игуменец
— бивше село —
България
41.4669° с. ш. 23.0076° и. д.
Игуменец
Област Благоевград
41.4669° с. ш. 23.0076° и. д.
Игуменец
Страна България
ОбластОбласт Благоевград
Закриване1947 г.

Игуменец (понякога Егуменец или рядко Гумниче или Дванадесет махали[1]) е бивше сборно село в Югозападна България, заличено от списъка на населените места през 1947 година.

Към Игуменец се числели разположените в южните склонове на Огражден планина 12 махали: Баскалци, Боровичене, Водениците (окончателно изселено в 1956), Гега, Горчево, Долни край (от 1959 година броено към Гега), Зойчене, Кукурахцево, Мечково (от 1959 броено към Баскалци), Робово (днес Волно), Учкунци (от 1959 броено към Гега) и Чурилово.[2]

Игуменец се споменава в османски регистри от 1570, 1611 – 1617, 1660, и 1664 – 1665 година. Според първия регистър в селото (записано като Гуменица), живеят 1 мюсюлманско и 209 християнски домакинства.[3]

Чуриловският манастир „Свети Георги“

В XIX век Игуменец е най-голямото село в Петричка каза. Поминък на населението са животновъдството (овце, кози, свине), земеделието (ръж, ечемик, царевица, тютюн, сусам, овощия), дърводобивът и кираджийството. Произвежда се сусамово масло (шарлаан), което се продава на пазарите в Сяр, Мелник и другаде.[4]

В 1858 година със средствата и труда на жителите на Игуменец е завършен храмът „Свети Георги“ (днес в землището на село Чурилово), около който се оформя т. нар. Чуриловски манастир. Той е изграден на мястото на по-старо духовно средище, чиято роля при формирането на Игуменец като селищна агломерация е безспорна. Това личи и от името на селото.[5] Първоначално в манастира е разкрито обществено килийно училище, а по-късно и новобългарско.

Селото взема активно участие в борбите на българите за църковна и национална независимост.

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Сгуменец (Sgoumenetz) е посочено като село с 47 домакинства с 50 жители мюсюлмани и 76 жители българи.[6] Очевидно споменатите данни са неточни, сравнявайки ги с други статистики от епохата.

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Игуменец, голямо село на С от Петрич 4 часа път. Състои се от 12 махали, от които по-главни са: Зайчине, Занога, Зарадол и Зинопол. Всички тия махали лежат в Малешовската планина, не особено далеч една от друга. Почвата представя прекрасна орна земя. Ако и да се висока планина, но до върха си близо Малешовската планина е покрита с ливади. Имат си църква, в която четат смесено; българско училище с 28 ученика. Игуменец има 427 къщи; Занога 15; Зарадол 20, Зайчине 40 и Зинопол 35 къщи, – всичките българе. Селянете си минуват със земледелие и скотоводство.[7]

Към 1900 година според изследванията на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“), Игуменец брои 3500 жители българи-християни.[8]

Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Егуменец (Egoumenetz) се състои от 3776 българи екзархисти. В селото функционира 1 начално българско училище с 1 учител и 24 ученици.[9]

Селото има и съществен принос и в националноосвободителните борби на македонските българи. По време на Горноджумайското въстание през есента на 1902 година Игуменец е един от главните въстанически центрове в Петричко.[10]

При избухването на Балканската война в 1912 година двадесет и един души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[11]

Стойко Бакалов
Родени в Игуменец
Починали в Игуменец
  1. Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 24.
  2. Мичев, Николай, Петър Коледаров. Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987, София, 1989.
  3. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Кустендилскиот санųак, Т.V/3, Скопје, 1982, стр.576 – 580
  4. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 366.
  5. Цветков, Борис. Селищната мрежа в долината на Средна Струма през Средновековието, IX – XVIII век, София, 2002, стр. 71.
  6. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 148 – 149.
  7. Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 32.
  8. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 187.
  9. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 186 – 187. (на френски)
  10. Георгиев, Георги. Македоно-одринското движение в Кюстендилски окръг (1895 – 1903). София, Македонски научен институт, 2008. ISBN 9789548187756. с. 207.
  11. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 848.
  12. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 670.
  13. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 46.
  14. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 72.