Никола (комит)
| Никола | |
| български комит | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Семейство | |
| Род | Комитопули |
| Съпруга | Рипсимия |
| Деца | Давид Мойсей Арон Самуил |
Никола е влиятелен български болярин от времето на цар Петър I (927 – 969). Той е комит (управител) на град Средец (дн. София)[1], който тогава е средище на област (комитат) в югозападната част на Българското царство. Баща е на цар Самуил.[2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Комит Никола е женен за арменката Рипсимия[3], дъщеря на арменския цар Ашот II Железни от рода Багратуни.[3]
Известие за него дава византийският хронист Йоан Скилица, който представя Самуил и братята му Давид, Мойсей и Арон като синове на „един от велемощните комити“.[4]
Оскъдността на сведенията от историческите извори не дава възможност да се твърди дали Никола взима пряко участие в събитията от 969 – 971 г., когато източната част на Българската държава е завладяна първо от русите на княз Светослав I, а после от византийците, начело с Йоан I Цимисхий.[5]
През следващите няколко години синовете на Никола се издигат начело на свободните югозападни предели и през 976 г. повеждат мащабна война срещу Византия.
Произход и владения
[редактиране | редактиране на кода]В историческите изследвания за този период от историята на България се поставят няколко въпроса относно бащата на Самуил. Един от тях е коя област е управлявал Никола. Част от учените предполагат, че това е областта около Средец,[6] а други сочат района около Охридското езеро и Преспанските езера.[7]
Оспорван е и произходът на Никола и синовете му. Сред историците от ХІХ век се шири мнението, че родът на комит Никола произхожда от „Шишман Мокри“ като в подкрепа на тази теза те сочат едно сведение на византийската принцеса и писателка Анна Комнина (далечна потомка на българския царски род през XII век): „... българския василевс Мокрос и потомците му, особено Самуил, последният от българската династия ...“. Но след като са открити Самуиловият надпис от 992/993 г. в село Герман, Преспанско, и Виенският ръкопис на хрониката на Йоан Скилица с добавките на епископ Михаил Деволски (от началото на XII век), се изяснява, че името Мокрос е грешка на византийски преписвач от XIV век, който е изопачил първоначалното „Кромос“ т.е. Крум.[8]
Съществува и схващане, че те произлизат от славянски княжески род от племето берзити (бърсяци), населявало днешна Северна Македония.[9] В изворите обаче няма указания комит Никола да има нещо общо с местните славянски князе.
Една хипотеза, популярна най-вече в европейската византология, застъпва арменския произход на Комитопулите. Тя се базира главно върху твърденията на арменския хронист Стефан Таронски, че братята комитопули са арменци, които Василий II, също арменец, довел със себе си в Тракия.[10] Широкото разпространение на името на съпругата на Никола, Рипсимия, сред арменците и честата употреба на имената Давид, Мойсей, Арон и Самуил в Арменската църква също навеждат на мисъл за евентуален арменски произход. Известно е, че царица Ирина Лакапина, съпруга на цар Петър I, довежда със себе си в Преслав голяма свита от приближени, част от които арменци, тъй като самата царица е с арменски произход. В тази връзка е възможно комит Никола да е получил царска благословия да се ожени за арменката Рипсимия.[8]
Другата теза за българския произход на Никола е застъпвана предимно в България. Докато Рипсимия може да е била от арменско потекло, то самият Никола според Пламен Павлов, вероятно е от български произход. Павлов изтъква, че титлата „комит“ е давана изключително на хора от царската династия и най-близките им родственици.[8] Затова според него хипотезата за родствената връзка на комит Никола с българската царска династия е най-приемливата предвид силното родово-аристократично начало в политическата система на Първото българско царство. Освен това проф. Павлов посочва като косвен аргумент и многото съвпадения в имената на царските фамилии от Преслав и Охрид – лични имена като Пресиан, Гаврил, Иван, както и влечението към старозаветните царски и пророчески имена (Симеон, Вениамин, Давид, Мойсей, Арон, Самуил и др.) е факт както в Плиска и Велики Преслав, така и в Охрид.[8] Родствена връзка между комит Никола и владетелите от Преслав допускат и други български историци.[11] Пряко свидетелство за българското самосъзнание, което имат потомците на Никола, е Битолският надпис, в който неговият внук, цар Иван Владислав, се определя сам като „българин по род“.[12]
Бащините владения на комит Никола се намирали в областта Разметаница – източно от Кюстендил, по пътя за Дупница.[13]
Родословно дърво
[редактиране | редактиране на кода]| комит Никола (женен за Рипсимия) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Давид | Мойсей | Арон | Самуил[14] (женен за Агата) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Гаврил Радомир | Теодора Косара | Мирослава | неизвестна по име дъщеря | неизвестна по име дъщеря | извънбрачен син | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Prokić 1906, с. 28.
