Кокаляне
- Вижте пояснителната страница за други значения на Кокаляне.
| Кокаляне | |
 Изглед към Кокаляне | |
  Кокаляне  Кокаляне | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 2023 души[1] (15 март 2024 г.) 130 души/km² |
| Землище | 15,598 km² |
| Надм. височина | 713 m |
| Пощ. код | 1191 |
| Тел. код | 02992 |
| МПС код | С, СА, СВ |
| ЕКАТТЕ | 37914 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | София |
| Община – кмет | Столична община Васил Терзиев (ПП – ДБ, Спаси София; 13 ноември 2023) |
| Кметство – кмет | Кокаляне Александър Борисов (СДС, ДСБ) |
| Адрес кметство | |
| ул. „Кръстан Младенов“ № 1 | |
| Кокаляне в Общомедия | |
Кока̀ляне е село в район „Панчарево“ на Столична община, област София.
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Кокаляне е разположено в полите на Витоша, в най-ниските ѝ склонове и покрай р. Искър, по шосето София-Самоков. Намира се на 18 км от центъра на столицата, заобиколено от всички страни с планински хълмове, в котловина със 700 м надморска височина. Недалеч от него се намира Лозенската планина, с Урвишката крепост, Урвишкия и Кокалянския манастири. Кокаляне граничи с курортното селище Панчарево, чрез своя квартал „Кокалянско ханче“. Насреща му са водите на Панчаревското езеро и вишнатите над тях последни разклонения на Средногорието, отзад и в страни Витоша и Плана планина.
История[редактиране | редактиране на кода]
Името е променяно на Кокаляни, Кокалене, Кокаленя и пр. В песни и предания то е „Старото село Кокаляне“, „Царевото село“. След Освобождението в Кокаляне оцелелите къщи и родове са сравнително малко – около 15. По-известните са Кърлеви, Шаранкови, Мануилови, Гледжови, Тункови, Генкови, Белилови, Денковци, Цветкови, Караджови, Велеви, Велкови, Казакови.
През 1889 г. частна белгийска фирма построява електроцентралата до с. Кокаляне. В дола, образуван от течението на Искъра, се строи текстилна фабрика, но през 1930-те години е преобразувана в бакърена (медна) фабрика. Така бившата тъкачница (бакърена фабрика/ чугунолеярна) става поливна станция за тогавашния Земеделски професионален съюз, след това е болница за туберкулозно болни (изключително добри климатични условия за това заболяване), а днес е оздравително заведение за лица със ставни заболявания. Кокаляне е старо, но все пак младо селище. Съвременник на Шишманова България, на траки и Крумовите прабългари, на Лалуш Байрактар и Чавдар войвода.
Население[редактиране | редактиране на кода]
Численост на населението според преброяванията през годините:[2][3]
|  |
Вътрешност на селото[редактиране | редактиране на кода]
В центъра на селото е разположена сградата на кметството. В същата сграда са разположени хранителен магазин, лекарски кабинет, поща и зъболекарски кабинет. До сградата на кметството е разположена чешма, под която тече река. В селото има около 4 хранителни магазина и три ресторанта. Тъй като селото е близо до София, неговите жители имат възможността да пазаруват и да се развличат в съседното Панчарево или в Столицата. В същата сграда е библиотеката и новоизградената сцена на читалище „Заря“ – читалище със стогодишна история. Театрална група, женска и мъжка певчески групи, коледари, танцови състави – това е част от работата през годините.
Вилни зони[редактиране | редактиране на кода]
В с. Кокаляне са разположени няколко вилни комплекса в близост до природата. В някои от къщите на тяхна територия има постоянно живущи хора.
Вилните зони нямат изцяло достъп до течаща вода и затова някои жители, които не живеят постоянно в своите вили, ползват изкопани кладенци. Постоянноживущите са изградили сондаж, за да задоволяват нуждите си от вода. До къщите, разположени по-нависоко, няма достатъчно налягане, за да се изкачи водата – затова някои къщи ползват хидрофори. Пътищата, прокарани през вилните зони, са черни, като на места се забелязват стеснявания, причинени от свлачища. Вилните зони са разположени в планински релеф и затова предоставят прекрасен изглед към планини и гори, а от по-високите места на балкана се виждат къщите на селото и дори на София. Във вилните зони въздухът е чист, а местата за излет са много – гората, балканът, църквата, Плана, Кокалянският манастир.
Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
- Кокалянски манастир Св. Архангел Михаил
- Черквата на село Кокаляне Св. Георги Победоносец
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
- Традиционен събор в парк „Орниче“ – 15 август
- Празник на Кокалянския манастир – Архангеловден
- Празник на черквата в с. Кокаляне – Гергьовден
Известни личности[редактиране | редактиране на кода]
В Кокаляне е роден Виктор Михайлов (р. 1944), министър на вътрешните работи през 1992 – 1994.
- Стефан Манолов Шаранков – (неизв.) – народен певец, живял в годините около Освобождението
Транспорт[редактиране | редактиране на кода]
До селото се стига с автобусни линии №1, 3, 4. [4]
Други[редактиране | редактиране на кода]
- Селото разполага и със земеделска земя
- На Балкана в една от вилните зони е обозначено с бетонна плоча място, от което може да се наблюдава от високо цялата столица.
- Екопътека с. Кокаляне – с. Бистрица
- Морският нос Кокаляне на остров Ръгед, Южни Шетландски острови е наименуван в чест на село Кокаляне.[5]
Кухня[редактиране | редактиране на кода]
В ресторант „Кокалянско Ханче“, разположен на крайната спирка на автобуси №1 и № 4, наречена „Кокалянско ханче“ предлага традиционна Българска кухня на достъпни цени.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg
- ↑ „НСИ Преброяване на населението 2011 г.“ // nsi.bg. Посетен на 18 септември 2021.
- ↑ „Bulgarian cities population“ // mashke.org. Посетен на 18 септември 2021. (на английски)
- ↑ www.sofiatraffic.bg
- ↑ SCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Kokalyane Point.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||