Направо към съдържанието

Коле Чашуле

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Коле Чашуле
Коле Чашуле
политик и писател от Република Македония

Роден
Починал

Учил вБелградски университет
Семейство
БащаИлия Кепев
ДецаСлободан Чашуле

Уебсайт

Никола Илиев Кепев, повече известен като Коле Чашуле, е югославски политик и писател от Социалистическа република Македония. Той е участник в комунистическата съпротива във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, а след войната е драматург, публицист и политик – министър на културата в СРМ (1956) и дипломат – генерален консул и посланик.[1]

Роден е в град Прилеп на 2 март 1921 година като в семейството на директора на българската гимназия в Прилеп през 1918 година Илия К. Кепев и Стева Кепева.[2] Фамилното си име Чашуле получава от вуйчо си Илия Чашулев (Чашуле), който го осиновява.[3]

Завършва основно училище и гимназия в родния си град, а след това завършва държавна реална гимназия в Битоля. Членува в Радикалната партия.[4] През 1938 година се включва в комунистическото движение и се записва да следва медицина в Белградския университет, но навлизането на германски войски в Югославия през април 1941 година прекъсва учението му.

През май 1941 година заедно с други студенти от Македония заминава за София, за да продължи да учи. Там се запознава с Никола Вапцаров, Венко Марковски и Тодор Павлов. През 1942 година Чашуле е арестуван и осъден на смърт като организатор на атентат срещу дееца на ВМРО Мане Мачков. Присъдата му е заменена с доживотен затвор и той е вкаран в затвор в Идризово, Скопско. През есента на 1944 година, след преврата на 9 септември и оттеглянето на българските власти, в настъпилото безвластие успява да избяга заедно с 300 други затворници и се включва в партизанските отряди.

През 1946 година Чашуле и Лазар Мойсов като членове на съдебния съвет осъждат Методи Андонов-Ченто на 11 години затвор.

Чашуле е сред основателите и председател на Дружеството на писателите на Македония[1] заедно със Славко Яневски, Блаже Конески, Ацо Шопов и Владо Малески. Членува в Македонския ПЕН център и в дружеството „Независими писатели на Македония“. Почетен член е на Македонската академия на науките и изкуствата.

В разни периоди е директор на Радио Скопие, редактор на списанията „Нов ден“ и „Современост“, главен редактор на „Разгледи“, директор на Македонския народен театър.

През 1952 година е назначен за генерален консул на Югославия в Торонто, Канада. По-късно става югославски посланик в Боливия (1962 – 1965), Перу и Бразилия.

Съпругата му Вангя Чашуле е югославска преводачка, публицистка и партизанка, деятелка на комунистическата съпротива във Вардарска Македония.

Умира на 88 години в Скопие на 22 септември 2009 г.[5]

Чашуле е автор на драматични произведения, романи и разкази. Творчеството му се приема за определящо в развитието на драматургията в Република Македония.[6] Сред най-известните му и ценени в Република Македония драми е „Църнила“, където става въпрос за убийството на Гьорче Петров. Пиесата е критикувана заради пренасянето на по-късни политически реалности върху миналото и шаблонизирането при представянето на образите на македонските революционери.[7]

Съчинения
  • Една вечер (1948)
  • Последните гаврани (1950)
  • Задруга (1950)
  • Вејка на ветрот (1957)
  • Бразда (1958)
  • Църнила (1960)
  • Игра или социјалистичка Ева (1961)
  • Градскиот саат (1965)
  • Вител (1966)
  • Партитура за еден Мирон (1967)
  • Земјаци (1967)
  • Тројца и вистината (1967)
  • Како што милувате: Оставка на еден карипски министер за внатрешни работи или, Достага на самиот врв од највисоката власт (1975)
  • Веда (1976)
  • Суд (1978)
  • Житолуб (1981)
  • Дивертисман за еден Стрез (1967-1990)
  • Роднокрајци (1987)
  • Тибурсио и Синфороса, (1988)
  • Вејка, два (1989)
  • Сон прв (1991)
  • Сон втор и по него друг (1992)
  • Modus moriendi (1992)
  • Lacrimula (1993)
  • Маркучот во четири гласа (1995)
Романи
  • Простум (1970)
  • Премреже 1-2 (1977)
  • Вомјази (1981)
  • Имела (1982)
  • Горчила (1983)
  • Канадски фрагменти (1985)
  • Конзулски писма (1987)
  • Така е, ако ви се чини (1994)
  • Лимб (2002)
Книги с разкази
  • Првите дни (1950)
  • Раскази (1953)
  • Проза 1945-1967 (1968)
  • Само сказни (2000)
Книги с есета
  • Записи за нацијата и литературата (1985)
  • Нови записи (1989)
  • Македонски дилеми (1992)
  • Резиме за мојата генерација (1998)
  • Болно племе (2000)
  • А, бре, Македонче! (2003)
Монография
  1. а б Коле Чашуле почина // Македонска информационна агенция. 23 септември 2009. Архивиран от оригинала. Посетен на 28 септември 2009.
  2. Драгнев, Драгни. Скопската икона Блаже Конески, македонски лингвист или сръбски политработник?, Македонски научен институт, София, 1998
  3. Църнушанов, Димитър. Димитър Талев в моите спомени. София, Македония, 1992. с. 123-124.
  4. 2. "ДОСТА РАНО И ДОСТА ДОБРО ГО НАУЧИВ СРПСКИОТ ЯЗИК." КРАГУЕВАЦ И БЕЛГРАД
  5. Почина Коле Чашуле[неработеща препратка]
  6. Друговац, Миодраг. Историја на македонската книжевност ХХ век, Скопје 1990, с. 403
  7. Србиновски, Младен. Обеди ништожност, Скопje 1999, с. 90, 102-105
  8. Биография на сайта на Македонския ПЕН център[неработеща препратка]
  9. Биография на сайта на Независимите писатели на Македония, архив на оригинала от 7 ноември 2010, https://web.archive.org/web/20101107033443/http://www.np.org.mk/avtor.asp?lang=mac&id=545, посетен на 25 ноември 2012