- ↑ Андреев, Лазаров & Павлов 1995, с. 293 – 294.
- ↑ а б Adontz 1938, с. 37.
- ↑ Подбрани извори 2004, с. 64.
- ↑ Златарски 1972, с. 606; Пириватрич 2000, с. 65.
- ↑ Златарски 1972, с. 608 – 609.
- ↑ Андреев, Лазаров & Павлов 1999, с. 293; Пириватрич 2000, с. 63 – 65.
- ↑ а б в г Павлов 2002.
- ↑ Преглед на тезите за произхода на Никола вж.: Благоев 1926, с. 21–27 ; Андреев, Лазаров & Павлов 1999, с. 294 ; Пириватрич 2000, с. 66–68, 89–90 (бел. 112, 116)
- ↑ The New Cambridge Medieval History 2005, с. 584-585; Adontz 1938; Adontz 1965, с. 381 - 383.
- ↑ Благоев 1926, с. 18; Благоева 1966, с. 91–94.
- ↑ Подбрани извори 2004, с. 128; Андреев, Лазаров & Павлов 1999, с. 294.
- ↑ Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 344 - 349.
- ↑ Източник за потомството на Самуил: Енциклопедия „БЪЛГАРИЯ“, том 6, с. 28 (Издателство на Българската академия на науките, София 1988)
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Благоев, Н. (1926). Критически погледъ върху известията на Йоан Скилица за произхода на царъ Самуиловата държава. – Македонски преглед (кн. 4/1926)
- Благоева, Б. (1966). За произхода на цар Самуил. – Исторически преглед (кн. 2/1966)
- Подбрани извори за българската история, Том II: Българските държави и българите през Средновековието. София: ТАНГРА ТанНакРа ИК, 2004
- Андреев, Йордан; Лазаров, Иван; Павлов, Пламен (1999). Кой кой е в средновековна България. Софив: Изд. къща „Петър Берон“, ISBN 9544020470
- Златарски, Васил (1971) [1927]. История на българската държава през средните векове, Том I. История на Първото българско царство. Част II. От славянизацията на държавата до падането на Първото царство (852—1018) (2-ро фототипно издание). София: БАН, http://www.promacedonia.org/vz1b/index.html
- Пламен, Павлов (2002). Цар Самуил и „българската епопея“. София – Велико Търново, архив на оригинала от 25 май 2009, http://www.vmro-rousse.hit.bg/Pl_Pavlov.html, посетен на 17 октомври 2019
- Пириватрич, С. (2000). Самуиловата държава. Обхват и характер. София
- Adontz, Nicholas (1938). Samuel l'Armenien, roi des Bulgares. – Mémoires publiés par l'Académie royale Belgique, Classe des Lettres et des Sciences Morales et Politique. Collection in 8. Sér. 2., Vol. 39 Fasc.1. Bruxelles, Palais des académies: Académie Royale des Sciences, des Lettres et des Beaux-Arts de Belgique
- Adontz, Nicholas (1965) [1938]. Samuel l'Armenien, roi des Bulgares. – Études armeno-byzantines. Livraria Bertrand, 347-407, https://archive.org/details/Adontz2018SamuelRoiDesBulgares/page/n1/mode/1up
- ((en)) Kazhdan, Alexander (ed) (1991). The Oxford Dictionary of Byzantium. Oxford and New York: Oxford University Press, ISBN 0-19-504652-8, COBISS.BG-ID: 1107246820, https://archive.org/details/odb_20210521/mode/2up
- Prokić, Božidar (1906). Die Zusätze in der Handschrift des Johannes Skylitzes : codex Vindobonensis hist. graec. LXXIV: ein Beitrag zur Geschichte des sogenannten Westbulgarischen Reiches. München: H. Kutzner, OCLC 11193528
- Lilie, Ralph-Johannes; Ludwig, Claudia; Pratsch, Thomas & Zielke, Beate (2013). Prosopographie der mittelbyzantinischen Zeit Online. Berlin-Brandenburgische Akademie der Wissenschaften. Nach Vorarbeiten F. Winkelmanns erstellt. Berlin and Boston: De Gruyter, http://www.degruyter.com/view/db/pmbz
- The New Cambridge Medieval History, Vol. III. Cambridge University Press, 2005, ISBN 0-521-36447-7
