Портретна снимка на Спиро Гулабчев Спиридон (Спиро) Константинов Гулабчев български общественик от края на XIX – началото на XX век, „колоритен политически деец, публицист и издател“, радетел за нов, фонетичен правопис на българския книжовен език, основател на сиромахомилството , един от първите идеолози на анархизма в България .
Гулабчев е роден в големия български македонски град Лерин (днес Флорина, Гърция) на 12 юни 1856 година (два дни преди бъдещия му основен критик Димитър Благоев ) в семейството на Екатерина и свещеник Константин Гулабчев , председател на българската община в Лерин . Учи в българското училище в Цариград и Одрин заедно с Димитър Благоев , където учител им е Петко Славейков . След това Гулабчев продължава обучението си в Пловдив .
В 1870 година Спиро Гулабчев става учител в леринското село
Горно Неволяни , като в училището въвежда
взаимоучителния метод и преподава и на гръцки, и на български. През есента на 1871 година след обявяването на схизмата върху
Българската екзархия и съответно върху баща му поп Константин, Спиро Гулабчев е принуден да напусне Неволяни и заминава за Пловдив при своя роднина владиката
Панарет . В 1877 година заминава за
Русия , където две години учи в
Духовната академия в
Москва , след това право в
Московския университет , а от 1881 година филология в Историко-филологическия факултет на
Киевския университет – първоначално като стипендиант на
Източна Румелия , а след
Съединението – на
Княжество България .
Вижте още » 
